Решение № 174 от 10.09.2020, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

Номер 174

08.09.2020 г.

Град Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Апелативен съд – Варна

II състав

На 08.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Ванухи Б. Аракелян

Анета Н. Братанова

Магдалена К. Недева като разгледа докладваното от Ванухи Б. Аракелян Въззивно търговско дело № 20203001000426 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ.

Образувано е по жалба на М. Ц. И. срещу Решение № 48 от 28.07.2020 г. на Разградския окръжен съд, постановено по т. д. № 51/2020 г., с което е потвърден отказ № 20200709164316 от 10.07.2020 г. на длъжностното лице по регистрацията при Агенция по вписванията, постановен по заявление с А 4 вх. № 20200709164316 от 09.07.2020 г. за вписване на нови обстоятелства по партидата на „Европейска търговска-финансова група Развитие” ЕООД.

В жалбата се навеждат подробни аргументи за неправилност на решението.

Излагат се доводи за неправилно приложение на материалния закон досежно нормата на чл. 61 от КМЧП, като в тази връзка се сочи, че упълномощаването е валидно извършено, от което следва и че прехвърлянето на дружествения дял отговаря на изисквания на чл. 129, ал. 1 от ТЗ. Жалбоподателят намира, че упълномощителната сделка е отделна от прехвърлителната и всяка от тях трябва да се разглежда самостоятелно. Счита, че нормата на чл. 37 от ЗЗД не намира приложение в конкретния случай, тъй като упълномощаването е извършено пред нотариус на територията на Република Австрия, с оглед на което приложимо ще е правото по местоизвършване на упълномощителната сделка, като се позовава на чл.

61 от КМЧП. Моли за отмяна на обжалваното решение.

Жалбата е подадена в преклузивния срок за обжалване, от легитимирана страна и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът приема следното:

В производството по съдебна ревизия на откази по реда на чл. 24-25 от ЗТРРЮЛНЦ, съдът не е обвързан от посочените от АВп основания за отказ, а следва да извърши цялостна собствена проверка на предпоставките по чл. 21 от 1

ЗТРРЛЮНЦ. Регистърното производство е строго формално и е свързано с проверка от длъжностното лице по регистрацията както на валидното заявяване, така и на валидното възникване на обстоятелствата, подлежащи на вписване.

О тказът на АВп № 20200709164316 от 10.07.2020 г. е мотивиран по аргумент, ч е представеното пълномощно за прехвърлянето на дружествения дял не отговаря на изискванията на чл. 37 от ЗЗД.

С решение № 48 от 28.07.2020 г. на Разградския окръжен съд, постановено по т. д. № 51/2020 г. е оставил без уважение, подадената жалба от М. Ц. И. срещу отказ № 20200709164316 от 10.07.2020 г..

От съдържанието на подаденото заявление Образец А 4 се установява, че се иска вписване на нови обстоятелства по партидата на „Европейска търговскафинансова група Развитие” ЕООД, което се изрязява в прехвърлянето на дружествения дял на С П от капитала на дружеството на М Ц.

Към заявлението е приложен Договор за прехвърляне на дружествен дял, който отговаря на законопредвидената форма за действителност по чл. 129, ал. 2 от ТЗ – а именно писмен, с нотариална заверка на подписите и съдържанието.

Видно от съдържанието на горепосочения договор, прехвърлителят по сделката се представлява от пълномощник. Представеното в тази връзка пълномощно е заверено от нотариус, упражняващ дейността си на територията на Република Австрия. Съгласно приложения езиков превод към същото, извършен от легализиран преводач, нотариусът е заверил с апостил № 464/2020 г. подписа, положен от С П.

Настоящият съдебен състав, намира за необходимо да посочи, че регистърното производство има различен предмет от охранителното производство, инициирано по повод на нотариалното удостоверяване на договора за покупкопродажба на дружествените дялове. С други думи, макар и нотариусът да има задължение да провери представителната власт на пълномощника, представляващ страната по договора, с оглед нуждите на производството по чл. 589, ал. 2 от ГПК, то тази проверка не разпростира действието си по отношение на специалните изисквания за дължимата форма на пълномощното, произтичащи от разпоредбата на чл. 37 от ЗЗД, вр. с чл. 129, ал. 2 от ТЗ /така Решение № 104 от 20.03.2019 г., постановено по в. т. д. № 141/2019 г. на Пловдивския апелативен съд и Решение № 395 от 07.12.2016 г., постановено по в. т. д. № 698/2016 г./ Предвид горното, в правомощията на ДЛР по чл. 21, т. 5 от ЗТРРЮЛНЦ попада и проверката относно представителната власт на пълномощника, респ. дали заявеното за вписване обстоятелство съществува и дали същото съответства на закона.

На следващо място, процесните отношения са с международен елемент и се регламентират от КМЧП. Съгласно разпоредбата на чл. 56 от КМЧП, юридическите лица се уреждат от правото на държавата, където са регистрирани. В случая, не се 2 оспорва, че дружеството е регистрирано в Република България.

С разпоредбата на чл. 58 от КМЧП се очертава обхвата на приложното по чл.

56 от КМЧП право по регистрацията на юридическото лице, относно: 1. учредяването, тяхната правна природа и правно-организационна форма; 2. името или фирменото наименование; 3. правосубектността и системата на управление; 4. състава, компетентността и функционирането на органите; 5. представителството; 6. придобиването и загубването на членство, както и свързаните с това права и задължения; 7. отговорността за задължения; 8. последиците от нарушения на закона или на устройствения акт, както и за 9. преобразуването и прекратяването.

В относимата съдебна практика се приема, че разглежданата разпоредба е явява специална и изключва приложението на останалите разпоредби от КМЧП /в този смисъл Решение № 2043 от 07.08.2019 г., постановено по в. т. д. № 1402/2018 г. по описа на Софийския апелативен съд, Определение № 42 от 10.01.2016 г., постановено по т. д. № 3725/2014 г., ТК на ВКС и Определение № 308 от 25.04.2013 г., постановено по ч. т. д. № 1034/2013 г., ТК на ВКС/.

На следващо място, съобразно императивната разпоредба на чл. 37 от ЗЗД, упълномощаването за сключване на договори, за които законът изисква особена форма, следва да бъде в същата форма, за да възникнат правните последици на разглеждания транслативен договор. В случая, формата за действителност на упълномощителната сделка е писмена форма с нотариално заверени подписи и съдържание. От представеното пълномощно е видно, че не е спазена горепосочената форма, поради което не е настъпило прехвърляне на дяловете, респ. обстоятелство, подлежащо на вписване.

С оглед на горното, обжалваното решение н а Разградския окръжен съд, предмет на настоящата жалба, е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 48 от 28.07.2020 г., постановено по т. д. № 51/2020 г. по описа на Разградския окръжен съд.

Препис от решението да се изпрати на Агенция по вписванията.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4