Решение № 472 от 18.06.2018, Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№………./.......

06.2018 г. гр. Варна

В И

М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН

СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на седемнадесети май през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ТОМОВА при секретар Мая П., като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 1659 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа на исковата молба на К.П.Т., ЕГН **********,*** За, с която срещу „ЗАСТРАХВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София 1407, район „Красно село”, бул.

„Черни връх” №51Д, са предявени следните искове:

1. за заплащане на сумата 50 000 лева, съставляваща общия претендиран размер на дължимото обезщетение за обезвреда на претърпени от ищцата неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 08.03.2017г. в град Варна, по ул. „Перекоп” в посока ул. „Народни будители”, по вина на М. Г. К.като водач на лек автомобил „Рено Меган”, с рег. № В 0301 КС, застрахован в ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, ЗП

№22117000708908;

2. за заплащане на обезщетение в размер на законната лихва върху главницата 50 000 лв., считано от датата на датата на увреждането (08.03.2017г.) до окончателното й плащане;

3. за заплащане на сумата 1 181,63 лева, съставляваща обезщетение за обезвреда на претърпени от ищцата имуществени вреди изразяващи се претърпени загуби (разходи за лечение), вследствие на ПТП, настъпило на 08.03.2017г. в град Варна, по ул. „Перекоп” в посока ул. „Народни будители”, по вина на М. Г. К.като водач на лек автомобил „Рено Меган”, с рег. № В 0301 КС, застрахован в ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, ЗП

№22117000708908;

4. за заплащане на обезщетение в размер на законната лихва върху отделните, дължими суми за сторени разходи, за периода от датата на направа на всеки един разход до окончателното плащане.

Наред с това ищцата претендира осъждане на ответника да и́ заплати направените разноски за производството, основаващо се на чл.78, ал.1 от ГПК.

Твърденията и възраженията на страните, разграничаването на спорните и безспорни релевантни за спора факти и разпределянето на тежестта за тяхното доказване е извършено с доклада по делото в открито съдебно заседание от 05.04.2018г.

За да се произнесе по същество на предявените искове, съдът, след анализ на събраните по делото доказателства и съобразяване на приложимите към спора правни норми, взе предвид следното:

Предмет на главните искове е претендираното пряко право на ищцата К.П.Т., ЕГН **********, от гр. Варна като трето увредено лице да получи пряко от застрахователя – ответника „ЗАСТРАХВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ

ИНС” АД,

ЕИК *********, със седалище гр. София обезщетение за причинените му вреди (неимуществени и имуществени), вследствие на ПТП, настъпило на 08.03.2017г. в гр. Варна, по вина на водача на л.а. „Рено Меган” с ДК № В 0301 КС, М. Г. К.от гр. Варна.

Претендираните обезщетения за обезвреда на понесените неимуществени и имуществени вреди са в размери съответно 50 000 лева и 1

181,63 лева.

Същите се претендират ведно със следващите се обезщетения за забава.

Така предявените искове намират своето правно основание в чл.432, ал.1 КЗ, във вр. с чл.45 и чл.52 от ЗЗД, съответно чл.86, ал.1, във вр. с чл.84, ал.3 ЗЗД.

От изисканото и приложено по делото НАХД №2339/2017г. на Районен съд – Варна, XІII състав, се установява, че с влязло в сила решение №1300/21.06.2017г.

М.

Г. К.от гр. Варна е била призната за виновна в извършването на престъпление по чл.343а, ал.1, б. “а”, предл.2-ро, във вр. с чл.343, ал.1, б. “б”, предл.2-ро от НК, за това, че на 08.03.2017г. в гр. Варна, при управление на лек автомобил „Рено Меган” с ДК № В 0301 КС нарушила правилата за движение по пътищата – чл.5, ал.2, т.1, чл.116 и чл.20, ал.2 от ЗДвП, в резултат на което по непредпазливост причинила на ищцата К.Т. от гр. Варна средна телесна повреда, като й е наложено съответно наказание.

В настоящия случай, с оглед и разпоредбата на чл.300 от ГПК, във вр. с чл.413, ал.2 и ал.3 от НПК, влязлото в сила решение №1300/21.06.2017г. по НАХД №2339/2017г. на Варненски районен съд има доказателствено значение за вината, деянието на извършителя – водача Магдалена Ганчева Коева, и неговата противоправност.

Фактът, че между застрахователя ЗК

„ЛЕВ ИНС” АД и собственикът на автомобила с който е причинено увреждането - л.а. „Рено Меган” с ДК № В 0301 КС, е налице валидно сключена и действаща към датата на ПТП застраховка „Гражданска отговорност” по полица №22117000708908, не се оспорва от ответното дружество. Същият е установен и от приложеното на л.73 от ДП №131/2017г. по описа на Сектор ПП при ОД на МВР-Варна заверено копие на полицата, както и служебно от извършената справка в сайта на Гаранционен фонд (http://eisoukr.guaranteefund.org/searchpolicy?l=bg), което съдът е указал на страните с определението си по чл.374 от ГПК.

Между страните няма спор и че водачът М. Г. К.е застраховано лице по смисъла на чл.477, ал.2 КЗ, обхванат от застрахователната закрила на тази застраховка.

От събраните по делото писмени доказателства (в т.ч. съдържащите се в приложените НАХД №2339/2017г. и ДП №131/2017г.), самото решение №1300/21.06.2017г. по НАХД №2339/2017г. на Районен съд – Варна, както и от заключението на изслушаната и приета по делото съдебно – медицинска експертиза, се установява, че в резултат на ПТП, виновно причинено на 08.03.2017г. от водача Магдалена Коева, на пешеходеца К.Т. са били причинени травматични увреждания – счупване на горно и долно рамо на дясна пубисна кост и разкъсно-контузна рана на дясно бедро, разкъсно-контузна рана в ляво фронтално на главата, хематом на ляво око, множество охлузвания по долни и горни крайници, които са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Вещото лице по СМЕ д-р Р. М. сочи, че най-сериозната травма, които пострадалата е получила в резултат на този инцидент, е счупването на пубиса, като същата се лекува за около 45 дни - около 30 дни с постелен режим за срастване на костта, и още около 15 дни за раздвижване. Обичайният срок за цялостното отшумяване на травмите е около 4-5 месеца, като първоначалното движение следва да е с патерици. Поради възрастта на пострадалата е възможно оздравителния процес да е забавен. Констатираното от вещото лице ограничение в движението на снагата в поясния отдел не е причинено от полученото счупване на пубисната кост, тъй като и преди произшествието ищцата е имала болки в кръста, но е напълно възможно травмата да е довела до обостряне и влошаване на тези болки.

Фактът, че произшествието от 08.03.2017г. е било за пострадалия пешеходец сериозна стресова ситуация, дала негативно отражение върху ежедневието му след това събитие, се установява както от събраните по делото гласни доказателства, така и от заключението на допуснатата, изслушана и приета съдебно – психиатрична експертиза (СПЕ).

От показанията на разпитания по делото свидетел М. Т. - дългогодишна приятелка на ищцата, съдът приема за установено, че след инцидента е настъпила промяна в поведението и живота на К.Т.. За период от шест месеца след катастрофата ищцата била в болнични като разчитала изцяло на грижите на свидетелката Трифонова. Близо два месеца след изписването от болницата ищцата била на легло, последвалото раздвижване било бавно и продължително като едва след 3-4 месеца започнала да излиза навън. След връщането си на работа вече избягвала да ползва автобус, тъй като не се чувствала стабилна като върви, оплаквала се от световъртеж и се страхувала да не падне на улицата, поради което се налагало да ползва такси. Ищцата живеела сама, нямала близки, на които да може да разчита. Понастоящем вече не работела, продължавала да се грижи сама за себе си, но често се налагало свидетелката да й помага с пазаруване, купуване на лекарства, следене на здравословното състояние.

Според вещото лице по СПЕ д-р К.

К. катастрофата от 08.03.2017г. е била за ищцата отрицателно изживяване, което е засегнало значими за нея човешки потребности и е нарушило психичния баланс на личността. И до настоящия момент това психотравмено събитие не било рационално преработено и доминирало в съзнанието, като ищцата свръхценно разработвала житейски проблеми, изходящи от него. По мнението на експерта случилото се е обусловило най-общо една повишена невротичност (колебания на емоционалното състояние), затваряне в себе си и невъзможност за пълна свобода на действията, за пълна автономност. След психотравмата стресът се е трансформирал в дистрес-психотравма, със съответните психосоматични симптоми: болки в главата, липса на интереси, кошмарни сънища, значително повишение както на ситуативната, така и на неопределената (екзистенциална) тревожност. Възрастта на ищцата както и липсата на добър социален статус, на семейство в момента (същата е сама в ежедневието си и трябва да оцелява сама) допринасят, според вещото лице, за утежняване на състоянието й и за по-неблагоприятното отзвучаване на психотравмата.

При извършения преглед на ищцата вещото лице диагностицира към настоящия момент клинични симптоми на Смесено-тревожно-депресивно разстройство-no МКБ-10-Ф-41.2., които все още не са рационално преработени и биха могли да се явят един неблагоприятен прогностичен признак за развитието в бъдеще на едно Посттравматично стресово разстройство. Поради това, според експерта, е удачно да се проведе специализирано лечение - комплекс от психотерапия и медикаментозна терапия за намаляване на емоционалната интензивност на тревожното състояние на ищцата.

Въз основа на анализа на горните доказателства (писмени и гласни), както и на заключенията на изслушаните и приети по делото експертизи (в т.ч. заключението на съдебно-автотехническата експертиза) съдът приема за установена причинно - следствената връзка между виновното и противоправно поведение на застрахования водач Магдалена Коева от гр. Варна и настъпилите за ищцата К.Т. щети, изразяващи се в причинени травматични увреждания на физическото и́ здраве (счупване на горно и долно рамо на дясна пубисна кост и разкъсно-контузна рана на дясно бедро, разкъсно-контузна рана в ляво фронтално на главата, хематом на ляво око, множество охлузвания по долни и горни крайници, които са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота) и свързаните с това болки, страдания, отключен и персистиращ психологичен дискомфорт, преживяван с изразена депресивност. Това налага извода, че предявените главни искове са доказани в своето основание.

Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ увреденият, спрямо когото застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя при спазване на изискванията на чл.380 от КЗ.

В конкретния случай между страните липсва спор, че пострадалата ищца е отправила към застрахователя на виновния за ПТП водач писмена застрахователна претенция с посочена в нея банкова сметка, ***етното дружество.

Възражението на ответника за съпричиняване от пострадалата ищца на настъпилите за нея в резултат на процесното ПТП вреди, поради това, че като пешеходец е нарушила правилата за движение по пътищата, установени в чл.113 чл.114 от