Присъда № 19 от 13.03.2025, Районен съд - Разград

Мотиви към Присъда №19/13.03.2025г., постановена по НЧХД №617/2024г. по описа на Разградския районен съд .

Постъпила е тъжба от А. А. А. от с. К., обл. .., с която е повдигнато обвинение срещу С. А. В. от гр... за това, че на 20.04.2024г. в с. К., обл. .. подсъдимият е казал нещо унизително за честта или достойнството на тъжителя в негово присъствие – престъпление по чл.148, ал.1, т.1 във вр. с чл.146, ал.1, пр.1 НК.

Тъжителят е предявил и граждански иск срещу подсъдимия за сумата от 2000 лв, ведно със законната лихва от датата на деянието, като същата сума се претендира като обезщетение за неимуществени вреди от престъплението.

В заседанието пред РРС тъжителят лично и чрез повереника си поддържа тъжбата и гражданския иск.

Подсъдимият не дава обяснения /в последното заседание не се е явил/.

Защитникът му излага становище за неоснователност на тъжбата и моли подсъдимият да бъде оправдан, като излага доводи за недоказаност на обвинението.

Съдът като обсъди събраните доказателства намери за установено следното:

Подсъдимият С. А. В. е роден на **.**.19**г. в гр..., понастоящем живее в с. К., обл. ... Същият е разведен, не е осъждан.

Тъжителят А. А. живеел в с.К., обл. ... В същото село живеел и подсъдимия С. В.

– съжителствал на семейни начала със свидетелката С. С. Същата свидетелка работела в пощенската станция на селото. На 20.04.2024г. свидетелят М. И. услужил с автомобила си на тъжителя А. А. Впоследствие същия ден св. С. С. споделила пред св. М. И., че според нея тъжителят няма свидетелство за управление на МПС. Същия ден М. И. се видял с тъжителя и го попитал вярно ли е, че няма свидетелство за управление на МПС. Последното не било вярно – тъжителят А. А. имал свидетелство за управление на МПС. Тъжителят се ядосал от казаното от свидетелката С. С. и същата вечер /20.04.2024г./, придружен от баща си -св. А. А., отишъл пред къщата в която свидетелката живеела заедно с подсъдимия за да й покаже свидетелството си за управление на МПС. Свидетелката С. С. излязла пред къщата и влязла в пререкание с тъжителя и неговия баща. Подсъдимият С. В., който бил в къщата, чул разговора им и също излязъл пред къщата и се включил в пререканието. Св. С. С. се върнала в къщата, но понеже била в близост до входната врата, която останала отворена, чувала разговора, воден между подсъдимия, тъжителя и баща му, които останали пред къщата. В крайна сметка разговорът приключил и тъжителят и баща му напуснали мястото, след което се обадили в полицията, информирайки за възникнал скандал. На следващия ден пристигнал полицейски екип, който снел обяснения от участниците в конфликтната ситуация. На подсъдимия, а също на тъжителя и баща му били съставени предупредителни протоколи.

В тъжбата тъжителят сочи, че подсъдимият при посоченото пререкание го обидил, наричайки го „лайно“ и „боклук“. Бащата на тъжителя –св. А. А. в показанията си изнася същите твърдения, като цитира именно тези думи, които твърди, че били отправени от подсъдимия към сина му. Свидетелката С. С. от своя страна опровергава тези твърдения, като в показанията си твърди, че чула целия разговор и в никакъв момент подсъдимият не бил употребявал такива думи. Според твърденията й било точно обратното - тъжителят и баща му употребявали обиди към нея, а подсъдимият я защитавал. Други очевидци няма.

Свидетелят М. И. който бил на близкото барче не чул разговора между спорещите.

Разпитаният като свидетел полицейски служител Й. Д. сочи по спомени това, което двете страни му обяснявали /което не се различава от позициите им в процеса/. При тази ситуация не може да се приеме, че обвинението, повдигнато с тъжбата е доказано. Само бащата на тъжителя потвърждава изложеното в тъжбата, но същият свидетел е несъмнено

1 заинтересован и показанията му не могат да се приемат безрезервно. Свидетелката С. С. категорично отрича подсъдимият да е употребявал такива думи и макар и тя, като съжителстваща с подсъдимия, също да е заинтересована, то само на тази база показанията й не могат да се отхвърлят. Налице са противоречия в доказателствата, които не могат да се преодолеят с възможния доказателствен материал и при тази ситуация следва да се приеме, че обвинението не е доказано по несъмнен начин /Постановление № 6 от 4.V.1978 г., Пленум на ВС, изм. с Постановление № 7/87 г./. В този смисъл защитната позиция на подсъдимия явно не може да бъде оборена и следва да се направи извод за неговата невиновност. Несъмнено е имало конфликтна ситуация, но какви думи са си разменили двете страни в конфликта и кой е по- виновен са въпроси на които не може да се даде категоричен отговор на база събраните доказателства. Доводът на повереника на тъжителя, че подсъдимият в депозирания отговор на тъжбата в известен смисъл бил признавал обстоятелства по обвинението е неоснователен. В отговора си подсъдимият посочил, че за да успокои обстановката казал на тъжителя и неговия баща „да се оттеглят спокойно, а не да се държат като боклуци“. Писменият отговор, депозиран от подсъдимия по делото, не може да се равнява на обяснения и не може на база съдържанието му да се правят изводи против подсъдимия, но независимо от това посоченият израз не съдържа признание в твърдяната от обвинението насока. Същият израз /ако се приеме, че подсъдимият действително е казал именно това/ не сочи на намерение за обиждане или унижаване на присъстващите. В крайна сметка тъжбата остава недоказана и съдът остава на становището, че подсъдимият не е осъществил състав на престъпление и следва да бъде признат за невиновен и съответно оправдан по обвинението да е извършил престъпление „обида“ спрямо тъжителя. Съответно на това и предявеният от тъжителя граждански иск срещу подсъдимия за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди ведно със законната лихва, следва да бъде отхвърлен, тъй като не се доказва подсъдимият да е извършил твърдяното в тъжбата деликтно деяние, поради което и искът се явява неоснователен.

Мотивиран така съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

2

----- следващ документ -----

ПРИСЪДА

№ 19 гр. Разград, 13.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КОНСТАНТИН П. КОСЕВ при участието на секретаря СРЕБРЕНА СТ. РУСЕВА като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН П. КОСЕВ Наказателно дело частен характер № 20243330200617 по описа за 2024 година

ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА подсъдимия С. А. В., ЕГН ********** от гр... ЗА

НЕВИНОВЕН в това, че на 20.04.2024г. в с. К., Област Русе е казал нещо унизително за честта или достойнството на А. А. А. от с. К., Област Русе в негово присъствие, като обидата е нанесена публично и го ОПРАВДАВА по обвинението за престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1, във вр. с чл.146, ал. 1, пр.

1 от НК.

ОТХВЪРЛЯ гражданския иск предявен от А. А. А., ЕГН ********** срещу С. А. В., ЕГН ********** за сумата от 2000 лева, като обезщетение за причинените неимуществени вреди от твърдяното престъпление, ведно със законната лихва от 20.04.2024 г. до окончателното изплащане на сумата като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок от днес пред Окръжен съд Разград.

Съдия при Районен съд – Разград: _______________________

1