Решение № 20048 от 26.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20048 гр. София, 26.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАЛИНА В. СТАНЧЕВА при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело № 20261110115083 по описа за 2026 година

Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І "Производство пред първата инстанция".

Образувано е по искова молба, подадена от “ДЗИ-Общо Застраховане” ЕАД, ЕИК 121718407 против „ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК 121265177, с която са предявени кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за следните суми: сумата от 1 691,25 евро, включваща 15 лева ликвидационни разноски и представляваща остатък от непогасена главница за застрахователно обезщетение по застраховка „Каско+“ за вреди, настъпили от пътнотранспортно произшествие на 01.12.2025 г., в гр. Русе, на ул. „Рига“, причинени виновно и противоправно от водача на товарен автомобил „Рено Мастер“ с рег. № Р4220КК, чиято „Гражданска отговорност“ към датата на събитието е била застрахована при ответника, ведно със законната лихва, считано от подаването на исковата молба в съда (30.05.2026 г.) до окончателното плащане, както и сумата от 47,20 евро, представляваща мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 20.02.2026 г. до 29.05.2026 г.

Ищцовото дружество извежда съдебно предявените си права при твърдения, че на 01.12.2025 г. в град Русе, на ул. „Рига“ е реализирано пътнотранспортно произшествие (ПТП) с участието на товарен автомобил „Рено Мастер“ с рег. № Р 4220 КК, управляван от Иван Ковачев, и паркиран автомобил „БМВ 530 D“, с рег. № Р 8425 КТ, собственост на Красимир 1

Татаров, в резултат на което са нанесени вреди на автомобил БМВ с рег. № Р 8425 КТ. За настъпилото ПТП е съставен двустранен констативен протокол за ПТП от 01.12.2025 г. между водачите. Сочи, че л.а. БМВ с рег. № Р 8425 КТ е застрахован при „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” EАД по автомобилна застраховка “Каско+”, застрахователна полица № 440125031040706 от 15.09.2025 г., със срок на действие от 15.09.2025 г. до 14.09.2026г. По повод настъпилото събитие до дружеството е подадено Уведомление за щета и е образувана щета № 44011712538749. Извършен е оглед на автомобила, опис на щетите. Определено е обезщетение по експертна оценка на застрахователя в размер на 3925.30 лева (2006.97 евро), съгласно калкулации по претенция от 16.12.2025 г. и 19.12.2025 г. Ищцовото дружество е платило на застрахованото лице Красимир Татаров сумата от 3925.30 лева (2006.97 евро) по банков път, с 2 броя преводни нареждания - от 17.12.2025 г. - сумата от 1 719.58 лева и от 22.12.2025 г. – сумата от 2 205.72 лева. Ищцовото дружество въвежда, че след изплащането на застрахователното обезщетение, е встъпило в правата на застрахования на основание чл. 411 КЗ и е предявило вземането си на ответното дружество чрез регресна покана, заедно с документите по процесната преписка. Постъпило частично плащане в размер от 323,73 евро.

Но и към момента ответното дружество не е изпълнило задължението си в пълен размер и все още дължи сумата от 1691,25 евро. С оглед гореизложените обстоятелства моли съда да осъди ответника да му за плати сумата от 1691,25 евро - главница, представляваща разликата между изплатеното от ответника и дължимото, заплатено от ищеца, застрахователно обезщетение по опис- заключение по щета № 44011712538749/03.12.2025 г., ведно със законната лихва за забава от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. Претендира се и мораторна лихва, начислена върху исковата главница, същата текла в периода от 20.02.2026 г. до 29.05.2026 г. Накрая - претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът възразява срещу основателността на ищцовите претенции, сочейки, че само изплатената от него по преписката сума е действителната стойност на вредите, настъпили в причинна връзка с осъществяването на ПТП на 01.12.2025 г.

Претендира, че исковете не са подкрепени с доказателства. Подчертава, че размерът на исковите суми е завишен. Счита, че в конкретния случай не са налице всички необходими предпоставки за да встъпи ищеца в правата на застрахования срещу застрахователя на причинителя на вредата. Подчертава, че определено от ищеца обезщетение, е изчислено по експертна оценка.

Калкулираната част за подмяна на фар, десен, надвишават цената на алтернативен такъв, заложен в база данни на ТАРОС ТРЕЙД, като един от основните доставчици на резервни части, чиито цени следва да се приемат като осреднени за пазара. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли исковете и да му присъди направените деловодни разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

2

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предмет на производството е иск с правно основание чл. 411 КЗ.

По иска с правно основание чл. 411 КЗ в тежест на ищеца е да установи, наличието на валидно сключен договор за имуществено застраховане между него и собственика на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, че в изпълнение на договорното си задължение е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди, които са настъпили в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП.

При установяване на горните обстоятелства от страна на ищеца, в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.

С оглед становището на ответника и на основание чл. 153 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото (с доклада) са отделени следните обстоятелства: 1. наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Каско +“ между увреденото МПС и ищцовото дружество; 2. наличието на застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между увреждащото МПС – товарен автомобил „Рено Мастер“ с рег. № Р 4220 КК и ответника ЗАД ,,ОЗК Застраховане“ АД; 3. плащането от страна на ищцовото дружество на застрахователно обезщетение по застраховка „Каско +“; 4. осъществен деликт от страна на водача на товарен автомобил „Рено Мастер“ с рег. № Р 4220 КК, с всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане противоправно поведение, причинени щети на автомобил „БМВ“ с рег. № Р 8425 КТ и пряка причинна връзка между деянието и настъпилите вреди.

Спорният по делото въпрос по делото касае размера на вредите, причинени на застрахования при “ДЗИ-Общо Застраховане” ЕАД автомобил, респективно в какъв размер е възникнало регресното вземане на ищеца.

Обемът и съдържанието на суброгационното вземане на застрахователя по имуществената застраховка спрямо прекия причинител на вредите, респ. срещу неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“, са изрично определени в чл. 411 КЗ, според който застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на увреденото застраховано лице до размер на платеното застрахователно обезщетение и обичайните разходи за определянето му. Обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие, като то не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при 3 частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество /чл. 400, ал. 1 КЗ/, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка /чл. 400, ал. 2 КЗ/. Разпоредбата на чл. 411, ал. 1 КЗ изрично включва в размера на платимото по регресен път обезщетение обичайните разноски, направени за определяне на заплатеното обезщетение.

Според споделяната от настоящия състав константна практика на ВКС /решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г., ІІ ТО на ВКС, решение № 52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, ТО, решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г., ІІ ТО на ВКС и др./ при съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователно обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие, без да е обвързан от минималните размери по методиката към Наредба № 24/2006 г. на КФН.

Основен доказателствен източник и източник на съществената информация по делото носи заключението на вещото лице по допуснатата до изслушване в хода на първоинстанционното производство съдебно автотехническа експертиза. Според становището на вещото лице, обективирано в заключението му уврежданията по процесния лек автомобил „БМВ 530Д“ с рег. № Р8425КТ, съгласно описа на ищеца са фар десен – ксенон, като степента на увреждане предполага подмяна на тази част. На следващо място е отбелязано, че стойността, необходима за възстановяване на лекия автомобил, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 3840,74 лв. или 1963,74 евро. Обичайните разноски за ликвидиране на щета по риск „Каско“ при ПТП са в границите на 15-25 лева. Стойността, необходима за възстановяване на процесния лек автомобил „БМВ 530Д“ с рег. № Р8425КТ, изчислена по цени на алтернативни доставчици и сервизи към датата на ПТП е 1662,71 лв. или 850,13 евро. В хода на проведеното на 15.10.2026 г. открито съдебно заседание експертът е защитил устно своето заключение пред страните и пред съда по реда на чл. 200, ал. 2 от ГПК, поддържайки, че средните пазарни цени включват оценка на цени, както от алтернативни доставчици, така и цените на официалния представител. За сметка на това, цените, изчислени само на база алтернативни доставчици и сервизи обхваща само тези цени, или казано по друг начин не целият сегмент на пазара, както е при средните пазарни цени, по думите на вещото лице.

Според настоящия съдебен състав, изчислената стойност по средни пазарни цени е обективен критерий за действително причинените вреди, тъй като тя е определена след проучване в цялост на пазара на съответните части, боя, материали и труд, на които оперират официален сервиз за съответната марка лек автомобил и алтернативни доставчици, респ. определянето на средните пазарни цени предполага съобразяване на цените на двата вида 4 икономически субекти. В тази връзка следва да се посочи, че сумата, изчислена на база средни пазарни цени от алтернативни доставчици, не онагледява средните пазарни цени към датата на процесното ПТП, тъй като тя е изчислена на база средни цени, но само от алтернативни доставчици, т. е. съобразени са цените само от ограничен сегмент от пазара на части, боя, материали и труд. Ето защо, съдът приема, че стойността, необходима за възстановяване на щетите по лек автомобил „БМВ 530Д“ с рег. № Р8425КТ към датата на ПТП възлиза на 1963,74 евро.

На основание чл. 411, ал. 1, изр. 1 КЗ ищецът има право да получи и направените обичайни разходи във връзка с щетата. Съдът приема, че сумата в диапазона от 15-25 лв. съставлява обичаен разход за приключване на застрахователната щета по смисъла на чл. 411, ал. 1 КЗ, поради което същата следва да се включи в общия размер на дължимата от ответника сума.

По делото е безспорно, че ответникът след отправена регресна покана е заплатил сумата от 323,73 евро., поради което релевираната претенция се явява основателна за разликата, възлизаща на екзактно 1640,01 евро без ликвидационните разноски и 1648,01 евро с тях. До този размер следва да бъде уважен главният иск по чл. 411 от КЗ, а за разликата над посочената сума до пълния предявен размер от 1691,25 евро поради липса на доказателства за основателността на иска в тази му част, същият следва да бъде отхврълен.