Решение № 3605 от 24.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3605 гр. София, 24.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ........ при участието на секретаря ...... като разгледа докладваното от ........ Гражданско дело № 20251110148525 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на Е. С. А. срещу ......, с която са предявени обективно съединени искове за прогласяване недействителността на договор за потребителски кредит № ..... от 27.07.2021 г. на основание чл. 22 във връзка с чл. 11, ал. 1, т.

10 и т. 20 от ЗПК и чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, както и осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за връщане на сумата от 2140.75 лв., платена без правно основание. Ищцата поддържа, че договорът е недействителен, тъй като в него не е посочен правилно Годишният процент на разходите (ГПР), доколкото компонентите му не са ясно дефинирани, а застрахователната премия в размер на 1673.64 лв. е включена в главницата, вместо в общия разход по кредита, което води до неговото изкривяване. Твърди се също, че липсва изрично посочване на лихвения процент на ден в цифрово изражение, което нарушава чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК.

При условията на евентуалност се претендира нищожност на клаузата за възнаградителната лихва поради противоречие с добрите нрави, тъй като годишният лихвен процент от 41.09% значително надвишава законната лихва.

Ответникът ...... оспорва исковете като неоснователни, като поддържа, че ГПР е правилно изчислен и посочен в договора в съответствие със закона. Аргументира се, че застраховката е сключена по желание на клиента и не представлява задължителен разход, поради което не следва да се включва в ГПР. Относно лихвата за ден, банката счита, че посочването на методиката за нейното изчисляване като 1/360 част от годишния лихвен процент е напълно достатъчно и отговаря на законовите изисквания.

Правната квалификация на претенциите се субсумира под нормите на чл. 26, ал. 1, пр 1 ЗЗД вр,. чл. 22 от ЗПК, предвиждаща недействителност на договора при неспазване на 1 реквизитите по чл. 11 от същия закон, и чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за неоснователно обогатяване. Тежестта на доказване е разпредЕ. съобразно правилата на ГПК, като ищцата следва да установи наличието на договорни отношения и извършените плащания, а ответникът – спазването на императивните изисквания на ЗПК при формиране на договорното съдържание, както и основание за задържане на сумата.

С доклда по делото е отделено за безспорно и ненужно за доказване:че на 27.07.2021 година между страните е сключен Договор за потребителски кредит № ...... Срокът на договора е 36 месеца, до 05.08.2024 година. Размер на кредита (чиста стойност) е 5000 лева. Общ размер на застрахователната премия е 1673.64 лева.; Общият размер на кредита (главницата по договора) е 6673.64 лева. Договореният годишен лихвен процент (ГЛП) е 41.09%.

Договореният годишен процент на разходите (ГПР) е 48.58%. Общата сума, дължима от потребителя по договора, е 11 711.90 лева. Ищцата е заплатила по договора обща сума в размер на 7140.75 лева.

От събраните по делото доказателства се установява, че страните са сключили процесния договор на 27.07.2021 г., по който ищцата е получила сумата от 5000 лв., а като част от общия размер на кредита е начислена и застрахователна премия от 1673.64 лв.. Общата дължима сума е опредЕ. на 11711.90 лв. при ГПР от 48.58%. Видно от приетото по делото доказателство за извършени плащания, ищцата е погасила общо 7140.75 лв.Ответникът не е оспорил факта на плащане в посочения размер.

Съдът намира главния иск за недействителност за основателен. Видно от текста на договора, застрахователната премия е добавена към главницата, което е довело до начисляване на лихва върху самата премия. Съгласно практиката на Съда на Европейския съюз и националните съдилища, общият размер на кредита следва да включва само сумите, които потребителят реално получава на разположение, а разходите за допълнителни услуги като застраховката следва да се третират като общ разход по кредита. Включването на премията в главницата изкривява ГПР, което съставлява тежко нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и води до недействителност на целия договор на основание чл. 22 от ЗПК. При недействителност на договора потребителят дължи връщане само на чистата сума на кредита (главницата), без лихви и други разходи. В случая ищцата е получила 5000 лв., а е върнала 7140.75 лв., поради което разликата от 2140.75 лв. се явява платена без основание и подлежи на връщане. Ответникът не доказа правно основание да задържи надплатената сума.

По отношение на разноските, съдът следва да се произнесе съобразно изхода на спора и разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК. Ищцата е представлявана безвъзмездно от адвокат на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат А. Д. възнаграждение в размер на 480 лв. или 245.42 евро с ДДС, определено от съда според фактическата и правна лсожност на делото.

Доколкото ищцата е била освободена от държавна такса на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът дължи заплащане на същата в полза на съда.

Държавната такса е в размер на 300 лева съгласно определението за освобождаване.

2

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОБЯВЯВА за нищожен сключения между Е. С. А., ЕГН ********** и ......, ЕИК ....... договор за потребителски кредит № ..... от 27.07.2021 г.,

ОСЪЖДА ......, ЕИК ......., да заплати на Е. С. А., ЕГН **********, сумата от 2140.75 лева или 1,094.55 евро, представляваща недължимо платена сума по недействителния договор, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска 09.10.2025г., до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА ......, ЕИК ......., да заплати на адвокат А. Д., член на САК, сумата от 480 лв. или 245.42 евро с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

ОСЪЖДА ......, ЕИК ......., да заплати на Софийски районен съд по бюджетна сметка сумата в размер на 300 лв. - държавна такса, от която ищцата е била освободена на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3