Присъда № 126 от 07.12.2021, Районен съд - Пловдив

МОТИВИ към ПРИСЪДА от 06.12.2021 по НОХД № 1737/2021 г. по описа на ПРС, НО, ПЪРВИ СЪСТАВ

П.ска районна прокуратура е внесла обвинителен акт срещу Ю. А. П., ЕГН **********, за това че:

-на 04.02.2019 г., в с. У., обл. П. се е заканил с убийство на Г. С. Ш. от с.

У., обл. П. и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му-престъпление по чл. 144 ал.3, вр. ал. 1 от НК;

-на 04.02.2019 г., в с. У., обл. П. е отнел чужди движими вещи - един чифт маратонки марка „Найк“ на стойност 45.00 лева от владението на С. Г.

Ш. от с. У., обл. П. с намерението противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила и заплашване- престъпление по чл. 198 ал. 1 от НК.

В хода на съдебното следствие е допуснато изменение на обвинението, досежно датата на двете инкриминирани деяния, като съгласно измененото и финално обвинение- както престъплението по чл. 144, ал.3 НК, така и това по чл. 198, ал.1 НК са извършени на дата 03.02.2019г.

В разпоредително заседание са приети за съвместно разглеждане в наказателния процес:

- предявен от Г.Ш. срещу подсъдимия Ю. А. П. граждански иск за сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, в резултат от деянието предмет на обвинението по чл. 144, ал.3 НК, ведно със законната лихва от деня на увреждането до окончателното изплащане на дължимата сума;

- предявен от С.Ш. против подсъдимия Ю. А. П. граждански иск за сумата от 45 лева, представляваща претърпени имуществени вреди, в резултат от деянието, предмет на обвинението по чл. 198 НК, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на дължимата сума;

- предявен от С.Ш. против подсъдимия Ю. А. П. граждански иск за сумата от 2000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, в резултат от деянието, предмет на обвинението по чл. 198 НК, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на дължимата сума.

С определение от 06.12.2021г. приемането им за съвместно разглеждане в наказателния процес е отменено и производството по тях е прекратено на основание чл. 88, ал.2 НПК, доколкото са затруднили разглеждането на наказателния процес.

Производството по делото е протекло по общия ред с разпит на свидетели и вещи лица и приобщаване на писмени доказателства.

Пострадалите лица С.Ш. и Г.Ш. са упражнили правото си да се конституират като частни обвинители и граждански ищци по делото, като след прекратяването на производството по гражданските искове, 1 продължават участието си само като частни обвинители.

В хода на съдебните прения представителят на РП-П. поддържа повдигнатото обвинение, като счита, че от доказателствата по делото се установяват всички елементи от обективна и субективна страна на престъпните състави по чл. 144, ал. 3 НК и чл. 198, ал.1 НК.

Предлага подсъдимият да бъде признат за виновен като му се наложат следните наказания:

-3 години лишаване от свобода за престъплението по чл. 198, ал.1 НК;

- 1 година и 6 месеца лишаване от свобода за престъплението по чл. 144, ал.3 НК.

Пледира за определяне на едно общо най-тежко наказание в размер на 3 години лишаване от свобода, чието изпълнение да бъде отложено с изпитателен срок от 5 години.

Като смекчаващи обстоятелства отчита чистото съдебно минало на дееца и ниската стойност на вещите, които са предмет на престъплението по чл. 198, ал. 1 НК, а като отегчаващи: проявената престъпна упоритост, цинизъм и арогантност и извършването на множество от престъпления.

Повереникът на частните обвинители се солидаризира с прокурора досежно:

-изводите му за доказаност на обвинението от обективна и субективна страна;

-предлаганите размери на наказанията.

Претендира за уважаване на гражданските искове и присъждане на разноски по тях.

Защитникът-адв. П. счита, че извършеното от подсъдимия е несъставомерно по всяко едно от повдигнатите обвинения.

Относно обвинението по чл. 198 НК счита, че деянието е несъставомерно, доколкото от събраните по делото доказателства се установявало, че именно подсъдимият бил собственик на процесните маратонки.

Относно обвинението по чл. 144, ал.3 НК:

-намира, че изричането на инкриминираните фрази от подсъдимия останало недоказано по делото;

-в условията на евентуалност пледира за обективна несъставомерност на фразите, доколкото не били произнесени в присъствието на пострадалата Г.Ш.;

-позовава се на съдебна практика, според която случаят следвало да се квалифицира като битов скандал и влошени граждански отношения, а не като престъпление.

Пледира за кредитиране на обясненията на подсъдимия, на показанията на неговия брат Я. П. и на показанията на св. К.П. от съдебна фаза и за 2 постановяване на изцяло оправдателна присъда.

Защитникът адв. К. се солидаризира със заявеното от адв. П. досежно несъставомерност на извършеното от подсъдимия и по двете повдигнати обвинения. Акцентира върху негативните данни за личността на двете частни обвинителки

Подсъдимият в личната си защита поддържа казаното от своите защитници, а с последната си дума моли за оправдателна присъда.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

Подсъдимият Ю. А. П., ЕГН ********** е роден на *******, с поС.ен адрес в с. У., обл. П., *******, *******, б.г. със средно образование, работещ, разведен, неосъждан.

Частната обвинителка Г.Ш. и подс. Ю.П. заживели на семейни начала през 2006г. и имали две деца - К. Ю. П., родена на ******* и Г. Ю. П., родена на *******

Г . Ш. имала и друго дете от предходен партньор – частната обвинителка С. Г. Ш., родена на *******

През годините на съвместното им съжителство подсъдимият системно упражнявал върху Г.Ш. физическо и психическо насилие , което ставало повод тя нееднократно да се изнася от общото им жилище и след това да се връща.

След поредния побой, няколко месеца след раждането на Г., двамата окончателно се разделили. Подсъдимият продължил да живее в родовата си къща в с. У., на *******, а Г.Ш. след кратък престой в кризисен център, се установила заедно с двете деца- Г. и К. в дома, в който живеели и нейните родители –свидетелите С. и Ш. Ш.и, в с. У., на ул. ******* Отношенията между Г.Ш. и подсъдимия били уредени със споразумение от 17.12.2012г., по силата на което упражняването на родителските права върху децата Г. и К. било предоставено на Г.Ш..

Договорен бил и режим на лични отношения с бащата и заплащане на издръжка. Въпреки някои епизодични забавяния, подсъдимият принципно бил изправен в изплащането на издръжката на децата си К. и Г., проявявал интерес към тях, полагал спрямо тях материални и финансови грижи.

След раздялата, между Г.Ш. и подс. П. продължили да съществуват спорове, главно по повод:

- начина, по който Г.Ш. упражнявала родителските права върху двете деца и

-неуредени имуществени отношения.

В рамките на тези тлеещи с години противоречия, подс. П. продължил да оказва физически и психически тормоз върху Г.Ш., в резултат на което т я подала молба за защита от домашно насилие, по която било образувано 3 гражданско дело № 16909/2012 г. по описа на PC - П., приключило с Решение № 4620/ 12.12.2012г. за издаване на Заповед за защита от домашно насилие в полза на Г.Ш. и децата К. и Г. П.и спрямо подсъдимия Ю.П..

След изтичане на действието на заповедта, между бившите съжители продължили да съществуват същите спорове, поради което опитвайки се по този противоправен начин да ги разреши, подс. П. не преустановил да оказва психически и физически тормоз спрямо Г. Ш.. По тази причина през 2014 г. тя подала нова молба до PC - П. за издаване на заповед за защита по ЗЗДН, която обаче била отхвърлена от съда с Решение № 3832/21.10.2014 по гр.д № 12141/2014 на ПРС.

По повод оказваната физическата и психическа агресия от подсъдимия спрямо Г.Ш., на същия бил издаден Протокол за предупреждение от 06.12.2017г. по чл. 65, ал. 2 ЗМВР , с който бил задължен да не отправя обиди, заплахи и закани спрямо Г.Ш., да не се саморазправя с нея, както и да разрешава спорните въпроси с нея по законоустановения в страната ред.

По повод неразрешените с години спорове между Г.Ш. и подсъдимия и двамата били предупреждавани устно и писмено от органите на РУ по местоживеене да разрешават противоречията си по законоустановения ред.

След 2018г. както подсъдимият П., така и двете частни обвинителкиГ.Ш. и С.Ш. били принудени поради влошената икономическа конюнктура в страната да потърсят работа в чужбина, което станало причина за честите им пътувания. Докато Г.Ш. отсъствала от страната, грижи за двете малолетни лица –Г. и К. П.и, полагали техните баба и дядо- свидетелите Ш. и С.Ш.и.

Подсъдимият не одобрявал пътуванията на Г.Ш. до чужбина, тъй като считал, че по този начин тя не полага достатъчно грижи за децата. Поради това продължил да оказва психически тормоз върху нея и докато същата била в чужбина. По-конкретно в началото на 2019г. докато Г.Ш. била в Х., подсъдимият отправил закани спрямо нея, както следва:

-в разговор с К.П. й поръчал да предаде на майка й, че ако не се прибере от Х., да си приготви кирка и лопата, защото щял да я зарови;

-в разговор със С.Ш. се заканил, че ако Г.Ш. остане в Х., щял да я изпрати в България с ковчег.

В личен контакт с Г.Ш., докато били в Х., я стиснал и бутнал на земята.

На 02.02.2019г., в 23.51 часа Г.Ш., С.Ш. и С.Ш. влезли в България, през ГКПП Калотина, след поредното пътуване до Х., като на 03.02.2019г., в малките часове на нощта, тримата се прибрали в дома си в с. У. , обл. П., *******

Подс. П. разбрал за това от разговор по телефона с дъщеря си К. и още същия ден поискал от нея да предаде на майка си, че иска Г.Ш. да му се обади по телефона. Конкретният повод за желанието на подсъдимия да говори с Г.Ш. била сума от около 760 евро, които Ю.П. смятал, че Г.Ш. му дължи, като 4 предоставени от него за едно от пътуванията й от и до Х.. Г.Ш. считала, че не дължи връщането на подобна сума на подсъдимия, а и се страхувала от него заради предишния им опит, поради което отказала да се срещне с него.

К.П. уведомила баща си, че майка й не желае да общува с него, защото изпитва страх. В резултат подсъдимият се разгневил и около 18.00 часа на 03.02.2019 г., отишъл пред къщата на *******в с. У. и поискал Г.Ш. да излезе и да говори с него лично, след като му била отказала разговор по телефона.

Поводът на посещението отново било желанието на подсъдимия да се разбере с частната тъжителка Г.Ш. да му върне сумата, която според него му дължала-760 евро.

Свид. К.П. отново казала на баща си, че майка й не желае да излиза, а подс. П. започнал да вика от двора на къщата: „Излизай ******* и *******, приготви си кирка и лопата, че ще те трепя теб и цялото ти семейство“ .

Свидетелят С.Ш. излязъл от къщата, за да поговори с подс. П. и да го успокои, но подс. П. го бутнал силно в областта на гърба и св. Ш. паднал на земята.

Въпреки намесата на свид. С.Ш., подс. П. продължавал със заканите си и викал: „Ще ви избия, *******! ******* сте цялото семейство.