Определение № 523 от 29.09.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 523 гр. Варна, 29.09.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно частно гражданско дело № 20263000500429 по описа за 2026 година

Като разгледа докладваното от съдия П. Петрова в.ч.гр.д. № 429 по описа на съда за 2026 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2 вр. чл. 407, ал.1 ГПК и е образувано по частна жалба на А. В. А., подадена чрез адв. М., против определение № 260006/27.07.2026 г., постановено по гр.д. № 48/2021 г. по описа на Добричкия окръжен съд, с което са оставени без уважение молбите му с вх.№ 260374/17.07.2025 г. и 260375/17.07.2025 г., уточнени с молба рег.№ 260463/29.09.2025 г. за издаване на обратен изпълнителен лист по гр.д. № 48/2021 г.

Жалбоподателят е настоявал, че обжалваното определение е неправилно - незаконосъобразно, при неправилно прилагане от окръжния съд на предпоставките по чл. 245, ал.3 ГПК, като е молил за отмяната му и за издаване на обратен изпълнителен лист за сумата от 65 377,27 лв. Настоявал е, че окръжният съд неправилно тълкувал понятието „доброволно плащане по време на изпълнителното дело“ и не взел предвид, че всички суми били платени от жалбоподателя по време на принудителното изпълнение по изп.д.

№ 939/2020 г. на ЧСИ Лучия Тасева, както и че искът срещу него бил уважен в посочените размери, поради прекомерност на неустойката, а не поради доброволно плащане на ищеца в хода на висящия исков процес.

Държавата, чрез министъра на земеделието и храните, представлявана от гл. юрисконсулт Д., е подал писмен отговор на жалбата, с който е оспорил същата и по съображения за правилността на обжалваното определение, е молил за неговото потвърждаване.

Варненският апелативен съд, като взе предвид наведените оплаквания и прецени доказателствата по делото, намира следното:

1

Частната жалба е в срок и е подадена от лице с правен интерес от обжалване на определението на окръжния съд, като неизгодно за него и е насочена срещу подлежащ на обжалване, съгласно чл. 274, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 279 ГПК, акт на съда. Същата е редовна и допустима, а разгледана по същество - неоснователна по следните съображения:

С обжалваното определение, окръжният съд е оставил без уважение молбата на А. В. А. за издаване на обратен изпълнителен лист по причина, че сумите за които се иска издаването му не са събрани по принудителен ред в изпълнителното производство, образувано въз основа на издаден в заповедно производство изпълнителен лист, а удостоверено е било на съдебния изпълнител, че длъжникът доброволно е заплатил по сметка на взискателя сумата по изпълнителния лист, което същият е потвърдил.

В случая е установено, че на 24.08.2020 г. Държавата се е снабдила с изпълнителен лист срещу А. в заповедно производство по реда на чл. 417 ГПК, въз основа на заповед за незабавно изпълнение, като въз основа на същия е образувала срещу него изп.дело № 939/2020 г. по описа на ЧСИ Л.Тасева за събиране на сумите от 10 408,31 лв. – обезщетение за забава по договор за аренда от 2019 г. и разноски по делото от 208,17 лв., както и 114 885,17 лв. – обезщетение за забава по договор за аренда от 2018 г. и разноски по делото от 2 297,70 лв. Установено е също така, че установителният иск на взискателя по чл. 422 ГПК е бил частично отхвърлен за горницата над сумата от 38 779,57 лв. до пълния му размер, след провеждане на инстанционния контрол, като спорът окончателно е приключил на 17.06.2025 г. (с определение № 3087/17.06.2025 г. по гр.д. № 517/2025 г. на ВКС). В удостоверението на ЧСИ от 30.10.2025 г. е посочено, че пред него (съдебния изпълнител) длъжникът е представил доказателства за извършени плащания на взискателя в общ размер от 114 565,25 лв., като това било потвърдено от взискателя със становище от 09.08.2022 г. Удостоверено е също от ЧСИ, че в хода на принудителното изпълнение по изпълнителното дело са събрани от длъжника суми в общ размер от 8 169,28 лв., от които на взискателя са заплатени 187,98 лв. и 7 981,30 лв. – заплатени от длъжника такси и разноски към ЧСИ.

С молбата си за обратен изпълнителен лист, длъжникът е настоявал за издаване на такъв срещу взискателя за сумата от 65 377,27 лв., като разлика между сумите от 114 885,17 лв. и 49 507,90 лв. – „достатъчен размер на дължима неустойка“.

Чл. 245, ал. 3, пр.2 ГПК урежда хипотезата при която, ако след допуснато предварително изпълнение на осъдително решение, това решение срещу длъжника бъде отменено, съдът да издаде изпълнителен лист на длъжника срещу взискателя за връщане на сумите или вещите, получени въз основа на допуснатото предварително изпълнение на отмененото решение, както и за събраните от длъжника такси и разноски в изпълнителното производство. В случая такова предварително изпълнение за цялата сума е 2 било допуснато срещу длъжника, а впоследствие – по реда на инстанционния контрол искът за вземането на взискателя е бил частично отхвърлен за горницата над 38 779,57лв. (от сумата от 49 507,90 лв. е приспадната доброволно платена в хода на производството 10 728,33 лв.). Липсва, обаче предпоставката сумите да са събрани от длъжника в образуваното изпълнително производство. Тълкуването на разпоредбата на чл. 245, ал. 3, пр.2 ГПК налага извод, че изпълнителен лист в полза на длъжника срещу взискателя се издава само за сумите, които са платени в образувано изпълнително производство и са получени от взискателя. Правото на издаване на изпълнителен лист срещу взискателя предоставя защита на длъжника по изпълнението, която се реализира чрез връщане на сумите, които са му били отнети с помощта на държавната принуда, без да е необходимо успешното провеждане на осъдителния иск по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. Това е така, тъй като за тези суми има данни по изпълнителното дело и техният размер може да бъде несъмнено удостоверен от съдебния изпълнител, включително и при положение, че отмяната касае части от задълженията по различни пера и има дължими части също по различни вземания. Плащанията директно по сметка на кредитор по невлезлия в сила акт (подлежащ на предварително изпълнение) не попада в хипотезата по чл. 245, ал. 3, изр. 2 ГПК. Няма плащане в самото изпълнително дело. Именно затова изложените съображения на частния жалбоподател, че плащанията са по времето на изпълнителното производство и за тях следва да се издаде обратния изпълнителен лист, са несъстоятелни.

Отделно, в случая, съгласно удостоверението на ЧСИ, събраната сума в изпълнителното производство, която е платена на взискателя е само 187,98 лв. и 7 981,30 лв. са заплатените от длъжника такси и разноски към ЧСИ, но сумата е под размера на останалото в сила вземане на взискателя по изпълнителния лист и затова също не попада в хипотезата на чл. 245, ал.3, пр.2 ГПК. Сумите, които са платени от длъжника директно на кредитора за погасяване на вземането по предварително изпълняемия акт, частично отменен впоследствие, също подлежат на връщане като недължимо платени, но след производство по предявен осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД от длъжника. В тази насока е и трайната съдебна практика - определение № 50006 от 11.04.2025 г. на ВКС по т. д. № 2728/2021 г., I т. о., ТК, определение № 253 от 22.11.2018 г. на ВКС по т. д. № 1084/2016 г., I т. о. и др.

При това положение, молбата за издаване на обратен изпълнителен лист е неоснователна, а обжалваното определение на окръжния съд, като постановяващо идентичен резултат, следва да бъде потвърдено.

С оглед изложените съображения, Апелативен съд – Варна, ОПРЕДЕЛИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА определение № 260006/27.07.2026 г., постановено по гр.д. № 48/2021 г. по описа на Добричкия окръжен съд.

Определението не може да се обжалва.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4