Решение № 13 от 26.01.2024, Районен съд - Каварна

РЕШЕНИЕ

№ 13 гр. Каварна, 26.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАВАРНА в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Веселина М. Узунова Панчева при участието на секретаря Елена Б. Шопова като разгледа докладваното от Веселина М. Узунова Панчева Гражданско дело № 20233240100216 по описа за 2023 година

Производство е по чл.238, ал. 1 от КЗ (отм.).

Граждански дело №216/2023г. е образувано по предявена искова молба от Г. П. П. с ЕГН ********** от гр.Каварна, ул.“***“, №28, чрез пълномощника адв.Ю. М. – АК Добрич, срещу „ГРУПАМА

ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, иск, за осъждане на ответника да заплати на ищеца, сумата 7 182,37 лева, представляваща застрахователно обезщетение, дължимо на ищеца, като ползващо се лице по застрахователна полица №1000000491981/12.06.2015г., в размер на задълженията по договор за кредит, за които предявеният срещу Г. П. П. от „Банка ДСК“ ЕАД иск по чл.422, ал.1 от ГПК е бил уважен.

В предявената искова молба ищецът твърди, че наследодателката му М.

Г. П.а е сключила Договор за текущо потребление, по силата, на който „Банка ДСК“ ЕАД й е отпуснала сумата 5 700 лева. Срокът на издължаване на кредита бил 120 месеца. Тъй като обслужването на кредита било преустановено след смъртта на кредитополучателката (10.12.2015г.), банката обявила кредита за предсрочно изискуем. След направен отказ от наследство от С.А. – дъщеря на кредитополучателя, единствен наследник на М. П.а, който да отговаря за кредита бил Г. П. – настоящия ищец. Същия не изпълнил доброволно задължението си, поради което „Банка ДСК“ ЕАД подала 1 заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, въз основа на документ. Наследникът подал възражение за недължимост на сумата, след което било образувано гр.д.№360/2019г. по описа на РС Каварна.

Производството приключило с установяване, че Г. П. дължи на „Банка ДСК“ЕАД, претендираните суми.

С отговора на исковата молба по гр.д.№360/2019г., ответникът Г. П., привлякъл трето лице-помагач и предявил обратен иск срещу „ГРУПАМА ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, с който ответника да бъде осъден да му заплати сумата от 5 519,80 лева главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК – 03.09.2018г., до окончателното плащане; 1 383,88 лева – договорна (редовна) лихва за периода 08.12.2015г. – 03.09.2018г.; 133,60 лева – лихвена надбавка за забава за периода 08.01.2016г. – 03.09.2018г.; 145 лева – дължими такси и разноски.

Навежда твърдения, че наследодателката му М. П.а, която е сключила Договор за кредит с „Банка ДСК“ ЕАД, при сключването му е била принудена от банката да сключи застраховка „Живот“ по начин, в размер и срок, посочен от кредитора, както и при посочено от кредитора лице – застраховател.

Застрахователната премия била заплатена от кредитополучателя преди отпускане на кредита. Ищецът твърди, че тази застраховка имала обезпечителен характер в полза на банката-кредитор, поради което и тя следвало да се обърне към застрахователя, за удовлетворяване на вземането си.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди „ГРУПАМА ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, да му заплати сумата от 7 182,37 лева, застрахователно обезщетение, по застрахователна полица

№1000000491981/12.06.2015г., която сума ищецът е осъден да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД.

В о.с.з., ищецът редовно призован, не се явява, представлява се от адв.Ю.

М. – АК Добрич, който поддържа исковата молба с наведените твърдения.

Ответникът „ГРУПАМА ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, с срока по чл.131 от ГПК е депозирал писмен отговор чрез юрк.Д. Д.. Счита предявения иск за недопустим, тъй като ищецът предявявал чужди права – на „Банка ДСК“ ЕАД и поради неспазване на разпоредбата на чл.380 от КЗ – не е 2 предявил застрахователна претенция срещу застрахователя.

Твърди, че предявеният иск е неоснователен, по основание и размер.

Оспорва твърдението, че между застрахователя и наследодателката на ищеца е сключен договор по застраховка „Живот“ с покрити рискове – настъпване на естествена смърт и/или смърт от заболяване, като твърди, че застрахователната компания не предоставя застрахователно покритие за рисковете смърт в резултат на заболяване на лица по-възрастни от 65 г.

Твърди, че единственият договор, който наследодателката е сключила е свързан с настъпването на смърт в резултат на злополука, каквато не е твърдяна от ищеца.

На следващо място посочва, че няма доказателства ищецът да е заплатил на банката-кредитор дължимата сума, за да претендира заплащане на сумата от застрахователя пир настъпване на застрахователното събитие.

Моли съда да отхвърли предявения иск.

В о.с.з., ответникът, редовно призован не изпраща представител.

Депозирано е писмено становище, с което се настоява за отхвърляне на иска като неоснователен.

Каварненският районен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно е от приложеното гр.д.№360/2019г. на РС Каварна, че с Решение №260076 от 05.08.2021г. е признато за установено по отношение на Г. П. П. с ЕГН **********, с адрес гр.Каварна, ул.“***“, №28, наличието на задължение към „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“московска“, 19, по заповед за изпълнение на парично задължение №286/25.09.2018г., издадена по ч.гр.д.№642/2018г. по описа на РС Каварна, за следните суми: 5 519,80 лева- дължима главница по договор за кредит за текущо потребление от 11.06.2015г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и наследодателя на ответника – М. П.а, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението – 03.09.2018г., до окончателното плащане; 1383,88 лева – договорна (редовна) лихва за периода 08.12.2015г. – 03.09.2018г.; 133,69 лева – лихвена надбавка за забава за периода08.01.2016г. – 03.09.2018г.; 145,00 лева – дължими такси и разноски.

Установява се от представеното предложение № 2015061044360 за 3 сключване на застрахователен договор № 1000000491981 по индивидуална застраховка "Сигурност за всеки", че на 12.06.2015 г. М. Г. П.а, в качеството й на кредитополучател по искане за кредит № 0003181204 е заявила желание да сключи с "ГРУПАМА ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, застрахователен договор по индивидуална застраховка "Сигурност за всеки", със застрахователна сума 5700, 00 лв. Декларирала е, че е получила, запозната е и приема Общите условия по индивидуалната застраховка. Видно е от застрахователна полица № 1000000491981, че в съответствие с Общите условия по индивидуална застраховка "Сигурност за всеки" и писмено предложение за застраховане, направено от застрахования, "ГРУПАМА ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД (застраховател) е застраховала живота, здравето и телесната цялост на застрахования при условията описани в застраховката. Срокът на застраховката е 1 година: от 00ч. на 13.06.2015 г. до 24ч. на 12.06.2016 г. Договорено е автоматично продължаване всяка година за още една година в случай че в срок до 30 дни преди изтичане на срока на застрахователното покритие никоя от страните по застрахователния договор не отправи до другата писмено уведомление за непродължаване. Договорена е годишна застрахователна премия 0, 40 % от застрахователната сума за застрахован на възраст от 65 г. до 74 г. В застрахователната полица са уговорени покритите рискове, застрахователните обезщетения и ползващите се лица, като съгл. т. 1 - при смърт на застрахования вследствие на злополука, на ползващите се лица се изплаща застрахователната сума. Договорено е, че Общите условия по индивидуална застраховка "Сигурност за всеки", приети на заседание на Съвета на директорите на Застрахователя с Протокол № 3 от 12.07.2012 г. са неразделна част от застрахователния договор, като застрахованата П. е декларирала, че е получила и е запозната с тях и ги приема.

Съгласно чл. 5, ал. 1 от ОУ, покрити рискове по индивидуална застраховка "Сигурност за всеки" са: т. 1 - смърт на застрахования, която е в причинно-следствена връзка със злополуката и при условие, че смъртта е настъпила до една година от датата на злополуката. А "злополука" съгл. чл. 10 от ОУ е непредвидено, случайно и внезапно събитие настъпило през срока на застрахователното покритие, с външен на застрахования произход и против неговата воля, което причинява на застрахования телесно увреждани (открито или вътрешно нараняване, счупване или спукване на кост, изкълчване на 4 става, скъсване или разтягане на сухожилие или мускул, обгаряне или измръзване на телесна повърхност, отравяне, задушаване или удавяне и др.) Застрахованото лице М. Г. П.а е починало на 10.12.2015 г., от исхемичен мозъчен инсулт в ДСМА, видно от представеното медицинско свидетелство за смърт (стр.181).

Предвид така установеното от фактическа страна, съдът формулира следните изводи от правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 242, ал. 1 от КЗ (отм.); , когато застраховка "Живот" или "Злополука" е била сключена в полза на кредитор за обезпечение на задължение на физическо лице, то има право на иск срещу застрахователя и когато не е било страна по застрахователния договор и е платило задължението при настъпило застрахователно събитие. Това право има и всяко трето лице, което на законно основание е платило задължението.

Разпоредбата на чл. 242, ал. 1, изр. 2 от КЗ (отм.); урежда специален случай на суброгация като разширява кръга на лицата, срещу които е допустима суброгацията и установява правото на кредитополучателя или на всяко трето лице, платило на законно основание задължението, да встъпи в правата на кредитора - банката, срещу застрахователя по сключен договор за застраховка "Живот" за обезпечаване на задължение. Съгласно ал. 2 от същият текст, при заявена претенция от правоимащите по ал. 1, застрахователят може да прави всички възражения, произтичащи от застрахователния договор. Правото да претендира пряко заплащане на застрахователно обезщетение има застрахованият или неговия наследник, когато вече е заплатил дължимите към кредитора суми и то при хипотеза на настъпило застрахователно събитие и осъществен застрахователен риск. В Кодекса за застраховане не е уредено право на пряк иск на застрахования кредитополучател или неговите наследници по застраховка "Живот" срещу застрахователя преди плащане на задължението към банката, нито иск на кредитополучателя, респективно неговите наследници срещу застрахователя за заплащане на застрахователната сума в полза на банката. /Решение № 138/05, 01, 2015 г., ТК, ІІ ТО на ВКС по т. д. № 1727/2014 г. постановено по реда на чл. 290 от ГПК/.

Установи се в процесния случай, че наследодателката на ищеца М. П.а е била застрахована по договор за индивидуална застраховка "Сигурност за 5 всеки" с номер на полица 1000000491981. Съдът намира, че е застрахована неплатежоспособността на кредитополучателя, доколкото в застрахователната полица изрично е посочено, че застрахованата е кредитополучател, като е цитирана посочената в договора за потребителски кредит разплащателна сметка № BG59STSA93000020244577.

Спорно между страните е, дали смъртта на М. П.а представлява покрит риск по сключения между „ГРУПАМА ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД и М. П.а договор за индивидуална застраховка "Сигурност за всеки" с номер на полица 1000000491981, доколкото по чл. 242 от КЗ (отм.); следва да е налице застраховка "Живот" или "Злополука", която да е била сключена в полза на кредитор за обезпечение на задължение на физическо лице и дали е налице основание за ангажиране отговорността на застрахователя, т. е. налице ли е изключен застрахователен риск по отношение на ответника, даващи му основание да откаже заплащането на застрахователно обезщетение.

От Медицинското свидетелство за смърт, приложено по гр.д.

№360/2019г., е установено, че причина за смъртта на М. П.а е исхемичен мозъчен инсулт. Горното налага извода, че смъртта на застрахования не е настъпила вследствие претърпяна злополука, т. е на покрит от застраховката риск.

Основателността на предявения осъдителен иск с правна квалификация чл. 238, ал. 1 от КЗ (отм.); се предпоставя от реализирането в обективната действителност на следните юридически факти: съществуването на действително застрахователно правоотношение, по силата на което ответникът има задължението да изплати застрахователна сума; настъпването на застрахователно събитие като последица от покрит по застраховката риск в срока на застрахователното покритие; качеството на ищцовата страна на лице, което има право да получи застрахователната сума (застрахован или трето ползващо се лице по застрахователния договор). В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване настъпването на посочените юридически факти. В процесния случай съдът намира, че с представените и обсъдени по-горе доказателства ищецът не успя да докаже основателността на предявения от него иск, досежно настъпването на застрахователно събитие като последица от покрит по застраховката риск в 6 срока на застрахователното покритие. Установи се по безспорен начин, че причина за смъртта на застраховането лице не е злополука, какъвто риск застраховката покрива, а е исхемичен мозъчен инсулн в ДСМА, което събитие не попада в кръга на тези за които отговаря застрахователя.

Разпечатката съдържа 38 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f78e35e5-f9f6-486a-9dff-14307e7df9b7