Определение № 3591 от 16.12.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3591 гр. София, 16.12.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кристияна Генковска

Членове:

Боян Балевски

Анжелина Христова като разгледа докладваното от Анжелина Христова Частно касационно търговско дело № 20258003901504 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба от „Станилов“ ЕООД /н/, представлявано от синдика

Е.

Танчева срещу определение

№1342/19.05.2025г., постановено по ч.гр.д. №1138/2025г. по описа на Апелативен съд- София, с което е оставена без уважение частната му жалба вх.№ 38494/27.03.2025г. срещу определение №807/25.02.2025г., постановено по т.д. №2418/2023г. по описа на Софийски градски съд. С първоинстанционното определение е прекратено производството по делото поради неподведомственост на спора.

Частният жалбоподател твърди, че определението е неправилнонезаконосъобразно и необосновано. Счита, че са незаконосъобразни изводите на въззивния състав, който приема, че между страните е договорен арбитраж за решаване на спора, като поддържа възражението си, че в арбитражната клауза не е индивидуализиран арбитражния съд, поради което тя е недействителна. Счита, че решаващият състав не е обсъдил всички доводи в жалбата, като е допуснал и нарушения на материалния закон - тълкувал е договора между страните в нарушение на чл.20 ЗЗД, както в противоречие с чл.7 ЗМТА и чл.19 ГПК. Излага доводи, че предявеният иск произтича пряко 1 от производството по несъстоятелност и е тясно свързан с това производство по смисъла на чл.6 от Регламент /ЕС/ 2015/848, поради което СГС в качеството на съд по несъстоятелността е компетентен да разгледа иска. Оспорва извода на съда, че процесното вземане произтича от договора за дружество между страните, като твърди, че сумите, които са преведени от МОСВ по съвместната банкова сметка на съдружниците, не попадат в никоя от категориите общо имущество на съдружниците в гражданското дружество и не се претендира дял от общата собственост по чл.359, ал.3 ЗЗД. Моли да бъде отменено определението за потвърждаване на прекратяването на производството и да бъде върнато делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Допускането на касационно обжалване се обосновава с предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2, пр.3 ГПК. Касационният жалбоподател поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по значимите за изхода на делото правни въпроси:

„1. При направено възражение от насрещната страна за неподведомственост на спора поради наличие на арбитражна клауза длъжен ли е въззивният съд да обсъди действителността на същата, както и да даде отговор на направените в частната жалба оплаквания? За да се стигне до прекратяване на делото в тази хипотеза, следва ли съдът да констатира уговорена действителна арбитражна клауза, в която по несъмнен начин страните да са изразили ясна и непораждаща съмнение воля за конкретно посочен арбитражен съд?“- с твърдение за противоречие със задължителната практика на ВКС- Тълкувателно решение от 15.01.2019г. по тълк. д. №6/2017г. на ОСГТК, ВКС;

„2.

Действителна ли е арбитражна клауза, в която не е посочен (индивидуализиран) по несъмнен начин арбитражният съд, пред който да се отнесе имущественият спор между страните?“- с твърдение за противоречие с трайната практика на ВКС - определение №427/23.10.2018г. по ч.т.д. № 1843/2018г. на ВКС, ТК, I т.о., определение №660/20.12.2016г. по ч.т.д. № 2197/2016г. на ВКС, ТК, II т.о., определение №281/07.05.2012г. по ч.т.д.

215/2012г. на ВКС, ТК, I т.о., решение №24/08.03.2019г. по т.д. №2761/2018г. на ВКС, ТК, I т.о.;

„3. Допустимо ли е при осъществяване на дейност по тълкуване на 2 договора по чл.20 от ЗЗД съдът да излиза извън конкретните договорености между страните, с което би се стигнало до подмяна на изразената от тях воля?“- с твърдение за противоречие с трайната практика на ВКС, обективирана в решение №81/07.07.2009г. по т.д. №761/2008г. на ВКС, ТК, I т.о., решение №167/26.01.2012г. по т.д. №666/2010г. на ВКС, ТК, I т.о., решение №16/28.02.2013г. по т.д. №218/2012г. на ВКС, ТК, II т.о., решение №170/15.10.2013г. по т.д. №595/2012г. на ВКС, ТК.

По първия и по втория въпрос касационният жалбоподател поддържа и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК- поради необходимост от тълкуване на чл.7 ЗМТА и чл.19 ГПК.

„4. Произтича ли пряко от производството по несъстоятелност и тясно свързан ли е с това производство спорът относно разпореждането с парична сума по съвместна банкова сметка, един от титулярите по която е несъстоятелният длъжник. Ако тези условия са налице, то изключителната компетентност на съдилищата на държавата членка, на чиято територия е образувано производството по несъстоятелност, дерогира ли сключеното от длъжника преди откриването на производството по несъстоятелност арбитражно споразумение за същия спор?“- с твърдение, че по този въпрос в различните му части са налице допълнителните основания по т.2 и т.3 от чл.280, ал.1 ГПК- в първата му част противоречи на разрешението, дадено от СЕС в решението от 14 ноември 2018г., Wiemer & Trachte, С- 296/17, а въпросът в двете му части е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, предвид проблемите, възникващи от взаимодействието между арбитражните производства и производствата по несъстоятелност.

„5. Когато в допълнение към многостранния договор за гражданско дружество, който не поражда насрещни задължения, съдружниците да сключат и договор, който да урежда вътрешните отношения между тях по повод участието им в гражданското дружество, но този договор е за изработка и отношенията, създадени между съдружниците въз основа на него са от типа „насрещни“, уговорената в договора за дружество арбитражна клауза разпростира ли действието си и по отношение на споровете по договора за изработка?“- с твърдение за противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №34 от 06.03.2013г. по т.д. №94/2012г. на ВКС, II т.о., решение №60166 от 21.12.2021г. по т.д. №1803/2020г. на ВКС, II т.о. и на 3 задължителната практика на ВКС по Тълкувателно решение №1/2023г. от 21.02.2024г. на ОСТК.

Жалбоподателят навежда доводи и за очевидна неправилност на обжалваното определение.

Ответникът „Старт-Инженеринг“ АД, гр.София оспорва частната касационна жалба, като излага подробни доводи както за липсата на основания за допускане на въззивното определение до касационно обжалване, така и за законосъобразността и обосноваността на изводите на съда. Претендира присъждане на разноските по делото.

Ответникът „Щрабаг Гроспройекте“ ГмбХ, Германия, гр.Мюнхен, рег.№ НRВ131650 на РС- Мюнхен, оспорва частната касационна жалба. Навежда аргументи, че не са налице основания за допускане на въззивното определение до касационно обжалване. Излага подробни доводи за правилността на обжалвания съдебен акт, като счита, че следва да бъде потвърден.

Частната касационна жалба е допустима – подадена е в законоустановения срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.3 ГПК.

За да потвърди определението на Софийски градски съд за прекратяването на производството, въззивният съд приема, че производството е образувано по искове на „Станилов“ ЕООД /н/ срещу „Старт инженеринг“ АД и „Щрабаг Гроспройекте“ ГмбХ за разпределение на суми, присъдени с решение от 15.02.2021г. по МАД №13/2007г. на АС при БТПП между ищеца и ответниците като съдружници в консорциум „Валтер-Хайлит“ СС, БУЛСТАТ 131124506, създаден чрез споразумение за консорциум от 07.08.2003г. Приема, че в чл.19 от споразумението /чието заглавие е „Право, Арбитражен съд“/ е постигнато съгласие всички възникнали във връзка с този договор спорове да се решават съгласно Наредбата на арбитражен съд на Международната търговска камара от един или няколко посочени съгласно тази наредба арбитражни съдии, като езикът на арбитражния съд е английският, а мястото на арбитражния съд е Виена, Австрия. Решаващият състав счита, че формулировката „Наредбата на арбитражен съд на Международната търговска камара“ е непрецизна, но при тълкуване стига до извод, че се имат предвид Правилата на арбитражния съд при Международната търговска камара. Стига до извод, че страните са постигнали съгласие спорът им да бъде решен от 4 един или няколко арбитри, посочени от Арбитражния съд при Международната търговска камара, препратили са към неговите правила и са определили приложимото право - австрийското, както и мястото на провеждане на арбитражното производство - Виена. Въззивният съд приема за безспорен факт, че седалището на МТК /IСС/ се намира в Париж, а офисите на арбитражната институция са в Париж, Хонконг, Ню Йорк, Сингапур, Сао Паоло и Абу Даби, но подчертава, че няма пречка мястото на провеждане на арбитражното производство да бъде Виена, съглаcно чл.18 от Правилата за арбитраж на IСС /2017г./. Сочи, че в чл.19 от споразумението е използвано понятието „място”, а не термините „седалище” или „офис”. Счита, че не е налице противоречие с чл.25 ЗМТА, предвиждащ, че страните могат да уговорят мястото, където да се разгледа арбитражното дело.

Въззивният съд намира за неоснователни доводите на ищеца, че компетентен да разгледа спора е българският съд като съд по несъстоятелността, като акцентира, че процесните вземания не са срещу дружеството в несъстоятелност, а са негови вземания срещу трети лица.

Отхвърля като неоснователни и аргументите, че вземането не произтича от договора за дружество, като приема, че спорът е за разпределение между съдружниците в консорциума на заплатените от МОСВ суми, присъдени с арбитражното решение на АС при БТПП, които суми са разходи, направени в изпълнение на проектите, за които те са се обединили в консорциума. Съдът счита, че са неоснователни и доводите за липса на международен елемент, по смисъла на чл.19, ал.2 ГПК, като подчертава, че единият от ответниците е със седалище в Германия, поради което международен арбитраж е допустим.

Съгласно разясненията, дадени в т.1 на ТР №1/19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, което съгласно чл.274, ал.3 ГПК намира приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване по реда на чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивния съд по конкретното дело.

5

Поставеният от частния касатор първи въпрос не може да обуслови допускане на обжалваното определение до касационен контрол, тъй като е свързан с оплакването в жалбата за необсъдени доводи относно недействителността на арбитражната клауза, което е твърде общо, без да е конкретизирано кои доводи не са обсъдени и на кои възражения не е даден отговор. Решаващият състав, въпреки лаконичните мотиви, е формирал своите изводи за наличие на валидна арбитражна клауза след анализ на доказателствата и обсъждане на доводите и възраженията на страните.

Вторият поставен правен въпрос не отговаря на общия селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК за допускане до касационен контрол, тъй като не е съобразен с изложените от въззивния съд мотиви, респ. не е обусловил решаващите му изводи. За да стигне до извод, че оспорената арбитражна клауза е действителна, съдът е приел, че в чл.19 от процесното споразумение, озаглавен „Право, Арбитражен съд“, е постигнато съгласие всички възникнали във връзка с този договор спорове да се решават от един или няколко арбитри, посочени от Арбитражния съд при Международната търговска камара, съгласно Правилата на арбитражния съд на Международната търговска камара /непрецизно наречени Наредбата на арбитражния съд на Международната търговска камара/, като езикът на арбитражния съд е английски, а мястото на арбитражния съд е Виена, Австрия. Решаващият състав е посочил, че седалището на МТК /IСС/ се намира в Париж, но е счел, че няма пречка страните да договорят различно място на арбитражното дело /в случая – Виена/. Въззивният съд е приел по категоричен начин, че в арбитражната клауза е посочен конкретен арбитражен съд, поради което и поставеният въпрос не е обуславящ за решаващите му изводи.