Решение № 12242 от 23.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12242 гр. София, 23.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20241110120861 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, срещу В. Д. П., ЕГН ********** и Д. Д. П., ЕГН **********, с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени искове за признаване за установено в отношенията между страните дължимостта на сумите по издадената на 21.08.2023 г. срещу длъжниците заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 43077/2023 г. по описа на СРС, I ГО, 41 състав.

Преписи от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на ответниците, като същите са подали отговор в срока по чл. 131 ГПК.

Ищецът твърди, че по силата на възникнало с ответниците договорно правоотношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия е доставил на ответниците на адреса на топлоснабдения имот: гр. София, ж.к. Б. за процесния период топлинна енергия, като купувачите не са престирали насрещно – не са заплатили дължимата цена. Поддържа, че ответниците са собственици на топлоснабдения имот, с оглед което и имат качеството на потребители на услугите на ищеца. Сочи, че поради неплащане на задълженията за топлинна енергия на падежа съгласно приложимите към договора общи условия, ответниците са изпаднали в забава, с оглед което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва. Счита, че съгласно ОУ е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и лихва за забава върху това вземане. Моли за уважаване на исковете и за присъждане на разноски.

Ответниците оспорват предявените искове. Считат, че липсата на издадени фактури е основание за прекратяване на производството и за отхвърляне на исковите 1 претенции. Сочат, че заповедното производство е опорочено, тъй като към заявлението не бил представен потребителски договор, както и поради противоречие с европейски актове, съответно заповедта подлежи на обезсилване. Поддържа се, че е налице несъответствие между сумите, посочени в заповедта за изпълнение и тези в исковата молба. Поддържат, че е налице несъответствие между стойностите, посочени в заявлението и тези в заповедта по чл. 410 ГПК. Намират, че процесните вземания са неликвидни. Посочва се, че абонатният номер, отразен в исковата молба не е актуален към исковия период, което също се счита, че води до неоснователност на исковете.

Твърдят наличие на неравноправни клаузи; че ищецът злоупотребява с права, предявявайки иск, както и че сумите за дялово разпределение са недължими, тъй като не били монтирани топломери и водомери, нито радиатори. Твърди се, че сумите за сградна инсталация не са изчислени съобразно законодателството, че изравнителните сметки са изготвени в противоречие с българското и с европейското законодателство, като начислените суми били значително завишени, както и че сумите за подгряване на битово горещо водоснабдяване били произволно изчислени и завишени, също в противоречие с нормативната уредба. Поддържат, че етажната собственост не е избрала топлинен счетоводител, от което следвало, че изравнителните сметки са изготвени в противоречие със законовите разпоредби. Позовават се на чл. 62 ЗЗП.

Посочват, че не е представен писмен договор за продажба на топлинна енергия между страните, както и че общите условия не обвързват ответниците, тъй като не са ги подписали. Твърди се липса на облигационна връзка, съответно нищожност на договора, на който ищецът основава претенциите си. Фактури били издадени единствено спрямо Д. П., но не и по отношение на другата ответница В. П., т.е. отговорността на последната не следвало да бъде ангажирана, като се твърди, че същата не е потребител на топлинна енергия. Не било посочено в исковата молба дали ответниците са собственици или ползватели. Твърди се, че извлеченията от сметки не са годно доказателство за установяване основателността на претенциите на ищеца, както и че липсват доказателства за открити партиди на името на ответниците.

Оспорва се стойността на представени от ищеца доказателства. Сочи се, че липсвали документи във връзка с извършването на метрологична проверка в абонатната станция, както и сертификати за измервателни технически средства. Счита се, че ищецът е доставчик, а не продавач на топлинна енергия, т.е. за него не е налице правно основание да претендира процесните суми. Поддържа се, че дяловото разпределение на топлинна енергия е забранено за еднотръбна парна система, както и че за същата, ЗЕ не е приложим. Възразява се услугата „сградна инсталация“ да е била предоставяна. Твърди се, че собствениците в етажната собственост, където се намира процесния имот, са поискали изчисление на консумираната топлинна енергия и БГВ на база „кубатура“, а не чрез дялово разпределение. Оспорва се претенцията за лихва.

Твърди се, че през 2014 г. ответниците са депозирали заявления за отказ от доставка на топлинна енергия, както и че доставянето на топлинна енергия в имота е преустановено и не са налице отоплителни тела и щранг лири в същия. Въведено е възражение за давност. Молят за отхвърляне на исковете.

Съдът, като съобрази събраните в производството доказателства и становищата на страните, достигна до следните фактически и правни изводи:

Доколкото съдът не констатира основание за прекратяване на производството на сочените от ответниците основания, в т.ч. и поради непредставяне на писмен договор, обвързващ страните през процесния период, отделно не констатира служебно липса на процесуална предпоставка или наличието на процесуална пречка, която да е причина за прекратяване на производството и връщане на исковата молба, то и приема, че следва да разгледа предявените искове и да се произнесе по съществото на същите.

Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат 2 претендираните права и формулираният петитум дават основание на съда да приеме, че е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни претенции с правна квалификация по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ, вр. чл. 139 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи при условията на пълно доказване следните правопораждащи факти, а именно: по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия за битови нужди до имота през исковия период, обема на доставената на ответника ТЕ за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, дължимостта и размера на претенцията за цена на услугата за дялово разпределение, настъпването на падежите на главните вземания и изпадането на ответника в забава.

Ответниците следва да докажат възраженията си /правоунищожаващи, правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията, респективно срещу изискуемостта им, в това число и че оспорените клаузи от общите условия са нищожни.

В тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които основава изгодни за себе си последици.

С доклада по делото съдът е обявил на страните на основание чл.155 ГПК за общоизвестно и ненуждаещо се от установяване в производството съдържанието на общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Съгласно тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по силата на договорно правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното предприятие, когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи цената на топлопреносното предприятие.

Следователно договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот, част от сграда намираща се в режим на етажна собственост, може да бъде както изричен писмен /при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора/, така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява действието за вбъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице. Ето защо за преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през процесния период, е меродавно обстоятелството с кое лице последно по време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия.

В хода на съдебното дирене пред първата инстанция като писмени 3 доказателства са приети документи, които анализирани в съвкупност водят до извода, че ответниците са притежавали правото на собственост върху имота през процесния период, който са придобили по наследство от техните родители М. Р. П. и Д. А. П..

Видно е от съдържанието на приобщения по делото нот.акт за собственост на апартамент по чл. 55 ЗПИНМ от 25.12.1975 г. М. П. и Д. П. са признати за собственици на апартамент № . , намиращ се в бл. 19, ет. 8 в ж.к. Бъкстон, гр. София.

Д. П. е починал на 11.03.1988 г. и е оставил за свои наследници по закон съпругата си М. П. и дъщерите си В. П. и Д. П.. М. П. е починала на 07.12.1992 г. и нейни наследници по закон са ответниците. Следователно и след посочената дата правото на собственост върху процесния недвижим имот се притежава от ответниците при равни дялове – всяка от тях е придобила по наследство общо по 1/2 част от апартамент .

С оглед изложеното, съдът приема, че през процесния период между страните е съществувало облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия, с оглед притежаваното от ответниците право на собственост върху недвижимия имот. Ищецът пълно и главно е доказал материалната си легитимация на кредитор по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди за адреса на процесния недвижим имот и нему ответниците дължат цената на потребената през исковия период в имота топлинна енергия.

Възражението на ответниците, заявено многократно в производството, че за да е налице облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, между страните следва да е подписан писмен договор и купувачът писмено да е приел общи условия, за да го обвързват последните, съдът приема за неоснователно.

Обстоятелството, че не е представен писмен договор или такъв сключен от разстояние между ответниците и ищцовото дружество води до извод, че не е възникнало валидно облигационно отношение между тях. Разпоредбата на чл.149, т.3 ЗЕ регламентира, че продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и потребителя на топлинна енергия за стопански нужди, какъвто не е процесният случай, тъй като претенцията на ищеца е насочена срещу ответниците в качеството им на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови, а не за стопански нужди.