Определение № 2782 от 23.10.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2782 гр. София, 23.10.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Мария Райкинска

Михаил Малчев като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно частно гражданско дело № 20251000502474 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 24477/18.09.2025 г. по описа на САС, депозирана от М. Д. Д. против определение № 14689/04.08.2025 г. по ч.гр.д. № 3537/2024 г. на СГС, с искане същото да бъде отменено. Сочи се, че жалбоподателят е доказал пред първата инстанция посредством представената декларация по чл. 83, ал.

2 ГПК и решение на ТЕЛК, че няма доходи и имущество, освен инвалидна пенсия, поради което отказът да бъде освободен от държавна такса е незаконосъобразен.

Служебно са изискани справки от НОИ и НАП относно осигуряването на жалбоподателя за периода 2024 г. и 2025 г., като в отговор е постъпила от НАП ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ Годишна данъчна декларация за 2024 г.

На жалбоподателя е дадена възможност да представи нова, коректно попълнена декларация по чл. 83, ал. 2 ГПК, в която включително да бъдат посочени дружествата, в които изпълнява функциите на управител или член на Съвет, както и доказателства, че изпълнява тези функции безплатно.

На 20.10.2025 г. М. Д. е представил нова декларация по чл. 83, ал. 2 ГПК, попълнена към 15.10.2025 г.

Настоящият състав, като обсъди доводите на жалбоподателя и представените доказателства, намира следното:

Ч.гр.д. № 3537/2024 г. на СГС е образувано по частна жалба на М. Д. Д. против определение от 18.01.2024 г. на СРС и е приключило с определение от 16.05.2025 г., с което частната жалба е оставена без уважение. Постъпила е частна касационна жалба, като с разпореждане от 17.06.2025 г. на М. Д. са дадени указания за привеждането й в съответствие с изискванията на процесуалния закон, включително като представи доказателства за платена държавна такса в размер на 15 лева, внесени по сметка на ВКС. В дадения срок, н а14.07.2025 г. М. Д. е представил декларация по чл. 83, ал. 2 ГПК и е поискал да бъде освободен от заплащане на държавна такса.

С определение от 04.08.2025 г. СГС е оставил искането без уважение, като е намерил, че представената декларация е непълна и не са посочени участията на М. Д. в 1 търговски дружества като управител и член на Съвет, както и като съдружник.

Липсват данни за постоянна необходимост на средства за лечение и др., вкл. е взет предмет ниския размер на държавната такса.

При така установената фактическа обстановка настоящият състав намира следното от правна страна:

Частната жалба е депозирана от процесуално легитимирано лице, срещу обжалваем съдебен акт и е редовна, поради което е допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна предвид следното:

Нормата на чл. 83, ал. 2 ГПК предвижда възможност съдът да признае невъзможност за заплащане на държавна такса и разноски по отношение на физическо лице. За да направи това, съдът следва да извърши преценка налице ли са предпоставки за освобождаване на молителя от внасяне на държавна такса въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса и разноски за производството по делото. След изясняване на общото материално състояние на страната и останалите относими обстоятелства съдът е длъжен да ги съпостави с цената на иска и пълния размер на държавната такса.

Въпреки че според представената пред настоящата инстанция декларация по чл.

83, ал. 2 ГПК М. Д. получава само инвалидна пенсия в размер на 669.60 лева и не притежава никакво имущество, вкл. чрез своята съпруга, като се издържа от средства на роднини, от представената по делото ГДД за 2024 г. се установява, че М. Д. е декларирал 28 721 лева приходи от продажби.

В същото време, макар от справката за работодателите, от които жалбоподателят се е осигурявал, да не се установява да е осигуряван от някое от търговските дружества, на които е управител, т.е., вероятно не му е заплащано възнаграждение от тях, от същата е видно, че през 2024 г. и част от 2025 г. М. Д. се е осигурявал като едноличен търговец, въпреки че твърди да не е развивал дейност.

От друга страна, липсват данни и доказателства за провеждано постоянно лечение от жалбоподателя и разноските за това лечение.

В същото време дължимата се по делото държавна такса е в размер на 15 лева, който размер е толкова нисък, че сам по себе си не може да обоснове липса или възможност за достъп до правосъдие.

Ето защо настоящият съдебен състав намира, че жалбоподателят не е доказал невъзможността си да заплати държавна такса от 15 лева. Още повече, защото видно от представената пред СГС и САС декларации са непълни (най-малкото не са декларирани приходите от продажби), което недобросъвестно поведение на жалбоподателя само по себе си е основание за отказ от освобождаване по чл. 83, ал. 2 ГПК.

Ето защо обжалваното определение на СГС е правилно, а частната жалба него следва да бъде оставена без уважение.

Воден от изложеното, Апелативен съд София

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 24477/18.09.2025 г. по описа на 2

САС, депозирана от М. Д. Д. против определение № 14689/04.08.2025 г. по ч.гр.д. № 3537/2024 г. на СГС.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в седмодневен срок от съобщението, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3