Решение № 1781 от 10.04.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1781 гр. София, 06.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Георги Стоев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20221100504623 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 1904/11.03.2022 г. по гр.д. № 51652/2021 г. по описа на СРС, 174 състав е отхвърлен предявения от ЗК „Л.И.“ АД срещу Столична община установителен иск с правно основание чл. 410 от КЗ за сумата от 266 лева, представляваща изплатено по застраховка „Каско“ обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 16.04.2016 г. в гр. София, ул.

„Мрамор“ с включени 10 лева за ликвидационни разходи, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението – 20.05.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, като вземането е предмет на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 28176/2021 г. по описа на СРС, 174 състав Срещу решението е постъпила въззивна жалба вх. № 57829/24.03.2022 г., подадена от ЗК „Л.И.“ АД, в която са изложени съображения за неправилност на постановеното решение. Въззивникът поддържа, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че липсвало валидно застрахователно правоотношение, поради което и не било настъпило основание ищецът да се суброгира в правата на увреденото лице. По делото 1 били представени доказателства за плащане на застрахователните премии.

Следвало било да бъдат приложени последиците на чл. 293, ал. 3 от ТЗ, каквато е и установената съдебна практика по чл. 290 от ГПК. Посочва, че по делото не била представена застрахователна полица в оригинал, тъй като тя била унищожена поради изтичане на срока за съхранението й. Поддържа, че по делото били установени всички обстоятелства, свързани с възникване на отговорността на ответника. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде уважен. Претендира направените разноски в производството по делото.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба вх. № 82119/21.04.2022 г, подаден от Столична община. Поддържа, че въззивната жалба е неоснователна. Моли решението да бъде потвърдено и претендира направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД , след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:

Производството по гр.д. № 51652/2021 г. по описа на СРС, 174 състав е образувано по искова молба, подадена от ЗК „Л.И.“ АД против Столична община, с която е предявен иск с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 411 от Кодекса за застраховането във връзка с чл. 49 от Закона за задълженията и договорите.

Ищецът твърди, че на 16.04.2016 г. около 09.58 часа в гр. София, на ул.

Мрамор, водачът С.Л.Н. при управление на собствения си лек автомобил Субару, модел Аутбек с рег. № ******* попаднал в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, с което е реализирал ПТП. Твърди, че в резултат на ПТП са причинни материални щети на лекия автомобил.

Поддържа, че към датата на ПТП лекият автомобил е бил застрахован по застраховка „Каско“ в ЗК Л.И. Ад с полица № 93001610019809, със срок на валидност от 16.03.2016 г. до 15.03.2017 . Твърди, че във връзка с настъпилото ПТП била образувана преписка по щета № 000-1261-16-251750 и на застрахования било изплатено обезщетение в размер на 256 лева, което 2 било удържано от дължимите вноски по полицата. Твърди, че обичайните ликвидационни разноски са в размер на 10 лева. Моли да бъде признато за установено, че ответникът дължи заплащане на исковата сума, за която е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по гр.д. № 28176/2021 г. по описа на СРС, 174 състав. Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника Столична община, с който оспорва предявения иск. Оспорва, че между собственика на лекия автомобил и ищеца е съществувало застрахователно правоотношение, както и че е платено застрахователно обезщетение. Освен това поддържа, че попадането в дупка не било покрит застрахователен риск съобразно общите условия на застрахователното дружество. Оспорва механизма за настъпване на ПТП, както и отговорността на служители на общината за настъпването му. Оспорва предявения иск и по размер. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Пренедира направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Към първоинстанционното производство е приложено гр.д. № 28176/2021 г. по описа на СРС, 174 състав. По заявление от 20.05.2021 г., подадено от ЗК „Л.И.“ АС е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 11.06.2021 г., с която е разпоредено на Столична община да заплати на кредитора сумата от 266 лева, представляваща регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва от 20.05.2021 г. до изплащане на вземането и 25 лева – разноски по делото. На основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК на заявителя е указано да предяви иск за установяване на съществуване на вземането си. В изпълнение на указанията заявителят е предявил иск в законоустановения срок.

В първоинстанционното производство за установяване на настъпилото събитие са събрани писмени и гласни доказателства, както и е допусната и приета съдебно – автотехническа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза.

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства чрез разпит на свидетеля С.Л.Н. и приетата по делото съдебно – автотехническа експертиза се установява, че на 16.04.2016 г. около 09.38 часа, лек автомобил Субару, модел Аутбек с рег. № ******* се движел от ж.к.

Триъгълника – Надежда, по ул. ******* с посока към ул. Мрамор, където 3 превозното средство преминало през дупка на пътното платно. Свидетелят установява в показанията си, че дупката е била в активната част на пътното платно и била необезопасена и необозначена. Вещото лице установява, че всички увреждания по лекия автомобил се намират в пряка причнно следствена връзка с механизма на процесното събитие. Заявява, че стойността, необходима за възстановяване на лекия автомобил, изчислена по средни пазарни цени към датата на ПТП е 288,49 лева.

Установява се, че на 15.03.2016 г. между ЗК „Л.И.“ АД и С.Л.Н. е сключен договор за застраховка „Каско“, по силата на който застрахователят е поел задължение да заплати застрахователно обезщетение при настъпване на застрахователно събитие относно лек автомобил Субару, модел Аутбек с рег. № *******. Въз основа на уведомление от застрахованото лице, при застрахователя ЗК „Л.И.“ АД е образувана преписка по щета № 000-1261-16251750.

Въз основа на събраните по делото писмени доказателства е изготвено заключение на съдебно-счетоводна експертиза, от което се установява, че застрахователната премия по застраховка „Каско“, сключена с полица № 93001610019809, е заплатена и е в размер на 1006,74 лева. Установява се, че на 24.06.2016 г. е изготвен доклад по щета № 000-1261-16-251750 като дружеството е приело да заплати обезщетение в размер на 256 лева, която сума е удържана от дължимите от застрахованото лице премии. Въз основа на декларация и извършено плащане са погасени всички дължими премии.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА следното:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира следното:

Договорът за застраховка на лек автомобил „Каско“ е вид имуществена 4 застраховка, по силата на който застрахователят поема задължение срещу заплащане на застрахователна премия за заплати на застрахования застрахователно обезщетение при настъпване на определен риск. Съгласно разпоредбата на разпоредбата на чл. 411 от КЗ застрахователят встъпва в правата на застрахования, произтичащи от непозволено увреждане, с плащане на застрахователното обезщетение. С встъпване на застрахователя в правата на увредения, той има правото да предяви иск срещу причинителя на вредата.

Основателността на предявения иск е предпоставена от това по делото да бъде установено, че за застрахователя е възникнало регресно право, а именно сключен между застрахователя и увреденото лице застрахователен договор, действащ към датата на застрахователното събитие, настъпило застрахователно събитие, плащане от страна на застрахователя на застрахователно обезщетение.

Неправилно първоинстанционният съд е приел, че между застрахователното дружество – ищец и собственика на лек автомобил Субару, модел Аутбек с рег. № ******* не е съществувало правоотношение, възникнало по силата на договор за застраховка „Каско“, тъй като по делото не била представена застрахователната полица в оригинал, за което бил задължен с определение от 24.10.2021 г.

С Определение № 7057/24.10.2021 г. ищецът „Л.И.“ АД е задължен по искане на ответника „на основание чл. 190 от ГПК да представи в срок до първото съдебно заседание оригинал от застрахователна полица“. Указано е на ищеца, че при неизпълнение на това задължение ще бъде приложена разпоредбата на чл. 161 от ГПК. В указания срок ищецът не е представил застрахователната полица в оригинал.

Независимо, че не е изпълнил задължението си да представи в оригинал полицата, то въззивният съд намира, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че следва да приеме, че не е налице застрахователно правоотношение.

Действително съгласно императивната разпоредба на чл. 344, ал. 1 от Кодекса за застраховането застрахователният договор се сключва писмено във формата на застрахователна полица или на друг писмен акт, а в чл. 345 е посочено и задължителното му съдържание. Предвидената в закона форма е за действителност, а не за доказването на сключения застрахователен договор.

5

Представената с исковата молба застрахователна полица има предвиденото в чл. 345 от Кодекса за застраховането съдържание, но същата не носи подпис на страните, посочени в нея. По делото, обаче, са събрани доказателства, които установяват изпълнение на задължение за заплащане на застрахователна премия и на застрахователно правоотношение. Следователно и доколкото застрахователният договор е търговска сделка, приложение намират правилата на Търговския закон и в частност чл. 293, според който неспазването на законоустановената форма за действителност на търговска сделка не води автоматично до нейната нищожност. По аргумент от чл. 293, ал. 3 от Търговския закон, неспазването на формата за действителност може да доведе до нищожност на сключения договор само, ако има оспорване от страна по него. Страната по договора не може да се позовава на нищожност поради неспазване на формата, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението. Следователно и трето лице не би могло да оспорва валидността на застрахователния договор, ако от поведението на страните недвусмислено може да се направи извод за това, че те изпълняват поетите по него задължения. В конкретния случай, от събраните по делото доказателства се установява, че двете страни по застрахователния договор са изпълнявали задълженията си, както за плащане на застрахователната премия, за уведомяване при настъпило застрахователно събитие, а така също и за плащане на застрахователно обезщетение, поради което нито една от тях не е оспорила действителността на застрахователния договор. Следователно и доколкото страните по застрахователното правоотношение не са оспорили действиетлността на застрахователния договор, сключен със застрахователна полица № 93001610019809,, то и въззиваемият - ответник Столична община не може да се позовава на недействителност поради липса на форма.