Присъда № 36 от 26.06.2024, Районен съд - Хасково

МОТИВИ към Присъда № 36 от 26.06.2024г. на Районен съд - Хасково, постановена по н.ч.х.д. № 978 по описа за 2022 година.

Производството по НЧХД № 978/2022 г. пред Районен съд - Хасково е образувано по тъжба на Р. Л. С. от град Хасково против И. Е. Б. от град Хасково, с която последният е привлечени към наказателна отговорност и с Разпореждане № 1100 от 12.12.2022 г. – е предаден на съд за това, че на 17.10.2022г., в гр. Хасково, наклеветил публично Р. Л. С., като в качеството му на представител на обществеността /общински съветник в Общински съвет на Община Хасково/ при или по повод изпълнение на функциите му, по друг начин, чрез публикация в интернет сайт „Хасковска афера“, в интернет сайт „Хасково има такъв град“ и личният си фейсбук профил/, разгласил позорни обстоятелства за него и му приписал престъпление по чл.149 от НК престъпление по чл. 148 ал. 2, вр. ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 147 ал.1 от НК.

Пред първоинстанционния съд е предявено, съответно, с определение на съда, е приет за съвместно разглеждане предявения от Р. Л. С. граждански иск, с правна квалификация чл. 45 от ЗЗД за сумата в размер на 10000 лева, представляваща обезщетение за причинени от описаното в тъжбата деяние, квалифицирано като престъпление по чл. 148 ал. 2, вр. ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 147 ал.1 от НК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на деянието до окончателното й изплащане.

В съдебно заседание пред Районен съд - Хасково, частният тъжител и граждански ищец, лично и чрез упълномощения по делото повереник - адв. И.

И. заявява, че поддържа подадената тъжба и повдигнатото с нея обвинение, както и предявения против подсъдимия граждански иск.

В хода на съдебните прения, адв. И. И. заявява, че от събраните по делото доказателства се установявало, че се доказва основателността на частна тъжба. Установило се по делото, че подсъдимия И. Е. Б. на 17.10.2022 г. в гр. Хасково е наклеветил публично частния тъжител Р. Л. С. и то в качеството му на представител на обществеността, а именно като общински съветник при или по повод изпълнение на функциите му като такъв. Това станало в собствените му сайтове, като е допуснал публикации разгласяващи позорни обстоятелства и преписващи престъпление на Р. С.. Защитата тварди, че престъплението е осъществено и с двете форми на изпълнителното деяние, а именно разпространяване на позорни обстоятелства, които са неистински и преписване на престъпление, което не е извършено. Ефекта на тази клевета се подсилвал от факта, че тъжителят е общински съветник, което се отбелязвало в статиите. Обществената укоримост на престъплението ,,клевета“ и наказателната отговорност се осъществявала, поради именно неистинността на позорните обстоятелства и преписаното престъпление. Това всъщност бил 1 и водораздела между упражняване правото на информация и злоупотребата с това право. Според адв.И., Б. знае за това, защото се позовавал в отговора си на тъжбата на обстоятелството, че на определено място в сайта е написано, че всичко това било измислица и приликите с лица са случайни. В процесните сайтове видно от представените писмени доказателства било видно, че сайтовете претендирали за истинност, отразяване правилно на обективната действителност. Държало се на това, че единствено тези сайтове разкривали истината и излагали единствено и само правдиви обстоятелства. Именно тази позиция, била едно доказателство за това, че се е направила и една предварителна защитна теза и позиция, която да може да бъде съответно и ползвана при завеждане на подобен вид дела и да се позовава на нея.

Извършителят Б. съзнателно разпространявал клеветническата информация и това психическо отношение се явявало както и за разпространяването, така и за неистинността на отразеното в статиите. Той обаче изрично допуснал, въпреки това, че ги е съзнавал тези обстоятелства, те да бъдат обективирани в статиите публикувани в тези сайтове, а отделно от това същата информация той я публикувал и в собствения си фейсбук профил.

По отношение на процесните сайтове „Хасковска афера“, в интернет сайт „Хасково има такъв град“, се установило, че те са негова собственост и подсъдимият не отричал това. Твърди се, че сайтовете не отговаряли на изискванията на българското законодателство. Те не представлявали някаква медия или някаква информационна агенция. Те не били съобразени, нито със Закона за радиото и телевизията, нито с Етичния кодекс на журналиста, а не спазвали и нормите, въведени от СЕМ, което означавало, че на тях и върху тях не може да има никакъв контрол за съдържание. Нямало посочване на журналисти, които работят за тях или лица, които пишат статиите, като статиите не се подписвали от никакви лица, нямало посочен главен редактор, нямало посочено нито едно физическо лице, което да застане с името си зад това, което се публикува като съдържание. Показанията на свидетелката Д. Т., не били обективни. Тя завявала, че тя е администратор на тези сайтове, но освен потвърждението, което изхожда от самия подс.Б., че тя е администратор, нямало никакво друго потвърждение за това.

Според защитата, собственика на сайта, този който е поръчал създаването на сайтовете и ги поддържа във времето, той бил човекът, който осъществявал допускането дали лично, дали чрез трето лице на хора, които да качват подобни публикации с подобно съдържание или при неустановена самоличност. Можело и съответно да се въвеждат само такива насоки, че има някакво лице администратор, а можело и самия Б. да си осъществява тази дейност, но той не давал никакви обяснения за това. Няма установено лице, което да се занимава с тези сайтове. Лицето, което следвало да носи отговорност бил собственика на сайта, той бил именно лицето, което или е допуснало или е качило това съдържание.

По отношение на самото съдържание, по безспорен начин се доказало по делото, че обявеното в тази публикация е абсолютна клевета, която няма 2 нищо общо с действителността. Последното се доказвало от изисканата от РП – Хасково преписка по стара проверка, която проверка била по подобен сигнал. Именно така чрез постановлението на прокурора, била предоставена възможност да се търси по частен път, отговорност от извършителя и така било образувано настоящото производство.

Първото изпълнително деяние с което бил изпълнен състава на престъплението клевета било отразеното в публикациите, че ,,Педофилския гей скандал с Р. С. е тръгнал преди около пет годни от село Криво поле, където главният ни герой е задявал с цел сексуални услуги малолетни момчета от ромския квартал на селото“. Разпоредбата на чл. 149, ал. 1 от НК гласяла ,,който извърши действия с цел да възбуди или удовлетвори полови желания без съвукопление по отношение на лице ненавършило 14-годишн възраст се наказва за блудство с ,,Лишаване от свобода“ от една до шест години“. Тоест спирад защитата, тук имамло вече съответно посочена квалификация ,,педофил“ конкретен извършител -Р. С., описано било и деянието ,,задявал с цел сексуални услуги малолетни момчета“. Или се покривал целия състав на престъплението. Тук не може да се отрече целенасочеността, за да се утвърди у хората, които се запознават с тази публикация, че Р. С. е педофил и гей и че статията е изпълнила своето предназначение.

По отношение на разпространяването на позорните обстоятелства, те били в няколко насоки. Отново се твърдяло, че е налице педофилски гей скандал с Р. С., отново се твърдяло, че уплашени децата разказват всичко на родителите си и те заедно с починалия ромски лидер Зарко Чанков започнали съответни действия за предотвратяване на педофилските гей набези и публично разкрИ.е на действията на Р. С.. Разгласявало се позорно обстоятелство, като се прибавяло и още, че поради принадлежността му към определена политическа партия, а именно ГЕРБ, общинския съвет и съответно Община Хасково, както и самата полиция прикриват този гей скандал и съответно не се предприемат никакви действия, поради тази партийна принадлежност на Р. С.. Накрая се питало в статията: ,,ще търпим ли подобен педофил в управлението на града“ и се правели директни насоки за прекратяване на политическата кариера на общинския съветник Р. С..

Няма как да се приеме, че Б. не е знаел и е допуснал, че не съществуват такива позорни обстоятелства, не се представили никакви доказателства, от къде как и по какъв начин той е бил информиран за това, за да го изведе като подобна публикация и съответно за извършеното престъпление отново не се събрали подобни доказателства. Целта, която била търсена, била именно оклеветяване и то в качеството му на общински съветник на частния тъжител.

По делото се направили опити да се установи, кой управлява сайтовете, кой е качил статиите, стоят ли тези статии в интернет пространството. Към настоящия момент тези статии не съществували и не можело да бъдат открити, но собственикът на сайта във всеки един момент може да ги качи.

Освен тези доказателства, които явно са недостатъчни и то поради отказ за 3 съдействие от страна на подс.И. Б., то налице били и достатъчно други доказателства. Това били статиите свалени на хартиен носител, които статии са приети по делото и било видно от къде са свалени. Те кореспондирали и с писмените доказателства, които се представяли от страна на подсъдимия Б..

Освен това, което разпитаните свидетели С.З.С, М.П.П. и Д.И.М., установили от къде именно са прочели статиите и по какъв начин. Освен това те изнасят факти и относно това какво е съдържанието на тези статии и каква е била реакцията на Р. С.. Каква е била и реакцията на обкръжението на тъжителя. Същият в продължение на месеци не можел да се отърси от този шок и срам, който е изпитал от публикациите. Особено ценен свидетел според защитата е именно св.Д.И.М., която познавала както подсъдимия Б. така и свидетелката Д. Т.. Д.И.М. изложила в своите свидетелски показания, как е говорила с подсъдимия и св.Т., как им е обяснявала как се пишат журналистически материали, давала е насоки за това как трябва да бъде структурирана една статия, за да отговаря горе-долу на изискванията за хората, които пишат и публикуват. Съответно тя не е предполагала за какво могат да се използват тези разговори, които са водили, но по категоричен начин тя установява, че знае и от самия Б. и от Т., че тези сайтове са на И. Б. и така имало вече няколко вида доказателства, които установявали тази собственост и възможността на подс.Б. като собственик да ръководи и да определя съдържанието на сайтовете.

По отношение на евентуално възражение, че Р. С. като общински съветник трябва да носи на по-голяма критика и към него се прилагат други мерки за публична информация, то такива доводи щели да са абсолютно несъстоятелни, тъй като тук нямало нищо, с което да се разисква качеството му като политик и негови действия като такъв и като общински съветник, а тук били налице разгласяване на позорни обстоятелства и преписване на престъпление.

По отношение на гражданския иск, считам, че същият е основателен и доказан. От свидетелските показания, се доказали емоционалните травми, които били нанесени на С., как се е чувствал той и неговото обкръжение, как в продължение на много време му се е налагало да се обяснява на всякакви хора както и на познати. Тази травма, която му била нанесена трудно можела да зарасне и трудно можело да бъде репарирана. Това можело да стане единствено и само с една справедлива присъда, която да бъде наложена на подс.Б. в качеството му на лицето, което е допуснало разпространяване на тези клевети. По отношение на размерите на наказанието, според защитата, то би следвало да бъде наказание ,,Обществено порицание“ и съответно наказание ,,Глоба“ в горния предвиден размер от закона или 15000 лева, а съответно гражданският иск да бъде уважен изцяло в пълния му размер от 10000 лева и съответно да бъде осъден подс.Б. и да заплати разноски в производството.

Именно в такава насока защитата моли съда за своя съдебен акт.

Служебният защитник на подсъдимия И. Е. Б. - адв. Ч. от АК – Хасково, 4 пледира от името на подзащитният и И. Б., че той изцяло следва да бъде оправдан и признат за невиновен в така повдигнатите му обвинения. Досежно предявения граждански иск в размер на 10 000 лева, счита изцяло за неоснователен и недоказан.