Разпореждане № 24501 от 18.03.2022, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Частно гражданско дело 11553/2022
- Вид
- Разпореждане № 24501
- Подписан
- 18.03.2022
- Състав
- ВАЛЕРИЯ РОДОПОВА ДИЕВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 70453 от 08.08.2022 · ВАЛЕРИЯ РОДОПОВА ДИЕВА
- Разпореждане № 80837 от 01.09.2022 · ВАЛЕРИЯ РОДОПОВА ДИЕВА
- Разпореждане № 85533 от 15.09.2022 · ВАЛЕРИЯ РОДОПОВА ДИЕВА
- Определение № 30305 от 10.11.2022 · ВАЛЕРИЯ РОДОПОВА ДИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 2, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 2, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 33, ал. 1 и 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 33, ал. 1 и 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 309а · Търговски закон
РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 24501 гр. София, 18.03.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА Частно гражданско дело № 20221110111553 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Съдът е сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, подадено от *** срещу Б. Х. Д. за суми по договор за паричен заем № 443817 от 18.08.2020 г., сред които сумата от 125,00 лева, представляваща неустойка за забава, начислена еднократно.
С оглед разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК в актуалната редакция на закона, приета с ДВ, бр. 100/2019 г., както и разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка за съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, както и за наличието на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител и да отхвърли заявлението при наличие на такава клауза или при обоснована вероятност за това /в този смисъл определение № 974 от 7.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г., II ТО/.
В случая се претендира заплащане на „неустойка за забава“ в размер на 25% от размера на главницата съобразно разпоредбата на чл. 21, ал. 7 от Общите условия, в която е регламентирано задължението на потребителя да заплаща таксите, определени съгласно Тарифата за таксите на ***, заплащани от клиентите за предоставени услуги във връзка с договори за кредит, както и съответните неустойки – ако такива са дължими. Поради забава в плащането, кредиторът е начилили неустойка в размер на 25%.
Съгласно чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК (отм.), респ. чл. 33, ал. 1 и 2 ЗПК (Обн. ДВ. бр.18 от 5 Март 2010 г., в сила от 12.05.2010 г.), при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, като обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Следователно допълнително възникващите вземания на кредитора като последица на просрочие на потребителя са ограничени както по вид, така и по размер. Предвиждането на друга парична последица води до частична нищожност съгласно нормата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД– съответните клаузи се заместват от императивния максимум, т.е. разходите, надхвърлящи законната лихва за забава не се дължат. Тъй като не се касае до изрично изброените в чл. 22 ЗПК недостатъци на формата, не са приложими и правилата при цялостна недействителност по чл. 23 ЗПК. При нищожността наличието на индивидуално договаряне е без значение. Всъщност не се касае до такса (цена на услуга), а до сума, която се дължи автоматично при забава или предсрочна изискуемост, без срещу нея кредиторът да дължи никакви конкретни действия или резултат. В най-добрия случай тя цели да покрие евентуално допълнително положени от него усилия по събирането на кредита. Същевременно се претендира и обезщетение за забава (мораторна лихва). При така наведените твърдения и при липса на доказателства за 1 противното изглежда, че клаузата противоречи на горепосочените специални норми, които изключват правилата на чл. 309а ТЗ и договорни клаузи в подобен смисъл.
Ето защо, нищожна се явява клаузата за начисляване на еднократна неустойка за забава в размер на 125,00 лв., тъй като влиза в пряко противоречие с чл. 33, ал. 2 ЗПК, съгласно който при забава потребителят дължи само законната лихва.
С оглед на изложеното заявлението следва да бъде отхвърлено за описаната сума. За останалите претендирани суми следва да бъде издадена заповед за изпълнение.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, подадено от *** срещу Б. Х. Д. в частта, с която се иска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата от 125,00 лева, представляваща неустойка за забава, начислена еднократно.
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от получаването на препис от него от заявителя.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2