Протокол № 1971 от 08.12.2023, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 1971 гр. Пазарджик, 05.12.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ц.ка Вълчева при участието на секретаря Стоянка Миладинова

Сложи за разглеждане докладваното от Ц.ка Вълчева Гражданско дело № 20235220103123 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 14:30 часа се явиха:

От молителите се явява лично Й. Д., редовно уведомена. За молителите се явява адв. С., редовно упълномощен да ги представлява отпреди.

Явява се ответникът П. К. Т., редовно уведомен от предходното съдебно заседание. Явява се и неговият пълномощник адв. Т., редовно уведомена.

Явяват се свидетелите Ц. Д. и В. Т..

Явяват се свидетелите Е. Д. и А. А., редовно призовани.

Явява се свидетеля на ответната страна.

АДВ. С.: Да се даде ход на делото.

АДВ. Т.: Да се даде ход на делото.

Съдът счита, че не е налице процесуална пречка по хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

Съдът докладва постъпилите прокурорски преписки, с писмо вх. № 28057/29.11.2023 г.

АДВ. С.: Не се противопоставям да бъдат приети.

АДВ. Т.: Запознах се с преписките. Не се противопоставям да бъдат приети.

1

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА и ПРИЛАГА по делото прокурорски преписки, както следва: преписка вх. № 5573/2023 г. по описа на РП – Пазарджик, преписка вх. № 5880/2023 г. по описа на РП – Пазарджик и преписка вх. № 5989/2023 г. по описа на РП – Пазарджик, изпратени с писмо вх .№ 28057/29.11.2023 г.

АДВ. Т.: Представям копие от исковата молба по чл. 127, ал. 2 от СК. И тъй като заседанието миналият път свърши внезапно, имам искане, депозирано в молба от 16.11.2023 г. - да се разпоредите да се изготви социален доклад за малкото дете, с което не общуваме и да бъде изискана преписката от КСУДС, които предоставят социалната услуга понастоящем на децата, от която преписка и изслушване на наблюдаващия ключов социален работник можем да добием представа за мнението на децата.

АДВ. С.: Считам, че на този етап не се налага изискването на нов социален доклад. Социалния доклад, който се прие, е добре изготвен и социалният работник отговори на всички поставени въпроси. Възразявам по това искане. Не възразявам да се приеме представената от ответната страна искова молба.

Съдът по доказателствата счита, че следва да се приеме днес представената от пълномощника на ответника искова молба, по която е образувано делото за родителски права. Счита също така исканията на адв. Т. за изготвянето на актуален социален доклад и за изискване на посочените от нея преписки от КСУДС – Пазарджик за основателни по следните съображения:

Искания в тази посока бяха направени в предходното съдебно заседание, след изслушването на изготвения по делото социален доклад и на социалния работник, изготвил същия, от които стана ясно, че социалният работник е изготвил доклада без да проведе среща разговор със страната молител, включително и с децата, предвид на обстоятелството, че към момента на изготвяне на доклада същите са се намирали в гр. София.

В предходното съдебно заседание съдът не се произнесе по това искане, предвид приключването на съдебното заседание, с оглед напредналото време.

По изложените съображения, съдът

2

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА днес представената искова молба, по която е образувано производство по чл. 127, ал. 2 от СК, подадена от Й. Д. срещу П. Т..

ДОПУСКА да бъде изготвен по делото актуален социален доклад от ДСП – Пазарджик, след като социалните работници, работещи по случая, проведат нужните срещи с децата и тяхната майка. За целта да се уведоми ДСП – Пазарджик, че следва да изготви актуален социален доклад, който да депозира за следващото съдебно заседание.

ДА СЕ ИЗИСКА от КСУДС – Пазарджик посочената от адв. Т. преписка, касаеща работата по случая със страната молител.

ПРИСТЪПВА КЪМ РАЗПИТ НА ДОПУСНАТИТЕ СВИДЕТЕЛИ.

СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, К. С.:

Ц. М. Д. – роден на 27.04.1975 г. в гр. София, живущ в гр. София, българин, български гражданин, женен, неосъждан, Й. е моя сестра, със средно специално образование, имам собствен бизнес. Желая да бъда свидетел.

Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.

Свидетелят обеща да каже истината.

СВИД. Д.: В неделя, датата не си я спомням, бях отишъл при майка ми да й пазарувам, беше към 17:30 ч. -18:00 ч. вечерта и виждам от разстояние момиче, което прилича на моята голяма племенница. Приближавайки се виждам, че е тя и се изненадах. Отидох при тях и викам „здравейте, какво правите тук, то вече е 18:00 ч. и трябва да си тръгвате вече“. През цялото време на съвместния им живот те не са идвали просто така на гости, а все по повод или друга работа за вършене и след като свършат тази работа, идват за половин час на гости на майка ми и си тръгват. Изненада ме, че толкова късно идват. Другото, което ми направи впечатление е, че сестра ми беше със сак.

Първият, с който проведох комуникация беше В. – синът на П., който каза „не знам какво става“. Питам сестра ми, питам П., те мълчат и не казват нищо.

Майка ми беше пред блока и аз ги оставих долу и се качих да почистя апартамента, тъй като майка ми е възрастна и след като разбрах, че те ще останат да спят при нея. Това се случва в неделя, през месец август на тази година. Срещата ни беше в ******. Бяха паркирали пред нашия блок 3-ти.

3

Първо, виждам П., сестра ми, А., П. и В.. Питам В. „какво става“, той каза, че не знае. Качих се, почистих и нямах време да комуникирам, тъй като трябваше да се прибера. Й. ми сподели на другия ден когато дойде пред магазина с дъщерите си, но не си спомням точния час. Ние останахме насаме и тя ми каза, че е подложена на системен тормоз - физически и психически от П.. Разказа ми какво се е случвало през годините. На въпроса ми - защо не ме е потърсила за помощ – тя ми отговори, че се е страхувала за децата. Той я е заплашвал, че ще й ги отнеме чрез социалните. Сестра ми и децата останаха при майка ми до четвъртък сутринта. Сестра ми ми се обади в сряда следобед и каза, че П. нон стоп й се обажда и иска да види децата, а тогава в понеделник ми разказа за какво става въпрос – за тормоз системен, че й е посягал няколко пъти и че я е удрял. На 29-ти, на рождения ден на П. аз открито влезнах в конфронтация с П., защото той през годините за пореден път, цензурата, които налага в нашите отношения ми дойдоха малко в повече.

Те идват и казват какво можем да говорим с дъщеря им, какво можем и какво не можем да говорим с нея, а на мен не ми отговаря на вижданията. Имаше конфронтация между мен и П., която искаше да й се извиня за нещо, което е станало преди два месеца и което е в разрез с моите виждания за живота. Аз казах, че няма да й се извиня. Дъщеря им П. има много малък житейски опит.

Контактувала е само с тях двамата. Тя не е имала нормални взаимоотношения с други връстници, защото има тотална изолация. Тази изолация я налага П., а Й. не прави нищо, за да няма натиск върху детето. Конкретният повод е, след тази конфронтация между мен и П. след като ние си тръгнахме, П. ги заплашва, че ще ги убие и ще убие и нас – нейните роднини. Тогава тя измисля тази инсценировка да дойде на гости. Преди това му казва „изнеси се“, той казва „никакъв шанс“. Затова тя измисля това гости в София. Случи се, защото П. й звънеше доста често. Постоянно искаше да чуе децата и да ги види по Вайбър. Голямата му дъщеря не иска да контактува с него и го нарича „оня“. Малката - за трите седмици в София, никога не е питала за баща си. Й. изпитваше видимо притеснение, когато говори с него и не проявяваше никакъв характер, което мен лично ме фрустрираше и й казвах „опълчи му се“, но тя беше видимо уплашена, след което, три дни подред той звъни на Й.. Тя му казва „остави ме, дай ми малко време да помисля“. После пак й звъни, после звъни на мен. Мисля, че каза, че казал, че ще дойде в сряда да види деца и тя не може да направи нищо за това. Аз й казах „събирай си 4 багажа“ и ги закарахме в нашата квартира. След което се свързахме с адв. С., който ни препоръча да предприемем съответните. Когато той отново извърши тази вербална заплаха по телефона, което се случи в четвъртък сутринта, когато сестра ми се обади сутринта и каза „той е пред входа на блока в „Младост“ и каза, че ще се качи горе“, ако тя не го пусне доброволно и ако тя не му отвори ще извика полиция. Със съпругата ми затворихме магазина, прибрахме се вкъщи и той пак се обади. Тогава включихме телефона на високоговорител и го записахме и по телефона той наистина се държеше заплашително. Казваше „ако не ми отвориш ще се обадя на 112 и ти ще видиш какво ще стане“. Конкретно тези реплики са ми останали в главата.

През цялото време тя не реагира като нормален човек, не говореше много, нямаше воля да се бори с него и единственото, което казваше беше „дай ми почивка, искам да си почина малко, имам нужда да си почина“. Той не спря на тези нейни молби. Каза „качвам се да си видя децата. Тя затвори телефона, след което аз се обадих на 112 и подадох сигнал и тръгнах към кв. „Младост“ да видя дали блъфира, както предишните три дни. Като отидох, заварих П. и полицаите - двама служители, които вече взимаха показания от него и аз дадох показания. Й. и децата останаха в нашето жилище в София до 13-ти, 14-ти септември, защото ние излезнахме по-рано във ваканция, после В. дойде и ги забра. Тя не е споделяла да се страхува да се върне, а ни сподели, че не иска повече да живее с него. Сподели ни, че я подлага на този тормоз.

През този период е търсила помощ от психолози за нея и децата. Записахме я, лично за нея, при психолог. Тя посети още една друга колежка психоложка и записа час за детето – П.. Наложи се да търси психолог, защото голямата дъщеря е чисто копие на баща си. За съжаление е станала манипулативна.

Взела е всички лоши страни от баща си и търси психолог, за да може да се оправи и заради тормоза, който е налагал П. върху това дете. Защото тя изпада в бяс когато не е успокоена. П. ми е споделяла, че е записала баща си на джиесема как иска да ме убие. Аз й казах да продължава да прави тези записи и когато стане на 18 години може да ги използва да го изгони, защото тя ми се обади с въпроса - как може да изгони баща си от вкъщи. А. никога не е търсила баща си, но по принцип и А. е тотално в пълна изолация. Само с таблет в ръка и малката дъщеря има проблем с комуникацията. Сестра ми е споделяла, че П. я е заплашвал да я убие. Не мога да си спомня кога се е случило. Не знам П. да има оръжие. В момента Й. и децата продължават да 5 посещават психолози.

Аз научих за тези проблеми в понеделник, през август, но не си спомням датата. Тогава за първи път научих за проблемите в семейството.

Преди този инцидент, в София, през август месец знам, че са водили П. на психиатър, заради въпросния психотичен епизод, който единствено и само е впоследствие на лошото отношение на П. към П.. Знам, че П. се е отнасяла не добре с майка си. Това се изразява в караница. Карали са се когато сме им ходили на гости. Ние общувахме със сестра ми два пъти годишно през последните пет години – на рождените дни на П. и на А.. Извън рождените дни никога не са ни канили. Ние сме ги канили многократно, на което Петьр е казвал само и единствено „през трупа ми“. Това го е казвал многократно през годините, когато сме канили П. в дома ни в София. Не съм разговарял с него защо реагира така, като баща. Не виждах смисъл. Виждах, че не е добър човек. Моето мнение за него като начало не е добро. Аз съм се конфронтирал с моята сестра за нейния избор. В крайна сметка се отказах и уважих избора й, но съм й казал, ако има нужда от нещо да ми се обади. П. настояваше да види децата си. Не съм разговарял с Й. да позволи на П. да се види с децата си. Категорично съм й казвал, че не е добре да вижда децата си, защото той не е добър човек. Той им влияе зле. Едната им дъщеря да го нарича „оня“ и да го блокира. Единствената комуникация на голямата му дъщеря с него е когато той я манипулира с неща, които имат значение за нея – кучето, флашки със снимки, вещи. През тези три седмици тя го нарича „оня“ и винаги говореше с неприязън за него. Докато бяха в София не ми е известно П. да е говорил с А. и малката да е изявила желание да го вижда, по простата причина, че П. е манипулативен и с мен е провеждал много разговори, когато е искал аз да убеждавам Й. да комуникира с него, на което аз категорично съм му отказвал и съм му казвал „дай й време да помисли“ и че е на ръба на физическото оцеляване. Абсолютно категорично заявявам, 17 години П., която е моя кръщелница, е такава само единствено заради твоето държание /свидетелят се обръща към ответника/. Това е мое мнение.