Акт от 15.10.2021, Административен съд - Разград
- Съд
- Административен съд - Разград
- Дело
- 213/2021
- Подписан
- 15.10.2021
- В сила
- 11.11.2021
Цитирани разпоредби
- чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 60 · Граждански процесуален кодекс
- чл.117 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.118 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 5, ал. 4, т. 1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 99, ал. 1, т. 2, б."д" · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 9, ал. 1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 9, ал. 3, т. 2 · Кодекс за социално осигуряване
- § 22ц · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 114 · Кодекс на труда
- чл. 222, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 328, ал. 1, т. 1 · Кодекс на труда
- чл. 38, ал. 1 · Наредба за пенсиите и осигурителния стаж
- чл. 40, ал. 1 · Наредба за пенсиите и осигурителния стаж
Р Е Ш Е Н И Е № 137
Гр. Разград, 15 октомври 2021 год.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Разградският административен съд в публично заседание на пети октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА КОВАЛАКОВА- СТОЕВА при секретаря РАЛИЦА ВЪЛЧЕВА и в присъствието на прокурора….. разгледа докладваното от съдията дело №213 по описа за 2021г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на АПК във вр.чл.118 от КСО.
Образувано е по жалба на Ф. И. П. от с.С., обл.Р. против Решение №1012-16-93/1 от 30.07.2021г. на Директора на ТП на НОИ - Разград, с което е потвърдено Разпореждане №********** от
02.06.2021г. на Ръководителя по пенсионно осигуряване.
В жалбата се твърди, че тези актове са незаконосъобразни, тъй като неправилно е изчислен осигурителният й стаж. С оглед на това моли съда да ги отмени, ведно с произтичащите от това законни последици.
Ответникът по жалбата е депозирал писмено становище, в което сочи, че тя е неоснователна и недоказана и моли съда да я отхвърли.
Съдът, след като съобрази събраните в хода на производството доказателства, които прецени с оглед доводите и становището на страните, констатира следното:
Жалбата е допустима като подадена в срок от надлежна страна против акт, който подлежи на съдебен контрол. Разгледана по същество тя се явява неоснователна по следните фактически и правни съображения:
Административното производство е образувано по повод
Заявление вх. №2113-16-44/ 02.02.2021г., с което жалбоподателката е поискала от ТП на НОИ – Разград да й се отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ). Към него и в хода на производството е представила трудова книжка и Удостоверения обр. УП-2, установяващи придобития осигурителен стаж. След преценка на представените документи и наличните данни в Регистъра на осигурените лица е зачетен осигурителен стаж от втора категория - 06 год., 09 мес., 13 дни и от трета категория- 33 год. 02 мес. 12 дни. Изчисленият общ осигурителен стаж е 41 год. 08 мес.
06 дни, превърнат към трета категория по реда и при условията на чл. 104 от КСО. При тези данни с Разпореждане № ********** от 02.06.2021 г. на Ръководителя по пенсионно осигуряване на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б.“д“ от КСО във връзка с § 22ц от ПЗР на КСО е определена личната пенсия за ОСВ в размер на 385, 67 лв., считано от 06.12.2020г. Издаденото разпореждане е обжалвано пред Директора на ТП на НОИ - Разград по реда на чл.117 от КСО, който със свое Решение
№1012-16-93/1 от 30.07.2021г. е отхвърлил жалбата, като в мотивите си е посочил, че осигурителният стаж на Ф. П. е правилно изчислен в съответствие с представените по преписката документи. Това решение е предмет на съдебен контрол в настоящето производство.
Оспореното решение е валиден административен акт, като издаден в предвидената писмена форма от оправомощен административен орган, в кръга на неговата териториална и материална компетентност. То е постановено при спазване на процесуалните правила и норми и в съответствие с материалния закон.
С разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) е посочено, че осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. В казуса административният орган е съобразил всички налични документи и е зачел осигурителен стаж по категории и периоди както следва :
От втора категория е признат стажът, положен на длъжност „тъкачка“ в ТПК „Родина“, гр.
Лозница, в периода от 01.07.1976г. до
14.04.1983г. (06 год. 09 мес. 13 дни) на основание т. 31 от ПКТП (отм.) От трета категория е признат стажът в следните периоди:
- от 01.01.1976г. до 01.07.1976г. (00 год. 03 мес. 05 дни ), положен на длъжност „работник“ в ТКЗС, гр. Лозница;
- от 20.02.1984г. до 26.11.1997г. (13 год. 09 мес. 06 дни), положен на длъжност „прислужник“ в ЦДГ - с. Сейдол;
- от 26.11,1997г. до 26.12.1997г. (00 год. 01 мес. 00 дни) изплатено обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ от ЦЦГ - с. Сейдол;
- от 26.12.1997г. до 28.05.2001г. (03 год. 05 мес. 02 дни), времето, през което е възстановена на работа след незаконно уволнение, съгласно Решение № 214 от 01.03.2001г. на ВКС;
- от 12.08.2003г. до 31.08.2003г. ( 00 год. 00 мес. 07 дни ) , зачетен при условията на чл. 114 от КТ до 5 работни в месеца в ЕТ „КАТИ- А. С.“ - от 14.04.2005г. до 06.12.2020г. (15 год. 07 мес. 22 дни ), положен на длъжност „домакин перач“ в ЦДГ - с. Сейдол Както пред ръководителя на ТП на НОИ, така и в жалбата си до съда Ф. П. възразява, че неправилно е изчислен стажът в ТПК „Родина“, гр.Лозница, отразен на стр. 11 от приложената Трудова книжка №830/12.10.1976г. и тя е ощетена с 1 ден, както и стажът, в Бюрото по труда от 7 месеца, отразен на стр. 21 от нея. Тези оплаквания са неоснователни.
Няма спор между страните, че Ф. П. е работила като тъкачка в ТПК „Родина“, гр. Лозница в периода от 01.07.1976г. до 14.04.1983г. Съгласно чл. 9, ал. 1 от КСО осигурителният стаж се изчислява в часове, дни, месеци и години. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 38, ал. 1 от НПОС. Правилата, по които се изчисляват сроковете са регламентирани в чл. 60 от ГПК, приложим и в настоящето производство във вр. с препращащата норма на чл. 144 от АПК. Според тях срокът, който се брои на години, изтича в съответния ден на последната година…; срокът, който се брои на месеци, изтича на съответното число на последния месец…; срокът, който се брои на дни, се изчислява от деня, следващ този, от който започва да тече срокът, и изтича в края на последния ден. При спазване на тези правила следва да се зачете осигурителен стаж от шест години (от 01.07.1976г. до 01.07.1982г.) девет месеца (от 01.07.1982г. до 01.04.1983г.) и тринадесет дни (от 01.04.1983г. до 14.01.1983г.), както правилно е отразен и в оспорените актове. С оглед на това съдът приема, че не е налице несъответствие или грешка в изчисленията/пресмятането на този осигурителен стаж.
Жалбоподателката възразява, че неправилно не е зачетен за осигурителен стаж и периодът от 26.12.1997г. до 26.07.1998г. (стр. 21 от представената трудова книжка), когато е била регистрирана в Бюрото по труда и е получавала обезщетение за безработица.
Това възражение е неоснователно. Данните по делото сочат, че тя е регистрирана в Бюрото по труда и е получавала обезщетение за безработица след като трудовото правотношение с нея е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т.
1 от КТ със Заповед №6/26.11.1997г. на
Директора на ЦДГ „Славейче“ в с.Сейдол. В последствие тази заповед е отменена с влязло в сила съдебно решение и тя е възстановена на предишната й работа като „домакин-перач“ в ЦДГ на 28.05.2001г. ( стр. 22 от трудовата книжка). Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО за осигурителен стаж се зачита времето, през което лицата са били без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи - от датата на уволнението до възстановяването им на работа. В случая, в съответствие с посочената правна норма административният орган е зачел за осигурителен стаж периода от 26.12.1997г. до 28.05.2001г., в който попада и времето, през което Ф. П. е била регистрирана като безработна и е получавала обезщетение за това. Недопустимо е един и същ период, през който лицето е останало без работа, да бъде признат за осигурителен стаж два пъти.
Въз основа на така изложените фактически и правни съображения съдът намира, че оспореното решение е постановено в съответствие на представените документи, установяващи осигурителния стаж на жалбоподателката и при правилно приложение на материалния закон. С оглед на това подадената жалба като неоснователна и недоказана следва да се отхвърли.
Мотивиран така Разградският административен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ф. И. П. от с.С., обл.Р. против Решение №1012-16-93/1 от 30.07.2021г. на Директора на ТП на НОИ - Разград, с което е потвърдено Разпореждане №********** от 02.06.2021г. на Ръководителя по пенсионно осигуряване.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението му пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: /п/