Решение № 12185 от 19.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12185 гр. София, 19.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ СТ. Д. при участието на секретаря НАДЯ СТ. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. Д. Гражданско дело № 20241110117177 по описа за 2024 година

Предявен е от ищеца С. А. Г. срещу ответника В. Д. Г. иск с правна квалификация чл. 34, ал. 1 ЗС за допускане на делба на следният недвижим имот: АПАРТАМЕНТ № 37, с адрес: град София, **********, със застроена площ от 102,79 кв.м., заедно с прилежащото му избено помещение № 13, с полезна площ от 3,65 кв.м, както и заедно с 1.641 % идеални части от общите части на сградата, който апартамент, представлява Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ********** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, Столична община, одобрени със Заповед № РД-1815/06.03.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, който самостоятелен обект се намира на етаж 5 в сграда с идентификатор **********, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент; на едно ниво, с посочена в документа площ: 102,79 кв.м; с прилежащи части: избено помещение № 13 с площ 3,65 кв.м и 1,641% ид. ч. от общите части на сградата, със съседни самостоятелни обекти в сградата с идентификатори, както следва: на същия етаж: **********.3.38, **********.3.36; под обекта:

**********.3.33; над обекта: няма, а по документ за собственост: от изток – ап. 38 на Д.Д., от запад – държавен апартамент №36, от север – площадка, от юг – тревна площ и при съседи на избеното помещение: изток – мазе № 12 на Н.Н., от запад – коридор, от север – мазе № 14 на Д.Д. и от юг – държавно мазе №10, при следните квоти: за С. А. Г. – 1/2 ид.ч. и за В. Д. Г. – 1/2 ид.ч.

НАПРАВЕНО е искане от ответника съделител В. Д. Г. по чл. 344, ал. 2 ГПК за постановяване на привременни мерки – кой от съделителите ще ползва недвижимия имот до окончателното извършване на делбата.

Ищеца С. А. Г. твърди, че страните са съсобственици на посоченият недвижим имот с идентификатор ********** и не могат доброволно да го поделят. Твърди, че с ответника са сключили брак на 28.12.1985 г., който брак 1 е прекратен с влязло в сила на 02.06.2023 г. съдебно решение за развод по гр.д.

1960/2022 г. по описа на СРС, 149 с-в. Излага, че по време на брака с ответника, на 21.04.1986 г. са придобили в режим на СИО горепосоченият недвижим имоти с идентификатор ********** въз основа на договор за покупко-продажба, обективиран в Договор за продажба на държавен имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 21.04.1986 г. на Столичния народен съвет – районен народен съвет район „Христо Ботев“. След прекратяване на брака на 02.06.2023 г. въз основа на влязло в сила съдебно решение за развод, се е прекратила и съпружеската имуществена общност върху процесните недвижими имоти и се е преобразувала в обикновена съсобственост между бившите съпрузи при равни дялове – по 1/2 ид.ч. за всеки. При така изложените фактически твърдения моли съдът да допусне извършване на делба на процесния недвижим имот между съсобствениците до размера на посочените дялове в съсобствеността.

Ответникът В. Д. Г., редовно уведомен, в срока по чл.131 ГПК подава отговор на исковата молба, с които признава, че с ищцата са бивши съпрузи, както и че се придобили процесните недвижими имоти по време на брака в режим на СИО, а също така и че бракът е прекратен. Посочва, че по време на брака страните са придобили в режим на СИО движими вещи – автомобили, като моли съдът да допусне и тези автомобили до делба при равни квоти между съделителите. Прави искане за допускане на привременни мерки – съдът да посочи в решението кой от съделителите ще се ползва от имотите до окончателното извършване на делбата, какви суми ще заплаща ищецът срещу ползването на недвижимия имот, както и иска ищецът да бъде осъден да заплати обезщетение за ползване на леките автомобили от датата на образуване на настоящото дело в размер на по 30 лв. месечно за всеки автомобил поотделно. Оспорва представен нотариален акт за учредяване на право на ползване върху идеална част от недвижим имот № 149, том I, рег. № 1996, дело № 140/2024 г. на Кремена Стоянова – помощник нотариус на Маргарита Иванчева, рег. № 260 на НК, като посочва, че вещното право е учредено без съгласието на ответника.

С Определение № 384/06.01.2026 г. съдът ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от ответника съделител В. Д. Г. с отговора на исковата молба искане по чл. 341, ал. 2 ГПК в делбата бъдат включени и следните движими вещи: 1/ лек автомобил „Киа Соренто“ с рег. № **********“, с рег. № **********, номер на шаси **********, двигател № G6CU5258969, цвят – светло сив металик; 2/ лек автомобил „Опел Вектра“, с рег. № СА2062ВР, номер на шаси **********, двигател Z16XEP20HK9118, цвят – сив металик, година на производство – 2006 г.; 3/ лек автомобил „Лада 2107“, с рег. № **********, номер на шаси: **********, двигател № 0205697, цвят – банан, с дата на регистрация – 06.09.1986 г. Определението е потвърдено с Определение № 8523/16.04.2026 г. постановено по гр.д. № 2813/2026 г. по описа на СГС и е влязло в законна сила на 16.04.2024 г.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

2

Съгласно разпоредбата на чл. 34 от Закона за собствеността, всеки съсобственик може, въпреки противна уговорка, да иска делба на общата вещ, освен ако законът разпорежда друго, или ако това е несъвместимо с естеството и предназначението на вещта.

Според разпоредбата на чл. 344, ал. 1 ГПК в решението, с което се допуска делбата, съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки от съделителите.

Следователно, в първата фаза на производството следва да се установи наличието на съсобственост върху имота/имотите - предмет на делбата, основанието за възникване на съсобствеността, както и квотите на съделителите.

Страните не спорят, а и видно от приетото като доказателство по делото Удостоверение за сключен граждански брак на Столична Община, район Оборище, на 28.12.1985 г. в гр. София ищецът С. А. Г. и ответникът В. Д. Я. /с фамилно име след брака Г./ са сключили граждански брак.

Видно от Решение № 7252/10.05.2023 г., постановено по гр.д. № 11960/2022 г. на СРС, 149 състав, гражданският брак, сключен на 28.12.1985 г. в гр. София между С. А. Г. и В. Д. Г. е прекратен на основание чл. 44, т. 3, вр. чл. 49, ал. 1 СК. Решението е влязло в законна сила на 02.06.2023 г.

Страните не спорят, а и видно от Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавни имоти, на 21.04.1986 г. В. Д.

Я. – Г. и С. А. Г. са придобили процесния недвижим имот – АПАРТАМЕНТ № 37, с адрес: град София, **********, състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 102,79 кв.м., заедно с прилежащото му избено помещение № 13, с полезна площ от 3,65 кв.м, както и заедно с 1.641 % идеални части от общите части на сградата при описани съседи.

Видно от схема на самостоятелен обект в сграда № 15-71410003.07.2023 г., описаният апартамент съставлява Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ********** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, Столична община, одобрени със Заповед № РД-1815/06.03.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, който самостоятелен обект се намира на етаж 5 в сграда с идентификатор **********, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент; на едно ниво, с посочена в документа площ: 102,79 кв.м; с прилежащи части: избено помещение № 13 с площ 3,65 кв.м и 1,641% ид. ч. от общите части на сградата, със съседни самостоятелни обекти в сградата с идентификатори, както следва: на същия етаж: **********.3.38, **********.3.36; под обекта:

**********.3.33; над обекта: няма,

Видно от Нотариален акт за учредяване право на ползване върху идеална част от недвижим имот № 149, том I, рег. № 1996, дело № 140/2024 г. по описа на Нотариус Маргарита Иванчева Петров, рег .№ 260 в Регистъра на Нотариалната камара с район на действие СРС, на 07.03.2024 г. С. А. Г. е учредил на дъщеря си Йоана Стойчева Г. пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху 1/2 ид.ч. от процесния имот.

3

Въз основа на така установеното от фактическа страна, настоящият състав направи следните правни изводи:

За основателност на иска за делба по чл. 34, ал. 1 ЗС в тежест на всяка от страните е да докаже верността на наведените от нея твърдения, на които основава своите искания или възражения, вкл. обстоятелствата въз основа на които твърди, че в нейна полза са възникнали права върху процесния имот, основанието на което е възникнала съсобствеността върху имота, както и размера на придобитите дялове в съсобствеността.

Доколкото не се спори, че процесният имот е придобит от В. Д. Г. и С. А.

Г. на 21.04.1986 г. по време на сключения между тях граждански брак, същият на основание чл. 19, ал. 1 от Семейния кодекс от 1985 г. /отменен 01.10.2009 г./ е станал обща собственост на двамата съпрузи.

С прекратяване на сключения между страните граждански брак на 02.06.2023 г. и прекратяване на съпружеската имуществена общност на основание чл. 27, ал. 1 СК е трансформирана бездяловата съсобственост в обикновена съсобственост между бившите съпрузи при равни права по смисъла на чл. 28 СК, като всеки от тях е станал собственик на 1/2 ид. ч. от имота.

Предвид гореизложеното съдът приема, че искът за делба на процесният недвижим имот е основателен и доказан и следва да бъде уважен, като делбата бъде допусната между съделителите при следните квоти: за С. А. Г. - 1/2 ид.ч. и за В. Д. Г.а - 1/2 ид.ч.

С оглед разпоредбата на чл. 344, ал. 2 ГПК с решението си по допускане на делбата или по-късно, ако всички наследници не използват наследствените имоти, съобразно правата си, съдът по искане на някой от тях - в случая по искане на ищеца, постановява кои от наследниците от кои имоти ще се ползват до окончателното извършване на делбата или какви суми едните следва да плащат на другите срещу ползването. Производството по чл. 344, ал. 2 ГПК цели само временно разпределение на ползването на общата вещ и има временен характер докато е налице съсобственост между страните и няма съгласие за начина на ползване на делбения имот от двамата съсобственици, съобразно правата им в съсобствения имот по време на делбения процес.

Основателността на претенцията за привременни мерки при делба е предпоставена от кумулативното наличие на следните предпоставки: допуснатият до делба имот да се използва изключително само от един от съделителите, да се създават пречки от последния спрямо останалите съделители да ползват имота съобразно правата си в общата вещ и да има възможност за разпределение на ползването му помежду им. По смисъла на закона под „използване“ следва да се разбира както прякото служене с вещта, така и използването чрез трети лица.

От страна на ответника направил искането за постановяване кой от съделителите ще ползва недвижимия имот до окончателното извършване на делбата не е проведено пълно и главно доказване на фактите, относими към уважаване на претенцията, а именно ответникът да е поискал да ползва лично 4 съсобствения имот съобразно правата си и другата страна да е възпрепятствала това ползване. Съдът, като взе предвид доказателствата по делото и изявленията на страните, приема за установено, че нито един от двамата съделители не ползва имота съобразно дяла си в съсобствеността, въпреки че имат възможност за това. Наведени са противоречиви твърдения, че ищецът ползва имота, че същият се ползва от общия син на страните, че имотът не е в състояние за ползване поради необходимостта от основен ремонт. Въпреки това ответникът съделител не оспорва обстоятелството, че име ключ за имота и свободен невъзпрепятстван достъп до същия. Учреденото от ищеца вещно право на ползване върху собствената си 1/2 ид.ч. от имота в полза на дъщеря си и принципното несъгласие с извършване на ремонтни дейности не съставляват действия, с които се възпрепятства ползването на насрещната страна.