Определение № 16877 от 04.05.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16877 гр. София, 04.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско дело № 20251110109878 по описа за 2025 година

С определение № 521/13.01.2025 г., постановено по в.гр.д. № 8409/2024 г. по описа на СГС, III-Б състав, въззивният съд е оставил без уважение частна жалба, подадена от Б. Г. А., инкорпорирана във въззивна му жалба с вх.№ 164957/21.05.2024 г., срещу решение по гр.д.

№ 55029/2021 г. на СРС, 178 състав, в частта имаща характер на определение по чл.130 от ГПК, с която е оставена без разглеждане предявената от жалбоподателя искова претенция по чл.30,ал.3 от ЗС срещу съделителката Е. А. Ч. за сумата от 4 050,00 лв., представляваща направени от Б. А. разходи за гледане на Е. Х. в периода 01.09.2019г.- 01.03.2021г., като е отделил производството по този иск за образуване на отделно производство по общия исков ред и е върнал делото на СРС за разглеждане на тази претенция от фазата на подаване на отговор на иска от ответницата Е. Ч..

След изпълнение на процедурата по връчване на исковата молба е постъпил в срок отговор от ответника.

Съдът, с оглед разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ГПК, следва в закрито заседание да се произнесе, след като отново извърши проверка на редовността и допустимостта на предявените искове, по предварителните въпроси и направените доказателствени искания на страните.

Към исковата молба са представени писмени доказателства, които са допустими като доказателствени средства и относими към така очертания предмет на доказване, поради което същите следва да бъдат допуснати като доказателства по делото.

Делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание с призоваване на страните съобразно разпоредбата на чл. 140, ал. 3 ГПК, като след преценка на обстоятелствата по чл. 140а, ал. 2 ГПК, според съда са налице предпоставките за задължаване на страните да се явят на информационна среща в производство по медиация.

Следва да им бъде съобщен и проектът за доклад, по който страните могат да вземат становище в първото по делото съдебно заседание.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

1

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 140а, ал. 1, т. 2 ГПК, страните лично, респ. чрез законен представител, да участват в информационна среща за процедура по медиация, която съгласно чл. 19, ал. 1 ЗМ се провежда в съдебен център по медиация към съответния съд, а именно: Център за спогодби и медиация към СРС и СГС, с адрес: гр. С.., тел. 02 8.., email: spogodbi@srs. justice. bg.

ОПРЕДЕЛЯ срок за провеждане на информационната среща за медиация до датата на първото открито съдебно заседание.

УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 140б, ал. 1 ГПК при насрочена информационна среща за медиация производството по делото не се спира и съдопроизводствените действия продължават. Съгласно чл. 140б, ал. 2 ГПК страните са длъжни да участват в информационна среща за медиация само веднъж в производството.

УКАЗВА на страните, че на основание чл. 78, ал. 9 ГПК, когато съдът одобри сключено споразумение в процедура по медиация, на ищеца се връща 70 на сто от внесената държавна такса, а когато споразумението е постигнато в процедура по медиация, проведена в съдебен център след задължителна информационна среща по чл. 140а - 85 на сто.

УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 78а, ал. 1 от ГПК, разноските за информационна среща за процедура по медиация и за медиация в случаите по чл. 19, ал. 1 - 3 от Закона за медиацията с обща продължителност съгласно чл. 23 от Закона за медиацията се заплащат от бюджета на съда в размерите съгласно наредба по чл. 25 от Закона за медиацията.

УКАЗВА на страните, че според чл. 78а, ал. 2 от ГПК, страна, която не се яви без уважителна причина или откаже да участва в информационна среща за процедура по медиация, когато е била задължена от съда, ЗАПЛАЩА РАЗНОСКИТЕ за провеждане на един час информационна среща съобразно наредбата по ал. 1. Когато информационната среща не е проведена поради неявяване и на двете страни, разноските за срещата се заплащат от тях поравно. Съответните суми се присъждат в полза на съда съгласно чл. 81 ГПК.

Да се уведоми координатора на съдебния център по медиация на СРС. Посочените от координатора свободната дата и час за провеждане на информационната среща по медиация, да се впишат в призовката!

ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 24.06.2026 г. от 09.30 часа, за които дата и час да се призоват страните.

На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис от отговора на ответника.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО, както следва:

І. 1. Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 127, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 79 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати сумата 2 070,73 евро (4 050,00 лева), представляваща ½ от платени от ищеца разходи, с обща стойност 4 141,46 евро (8 100,00 лева), за периода 01.09.2019 г. – 01.02.2021 г., във връзка със сключен Договор за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № 152, том LVI, дело 11232/1996 г., с който на ищеца и наследодателя на ответницата бил прехвърлен недвижим имот с идентификатор ***, представляващ апартамент № 36, с адрес: се в гр. С..с площ 53,50 кв.м.

Ищецът твърди, че на 04.06.1996 г. майка му Е. А. Х. с договор за издръжка и гледане 2 прехвърлила на него и брат му – А. Г. Ч., собствения си апартамент с адрес: гр. С.. с площ 53,50 кв.м. Твърди, че в периода 01.09.2019 г. – 01.03.2021 г. единствено той заплащал месечно възнаграждение на А. С. С. в размер на 450,00 лева на месец, която се грижела за майка му. На 18.09.2022 г. същата му предоставила разписка за получените от нея суми.

2. В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба, с който ответницата оспорва основателността на предявения иск. Не оспорва, че наследодателят е придобил правото на съсобственост върху апартамент № 36, с адрес: гр. С.. с площ 53,50 кв.м срещу задължение за издръжка и гледане от своята майка. Твърди, че след смъртта му, правото на собственост е преминало в нейния патримониум, но доколкото не е страна по договора за издръжка и гледане, счита, че задълженията по договора не били нейни, доколкото договорът бил сключен с оглед личността на наследодателя . Счита, че разписката, представена от ищеца, е изготвена за целите на производството. Релевира възражение за погасяване на вземането с тригодишна давност, доколкото счита, че задължението по договор за издръжка и гледане има характер на периодично плащане съгласно чл. 111, ал. 1, б. „в“ ЗЗД. Излага твърдения, че процесните разходи били заплащани със средства от пенсията на самата издържана и гледана – Е. Х.. На следващо място, сочи, че в конкретния случай между страните по договора било постигнато съгласие задължението за гледане и издръжка да бъде изпълнявано само в натура. Твърди, че трансформацията му в парично, чрез наемане на трето за спора лице, което да се грижи за кредитора по договора за издръжка и гледане, било лично решение на ищеца, необсъдено с ответницата. Претендира разноски.

ІІ. Въз основа на изложените в исковата молба твърдения съдът намира, че предмет на делото е осъдителен иск с правно основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 79 ЗЗД.

ІІІ. Съгласно чл. 153 от ГПК на доказване подлежат спорните факти, както и фактите, за които е установена законова презумпция (чл. 154, ал. 2 от ГПК).

Страните не спорят, поради което като безспорни и ненуждаещи се от доказване следва да бъдат отделени обстоятелствата, че с Договор за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № 152, том LVI, дело 11232/1996 г., Е. А.. Х. прехвърлила на Б. Г. А. и А. Г.

Ч. собствения си недвижим имот с идентификатор ***, представляващ апартамент № 36, с адрес: се в гр. С. с площ 53,50 кв.м., както и че след смъртта на А. Г. Ч. като негов единствен наследник се явява ответницата Е. А. Ч..

ІV. Съгласно чл. 154, ал.1 от ГПК всяка от страните следва да докаже фактите, на които основава своите искания и възражения. В тежест на ищеца по този иск е да установи следните предпоставки: наличието на валидно възникнало облигационно отношение по договор за издръжка и гледане, по който заедно с наследодателя на ответницата са били длъжници; че само той е изпълнявал задължението по договора в процесния период, като е сторил разходи за наемане на лице, което да полага грижи за кредитора, вкл. размера на разхода. В тежест на ответника е да докаже изпълнение на задължението си, респективно наведените провопогасяващи възражения, изключващи неговата отговорност.

С оглед релевираното възражение от ответника за погасяване на вземането по давност, в тежест на ищеца е да докаже съществуването на задължението, респ. спирането или прекъсването на предвидения в закона срок.

V. На основание чл. 146, ал. 2 следва да се посочат фактите, за които страните не сочат доказателства.

Ищецът не сочи доказателства за извършените разходи.

3

УКАЗВА на страните, че ако след доклада по делото в откритото съдебно заседание не направят доказателствени искания във връзка с дадените им указания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК – ако твърдят нови обстоятелства - да представят нови доказателства, но само ако не са могли да ги узнаят, посочат и представят своевременно, или ако твърдят нововъзникнали обстоятелства от значение за делото - да посочат и представят доказателства за тях.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4