Решение № 17 от 15.07.2021, Военно-апелативен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17 гр. София , 14.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВОЕННО-АПЕЛАТИВЕН СЪД в публично заседание на двадесет и ше сти май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: полк. СВИЛЕН Р.

АЛЕКСАНДРОВ

Членове: полк. ДИМИТЪР АНГ.

ФИКИИН полк. ПЕТЬО СЛ. ПЕТКОВ при участието на секретаря Е.Я П. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от полк. ПЕТЬО СЛ. ПЕТКОВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20206000600035 по описа за 2020 година с участието на прокурора полковник Красимир Колев, образувано по ЖАЛБИ от Е. Д. А. – частен обвинител и граждански ищец по делото, чрез повереника и адвокат С. Р. от АК - С. и на подсъдимия бивш старши сержант М. П. С. от в.ф. ..... - гр. С., срещу присъда № 7 от 08.07.2020 г. по НОХД № 24/2020 г. по описа на Военен съд – гр. С..

С присъда № 7 от 08.07.2020 г. по НОХД № 24/2020 г. Военен съд – гр.

С. е признал подсъдимия бивш старши сержант М. П. С. от в.ф. ..... - гр. С. за виновен в това, че от лятото на 20.. година до месец януари 20.. година в град С., при продължавано престъпление извършил блудствени действия с цел да удовлетвори полово желание без съвъкупление с лице ненавършило 14 годишна възраст – Е. Д. А., родена на ......20.. година чрез употреба на сила и заплашване и използване положение на зависимос т над нея и на основание чл. 149 ал. 2 т.т. 1 и 4, предл 1-во, вр. с ал. 1, вр. с чл. 26 ал. 1 от НК и чл. 54 от НК го е осъдил на 4 (четири) години лишаване от свобода.

Подсъдимият е признат за виновен и в това, че от месец авгу с т 20.. година до месец януари 20.. година в град С. при продължавано пре стъпление склонявал лице ненавършило 14 годишна възраст - Е. Д. А., родена на ......20.. година да наблюдава симулирани полови сношения между лица от еднакъв и различен пол, похотливо показване на човешки полови органи и мастурбация, чрез използване на положението на зависимос т над нея и на основание чл.

1

155б ал. 2, т.2, предл. 1-во, вр. ал. 1 алт. 2-ра, предл. 3-то, вр. чл. 26 ал. 1 и чл.

54 от НК го е осъдил на 3 (три) години лишаване от свобода като го е оправдал по обвинението деянието да е извършено през периода от лятото на 20.. година до месец юли 20.. година.

На основание чл. 23 ал. 1 от НК съдът е определил подсъдимият да изтърпи едно общо наказание в размер на най – тежкото от наложените му, а именно 4 (четири) години лишаване от свобода. На основание чл. 41 ал. 6 от НК и чл. 57 ал. 1 т.3 от ЗИНЗС съдът е определил първоначален общ режим за изтърпяване на наказанието.

Подсъдимият е осъден да заплати на гражданския ищец – непълнолетната Е. Д. А. със съгласието на особения и представител адвокат Р. обезщетение за причинените и от деянието по чл. 149 ал. 2 т.т. 1 и 4, предл 1во, вр. с ал. 1, вр. с чл. 26 ал. 1 от НК неимуществени вреди в размер на 40 000 (четиридесет хиляди) лева ведно със законната лихва считано от 21.09.20.. година до окончателното изплащане на сумата, а в останалата му част искът е отхвърлен като неоснователен и обезщетение за причинените от деянието по чл. 155б ал. 2, т.2, предл. 1-во, вр. ал. 1 алт. 2-ра, предл. 3-то, вр. чл. 26 ал. 1 НК в размер на 10 000 (десет хиляди) лева неимуществени вреди ведно със законната лихва считано от 01.09.20.. година до окончателното изплащане на сумата. Съдът се е произнесъл и по държавните такси и разноските по делото.

В жалбата на частния обвинител и граждански ищец се сочат доводи за явна несправедливос т на наложеното на подсъдимия общо наказание и за несправедливос т на присъденото обезщетение. Иска се на същия да бъде наложено наказание в размер на 6 години лишаване от свобода за деянието по чл. 149 НК и 5 години лишаване от свобода за това по чл. 155б от НК като на основание чл. 24 от НК общият размер на наказанието да бъде завишен на 7 години и 6 месеца лишаване от свобода. Иска се и уважаване на претенцията за неимуществени вреди до пълния претендиран размер.

В жалбата на подсъдимия се сочат доводи за незаконосъобразно с т и необоснованос т на присъдата, за съществени нарушения на процесуалните правила и за явна несправедливост на наложеното наказание. Изтъква се, че в обвинителния акт е интерпертирана фактическа обстановка съгласно самопризнанията на подсъдимия, които са били оттеглени. Тези самопризнания не били подкрепени от други доказателства по делото. Съдът не допуснал до разпит управителя на двете бензиностанции“Г.“ в град С., който да потвърди, че майката на пострадалата не е работила нощни смени, за да може да гледа дъщеря си. Не е изискана справка за работните дни – дневна и нощна смяна на майката на пострадалата – С. В. С... Отказан бил допълнителен разпит на свидетелката С.С., за да бъде тя питана склонно ли е било детето към самонаранявания и имало ли е случаи, когато тя демонстрира своята женска голота пред други мъже в къщата. Направено е искане още за разпит като свидетел при режим на довеждане на Н. Х. С. от град С., който да установи факти от поведението на по страдалата Е. А., а също и на управителя на бензиностанции „Г.“ – С. Н. Х., относно нощните смени на майката на Е.2 С.С.. Първостепенният съд отказал да назначи повторна психиатрична експертиза. Според защитата вещите лица са предубедени, понеже са дали заключение, че твърденията на пострадалата са резултат на осъще ствения над нея сексуален, физически и психически тормоз. Защитникът предлага една нова експертиза да бъде със задачи посочени в жалбата, а именно: възможно ли е деянието на подсъдимия описано за периода посочен в обвинителния акт да е било осъществено по посочените в акта механизъм, последователнос т и характер; възможно ли е други причини, освен оказания от подсъдимия тормоз да са довели до самонараняванията на пострадалата. Твърди се, че по делото има други доказателства, които сочат на нейното социално – психическо разстройство; възможно ли е осъществявания контрол от подсъдимия спрямо пострадалата да е причина за нейното поведение и нейните твърдения, за да може тя да се освободи от този контрол. Направено е искане за назначаване на съдебно-медицинска експертиза на подсъдимия, за да се установят белезите от заболяването „витилиго“ по краката и половите му органи. Това било от значение за оценка на показанията на пострадалата.

Направено е искане за отмяна на обжалваната присъда и по становяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен и оправдан.

Алтернативно се иска намаляване на наложеното наказание лишаване от свобода с прилагане на института на условното осъждане.

Военно-апелативният съд провери изцяло правилността на присъдата и за да се произнесе взе предвид следното:

Първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

От 20.. година подс. С. живеел в гр. С. във фактическо съжител ство и общо домакинство със св. С. В. С.., като през 20.. година двамата сключили граждански брак. Заедно с тях в едно домакинство живеели пострадалата Е. Д.

А., дъщеря на С.С. от първия брак, родена на ......20.. година и синът на подс. С. от първия му брак - П.С.. Четиримата живеели първоначално в апартамент, намиращ се в гр. С., кв. "...", ...., собственос т на бащата на подсъдимия. През 20.. година всички се преме стили в друго жилище, намиращо се в гр. С., кв. ".....", ......., също собственост на бащата на С.. През 20.. година П.С. напуснал жилището, тъй като се преместил да учи и живее извън гр. С., а от 20.. година подсъдимият, С.С. и малолетната Е. А. се преместили да живеят в къща, намираща се в гр. С., ул. „"...." № .., собственост на обвиняемия. Е. била ученичка в СУ „....“ в гр. С., а майка С. от 20.. година работела на смени на бензиностанции „.....“ и „Г.“ в гр. С..

От лятото на 20.. година, когато Е. била на седем години, подс. С. започнал да проявява сексуален интерес към нея. Един ден той решил да се възползва от обстоятелството, че св. С.С. е на работа, а синът му П. бил извън дома, като в жилището били само двамата с Е. и я повикал да седне на леглото до него. Започнал да я разпитва как е минал денят и едновременно с това я разголвал и опипвал по бедрото и тялото. През следващите дни 3 подсъдимият продължил с тези свои действия, като отново викал детето до леглото си, прегръщал го и го опипвал по бедрата и тялото. Постепенно във времето интензитетът на действията му се увеличил, случаите заче стили, а действията му станали още по-настойчиви, разнообразни и брутални. Имало периоди от 2-3 седмици до няколко месеца (докато подсъдимият бил в командировка или на работа в Г.), когато Е. не е била подлагана на подобни посегателства, но след това С. отново ги подновявал. Под предлог, че се интересува от успеха й в училище подсъдимият контролирал ежедневието на детето. Когато получела по-ниски оценки в училище, той я нагрубявал и крещял, а по повод на закъснения вечер я биел. С цялостното си поведение подсъдимият демонстрирал, че доминира над детето и властта му по отношение на нейната личнос т е неограничена, в резултат на което пострадалата се страхувала от него и не смеела да съобщи на никого за сексуалния тормоз упражняван системно над нея. Тя не споделяла и с майка си за това, тъй като С.С. не проявявала особен интерес към дъщеря си и оставила с възпитанието да се занимава подсъдимият. Физически и психически С. властвал над Е. и внушавал, че нещата ще се влошат и дори ще я бие, ако не задоволява сексуалните му желания. За да удовлетвори половото си желание, подсъдимият разсъбличал пострадалата, опипвал я, целувал я по лицето, тялото и половия орган, карал я и тя да хваща с ръка члена му и да го масажира, да го целува, вкарвал го в устата й, като действията му завършвали с еякулация. Веднъж С. се опитал да вкара пръ ста си във вагината й, но се отказал, тъй като детето изкрещяло от изненада и неудобство. Такива действия извършвал по няколко пъти на седмица с кратки периоди на прекъсване, основно когато отсъ ствал от дома или нямал възможност да бъде насаме с пострадалата.

По време на блудствените действия той включвал телевизионния приемник на канали с порнографско съдържание и заставял детето да гледа заедно с него докато блудствал. Склоняването да наблюдава симулирани полови сношения между лица от еднакъв или различен пол, похотливото показване на човешки полови органи и мастурбация, допълнително агресивно повлияло на емоционалното, интелектуално и социално развитие на неукрепналото психофизически, свръхчувствително и лесно ранимо дете.

Деянията С. извършвал, като използвал положението на зависимост, в което се намирала малолетната спрямо него, в резултат на това, че живеела в дома му, че първоначално съжителствал, а в последствие сключил брак с майка , която пък от своя страна предоставила на него грижата на детето. Е. изпитвала отвращение, срам, обърканост, безсилие и страх от случващото се, чувствала вина, потиснатост, тъга и тревога. Започнала да се затруднява в подготовката на учебния материал, избягвала контакти с връстниците си, почти не излизала от дома си. Тъй като не изпитвала присъщите за възрастта ѝ радост в ежедневието и се чувствала нещастна и пренебрегната от майка си, решила да привлече вниманието на околните като започнала да се самонаранява. С бръснарско ножче си нанасяла разрези по вътрешната страна на мишниците и предмишниците, бедрата и подбедриците си. Дори когато 4 някой забележел емоционалното състояние и причинените наранявания, Е. не намирала смелост да сподели за преживяното от нея с приятели, родители, класен ръководител или педагогическия съветник, а само ней-общо казвала, че има проблеми в дома си. Едва след като напуснала гр. С. и се преместила да живее заедно със сестра си в гр. София, тя споделила пред нея за действията на подсъдимия. Дори и след това Е. дълго време била психически лабилна и отново се самонаранила.

Основният съд е установил час т от обстоятелствата по делото.

Същевременно, поради недостатъчно събиране на доказателствата в пълен обем не са били изяснени конкретни факти от значение за правилното решаване на делото. В съответствие с правомощията си по чл. 316 от НПК въззивната инстанция прие за установени следните нови фактически положения, а именно:

За престъплението по чл. 149 ал. 2 т.т. 1 и 4, вр. с чл. 26 ал. 1 от НК 1. В края на месец авгус т през 20.. година, на неу становена дата, пострадалата Е. Д. А. живеела в град С. заедно с майка си С.С. и подсъдимия М.С.. Привечер, когато майката на пострадалата и синът на подсъдимия П. не били в къщи Е. А. била в стаята си на леглото.