Решение № 54 от 08.05.2025, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 54 гр. Пазарджик, 08.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елеонора П. Серафимова при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева като разгледа докладваното от Елеонора П. Серафимова Търговско дело № 20245200900063 по описа за 2024 година

Настоящото производство е образувано по искова молба на „Застрахователна компания Лев Инс” АД, ЕИК 121130788 , със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Симеоновско шосе” № 67А, подадена чрез юрисконсулт С. Л. срещу К. Г. Б., ЕГН ********** от с. Ч., ул. Д. №*.

Твърди се, че на 30.05.2020 г., около 18.54 ч. в с.О., на ул. П., пред №* ответникът К. Г. Б., като водач на л.а. „ВАЗ”, с peг. № ***, поради движение с несъобразена скорост, алкохолно повлиян, с отнето СУМПС, изгубил контрол над управляваното от него МПС, отклонил се рязко надясно и блъснал пещеходката П. Г. М.. От удара била причинена тежка телесна повреда на П.

М., изразяваща се в контузия с кръвонасядания в областта на кръста, счупване на лявата малкопищялна кост, счупване на лявата голямопищялна кост в проксималния и край, счупване на горни и долни рамена на срамната кост, настъпили в причинна връзка с настъпилото на 30.05.2020 г. ПТП.

За пътния инцидент бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица и образувано НОХД № 1507/2020 г. на PC-Пазарджик, приключило със споразумение, с което Б. бил признат за виновен, като в диспозитива изрично било отразено, че към момента на ПТП, същият е бил алкохолно повлиян, а също и неправоспособен водач.

Към момента на настъпване на ПТП за л.а. „ВАЗ”, с peг. № ***, с ищеца 1

ЗК„Лев Инс“ АД имало сключена задължителна застраховка „Гражданска Отговорност“ съгласно полица № BG/22/1***, валидна от 01.06.2019 г. до 31.05.2020 г.

П. Г. М. предявила претенция за обезщетение на претърпените вреди с материален интерес - 80000 лв. Образувана била щета № ****, по която било определено обезщетение в размер на 62021.84 лв. - за причинените и неимуществени вреди и 2300 лв. - за причинените и имуществени вреди (суми за болничен престой, консумативи, транспортни услуги и др.) Сключено било споразумение № 849 от 30.10.2020 г с което ЗК Лев Инс АД се задължил да заплати на пострадалата обезщетение в размер на 62021.84 лв., като сбор от 60 000 лв. - за причинените и неимуществени вреди и 2021.84 лв. - за причинените и имуществени такива. Отделно със споразумение № 848 от 30.10.2020 г. било изплатено и адв. възнаграждение на адв. Г. Й. за осъществяване на представителство по щета № ****. Сумата е изплатена както следва: 62021.84 лв. - по сметка на П. М. на четири вноски - на 28.11.2020 г. - 22021.84 лв., на 19.12.2020 г. - 10000 лв., на 09.01 2021 г. - 15000 лв. и на 29.01.2021 г. -15000 лв.; както 2300 лв. - по сметка на адв. Г. Й. на 19.12.2020 г

Сочи се, че след изплащане на дължимото обезщетение и разумно направените разноски с писмо от 14.05.2021 г. ответникът бил поканен да възстанови на ЗК „Лев Инс“ АД изплатеното застрахователно обезщетение, но до настоящия момент същото не било възстановено.

Изложени са съображения, че с изплащане на застрахователното обезщетение по застраховка “Гражданска отговорност", ищецът придобил правото на регрес срещу виновния водач за сумата от 64346.84 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение, разноски и ликвидационни разходи в размер на 25 лева по щета № ****, както и лихва за забава в размер на 20936.60 лв., изчислена върху сумата от главницата за периода от14.06.2021 г. до датата на завеждане на иска.

Претенцията с правно основание чл.500, ал.1, т.1 и ал.2 от КЗ и чл. 86, ал,1 от ЗЗД, е да се осъди ответника да заплати сумата от 85283.44 лв., представляваща сбор от 64346.84 лв. - изплатено застрахователно обезщетение за претърпените от П. Г. М. вреди, вследствие настъпилото на 30.05.2020 г. застрахователно събитие, по което е образувана ликвидационна 2 преписка № ****, както и сумата от 20936.60 лв. - лихва за забава, изчислена върху сумата от 64346.84 лв. за периода от 14.06.2021 г. до датата на завеждане на настоящия иск, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на ИМ до окончателното изплащане на сумите, както и разноските по делото, които да бъдат заплатени по следвата банкова сметка на ищеца : *** АД - кл. В. IBAN : ****, BIC: ***.

В законоустановения срок по чл. 367 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника К. Б., в който не оспорва, че 30.05.2020 г. при управление на МПС е причинил описаното ПТП.

Не се оспорва основателността на претенцията досежно авторството, вината на причинителя и настъпилия вредоносен резултат.

Възразява се относно размера на предявения иск, като необосновано завишен и в съществен дисонанс с установената съдебна практика. Излагат се съображения, че постигнатото споразумение относно репариране на вредоносния резултат в частта му, касаеща неимуществените вреди - болки и страдания, била необосновано висока и не кореспондирало с обективно причиненото нараняване. Изтъква се, че счупването на двете пищялни кости (лява малкопищялна кост и лява голямо пищялна кост), както и раменете на срамната кост, не представлявали тежки травми, водещи до продължително имобилизиране, както и не носели риск от трайна загуба на способността за предвижване. Същите не били съпроводени с изключителни болки и страдания за пострадалия и не настъпили някакви усложнения в процеса на лечението. Нямало данни, че последиците от този инцидент са съпътствали в един относително продължителен период ежедневието на пострадалата П. М., като да са станали причина за функционален дискомфорт или затруднено движение, изискващо чужда помощ.

Искането е частично да се уважи така предявения иск, като се редуцира в рамките на справедливото обезщетение за претърпените от пострадалата неимуществени вреди.

В срока по чл.372 от ГПК е постъпила допълнителна ИМ от ищеца, с която се поддържа становището за основателността на претенцията в заявения й с първоначалната ИМ размер. Сочи се, че постигнатото извънсъдебно споразумение ползва ответника К. Б., доколкото на практика не се натрупват лихви върху присъденото обезщетение и същото под минимума на утвърдена‐ 3 та съдебна практика относно размера на присъжданите суми за същия вид увреждания с подобен интензитет и продължителност на лечението.

В срока по чл.373 от ГПК от ответника е депозиран отговор на ДИМ.

Ясно се сочи, че ответникът не възразява относно наличието на причинноследствената връзка между въпросното ПТП и възникналия вредоносен резултат. От съществено значение в случая било имала ли е пострадалата М., заболявания предхождащи инцидента, които биха способствали за настъпване на установените наранявания, и ако – да, по какъв начин.

Страните са представили доказателства в подкрепа на твърденията и възраженията си, които подържат в съдебно заседание.

Настоящият съдебен състав след като съобрази доводите на страните, както и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност при спазване разпоредбите на чл.235 и чл.236 от ГПК, прие за установено следното от фактическа страна:

Предявеният иск с правно основание чл.500, ал.1, т.1 КЗ от КЗ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, е процесуално допустим.

Съгласно разпоредбата на чл.500 ал.1 т.1 от КЗ застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от него обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач при настъпването на ПТП е допуснал нарушение по ЗДвП, като е управлявал моторното превозно средство под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма.

По делото не се спори относно обстоятелствата, е че 30.05.2020 г. при управление на МПС ответникът е причинил описаното ПТП, при което за пострадалата са настъпили и сочените в ИМ увреждания на здравето й. Не се спори относно авторството, вината на причинителя и настъпилия при ПТП вредоносен резултат с оглед постигнатото в производството по НОХД 1507/2020 г. споразумение между подсъдимия К. Б. и РП-Пазарджик, с което същият е признат за виновен по повдигнатото му обвинение по чл.343 ал.3 б.“а“, във връзка с чл.343 ал.1 б.“б“, във вр. с чл.342 ал.1 от НК, във вр. с чл.5 ал.3 т.1 и чл.20 ал.1 от ЗДвП.

Не се спори, че след предявяване на претенция пред застрахователя на увреждащия автомобил на пострадалата е изплатено обезщетение за претърпените от нея имуществени и неимуществени вреди в общ размер 4

62 021,84 лева съгласно постигнато споразумение № 849/30.10.2020 г. между нея и „ЗК Лев Инс“ АД гр.София. Изплатено е и възнаграждение на адв. Й. за извършеното от него процесуално представителство в размер на 2 300 лева.

Спорен по делото е заявения размер на претенцията, определен съгласно така постигнато споразумение между ищцовото застрахователно дружество и пострадалата П. М., като се твърди от ответника, че е завишен. В този смисъл и за установяване направените от ответника възражения в процеса бе приета СМЕ, заключението на която съдът изцяло кредитира като компетентно изготвена и неоспорена от страните.

Установява се, че лечението на получените от М. травматични увреждания – счупвания на кости и мекотъканни увреждания е било съпътствано с интензивни болки през острия период на травмата с постепенно затихващ характер. Медицинските интервенции и лечебни методи също са генерирали болка. И тазовото счупване и това на костите на лявата подбедрица са изисквали продължителен режим на легло – около 3 месеца, а в последствие предвижването е можело да се извършва само с помощни средства, като тези множество травми са удължили възстановителния период, в случая до 12 месеца. Всичко това е довел до невъзможност през този период пострадалата да се обслужва сама в ежедневието си, а е зависила от грижите на близките й. Установени са от експерта д-р М. придружаващи заболявания, които според него нямат пряко отражение върху костното зарастване. Тези заключения на вещото лице се потвърждават и от показанията на М., дадени в качеството й на свидетел по делото.

При така установеното по делото от фактическа страна, съдът приема, че предявеният иск по чл.500 ал.1 т.1 от КЗ е изцяло основателен като съображенията му за това са следните:

Предявеният регресен иск предполага съществуването на предходно деликтно правоотношение с всички елементи от фактическия му състав, за да възникне валидно задължение на длъжника – ответник в настоящето производство, да възстанови причинените вреди. Регресното право е самостоятелно и основателността му се обуславя от валидността на предходно материално правоотношение, по което регресният ищец да е изпълнил чуждо задължение и да се е суброгирал в правата на кредитора.

От установеното в процеса от фактическа страна е безспорно, че 5 ответникът с влязло в сила споразумение, е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343 ал.3 от НК и което съгласно чл.300 от ГПК е задължително за гражданския съд. Безспорно е и че пострадалата при процесното ПТП П. М. е била обезщетена от ищцовото застрахователно дружество, като застраховател по сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, съгласно постигнато между тях споразумение, като й са преведени 60 000 лева – обезщетение за претърпените неимуществени вреди, 2 021,84 лева за причинените й имуществени вреди и 2 300 лева, представляващи възнаграждение на представляващия я адвокат Й..

Съобразно изложеното се налага извод, че са налице предпоставките на чл.500 ал.1 т.1 от КЗ, а именно осъществен от ответника деликт, ангажиращ гражданската му отговорност за заплащане обезщетение за вреди, изплащане на обезщетението от застрахователя, управление на увреждащото МПС с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон, което е основание застрахователят, встъпил в правата на увреденото лице като кредитор на ответника, да търси от последния възстановяване на платеното по договора за застраховка обезщетение, ведно с лихви и разноски. Регресното вземане съгласно чл.493 ал.1 т.1, т.4 и т.5 от КЗ включва платеното на увредения застрахователно обезщетение за причинените му неимуществени и имуществени вреди, лихвите, когато такива се дължат, както и разумно направените разходи във връзка с предявяването на претенция пред застрахователя. Така, платеното от застрахователя обезщетение е в размерите посочени по – горе се явява дължимо регресно вземане в размер на 64 346,84 лева, ведно с изтекли лихви за забава в размер на 20936.60 лв. за периода от 14.06.2021 г. до 23.04.2024 г. така, както се претендират от ищеца.