Решение № 6644 от 04.11.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6644 гр. София, 04.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: П. Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

ГЕОРГИ СТОЕВ при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Въззивно гражданско дело № 20231100509506 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 20093217/07.06.2023 г., постановено по гр.д. № 22664/21 г. по описа на Софийски районен съд, 172 състав, са отхвърлени предявените от „Интейк“ ЕООД, ЕИК 203211061, срещу „Пи Маркет“ ЕООД, ЕИК 202800893, осъдителни искове с правна квалификация чл. 75, ал. 2, предл. 2 ЗЗД вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 86, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за сумата от 3147 лева, представляваща платена без правно основание законна лихва за забава за периода 06.08.2014 г. – 08.07.2019 г., начислена върху стойността на прехвърлено по силата на договор за цесия вземане на стойност 6300,38 лева; както и за сумата от 2291,78 лева, представляваща платена без правно основание законна лихва за забава за периода 03.09.2014 г. – 23.10.2019 г., начислена върху стойността на прехвърлено по силата на договор за цесия вземане на стойност 4395,29 лева; както и за сумата от 2616,57 лева, представляваща платена без правно основание законна лихва за забава за периода 03.09.2014 г. – 29.10.2019 г., начислена върху стойността на прехвърлено по силата на договор за цесия вземане на стойност 5002,24 лева. Първоинстанционният съд се е произнесъл и по дължимостта на разноските в исковото производство на основание чл. 78 ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба, вх. № 255458/17.05.2023г., подадена от ищеца, с която се обжалва решението изцяло. Въззивникът навежда правни доводи за неправилност на първоинстанционното решение, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и поради противоречие с материалния закон. Моли решението да бъде отменено като неправилно и вместо него да се постави акт, с който да се 1 уважат изцяло исковите претенции. Претендира сторените разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника в първоинстанционното производство, с който я оспорва. Излага съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено и да бъдат присъдени направените съдебни разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:

Въззивният съд съгласно чл. 269 ГПК е ограничен от посоченото в жалбата, когато са наведени твърдения за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, водещи до неправилност на решението, а съгласно Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС в рамките на въззивната проверка съдът служебно изследва въпросите; 1) дали е приложена правилно императивна материалноправна норма, 2) както и за интереса на определени страни по делото. Съдът служебно следи за валидността на решението в цялост, а за пороци водещи до недопустимост само в обжалваната част на решението.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

По основателността на иска.

Решението е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Предмет на делото е твърдяното от ищеца материално субективно право с правна квалификация с правна квалификация чл. 75, ал. 2, предл. 2 ЗЗД вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД вр. чл.

86, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за сумата от 3147 лева, представляваща платена без правно основание законна лихва за забава за периода 06.08.2014 г. – 08.07.2019 г., начислена върху стойността на прехвърлено по силата на договор за цесия вземане на стойност 6300,38 лева; както и за сумата от 2291,78 лева, представляваща платена без правно основание законна лихва за забава за периода 03.09.2014 г. – 23.10.2019 г., начислена върху стойността на прехвърлено по силата на договор за цесия вземане на стойност 4395,29 лева; както и за сумата от 2616,57 лева, представляваща платена без правно основание законна лихва за забава за периода 03.09.2014 г. – 29.10.2019 г., начислена върху стойността на прехвърлено по силата на договор за цесия вземане на стойност 5002,24 лева.

От приложените от ищеца писмени доказателства се установява наличието на три на брой сключени договори за цесия между „Интейк“ ЕООД и „КНМ Груп“ ЕООД от 23.10.2014 г. В тази връзка в полза на цесионера „Интейк“ ЕООД са прехвърлени вземанията на цедента от длъжника „Енерго Про Продажби“ АД, както следва:

1/ вземане за сумата от 6300,38 лв., представляваща платена без основание стойност на коригирана непотребена електроенергия, за периода 19.03.2010 г. – 16.06.2010 г. за обект с 2 абонатен № 05078087 с титуляр на партидата „Бъни“ ООД, ЕИК 104613165;

2/ вземане за сумата от 4395,29 лв., представляваща платена без основание стойност на коригирана непотребена електроенергия, за периода 10.05.2012 г. – 05.11.2012 г. за обект с абонатен № 0202109183 с титуляр на партидата М.Х.П., ЕГН **********;

3/ вземане за сумата от 5002,24 лв., представляваща платена без основание стойност на коригирана непотребена електроенергия, за периода 29.04.2010 г. – 25.10.2010 г. за обект с абонатен № 0308309005 с титуляр на партидата И.Н.Б., ЕГН **********.

Съгласно чл. 7 от посочените договори цедентът се задължава, в тримесечен срок от подписването им, да съобщи писмено на длъжника за извършените прехвърляния и да предостави на цесионера документите, доказващи получаването на съобщението от длъжника. От приложеното по делото уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, извършено чрез онлайн кореспонденция, е видно че на 26.10.2014 г. цедентът е информирал длъжника „Енерго Про Продажби“ АД за извършените прехвърления, като е посочил, че кредитор по вземанията е „Интейк“ ЕООД, на основание извършеното цедиране. В тази връзка, от приложената по делото разпечатка от извършена имейл кореспонденция се установява, че длъжникът е регистрирал посоченото уведомление от цедента с входящ № EPRS – 2762/28.10.2014 г. От съдържанието на сключената спогодба – анекс към договора за цесия от 23.10.2014 г. е видно, че страните са се договорили относно предаването на изпълнителните листове във връзка с процесните вземания прехвърлени в полза на цесионера, доколкото същите са били предмет на съдебни производства. Съгласно чл. 14 цедентът се е задължил да предаде в полза на „Интейк“ ЕООД издадените в негова полза изпълнителни листове. От приложените от ответника сключени договори за цесия с цедента „КНМ Груп“ ЕООД се установява, че процесните вземания са прехвърлени в негова полза на 21.10.2014 г., като същият не е ангажирал доказателства относно наличието на уведомление на длъжника във връзка с посоченото прехвърляне.

От представените писмени доказателства се установява, че цедентът - „КНП Груп“ ЕООД с ЕИК: 2027452272, последователно е прехвърлил вземането си спрямо длъжника /„Енерго-Про Продажби“ АД/ на две различни лица, на ищеца - Интейк“ ЕООД, ЕИК 203211061 и на ответника – „Пи Маркет“ ЕООД, ЕИК 202800893. В хипотезата на множество извършени цесии от цедентът на едно и също притезание, но на различни цесионери приложение намира нормата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД. За титуляр на вземането ще се счита лицето, което първо е уведомило длъжника за извършената цесия. Това правно действие се проява както в отношенията цесионер- длъжник, така и в отношенията между цесионера и всяко трето за облигационната връзка лице. Което означава, че последващи и/или предходни, но съобщени по-късно на длъжника, прехвърляния на вземането ще бъдат непротивопоставими на първоначалния цесионер, този който първи е уведомил длъжника за извършената цесия. Следователно кредитор по всички вземания срещу „Енерго-Про Продажби“ АД е ищецът, т.е. противоставима спрямо длъжника е цесията, извършена в полза на ищеца, а не тази, осъществена в полза на ответника.

Следователно събирането на въпросните суми в хода на изпълнителното 3 производство няма погасителен ефект спрямо вземанията на ищеца - цесионер, длъжникът не се е освободил от задължението си спрямо него. След като вземанията на ищеца спрямо длъжника продължават да съществуват, то той не може да претендира същите от ответника на плоскостта на неоснователното обогатяване, чийто институт е приложим, когато друг ред за защита не съществува, арг. чл. 59, ал. 2 ЗЗД. Длъжникът не се е освободил от задълженията си към ищеца, съответно има право да си иска сумите, събрани от ответника в хода на принудителното изпълнение. Дали длъжникът е бил добросъвестен е ирелевантно, тъй като спрямо него е било насочено принудително изпълнение, т.е. не е платил доброволно на мним кредитор. Допълнително длъжникът е можел да се освободи от отговорност, като оспори дължимостта на вземането, установено със СПН в изпълнителния лист, като повдигне спор между лицата, които претендират да са носители на притезанието – арг. чл. 224, 1 ГПК вр. 464 ГПК. Поради което процесното притезание следва да бъде отхвърлено, тъй като ответникът не е материално легитимиран да отговаря за неговото изпълнение. Допълнително в процесните договори за цесия е прехвърлено единствено вземането за главница, т.е. притезанието за мораторна лихва върху главницата никога не е съществувало в патримониума на ищеца.

На основание чл. 271, ал. 1, пр. I ГПК първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като правилно.

По отговорността за разноски:

При този изход на делото отговорността за разноски е на въззивникът. Право на разноски има въззиваемата страна, която не е представила доказателства за сторени такива.

Така мотивиран Софийски градски съд:

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20093217/07.06.2023 г., постановено по гр.д. № 22664/21 г. по описа на Софийски районен съд, 172 състав

Решението е окончателно, арг. чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

Особено мнение на съдията Ивета Антонова

Не съм съгласна със становището на мнозинството, че не е налице хипотезата по чл.75 ал.2 от ЗЗД. Считам, че въз основа на недвусмилени обстоятелства /изпълнителен лист, договор за цесия, покана за доброволно изпълнение/ ответникът се е легитимирал пред длъжника като овластен да получи плащането /чл.75 ал.2 изр.1 от ЗЗД/, длъжникът 4 добросъвестно е изпълнил в хода на изпълнителните дела /за добросъвестността сочи и изричните уведомления до ищеца, че друг кредитор претендира плащане като цесионер за вземанията/ поради което с извършеното плащане се е освободил от задълженията си, а действителният кредитор - ищеца има право да получи плащане – на главниците и лихвите по тях от путативния кредитор т.е. исковете са основателни и доказани.

5