Решение № 2189 от 05.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2189 гр. София, 05.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело № 20251110137439 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Образувано е по предявени от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД /ищец/ в качеството на цесионер срещу М. Ш. Б. /ответник/ установителни искове за установяване на вземания, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 30/2025г. по описа на СРС, 55 състав, както следва: иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.79, ал. 1, вр. чл. 240, ал.

1 вр. чл. 99 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за установяване съществуване на вземане за сумата 500.00 лева - непогасена главница, дължима по договор за потребителски кредит № ..... от 10.04.2023г., сключен с „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 21.06.2024г. и приложение № 1 към него от 21.06.2024г., ведно със законната лихва от подаване на заявление по чл.410 ГПК – 02.01.2025г., до окончателното плащане; иск с правно основание чл. 422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.240, ал. 2 ЗЗД за установяване съществуване на вземане за сумата 22.62 лева – договорна лихва за периода 10.05.2023г. –10.06.2023г. иск с правно основание чл. 422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл. 86 ал. 1 ЗЗД за установяване съществуване на вземане за сумата 32.27 лева – обезщетение за забава за периода 11.05.2023г. до 01.01.2025г.

Ищецът твърди, че по силата на договор за потребителски кредит № ...... от 10.04.2023г., сключен с „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, на ответника е предоставен потребителски кредит в 1 общ размер на 500.00 лева, която сума ответникът се задължил да върне заедно с договорената лихва от фиксиран процент 36%, за срок от два месеца, считано от 10.05.2023г. и краен срок 10.06.2023г. при ГПР 42.58%. Обяснява се, че договорът е сключен чрез средства за комуникация от разстояние по реда на Закона за предоставянето на финансови услуги от разстояние. Твърди, че въз основа на договора е сключен договор за поръчителство с „Кредит Гаранция“ ЕООД, който погасил вземанията на ответника съобразно уговореното в договора за поръчителство. Заявява, че в настоящото производство се претендира неплатената главница, уговорената върху нея възнаградителна лихва и обезщетение за забава в плащането на главното вземане. Сочи, че заемополучателят не изпълнил задължението си да върне заетата сума. Релевира, че е материално легитимиран да иска връщане на заемната сума, заедно с договорна лихва върху нея и обезщетение за забава, тъй като заемодателят като титуляр на вземанията по договора прехвърлил същите на ищеца по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 21.06.2024г. и приложение № 1 към него от 21.06.2024г., за което прехвърляне ответникът бил уведомен с Уведомително писмо с изх.

№УПЦ-С-ККМ-Г/100591683, а също се прави такова уведомление с връчване на препис от исковата молба и приложенията. Обосновава правен интерес от предявяване на исковете с издадената в негова полза заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 30/2025г. по описа на СРС, 55 състав, и постъпилото от длъжника срещу нея възражение по чл. 414 ГПК. При тези доводи моли за уважаване на предявените искове и присъждане на разноски. Представя доказателства и прави доказателствени искания.

Ответникът – редовно уведомен за исковата молба, получавайки лично препис от нея съгласно отбелязването в съобщение на л. 46 от делото, не подава писмен отговор. В подаденото по реда на чл. 414 ГПК възражение, ответника оспорва дължимостта на вземанията. Възразява, че договорът не е надлежно подписан нито със саморъчен, нито с КЕП. Релевира, че договорът е нищожен поради множество противоречия с разпоредбите на ЗПК.

Софийският районен съд, при преценка на материалите по делото, установи следното от фактическа страна:

По делото е представен Договор за потребителски кредит ...../10.04.2023г. към искане с № ......, от който се установява, че „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД и М. Ш. Б. са били обвързани от облигационно правоотношение, по силата на което дружеството е предоставило на ответника парична сума в размер на 500.00 лева под формата на кредитен лимит с максимален размер 4000.00 лева срещу насрещното задължение да върне същата на 2 месечни вноски, първата от които на 10.05.2023г. в размер на 261.31 лева и втората последна вноска на 10.06.2023г. в същия размер, както и да заплати възнаградителна лихва във фиксиран размер от 36% и ГПР в размер на 42.16%. Предвидено било, че в срок до пет дни след подписване на договора заемополучателят се задължавал да обезпечи задълженията си по договора чрез поръчител или с банкова гаранция – чл. 1, ал. 2. В тази връзка, между „Кредит Гаранция“ ЕООД като поръчител и М. Ш. Б. е сключен договор за поръчителство от 10.04.2023г., по силата на който „Кредит Гаранция“ ЕООД се е задължил да погаси 2 задължението на ответника като поръчител срещу възнаграждение, посочено в Приложение № 1 към договора, според който възлиза в размер на 95.69 лева за целия срок на договора.

Представен е договор за продажба и прехвърляне на вземания от 21.06.2024г., по силата на който „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД като цедент прехвърля на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД свои парични вземания, произтичащи от просрочени и неизплатени договори за кредит на физически лица, сключени между първия цедент като кредитодател и физически лица като кредитополучатели, индивидуализирани в Приложение № 1 към договора. Видно от представеното Приложение № 1 /л.32/ цедентите са прехвърлили вземането срещу ответника М. Ш. Б. по договор за кредит №..... от 10.04.2023г.

Извършеното прехвърляне на вземането е потвърдено от цедента.

По делото има приложено пълномощно в полза на ищеца да уведоми длъжника за извършеното прехвърляне, както и е налично уведомление от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД до М. Ш. Б. за извършената цесия, което няма данни по делото да е връчено на адресата преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК.

За изясняване на спорните обстоятелства по делото е била допусната съдебносчетоводна експертиза, вещото лице по която, след преглед на наличната документация, е установило следното: заемната сума е усвоена на 10.04.2023г. от ответника М. Ш. Б. в офис на Изипей АД, находящ се в гр. София, ул. С. № ..., магазин Кауфланд; заемателя не е извършвал плащания по договора;

ГПР по договора възлиза на 1733% при включен в него разход по договора под формата на възнаграждение за поръчителство.

Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение и закона, прави следните правни изводи:

За да бъде основателен предявеният иск, ищецът носи тежестта да установи пълно и главно наличието на валиден договор за заем, по силата на който е предоставена заемната сума на ответника, размера на усвоения кредит, настъпилата изискуемост на кредита, размера на непогасения остатък по дълга по пера, надлежно прехвърляне на вземането по договора на ищеца - цесионер, надлежно съобщаване на цесията на длъжника.

Сключеният между „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД и М. Ш. Б. договор е такъв за паричен заем. Договорът съдържа всички съществени клаузи – размер на заема и валута, в която се предоставя, срок на издължаване, погасителен план (инкорпориран в самия договор), възнаградителна лихва, както и постигнато между страните съгласие за обезпечаване на договора. Договорът съдържа минимално изискуемото съдържание за потребителски договор по ЗПК и валидно обвързва страните по него. Лицето, предоставило заемната сума, е финансова институция, която може да предоставя в заем парични средства /така чл. 3 ЗКИ/ и е вписан в публичния регистър, поддържан от БНБ по силата на чл. 3а ЗКИ.

Договорите са сключени по Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПУФР/. Съгласно разпоредбата на чл. 6 ЗПФУР такъв е всеки договор, сключен между 3 доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Съгласно дефинитивната разпоредба на § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР, "средство за комуникация от разстояние" е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременното физическо присъствие на доставчика и потребителя, като несъмнено използването на електронни формуляри в интернет, провеждането на разговори по телефон и изпращането на писма по имейл представляват средства за комуникация от разстояние. В случая, предвид изложените от ищеца фактически твърдения относно начина на сключване на процесния договор, съдът намира, че правоотношението между страните попада в приложното поле именно на посочения нормативен акт. Съгласно разпоредбата на чл. 18 ЗПФУР, при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информацията по чл. 8 от закона на потребителя, както и, че е получил съгласието на последния за сключване на договора (ал.

1, т. 1 и т. 3), като за доказване на посочените обстоятелства се прилага чл. 293 от ТЗ, а в случаите на електронни изявления – Закона за електронния документ и електронния подпис /в действащата редакция/. В конкретния случай кореспонденцията между кредитодателя и кредитополучателя е била изключително по електронен път, поради което приложение към същата намират нормите на ЗЕДЕП /сега Закон за електронния документ и електронните удостоверителни знаци/. Съгласно чл. 3, ал. 1 на ЗЕДЕП, в редакцията му към 10.10.2019 г., електронен документ е електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано. С оглед разпоредбите на чл. 13, ал. 3 и ал. 4 ЗЕДЕП съдът достига до извод, че законът придава значението на подписан документ само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис, допускайки страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. Същевременно съгласно чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕП електронен подпис е всяка информация в електронна форма, добавена или логически свързана с електронното изявление, за установяване на неговото авторство.

Доказателствената сила на така създадения електронен документ е такава, каквото законът признава на подписания писмен документ. Ако се касае за частен документ, той се ползва с такава сила само за авторството на изявлението – арг. чл. 180 ГПК, а ако изявлението съставлява признание на неблагоприятни за автора обстоятелства, то това увеличава доказателствената стойност на документа, без да му придава материална доказателствена сила, каквато имат само подписаните официални документи – чл. 179, ал. 1 ГПК. Наред с това съдебната практика /в т. ч. Определение № 169 от 06.04.2017 г. по ч. т. дело № 672/2017 г., І т. о., ВКС/ приема, че електронното съобщение, несъдържащо квалифициран електронен подпис макар да не се ползва с формална доказателствена сила, не е "правно нищо", не е тъждествено на пълна липса на волеизявление. Ето защо, съобразявайки се с горните правни изводи, легалната дефиниция на понятието "електронен документ", дадена в чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 г. на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г.

4

/съгласно която такъв документ е съдържание, съхранявано в електронна форма, т.е. не е необходимо да е възпроизведено на хартиен носител/, както и с оглед представените и приети по делото договор за потребителски паричен кредит № ...... от 10.04.2023 г. и договор за поръчителство от 10.04.2023 г., съдържащи подробна информация относно личните данни на ответника - три имена, ЕГН, адрес, номер на лична карта, с която информация няма основание да се счита, че кредитодателят, респ. поръчителят биха разполагали в случай, че същата не им е била предоставена именно от кредитополучателя, респ. поръчителя, съдът приема, че процесните договори са били сключени именно от ответницата, която се е съгласила на отправеното предложение от насрещната страна по тях, предоставяйки своите лични данни.