Определение № 2784 от 21.07.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2784 гр. София, 21.07.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 16 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иво Юр. Хинов като разгледа докладваното от Иво Юр. Хинов Частно наказателно дело № 20261100204629 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 213 ал. 5 НПК.

Съдът е сезиран с жалба от адв. Б., подал сигнал до СРП за извършено престъпление, против Постановление от 05.05.2026 г. по пр.пр. № 9338/26 на СГП, с което е потвърдено Постановление от 24.03.2026 г. на СРП, с което е отказано да се образува наказателно производство въз основа на информацията, изложена в сигнала му. В жалбата се излагат многобройни доводи – относно непълнота на проверката, несъбиране на нови доказателства, противоречия в мотивите, несъбрани нови доказателства и др.

За да се прецени основателността на жалбата, освен спазването на формални изисквания (съдържание и срок за подаване; тези изисквания следва да се приемат за спазени, доколкото жалбата има изискуемото от закона съдържание, като, въпреки че е изискана справка за връчване на Постановлението на СГП, такава не е представена, поради което следва да се приеме, че законовият срок за обжалване е спазен), но също така и дали се обжалва прокурорски акт, който подлежи на съдебен контрол.

Съобразно чл. 213 ал. 4 НПК потвърденото Постановление за отказ за образуване на наказателно производство подлежи на обжалване пред съда само ако се отнася до тежко престъпление или, ако не е тежко, до някое от изрично посочените в тази разпоредба.

Поради което въпросът за допустимостта на жалбата е в зависимост от това за какво деяние е подадена жалбата.

Адв. Б. е подал до СРП сигнал, в който по същество сочи, че негова клиентка неправомерно е била санкционирана с електронен фиш за управление на МПС с превишена скорост, като в действителност не се е движила с превишена скорост. Във фиша е отразено, че на определено място по автомагистрала Тракия ограничението на скоростта е било 60 км.ч., но в действителност такова ограничение не е имало – и по-конкретно не е имало знак, ограничаващ скоростта до 60 км.ч. При все това имало изготвен снимков материал, установяващ такова ограничение, вкл. и такъв знак. Той установил, че този знак бил премахнат значително време преди датата на твърдяното нарушение. Обжалвал пред съда този фиш, но съдът го потвърдил, като приел, че нарушението е доказано. Посочва, че представената снимка е неистинска и е използвана от полицейски служител, опериращ със системата за автоматично установяване на скоростта, с цел да санкционира водачи за нарушение, което не са извършили.

При това положение очевидната възможна правна квалификация е тази по чл. 282 НК. Тя, макар и да не определя престъплението като тежко, все пак е включена сред изброяването в чл. 213 ал. 4 НПК. Поради това отказите на СРП и СГП да образуват 1 наказателно производство подлежат на съдебен контрол.

Разгледана по същество жалбата е основателна. В центъра на сигнала е евентуално неправомерно съставяне от полицейски орган (който несъмнено е длъжностно лице по чл. 93 т. 1 б. „а“ НК) на неистинска снимка на пътен знак В26, ограничаващ скоростта на движение до 60 км.ч., въпреки че там не е имало такъв поставен знак, като неговата цел била неправомерно санкциониране на водачи на МПС, движещи се над тази скорост.

Следователно е нужно да се установят обстоятелствата, довели до санкционирането на клиентката на сигналиста, конкретно в аспекта на това дали този полицейски орган е нарушил своите служебни задължения и дали е преследвал цел причиняване на вреда на водачи на МПС, които не нарушават ограниченията на скоростта, както и дали от това може да настъпят немаловажни вредни последици.

В рамките на предварителната проверка е установено, че процесното твърдяно нарушение на ограничението на скоростта, за което е бил издаден фиш серия К № 10751568, касае лек автомобил БМВ 530Д с ДК № ****, осъществено на 06.05.2025 г. в 15, 54 ч., като то е установено въз основа на техническо средство Cordon Μ2 с № 1197, с което оперирал полицейският орган младши автоконтрольор Н.И.Й.. Той е дал сведение, в което е посочил, че – макар да няма спомен за случая – по начало отива на местоположение, което предварително му е посочено, където осъществява контрол върху скоростта, в определения часови диапазон; там заема позиция на заснемане, монтира камерата, преди това с таблета заснема знака, оказващ ограничението на скоростта и позицията на камерата спрямо него; през таблета въвежда ръчно ограничителната скорост, предвидена за съответния участък от пътя.

Следователно, ако поначало може да се търси наказателна отговорност, то тя би била именно срещу полицейския орган Й. и то за две определени нарушения по служба – а именно дали действително е заснел съществуващ знак за скоростта и дали е въвел в измерващото техническо средство ограничение, което отговаря на действителното в този отрязък от пътя; а също така, ако евентуално е допуснал нарушение, дали целта му е била да причини вреди на изрядните шофьори; на последно място дали е възможно да настъпят немаловажни вредни последици.

Тези въпроси не са били предмет на изследване от страна на СРП и СГП. Вместо това те са съсредоточили своето внимание относно разминаването на JPS локацията съобразно данните в АПИ и ОПП (N 42.631900 и Е 23 456380) със 102 метра, поради което са приели, че е възможно на различните места да действат различни пътни знаци. В действителност е нужно да се установи: на кое физическо място полицейския служител Н. Й. на 06.05.2025 г. към 15, 54 ч. е разположил техническото измервателно средство Cordon Μ2 с № 1197; каква ограничителна скорост му е задал; каква е било действителното разрешена скорост на това място; изготвил ли е снимка на реално съществуващ към този момент пътен знак, ограничаващ скоростта на това място.

СГП е приела, че Н. Й. „дори не е имал обективна възможност да манипулира показанията на техническото средство и дори да избира мястото, на което да го монтира“.

Несъмнено това е така (следва да се посочи, че това устройство автоматично въвежда тези JPS координати, видно от справката на л. 76, т. 7 от преписката) – но той е имал възможност да въведе определена скорост като контролна, над която да се извърши засичането на правонарушителите. Така в справката на л. 104 се посочва: „Действията по въвеждане на АТСС в експлоатация и задаване на настройки за контрол не се записват в информационния масив на ЕЦОН, а са приоритетни действия на съответното длъжностно лице към началото на измервателния режим. След първоначалната настройка в режим на измерване на скорост автоматично се попълват данните за дата, час и адрес в издадените електронни фишове“. А също така е имал и възможност да заснеме знака (намиращ се на този пътен отрязък и регулиращ скоростта му – или пък друг знак, на различно място и / или в различно време), което е елемент от цялостната процедура по контрол на скоростта и последващото санкциониране на водачите с превишена скорост.

Следователно е необходимо СРП да съсредоточи своето внимание именно към 2 действията на полицейския служител Й. към началото на смяната му – конкретно физическо място, където е разположил измервателното устройство (възможно е това да е типично място, използвано многократно); заснемане на знака, ограничаващ скоростта (би следвало да е знак, който в значителен период от време се намира на едно и също място); въвеждане на данни за контролна скорост в измервателното устройство. А след като ги установи, да прецени дали е налице нарушение на служебните задължения; а ако е така, дали то е извършено със специалната цел – да се причини вреда на водачи на МПС, спазващи реалната скорост, но санкционирани за нарушаване на несъществуващо ограничение на скоростта; а накрая дали от това е възможно да произтекат немаловажни вредни последици.

Ако СРП прецени, че има определена степен на вероятност да се даде положителен отговор на тези въпроси, би следвало да образува наказателно производство.

Воден от горното и на основание чл. 213 ал. 5 НПК съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Постановление от 05.05.2026 г. по пр.пр. № 9338/26 на СГП, с което е потвърдено Постановление от 24.03.2026 г. на СРП, с което е отказано да се образува наказателно производство.

ВРЪЩА преписката на СГП с горепосочените указания относно прилагането на закона

Определението е окончателно.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

3