Определение № 5249 от 08.05.2024, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5249 гр. Варна, 08.05.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена Стоилова като разгледа докладваното от Елена Стоилова Гражданско дело № 20233110102819 по описа за 2023 година

По делото е постъпила молба с вх. № 11319/09.02.2024 г. от „Ф.И.“ ЕАД, чрез пълномощника юрк. В. Ц., с инкорпорирано в нея искане за изменение на постановеното по делото Решение № 213/18.01.2024 г. по описа на 51 – ви състав, в частта за разноските, по реда на чл. 248 ГПК.

Твърди се процесната молба, че постановеният краен съдебен акт, следва да бъде изменен, като бъде съобразена и приложена от съда разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК.

Изложени са подробно твърдения, че в хода на производството по гр.д. № 2819/2023 г. по описа на ВРС, 51 – ви състав, ответникът кумулативно е признал иска на ищеца и не е дал повод за завеждането му, тъй като единствено е подал данни, досежно процесния дълг към ЦКР.

Съдът, на основание чл. 248, ал. 2 ГПК е извършил размяна на книжата по делото.

В рамките на указания срок, по делото е постъпил отговор с вх. № 28162/05.04.2024 г. от насрещната страна П. Д. Делчева, чрез процесуалния представител адв. И. И., в която е изложила подробно съображения относно неоснователност на молбата по чл. 248 ГПК.

Съдът при извършената служебна проверка намира следното:

Молбата по чл. 248 ГПК е допустима, същата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице, имащо правен интерес да иска изменение на постановения съдебен акт, в частта за разноските, но по същество се явява неоснователна, като съображенията за това са следните:

Постановявайки крайния си съдебен акт в производството по гр.д. № 2819/2023 г. по описа на ВРС, 51 – ви състав, съдът е уважил изцяло предявения от ищец иск с основание чл. 124 ГПК вр. с чл. 110 и чл. 111, б. „в“ от ЗЗД и с оглед изхода на спора по иска се е произнесъл по въпроса за отговорността за разноските.

Изрично в мотивите си, в акта по същество, настоящият съдебен състав е посочил, че поведението на ответника, с което заявява съществуването на процесните вземания, предвид отправеното изрично волеизявление от ищеца /на 17.11.2022 г., тоест преди образуване на производството по настоящото дело/, че същите са погасени по давност е станало повод за образуване на настоящото производство, поради което се дължи присъждане на разноски в полза на ищеца.

Само за пълнота на гореизложеното, съдът намира, че следва да бъде отбелязано, че съгласно разпоредбата на чл. 120 ЗЗД, давността не се прилага служебно. Възражението за 1 погасяване на вземането по давност следва да се предяви по съдебен ред, за да има обвързващи кредитора последици и поради това сезирането на съда е условие за упражняване на субективните права на ищеца и признанието на иска не е достатъчно, за да се приложи разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК (в този смисъл: Определение № 50010 от 23.03.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3372/2022 г., IV г. о.; Определение № 420 от 16.11.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3300/2018 г., III г. о.; Определение № 95 от 22.02.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 510/2018 г., IV г. о.; Определение № 318 от 25.07.2018 г. на ВКС по гр. д. No 2828/2018 г., III г. о.).

Ето защо, правният интерес на ищеца по делото е бил продиктуван, от една страна, от нуждата да бъде установено в отношенията между страните, че П. Д. Делчева не дължи на „Ф.И.“ ЕАД процесните суми, а от друга страна, с оглед даване гласност в ЦКР – БНБ, досежно липсата на задължения по Договор за потребителски паричен кредит с № PLUS01292426, посредством съдебното решение, с което е уважен от съда предявения по реда на чл. 124 ГПК вр. с чл. 110 и чл. 111, б. „в“ от ЗЗД отрицателен установителен иск.

Нещо повече. Към момента на депозиране на исковата молба от страна на ищеца, е била отменена и разпоредбата на чл. 24, ал. 4 от Наредба № 22 от 16.07.2009 г. за Централния кредитен регистър, която в редакцията си към 30.04.2012 г. е гласяла: „ако клиент на институция по чл. 4 оспори по съдебен ред данни, които се съдържат за него в Централния кредитен регистър, това обстоятелство се отразява в информационната система на регистъра…“

Отделно от горното, докато не бъде установено, че задължението не съществува поради погасяването му по давност, за кредитора – финансова институция по смисъла на чл.

2, ал. 2, т. 12 ЗКИ, не възниква задължение да подаде информация към ЦКР за настъпили изменения по кредита.

Всички тези обстоятелства обосновават извода, че с извънсъдебното си поведение ответникът е дал повод на ищеца да защити правата си по съдебен ред, поради което следва да отговаря за сторените разноски.

Предвид всичко гореизложено, съдът не намира основание да ревизира решението си в частта за разноските, поради което молбата по чл. 248 ГПК се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена от съда без уважение,

Водим от горното, Варненският районен съд:

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането инкорпорирано в Молба с вх. №

11319/09.02.2024 г., депозирана от „Ф.И.“ ЕАД, чрез пълномощника юрк. В. Ц. за изменение на постановеното по делото Решение № 213/18.01.2024 г. по описа на 51 – ви състав, в частта за разноските, като бъде приложена по отношение на ответника хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК, като неоснователно, на основание чл. 248 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ВОС.

ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните по делото, предвид разпоредбата на чл. 248, ал. 3 ГПК.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

2