Определение № 1413 от 17.12.2025, Районен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1413 гр. Кюстендил, 17.12.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XVII-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Михаела Ив. Атанасова като разгледа докладваното от Михаела Ив. Атанасова Гражданско дело № 20251520102703 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 129, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по искова молба с вх. №10677/05.09.2025г., депозирана от П. Х. Д..

След проверка редовността на депозираната молба, съдът намери, че същата не отговаря на изискванията за редовност, като даде на ищеца неколкократно подробни указания за отстраняване на констатираните нередовности. За последен път това е сторено с разпореждане на съда от 19.11.2025г. В изпълнение на дадените със същото указания, ищецът е депозирал молба с вх. № 14977/10.12.2025г., в която завява, че предявява установителен иск по чл. 124 от ГПК, както и че не е сезирал съда със спор, касаещ недвижим имот. Твърди се, че с установителния иск се цели да бъде установен „отрицателен факт на мое знание за последици по чл. 28, ал. 2 от ЗН, че наследодателят ми в полза на страната „Ш.“ е учредил с разполагаемият си дял облигация…“ Цитират се чл. 77 от Закона за собствеността, чл. 458 от ГПК, чл. 135 от ЗЗД и други нормативни разпоредби. Като цел на предявения иск се сочи и установяване липса на предмет в споразумение за развод, постигнато между ищеца и бившата му съпруга Е. Ш.. Навеждат се неясни твърдения за изкупуване на наследствени дялове, наличие на съсобственост между ищеца и неговия баща Х. Д..

Изложените от молителя твърдения и искания са лишени от правна логика.

Неясни са в степен такава, че се явява непосилно и безпредметно за съда да даде поредни указания по привеждане на искането му в съответствие с изискванията на процесуалния закон.

Действително, ищецът не е длъжен да даде правна квалификация на искането си, но в съответствие с принципа на диспозитивното начало следва да изложи ясно и непротиворечиво фактите и обстоятелствата, от които твърди да произтичат правата му и въз основа на които сезира съда с конкретно искане против надлежно индивидуализирана насрещна страна. В настоящия случай от хаотичните изявления на ищеца не може да се достигне до извод за наличие на легитимен правен интерес за същия от водене на настоящото дело, за изясняване на чийто предмет съдът е положил всички разумни усилия.

Дори да се приеме, че е предявен установителен иск за факт, такъв е допустим само в предвидените в закона случаи, както беше указано на страната. Наличието на правен интерес от предявяването му е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на установителния иск. Не е ясно съществуването или несъществуването на кой факт от обективната действителност цели да установи ищецът Д. в настоящото 1 производство. Евентуалното затаяване на обстоятелства от бившата съпруга на ищеца относно правото на собственост върху апартамент, находящ се в град Кюстендил, преди сключването на брак между двамата, не може да обуслови предявяването на граждански спор. Категорично непонятни остават връзките, които прави ищецът между патримониума на сочения като негов баща и наследодател Х. Д. и правната сфера на бившата му съпруга. Твърденията за „гаранции“ и „облигации“ са произволни и не става ясно какъв смисъл влага ищецът в тези понятия. Изложената от същия фактическа обстановка остава неясна, такъв е и петитумът, който изначално не е надлежно формулиран – ищецът не сочи какъв правен резултат желае да постигне със завеждане на настоящото дело. Ето защо настоящият състав приема, че исковата молба, с която е сезиран не отговаря на императивните изисквания на чл. 127, ал. 1, т.

4 и т. 5 от ГПК, поради което същата е нередовна.

В допълнение може да се посочи следното: за да възникне право на иск е нужно да е възникнал между правоспособни лица граждански спор, подведомствен на съда.

Наличността на граждански спор поражда нужда, а следователно и интерес от искова защита. Няма ли правен спор, няма нужда и интерес от защита, липсва и право на иск, поради което първата абсолютна предпоставка, за да възникне правото на иск е наличието на интерес от търсената защита. Интересът от установителния иск определя и надлежния ответник. Искът трябва да бъде насочен срещу лицето, чието неоснователно оспорване е предизвикало правния спор и с това – нуждата от защита.

В тази насока са задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 8/2012 г. от 27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Ето защо ищецът следва да посочи точно надлежния/те ответник/ци по предявената претенция като обоснове процесуалната им легитимация. В настоящия случай това не е сторено въпреки изричните указания на съда. Споменават се роднини на ищеца, относно които не е конкретизирано дали е предявен иск или не.

С оглед изложеното, съдът констатира, че в едноседмичния срок и до настоящия момент указанията му не са редовно изпълнени, поради което, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, исковата молба подадена от П. Х. Д., следва да бъде върната, а производството по делото – прекратено, за които последици ищецът е изрично предупреден.

Така мотивиран и на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА искова молба с вх. №10677/05.09.2025г., ведно с приложенията към нея, депозирана от П. Х. Д., ЕГН **********.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 2703 от описа на Районен съд – Кюстендил за 2025г.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд Кюстендил, в едноседмичен срок от връчване на съобщението на ищеца.

Препис от настоящия акт да се изпрати на ищеца.

Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________ 2