Решение № 118 от 25.11.2024, Районен съд - Гълъбово

РЕШЕНИЕ

№ 118 гр. Гълъбово, 25.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГЪЛЪБОВО в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Радка Г. Стоянова при участието на секретаря Белослава П. К. като разгледа докладваното от Радка Г. Стоянова Гражданско дело № 20245550100395 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл. 439 ГПК.

Производството е образувано по искова молба на Р. И. В. срещу „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, с която се предявява отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал.

1 ГПК във вр. чл. 439 ГПК. Ищецът твърди, че през м. май 2024 г. му се наложило да изтегли кредит, но установил, че бил с лошо кредитно досие, поради неплатени задължения.

Изпратил заявление до БНБ – Централен кредитен регистър и получил отговор изх.№ БНБ 715–3/04.06.2024 г. от който установил, че на 15.11.2005 г. му е разрешен кредит, изкупен от ответното дружество. Твърди, че се е свързал с „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, откъдето бил уведомен, че има неплатено задължение по Договор за издаване на кредитна карта от 15.11.2005 г, сключен с „Българска пощенска банка“ АД /сега „Юробанк България“ АД, като вземането било прехвърлено на 18.01.2016 г., като към 02.07.2024 г. задължението му било в размер на 2796,86 лв. Твърди, че не е теглил кредит през 2005 г., но дори и да е теглил, не бил уведомен за цесията. Счита, че е налице настъпила погасителна давност по отношение на вземането. Поради това иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено спрямо ответника, че не му дължи сумите: 2796,86 лв., поради изтекла погасителна давност за вземането. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, в който взема становище за недопустимост на иска, поради липса на правен интерес от водене на процеса. Излага съображения, че за процесното вземане не са предприети действия по процесуална принуда чрез снабдяване с изпълнителен лист и образуване на изпълнително дело. По отношение на основателността на исковата претенция излага съображения, че признава същия за основателен. Прави искане разноските за производството да бъдат оставени в тежест на ищеца.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:

Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на решение при признание на 1 иска. В този случай съдът постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при признание на иска.

Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл. 237, ал. 1 от ГПК. В отговора на исковата молба е направено изрично изявление за признание на иска от пълномощника на ответнoто дружество, а ищецът, чрез процесуалния си представител, изрично е поискал в съдебно заседание от 30.10.2024 г. съдът да се произнесе с решение при признание на иска.

Спазени са и изискванията на чл. 237, ал. 3 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната може да се разпорежда. С оглед направеното признание на иска, съдът намира, че следва претенцията на ищеца да се уважи в цялост.

Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на основание чл. 237, ал. 2 от ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.

По разноските:

И при постановяване на решение при признание на иска по реда на чл. 237 от ГПК, съдът на общо основание се произнася по разноските.

Тъй като искът се уважи изцяло, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените разноски в производството. Такива са доказани за платена държавна такса в размер на 111,88 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв.

Ответникът е направил изявление за прилагане на нормата на чл. 78, ал. 2 ГПК и за възлагане на разноските на ищеца с оглед направеното признание на иска, но в случая не е налице втората кумулативна предпоставка в разпоредбата, тъй като ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на делото – в тая връзка отговор с изх.№ 01737/03.07.2024 г. от ответното дружество до ищеца /л.4/.

С оглед направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца, съдът намира следното: Материалният интерес по делото е в размер на 2796,86 лв.

Поради това е приложима хипотезата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, предвиждаща в случая минимално адвокатско възнаграждение в размер на 579,69 лв. /400 лв. плюс 10% от 1796,86 лв./. Претендират се 600 лв., поради което не е налице прекомерност.

Мотивиран от горното и на основание чл. 237, ал. 1 от ГПК, съдът РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Р. И. В., ЕГН **********, с адрес *********, не дължи на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, вписано в ТР при АВ с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление ************* сумата от 2796,86 лв. (две хиляди седемстотин деветдесет и шест лева и 86 ст.), като погасена по давност.

ОСЪЖДА ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, вписано в ТР при АВ с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление *************, да заплати на Р. И. В., ЕГН **********, с 2 адрес *********, основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 711,88 лв. (седемстотин и единадесет лева и 88 ст.), представляваща разноски за производството за платена държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването на препис.

Съдия при Районен съд – Гълъбово: _______________________

3