Решение № 262 от 20.02.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 262 гр. Пловдив, 20.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Силвия Л. Алексиева при участието на секретаря Жулиета П. Колева като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно наказателно дело № 20235330204273 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление /НП/ № 171/16.06.2023 г. на директор на Областна дирекция по безопасност на храните - Пловдив, с което н а А. Ф. Б. с ЕГН **********, с адрес **** на основание чл. 416 ал.1 от Закона за ветеринарно медицинската дейност /ЗВМД/ е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 200 лева за нарушение по чл. 132, ал.1, т. 8 от ЗВМД.

Жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, моли да се отмени НП като неправилен и незаконосъобразен акт, като излага слените аргументи: не била посочена датата на извършеното нарушение, липсвало ясно описание на нарушението, не ставало ясно какво било дължимото поведение и в какъв срок е следвало да се извърши, нямало момент на извършване на нарушението. Прави се искане за приложение на чл. 28 ЗАНН и искане за разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят изпраща процесуален представител, който развива доводите в жалбата и допълва, че не е описано точно деянието, защото няма такова изпълнително деяние „преместени животни“ не било посочено собственик или ползвател е Б., не ставало ясно защо била вписана И. В. като свидетел, не били установени записите за 24 животни на кои животни били, не било установено кога са преместени животните.

1

Въззиваемата страна ОДБХ Пловдив, чрез процесуалния си представител, моли съда да потвърди НП като правилно и законосъобразно, като оспорва доводите за процесуални и материалноправни нарушения на закона, изтъкнати от жалбоподателя.

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.

От събраните доказателства се установява следната фактическа обстановка:

На 23.03.2023 г. контролните органи в състав свид. д-р А. Д., д-р И. В. ОДБХ Пловдив , д-р М. Б. и д-р. А. П. от ОДБХ Перник извършили физическа проверка на животновъден обект № ****, собственост на А. Б., където установили, че животни не се отглеждат от дълго време, както и редица други факти, обективирани в протокол № 2 П-К от 23.03.2023 г. В обекта се съхранявал регистър на животните, който бил взет от проверяващите и отнесен в канцеларията на д-р В., където при извършена документална проверка записите от водения регистър в животновъден обект № ****, находящ се в ****, стопанисван от А. Ф. Б., проверяващите сравнили със записите на животните подадени във Ветеринарно информационната система на БАХБ (Вет -ЕС). Във физическия регистър на животновъден обект започнат на 12.10.2021 г. е видно, че има записи на 113 животни, които са с местопребиваване в обект № **** г.; 10 записа на животни които пребивават в животновъден обект № ****; и 24 записа на животни, които са напуснали обект № ****. От направената справка в софтуерната система към 23.03.2023 г. e видно, че в обект **** имало подадени записи за 121 броя животни.

На 30.03.2023 г. е направена отново проверка, която констатира че не се водят пълни и коректни записи в регистъра на животновъдния обект, тъй като липсват записи на движенията на животните. За установеното бил съставен протокол № 113/30.03.2023 г. и доклад с изх. № ПК-1350/04.04.2023 г. от д-р Б..

На 21.04.2023 г. отново била направена справка в интегрираната информационна система, където се водили 55 броя животни.

На 21.04.2023 г. пред жалбоподателя бил съставен АУАН № 0000561/21.04.2023 г., за това че на 23.03.2023 г. в регистъра има непълни и коректни записи, както и че не били отразени движение на постъпили и напуснали животни. Имало записи в регистъра на животновъдния обект № **** за 24 бр. животни, а по Вет ИС, същите се намирали в животновъден обект № ****. Актът бил връчен и подписан от жалбоподателя без възражения

Не били депозирани други писмени възражения от страна на нарушителя.

На база на съставения АУАН на 16.06.2023 г. било съставено атакуваното наказателно постановление.

Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на св.

Д-р. А. Д. – ***, както и от приложените към жалбата, 2 административнонаказателната преписка писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал по делото, включително АУАН № 0000561/21.04.2023 г., протокол № 2 П-к/23.03.2023 г. 2 листа, протокол № 113/30.03.2023 г., доклад с изх. № ПК-1350/04.04.2023 г., Извадки от информационната система на БАХБ от 23.03.2023 г. и от 21.04.2023 г. обратна разписка за връчване на НП, заповед № РД 11-692/22.03.2023 г. за назначаване на проверка.

Разпитан в съдебно заседание свид. Д. потвърждава авторството на АУАН и поддържа констатациите в него. В допълнение изяснява, как е протекла проверката и къде са били установени 24-те бр. животни.

Показанията на свидетеля съдът намира за обективни, логични, непротиворечиви и в пълно съответствие с приетите по делото писмени доказателства, поради което им дава вяра. Същите съответстват на писмените доказателства – доклад, протокол и АУАН.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от правна страна.

От правна страна съдът намира следното:

На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е на становище, че неправилно както съставителят на акта, така и наказващият орган, са квалифицирали поведението на жалбоподателя като нарушение на посочената разпоредба на чл. 132, ал.1, т. 8 от ЗВМД.

Посочената норма гласи, че Собствениците, съответно ползвателите на животновъдни обекти със селскостопански животни водят регистър на животните в животновъдния обект, в който вписват новородените, закланите, откраднатите, убитите, умрелите, продадените и придобитите.

Вменява се на жалбоподателя, в качеството му на собственик на животновъдния обект, да води регистър на животните, където следва да се вписват новородени, заклани, убити, умрели, продадени и придобити животни. Видно от доказателствата не се установяват да липсват записи към 23.03.2023 г. на такива животни. Административнонаказващият орган е ангажирал отговорността на жалбоподателя за това, че записите в регистъра са непълни и некоректни (написани „коректни“ поради техническа грешка), че има неотразени движения на постъпили и напуснали животни, както и че 24 бр. животни се намирали в друг обект по записи в информационната система. Първите две форми на соченото от АНО изпълнително деяние, са толкова общи и бланкетни, че не са в състояние да сочат каквото и да е административно нарушение. Не е посочено дори какви са неотразените движения на постъпили и напуснали животни. За последното изпълнително деяние: разминаването на записите от единия и другия източник на данни не е въздигнато като нарушение от законодателя. А на следващо място фактът на разминаване при записите на 24 бр. животни и не се доказва по делото. Видно от данните в регистъра, съпоставени с тези от информационната система, не се установява разминаване с такава бройка. От проверката пък на място става ясно, че в животновъдния обект няма нито едно животно, т.е. не е установено къде се намират животните.

Безспорно се установи единствено качеството на жалбоподателя, а 3 именно собственик на животновъдния обект. В този смисъл не се споделя възражението на процесуалния представител, че не било ясно в какво качество била ангажирана отговорността на жалбоподателя. Тъй като отговорността е една и съща, а качеството на жалбоподателя се установява от доказателствата, то непосочването ползвател или собственик е Б. не е съществено процесуално нарушение.

Не се установи обаче същият да не е водил изискваните от закона регистри правилно доколкото същият е водил регистър, в който са отразени придобити, продадени и умрели животни. Не се установява да липсват записи на новородени или заклани или откраднати, убити, умрели, продадени и придобити животни. Твърди се от АНО да липсват такива записи, но бланкетно без никаква конкретика и факти, което е негодно да повдигне обвинение. Твърди се и липса на записи за преместени 24 бр. животни в друг животновъден обект на същия собственик, но на практика всички животни са били „преместени“ по време на проверката. Не се доказа липса на записи на постъпили животни, не се сочат факти за това, а от доказателствата се установява, че констатациите за непълни и некоректни записи, както и за липсата на отразяване на движението на новопостъпили и напуснали животни са направени едва на 30.03.2023 г. с протокола № 113 от същата дата, т.е. недоказано остава, че към 23.03.2023 г. записите са били некоректни или непълни или липсвало отразяване на постъпили и напуснали животни. Това идва да покаже, че АНО е ангажирал отговорността на жалбоподателя за разминаване в записите между регистъра воден в животновъдния обект и данните подавани в БАХБ, но закона не вменява такова задължение за собственика или ползвателя на животновъдния обект.

От една страна съдът приема че описаното деяние не съставлява административно нарушение, а от друга че дори и то не е доказано, тъй като видно от записите в информационната система в животновъдния обект № **** там има 121 животни, а в регистъра воден от собственика има 113 бр. Не се доказа описаното в АУАН и НП нарушение да е извършено, тъй като не се доказаха основни съставомерни елементи.

Съдът е в невъзможност да подмени установените факти или да установява нови, а именно какви са некоректните записи и какви записи на напуснали и постъпили животни има, както и дали преместените животни следва да попаднат в категорията на продадени или умрели или други, тъй като

АУАН и

НП имат ролята на обвинителен акт в административнонаказателния процес, а съдебното производство по обжалване на издаденото НП е на практика въззивната му фаза и съгласно задължителната тълкувателна практика на Върховния съд и на ВКС, всяко установяване за първи път на етап съдебно следствие на съставомерен факт, който до този момент не е предявен на дееца по надлежния процесуален ред, по своята правна същност представлява съществено изменение на обстоятелствената част на повдигнатото обвинение. Съгласно трайната съдебна практика обаче, изменение на обвинението е недопустимо пред въззивната и касационната инстанция, а доколкото производството по реда на чл. 63 от ЗАНН има характер на въззивно такова, то института на изменение 4 на обвинението не може да намери приложение.

Тоест съдът не може за първи път да установи нови съставомерни фактически положения и да реализира отговорността на дееца въз основа на тях, щом те не са предявени до този момент на нарушителя по надлежния процесуален ред. (Решение № 250 от 23.06.2015 г. по н. д. № 657 / 2015 г. на Върховен касационен съд, Решение № 405 от 16.02.2015 г. по нак. д. № 1299/2014 г. на Върховен касационен съд).

АУАН очертава нарушението, с неговите съставомерни фактически признаци от обективна и субективна страна, връзката между инкриминираното деяние и лицето, сочено като нарушител и надлежната правна квалификация. Срещу тези факти и право нарушителят следва да се брани, като гарантирането в максимална степен на правото му на защита изисква той да бъде запознат с тях още от началото на административнонаказателен процес, т.е. от момента на съставяне и предявяване на АУАН (по аргумент от чл. 42, т.4 и т.5 ЗАНН, вр. чл. 40, ал.1 ЗАНН, вр. чл. 43, ал.1).

В този смисъл са и задължителните указания на имащото базисно значение за наказателния процес Тълкувателно решение № 2 от 07.10.2002 г. по н. д. № 2/2002 г., ОСНК на ВКС, в което е прието, че сред задължителното съдържание на обвинителния акт е пълното, точно и ясно посочване на всички съставомерни фактически обстоятелства и на правната квалификация.