Решение № 678 от 25.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 678 гр. София, 25.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВАН Д. МИЧЕВ при участието на секретаря ПЕТЪР Й. КОСТАДИНОВ като разгледа докладваното от ИВАН Д. МИЧЕВ Административно наказателно дело № 20251110215408 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Софийски районен съд е сезиран жалба от А. А. М. от гр.София, ,,***'', с ЕГН: ********** чрез упълномощен защитник против Наказателно постановление № 25 – 4332 – 022775, издадено на 12.09.2025г. от Началник група в СДВР, отдел ,,Пътна Полиция“ СДВР, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания "глоба" в размер на 20 лева/20.23 евро и 50 лева/25.56 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец за извършени нарушения на чл. 40, ал.1 и по чл.123, ал.1, т.2 б.В от Закона за движение по пътищата.

В жалбата си до съда лицето се оспорва наказателното постановление с молба същото да бъде отменено. Развиват се съображения в насока на неговата материално правна и процесуално правна незаконосъобразност.

Отправя се възражение за евентуална маловажност на случая. В заключение се иска от съда да постанови решение, с което наказателното производство да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбоподателят А. М. - редовно призована, не се явява. Представлява се от упълномощен защитник, който поддържа жалбата и предлага на съда да я отмени. Административно наказващият орган – 1

Началник група в СДВР, отдел ,,Пътна Полиция“ СДВР – редовно призован, не се явява и не се представлява.

В писмени бележки от упълномощен гл. юрисконсулт се оспорва жалбата като се иска от съда да остави същата без уважение като потвърди наказателното постановление. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

При извършена служебна проверка съдът намира, че жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

След анализа на събраните по делото гласни и писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 05.06.2025г., около 09:03ч., в град София, по ул.,,Проф.Асен Златаров“ и ул.,,Връбница“ жалбоподателката А. М. управлявала собствения си лек автомобил марка ,,,,***''“, модел ,,,***''“ с рег. № ,,***''. Предприемане на маневра движение на заден ход реализира ПТП, изразяващо се в съприкосновение със спрелия зад нея лек автомобил марка ,,,,***''“, с рег.№ ,,***'' управляван от свидетеля Н. Д.. След като настъпило ПТП между двамата участници възникнали противоречия относно деянието и те се отправили към удобно място. Жалбоподателката не останала на местопроизшествието, като напуснала същото без да уведоми органите на СДВР. Това сторил другия участник в него свидетелят Н. Д., който телефонирал на 112. Впоследствие на място пристигнали служители на сектор ,,Пътна Полиция“ към СДВР като един от тях бил свидетелят мл. автоконтрольор Г. Т.. На място органите на полицията установили свидетелят Н. Д., който им разказал за случилото се и попълнил съответната декаларация.

Бил съставен Протокол за ПТП, в който били описани щетите и докладна записка. Въз основа на нея мл. автоконтрольор ОПП – СДВР А.С. и С.Д. съставили АУАН, който бил връчен на жалбоподателката и подписан от нея без възражения.

Горната фактическа обстановка принципно съдът възприе като обективно осъществена въз основа на събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателствени средства. Видно от показанията на 2 свидетелите Н. Д. е, че той е участник в настъпилото ПТП между управлявания от него лек автомобил и този на жалбоподателката. В разпита си лицето подробно описва цялостното поведение на наказаното лице, както и мястото на възникване на произшествието. Жалбоподателката се е движела на заден ход с управлявания от нея автомобил, доближила се е непосредствено до автомобила на свидетеля Д. и дори след подаване от страна на последния на звуков сигнал, е ударила предната му част. Също така и след спор, относно вредите по двете

МПС

– та, жалбоподателката напуснала местопроизшествието без да уведоми органите на полицията и без да изясни ситуацията със свидетеля Д.. На място и след обаждане от спешен телефон 112 пристигнал и установил събитието свидетелят Г. Т., който установил пораженията по автомобила на свидетеля Д. и съставил протокол за ПТП и докладна записка. Въз основа на нея и по декларацията на свидетеля Д., без да са били очевидци на самото деяние, свидетелите А.С. и С.Д. съставили АУАН.

Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели като еднопосочни, логични и безпротиворечиви. Същите намират частично опора и в тези на свидетелите В.Б. и Х.Р.. Видно от разпита на първия свидетел е, че той е бил в автомобила на жалбоподателката, която е била пуснала аварийни светлини на управлявания от нея лек автомобил и при движение на заден ход е чула подаден звуков сигнал от намиращия се зад нея лек автомобил. Също така твърди, че другият участник в случката си е бил тръгнал, а жалбоподателката и свидетеля са изчакали докато дойде полицията, след което си тръгнали.Свидетелят е категоричен, че не е имало съприкосновения между двете МПС – та. От друга страна в разпита си свидетелят Р. признава, че е имало съприкосновение между двете МПС – та, но това е станало по инициатива на автомобила, който се е движел зад този на жалбоподателката.

Подобно на свидетеля Б., и свидетелят Р. признава, че свидетелят Д. е напуснал произшествието, жалбоподателката била останала на място, след което си тръгнала. Между участниците в случката е имало словесен спор, който бил изтълкуван по различен начин от нея. Съдът не кредитира показанията на двамата свидетели, тъй като освен, че се намират в противоречие помежду си, но и не кореспондират с останалия доказателствен материал по делото. От една страна свидетелят Б. твърди, че не е имало съприкосновение между двете МПС – та и не са били причинени материални щети, а от друга свидетелят Р. пък заявява, че е имало такова, но по вина на 3 свидетеля Н. Д.. Също така не бяха дадени логични показания от двамата свидетели защо след като жалбоподателката е била останала, а другият участник си е бил тръгнал, тя не се е обадила в полицията, не е изчакала пристигането и не е изяснила ситуацията със свидетеля Д.. На следващо място показанията на свидетелите Б. и Р. се намират в противоречие с останалите доказателства и в частност Протокол за ПТП, където са посочени щети по предната броня на свидетеля Н. Д.. Показанията на останалите свидетели се подкрепят от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така възприетата фактическа обстановка и съвкупен анализ на събраните по делото доказателства съдът счита, че наказателното постановление е правилно.

При съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати нарушения на процесуалните правила. И двата акта съдържат всички изискуеми реквизити по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, извършеното нарушение е описано ясно, точно и конкретно, като е дадена съответна на фактическото описание правна квалификация. При съставяне на двата акта са спазени давностните срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. В случая не е налице несъответствие между отразените факти и правна квалификация, обуславящи наличие на съществено процесуално нарушение.

При описване на фактическата обстановка както в АУАН, така и в обжалваното НП, е налице яснота и прецизност, касаеща неизпълнителните деяния.

С оглед възприетата фактическа обстановка и извършен анализ на доказателствата по делото съдът приема, че със своето поведение жалбоподателят А. А. М. е извършила административни нарушения по чл.40, ал.1 и чл.123, ал.1, т.3 б.В от Закона за Движение по пътищата.

От обективна страна нарушението е формално и се счита за извършено чрез действие.

Разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП предвижда задължение за водача преди да започне движение назад, да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението.

Субект на нарушението по чл. 40 от ЗДвП е лице, което към момента 4 на извършаването на същото е имало качеството водач на МПС. Водач на МПС съгласно § 1, т. 25 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП, е лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата.

От доказателствата по делото се установи, че жалбоподателката е управлявала МПС лек автомобил марка и следователно, същата е имала качеството водач на МПС и е била годен субект на нарушението по чл. 40, ал 1 от ЗДвП.

На следващо място се установи, че с поведението си на пътя, при извършване маневра на заден ход, жалбоподателката не се е убедила, че извършвайки маневрата няма да създаде опасност или затруднение за останалите участници в движението. Вследствие на това е ударила със задната част на автомобила предната броня на автомобила на свидетеля Н. Д..

От субективна страна, нарушението е извършено при форма на вината пряк умисъл, тъй като от данните по делото се доказва, че на жалбоподателката е бил подаден звуков сигнал от намиращия се зад нея лек автомобил, но въпреки това същият е бил игнориран, което е довело до възникването на ПТП. Жалбоподателката е правоспособен водач на МПС и следователно би трябвало да е била запозната с правилата за движение на пътищата, съответно с извършването на маневри на заден ход.

За разгледаното по-горе нарушение, жалбоподателката е санкционирана на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП , като е наложено административно наказание глоба в размер на 20, 00 лева.

Разпоредбата на чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП е предвиждала към момента на извършване на деянието налагане на наказание глоба 20,00 лева водач, който нарушава правилата за движение назад. Тъй като законодателят е определил наказание в абсолютен размер, следователно за съда не съществува възможност да измени размера на наложеното на жалбоподателката наказание, като го увеличи или намали.

По отношение на нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "в" от ЗДвП съдът намира, че същото е формално и се счита за извършено чрез действие.

Водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен когато при произшествието са причинени само 5 имуществени вреди, ако между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания.

Субект на нарушението по чл. 123 от ЗДвП отново може да бъде лице, което към момента на извършването му е имало качеството "водач на МПС".

Както бе посочено по-горе, по делото се установи, че жалбподателката е имала качеството водач на МПС към момента на извършване на деянието.

Установи се още, че е настъпило ПТП, от което са нанесени имуществени вреди на удареният от нея лек автомобил, управляван от свидетеля Н. Д.. На следващо място се доказа по безспорен начин, че след като е настъпило ПТП, А. М. е напуснала местопроизшествието след изрична уговорка с другия участник да уведомят полицията, което последният е сторил. Предвид това, че жалбоподателката е видяла, че е настъпило ПТП, напуснала е местопроизшествието, с цел да избегне реализирането на административна или наказателна отговорност и не е уведомила съответните органи, съдът намира, че от субективна страна нарушението е извършено при форма на вината пряк умисъл.

За нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "в" от ЗДвП, жалбоподателката А. М. е санкционирана на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, като са и наложени административни наказания глоба в размер на 50, 00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец, които са минимално предвидените в закона и не подлежат на последваща редукция. .

Съдът намира, че предвид вида и характера на засегнатите обществени отношения, административноназаващият орган правилно е определил вида и размера на наложените административни наказания за нарушението на чл. 123 от ЗДвП. Същите са справедливи и ще способстват за постигането на целите на административното наказание.