Решение № 354 от 09.08.2019, Административен съд - Враца

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 354 гр. Враца, 09

.08.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВРАЦА, V състав, в публично заседание на 12.07.2019 г.

/дванадесети юли две хиляди и деветнадесета/ година в състав:

АДМ. СЪДИЯ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА при секретаря Стела

Бобойчева, като разгледа докладваното от съдия РАДЕНКОВА адм. дело № 262 по описа на АдмС – Враца за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка със Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП).

Образувано е по жалба на П.К.Х. ***, действаща чрез пълномощника си адв. М.С. от САК против Уведомително писмо (УП) с изх. №***/950 от 15.02.2019г. на

Зам.-Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по Мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020г. за кампания 2017г., с което е отказано изплащане на субсидия в размер на 23251,80 лева.

С обжалвания акт оспорващият е уведомен за оторизирана субсидия по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014 г. – 2020 г., съгласно подадено заявление за подпомагане с УИН: 06/290517/69507 и Приложение за кандидатстване по мярка 11 от ПРСР 2014 г. – 2020 г. за кампания 2017 г. в размер на 943,79 лева.

Твърди се, че УП е незаконосъобразно и немотивирано, при издаването му са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и е нарушен материалния закон, по подробно изложени в жалбата съображения. Иска се отмяната му.

В представените по делото писмени бележки са наведени подробни доводи за незаконосъобразност на оспореното УП, поради липса на мотиви, обосноваващи постановения отказ, както и поради допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и противоречие с материалния закон. Сочи, че не са допуснати нарушения на Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР за периода 2014 г. – 2020 г. и са спазени всички изисквания, разписани в посочения подзаконов нормативен акт.

Ответната страна – Зам.-изпълнителния директор на ДФЗ, чрез процесуалния си представител ст. юрисконсулт Д.П. в представена по делото писмена защита излага подробни аргументи за неоснователност на жалбата и моли да бъде оставена без уважение, а оспореният акт да бъде потвърден, като правилен и законосъобразен.

Административен съд – Враца, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят е регистриран с Уникален регистрационен номер (УРН) 500091 в Интегрираната система за администриране и контрол. За кампания 2017 г. подал Заявление за подпомагане с Уникален идентификационен номер 06/290517/69507 от 15.05.2017 г. /л. 97 и сл. от делото/, с което кандидатства за втора поредна година по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014 г. – 2020 г., направление „Биологично растениевъдство“, като е заявил за подпомагане по схемите и мерките за директни плащания: Схема за единно плащане на площ /СЕПП/, Схема за преразпределително плащане /СПП/, и Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда- зелени директни плащания /ЗДП/. Към заявлението са представени изискуемите документи, в това число и договор за контрол на биологичното производство. В схемата за единно плащане на площ са декларирани два парцела с обща площ от 96,65 ха, с код на дейността БРП2 – за биологично растениевъдство в преход – постоянно затревени площи /ливади - пасища/, съгласно Приложение 1 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 г.

На 15.02.2019 г. е издаден оспореният в настоящото производство административен акт – уведомително писмо. В акта е посочено, че за декларираните в заявлението за подпомагане за 2017 г. данни и след извършване на задължителни административни и/или проверки на място ДФ „Земеделие“ – РА отказва финансово подпомагане за 92,88 ха площи – колона 9. Посочено е, че тези данни са сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани на основание чл. 30 от ЗПЗП, както и с предоставените данни от контролиращите лица във връзка с чл. 49 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 г. Неразделна част от оспорения акт са и таблица „Оторизирани суми (в лева)“ и таблица „Извършени плащания (в лева)“, видно от които по направление „Биологично растениевъдство“ исканата сума е 24195,59 лева, оторизираната сума е 943,79 лева, изплатената сума е 943,79 лева.

Оспореният акт е издаден от Зам.-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“. Със своя Заповед № 03-РД/715 от 27.06.2017 г., издадена на основание чл. 20а, ал.

1, ал. 2 и ал. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители, чл.

11, ал. 2 от Устройствения правилник на ДФЗ и Решение на УС на ДФЗ по т. 6. 2. от Протокол № 114 от 15.06.2017 г., изпълнителният директор на ДФЗ е делегирал правомощия на П.Д.С. – зам.-изпълнителен директор ДФЗ, да издава и подписва всички уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане, адресирани до кандидатите за финансово подпомагане, съгласно чл. 1 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания (т. 1 от Заповедта). В т. 2 от заповедта са делегирани правомощия на зам.-изпълнителния директор да издава и подписва уведомителни писма за одобрение и неодобрение, за участие на парцели, животни или пчелни семейства, както и за неизпълнени ангажименти по мярка 214 „Агроекологични плащания“, мярка 10 „Агроекология и климат“ и мярка 11 „Биологично земеделие“.

Методиката за намаляване и отказване на плащания по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР за периода 2014 г. – 2020 г., утвърдена със Заповед № РД 09-144 от 23.02.2017 г. на Министъра на земеделието и храните е публикувана на електронната страница на ДФЗ. Заповедта е издадена на основание чл. 13 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР за периода 2014 г. – 2020 г. В заповедта е разпоредено Методиката да се прилага за заявления, подадени през кампания 2016 г. Приложена е и Заповед № РД 09-233/12.03.2018 г., с която е изменена цитираната по-горе Заповед, като в т.1 след думите „кампания 2016 г.“ се добавя „и кампания 2017 г.“ В Методиката – раздел V, направление „Биологично растениевъдство“– А) Базови изисквания, е посочено, че: при неспазване на базови изисквания, на конкретен парцел ДФ „Земеделие“ – Разплащателна агенция може да намали размера на финансовата помощ със сумата, изчислена за установената площ на парцела, без тя да е наддекларирана, когато биологичната дейност за даден земеделски парцел се различава от заявената дейност от земеделския стопанин за същия парцел – бенефициентът декларира, че даден парцел е в преход, а контролиращото лице предостави информация, че е биологичен или в обратния случай.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:

Предмет на оспорване е Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони 2014 г. – 2020 г. за кампания 2017 г., с изх. № 02-060-2600/950 от 15.02.2019 г., издадено от Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, с което оспорващият е уведомен за оторизирана субсидия по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014 г. – 2020 г., съгласно подадено заявление за подпомагане с УИН 06/290517/69507 и Приложение за кандидатстване по мярка 11 от ПРСР 2014 г. – 2020 г. за кампания 2017 г., като заявената за плащане сума е намалена с 23251,80 лева. Писмото засяга пряко и непосредствено правата и законните интереси на адресата, поради което носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Видно от известието за доставяне УП е получено от дружеството на 18.03.2019 г. поради което жалбата, подадена чрез куриер на 26.03.2019 г., се явява депозирана в срок и е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания административен акт към момента на издаването му, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуално-правните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.

Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка на административния акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на чл. 146 от АПК, административният съд приема жалбата за основателна по следните съображения:

При извършения контрол за валидност на оспореното уведомително писмо съдът констатира, че същото е издадено от зам.-изпълнителния директор на ДФЗ.

Съгласно чл. 20а от ЗПЗП, изпълнителният директор организира, ръководи дейността и представлява Разплащателната агенция, която по дефиницията на § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове. В чл. 20а, ал. 4 от същия закон е предвидена възможността Изпълнителният директор на фонда да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на ЕС или от националното законодателство, включително вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане на зам.-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност. От приложените по делото доказателства е видно, че изпълнителният директор на ДФЗ, със своя заповед № 03-РД/715 от 27.06.2017 г., е делегирал на зам.-изпълнителния директор да издава и подписва уведомителни писма от вида на оспореното. С оглед изложеното съдът намира, че оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен орган в кръга на предоставените му правомощия и не са налице отменителни основания по чл. 146, т. 1 АПК.

Оспореният акт е издаден и в предвидената писмена форма, но не е мотивиран, което обуславя неговата незаконосъобразност – основание за отмяна по чл. 146, т. 2 от АПК. Разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК предвижда, че административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за издаването му, от което следва, че императивно изискване на закона е административният акт да е мотивиран. Мотивите на административния акт представляват единство от фактическите и правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява да са разбере волята на административния орган. Мотивите имат съществено значение и за съда при осъществявания контрол за законосъобразност и липсата им възпрепятства този контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения административен акт. С оглед трайната съдебна практика, мотивите могат да се съдържат, както в самия акт, така и в друг документ, към който актът препраща и който се намира в административната преписка.

В разглеждания случай административният орган не е посочил фактически и правни основания за издаването на акта. В уведомителното писмо няма конкретни мотиви относно материалноправните основания и по никакъв начин не може да се установи, каква точно е причината за постановения отказ от финансово подпомагане. Не е изложено въз основа на какви обстоятелства органът приема, че са налице неспазени базови изисквания. Не са посочени и конкретните базови изисквания, които не са спазени от кандидата. Евентуалните фактически основания не могат да се извлекат и от посочената в акта Методика. Извършеното позоваване на раздел V, б. „а“, Направление „Биологично растениевъдство“ от Методиката, не може да преодолее липсата на фактически основания. Дори и при внимателен прочит на цитираната част от Методиката, не може да се направи извод за конкретните базови изисквания, които кандидатът не е спазил и заради които му е отказано финансово подпомагане. В Наредба № 4 от 24.02.2015 г. са регламентирани различни изисквания спрямо кандидатите за подпомагане по мярката, посочени са подпомаганите дейности, изброени са условия, при които плащанията се отказват или намаляват. В тази връзка административният орган е следвало да конкретизира кои условия за допустимост за участие по мярката не са спазени от кандидата. Не би могло да се приеме, че мотивите към акта се съдържат в представената по делото административна преписка, тъй като в преписката липсват документи с такова съдържание. Съдът намира, че представеното с преписката становище не съставлява такъв „друг“ документ по смисъла, вложен в ТР № 16/31.03.1975 г. на ВС, ОСГК, който да може да замести мотивите към уведомителното писмо, доколкото не изхожда от административния орган, който е издал акта. От друга страна, становището е изготвено на 25.04.2019 г., т.е. след като уведомителното писмо е било вече издадено, във връзка с оспорването по административен ред.