Решение № 75 от 12.07.2024, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 75 гр. Бургас, 12.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галина Т. Канакиева

Членове:

Петя Ив. Петрова Дакова

Яни Г. Гайдурлиев при участието на секретаря Елена П. Георгиева в присъствието на прокурора Е. Янч. Ч. като разгледа докладваното от Галина Т. Канакиева Въззивно частно наказателно дело № 20242000600144 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 32, ал. 1, вр. чл. 16 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции /ЗПИИРКОРНФС/.

С Решение №148/07.06.2024 год. Постановено по ЧНД № 669/2024г.

Окръжен съд - Бургас е признал Решение № BHLI/612230022175/2023 от 24.07.2023 г., издадено от несъдебен орган на Република Австрия – Bezirkshauptmannschaft Liezenbh Liezen, влязло в сила на 17.10.2023 г., с което на българския гражданин Р. К. Х. - роден на ... г., ЕГН **********, за извършено на 20.10.2022 г. в Република Австрия административно нарушение, е наложено административно наказание глоба в размер на 300 (триста) евро, в левова равностойност 586.75 лв. (петстотин осемдесет и шест лева и седемдесет и пет стотинки), на основание § 32Abs. 1 i.V.m. § 20 Abs. 1 BStMG /Закон за заплащане на пътни такси за федерални пътища 2002 г./.

Недоволен от така постановеното решение санкционираният гражданин Р. К. Х. го обжалва в срок по реда на въззивното обжалване, чрез своя защитник - адв.М. от БАК със съображения за незаконосъобразност и неправилност. В жалбата се навеждат доводи за непълнота на представеното 1

Удостоверение по чл.4 от Рамковото решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови санкции, тъй като не съдържа всички данни на засегнатото лице. Твърди, че е налице разминаване в името на лицето, на което е наложена санкцията, както и непълнота на адреса му, поради което са налице предпоставките по чл.16, ал.7, т.2 от закона за отказване признаване и изпълнение на решението.

Поради сочените неясноти досежно лицето и адреса на същото, намира че решението на окръжния съд следва да бъде отменено.

Представителят на Апелативна прокуратура - Бургас намира жалбата за неоснователна. Предлага обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Счита за неоснователно възражението досежно самоличността на лицето и неговия пълен адрес. Намира, че не са налице основанията за отказ за признаване, изпълнение или отлагане на чуждестранното решение. Намира, че са налице всички данни за идентифициране на лицето и неговата самоличност. Моли за потвърждаване на решението на окръжния съд като правилно и законосъобразно.

Жалбоподателят редовно призован, не се явява.

Служебният защитник на лицето – адв. М. заявява, че поддържа подадената жалба и моли същата да бъде уважена. Намира, че са налице предпоставките на чл.16, ал.7,т.2 от ЗПИИРКОРНФС за отказ признаване, изпълнение и изпращане на решението за налагена на финансова санкция.

Претендира отмяна на решението на Бургаския окръжен съд и постановяване на отказ за признаване и изпълнение на процесното решение издадено от несъдебен орган на Република Австрия.

Бургаският апелативен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, направените с жалбата оплаквания и становищата на страните, заявени пред настоящата инстанция, и след като извърши цялостна служебна проверка на решението, независимо от основанията посочени от страните, в предмета и пределите на въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 НПК, намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА.

Производството е по чл.32, ал.1 вр. чл.16 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции (ЗПИИРКОРНФС).

Образувано е по искане на

2

BEZIRKSHAUPTMANNSCHAFT

LIEZENBH Liezen, Република Австрия за признаване и изпълнение на решение на несъдебен орган на Австрия, с което на българския гражданин Р.

Х. е наложена финансова санкция на основание § 32Abs. 1 i.V.m. § 20 Abs.

1BStMG /Закон за заплащане на пътни такси за федерални пътища 2002 г./.

Приложени са решение за налагане на финансова санкция и удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24.02.2005 г. относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции.

Решаващият съд след преценка съдържанието на удостоверението и разпоредбите на закона, правилно е приел за установено следното:

С решение № BHLI/612230022175/2023, постановено на 24.07.2023 г. от несъдебен орган на Република Австрия – Bezirkshauptmannschaft Liezenbh Liezen, на Р. К. Х. е наложена финансова санкция – административно наказание глоба в размер на 300 евро за това, че на 20.10.2022 г., 19:11 ч., в Ardning, A9 Str.km 66,33, Abschnitt Ardning не е заплатил надлежно пътната такса, зависеща от разстоянието, на моторно превозно средство с рег.

№РВ..НА. Санкцията е наложена на основание § 32Abs. 1 i.V.m. § 20 Abs. 1 BStMG /Закон за заплащане на пътни такси за федерални пътища 2002 г./.

Актът за налагане на тази санкция представлява решение по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС, тъй като е издаден от несъдебен орган на страна-членка на ЕС за извършено административно нарушение на правилата за движение.

Въз основа на решението е издадено удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции.В удостоверението са посочени достатъчно данни за категоричната идентификация на засегнатото лице, както и данни за обстоятелствата, обосноваващи наложената санкция. В тази насока следва да бъдат изрично посочени и данните, съдържащи се в изисканата от съда справка за задграничните пътувания на засегнатото лице. Видно от тази справка, Р. Х. е излязъл от страната на 19.10.2022 г. през ГКПП Калотина шосе с лек автомобил с рег.№ РВ..НА, като извършеното на следващата дата административно нарушение се изразява в неплащане на пътна такса именно за този автомобил.

Решението за налагане на финансова санкция е влязло в сила на 3

17.10.2023 г. Същото е издадено срещу български гражданин, чието постоянно местоживеене е на територията на Република България – с. Д., общ. Руен, Бургаска област. Засегнатото лице е санкционирано за деяние, което нарушава правилата за движение по пътищата и за което съгласно чл. 30, ал. 2, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС не се изисква двойна наказуемост. Тоест налице са задължителните условия за признаване и изпълнение на решението.

Липсват отрицателните предпоставки на чл. 32, ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС за намаляване размера на финансовата санкция, тъй като от текста на решението, постановено в издаващата държава, е видно, че то се отнася за деяние, извършено на територията на издаващата държава.

В случая не е налице някое от факултативните основания, изрично посочени в чл. 35 от ЗПИИРКОРНФС, при които може да се откаже признаване и изпълнение на решението. Удостоверението съдържа всички предвидени в закона и рамковото решение реквизити и съответства на съдържанието на решението, изпратено от издаващата държава. В него е посочено, че не е постановявано решение срещу същото лице за същото деяние и че няма такова решение, което е изпълнено в държава, различна от решаващата или изпълняващата държава. Давността за ангажиране за административнонаказателната отговорност съгласно чл. 82, ал. 1, б.“а“ ЗАНН не е изтекла. Решението е постановено срещу физическо лице, което по българското законодателство е наказателно отговорно и по отношение на което липсват доказателства за наличие на имунитет или привилегия, които правят изпълнението на решението недопустимо. Размерът на финансовата санкция не е по-малък от 70 евро, каквото е изискването на чл. 35, т.6 от ЗПИИРКОРНФС. От текста на удостоверението се установява, че производството срещу засегнатото лице е било писмено, като решението е било връчено на Р. Х. на 02.10.2023 г. и същият е бил уведомен относно правото си да го обжалва, както и за сроковете за обжалване, тоест посочено е по какъв начин са били защитени правата на засегнатото лице.

По делото липсват доказателства за плащане на наложената глоба. Тъй като паричното задължение е в евро - 300 евро, съдът определи равностойността на сумата в български левове по курса на Българската народна банка за деня на постановяване на решението за налагане на финансова санкция, а именно 586.75 лева.

4

Оплакванията в жалбата за разминаване в името на лицето, на което е наложена санкцията, както и непълнота на адреса му в представеното Удостоверение по чл.4 от Рамковото решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови санкции са неоснователни. Налице са всички данни за идентифициране на лицето и неговата самоличност, като е допусната грешка единствено в името на лицето като вместо Р. е записано Р.. Същото е идентифицирано със своето фамилно име и дата на раждане, а посоченият адрес е пълен.

По изложените съображения Бургаският окръжен съд на основание чл.

32, ал. 1, вр. чл. 16, ал. 7, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС, е постановил обосновано и законосъобразно решение, поради което същото следва да се потвърди, а жалбата като неоснователна се остави без уважение.

Мотивиран от горното и на основание чл.34, ал.1 вр. чл.20, ал.1-3 от ЗПИИРКОРНФС, вр. чл.338 от НПК Бургаският апелативен съд РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №148/07.06.2024 год. постановено по ЧНД № 669/2024 год. по описа на Окръжен съд- Бургас.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5