Решение № 11405 от 10.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11405 гр. ***, 10.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. БОГДАНОВА

НОНЧЕВА при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА

Гражданско дело № 20251110144945 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, уточнена с молба с вх. № 313697/26.09.2025 г., подадени от „*** срещу „***, с която е предявен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2315,24 лева, представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва върху процесната главница за периода от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и сумата от 862,78 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 06.10.2022 г. до 28.08.2025 г.

В исковата молба се твърди, че на 12.03.2022 г., около 13:10 часа, в гр. ***, на кръстовището между ул. „**“ и ул. „***“, настъпило пътно транспортно произшествие /ПТП/ с участието на лек автомобил ***“ с рег. № ***, управляван от А. А. С., и лек автомобил „*** с рег. № **, управляван от Г. П.. Произшествието било виновно предизвикано от водача на л. а. „***, който, движейки се в лента за насрещно движение, се ударил в движещия се от автогара „**“ по ул. „**“ л. а. ***“, който в момента на удара извършвал маневра „ляв завой“ от ул. „**“ към ул. „***“. За произшествието бил съставен двустранен констативен протокол за ПТП.

Вследствие настъпилото ПТП на л. а. ***“ с рег. № ***, за когото към датата на 1 произшествието имало сключена застраховка “Каско” при ищцовото дружество с полица № **, били причинени вреди (повредени предна и задна лява врата, ляв праг на вратата, задни леви броня и калник), заведени при ищеца под щета № ***. След извършен оглед и оценка на щетите, по възлагане и за сметка на „*** бил извършен ремонт на автомобила в доверен сервиз, като за ремонта на 12.08.2022 г. била изплатена сума в размер на 2315,24 лева, съгласно издадена от сервиза фактура.

Дружеството, застраховател по „Каско“, поддържа, че поради изплащането застрахователно обезщетение на увреденото лице то притежавало регресни права до този размер към застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за възстановяване на платената сума, а именно – срещу ответника „***. Ищецът отправил извънсъдебна покана до ответното дружество да заплати така изплатеното застрахователно обезщетение, връчена на 05.09.2022 г., но ответникът не изплатил същото. Поради това ищцовото дружество моли да бъде постановено решение, с което да бъдат уважени изцяло предявените искове за сумата от 2315,24 лева и за сумата от 862,78 лева, като в негова полза бъдат присъдени и сторените в хода на производството разноски.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника „*** за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпил такъв, с който предявеният иск се оспорва по основание и размер. Ответникът оспорва описания в исковата молба механизъм на настъпване на процесното ПТП, както и вината и противоправността на извършените от водача на л. а. „*** действия. Поддържа, че вина за настъпването на произшествието имал единствено водачът на л. а. ***“, а в условията на евентуалност е направено възражение за съпричиняване. Оспорва стойността на описаните в исковата молба щети по увредения лек автомобил, като твърди, че изплатеното обезщетение не било определено правилно, като следвало вложените труд и материали да бъдат съобразени с цени на алтернативни доставчици. Отправено е искане за отхвърляне в цялост на исковите претенции, а в условията на евентуалност – за присъждане на обезщетение в по-нисък размер. Претендират се и сторените по делото разноски.

Софийски районен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.

235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

СРС, І-во ГО, 47-ми състав, е сезиран с осъдителни искове с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника „*** да заплати на ищеца „*** сумата от 2315,24 лева, представляваща регресно вземане за изплатено обезщетение по застраховка “Каско“, полица № **, за вреди, причинени на лек автомобил ***“ с рег. № ***, в резултат на настъпило в гр. *** на 12.03.2022 г. ПТП, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и сумата от 862,78 лева, представляваща начислена върху главницата мораторна лихва за периода от 06.10.2022 г. до 28.08.2025 г.

2

Съобразно чл. 410, ал. 1 КЗ, изпълнявайки свое договорно задължение за заплащане на застрахователно обезщетение, застрахователят встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата. Съгласно чл. 411 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по „Гражданска отговорност“.

Когато вредата е причинена от водач на моторно превозно средство, който има валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, застрахователят по имуществена застраховка, който е встъпил в правата на увреденото лице, може да предяви претенцията си към причинителя само за размера на причинените вреди, които надхвърлят размера на застрахователната сума по договора за задължителната застраховка, както и за вредите, причинени от водача на моторното превозно средство, за които застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е отказал да заплати обезщетение на основание чл.

494 КЗ.

Следователно, за да възникне регресното притезателно право на застрахователя по имуществено застраховане срещу застрахователя, обезпечил деликтната отговорност на причинилото вредите физическо лице (делинквент), е необходимо да са осъществени следните предпоставки:

1/ действително застрахователно правоотношение между увреденото лице и ищеца-застраховател; 2/ възникнало в полза на увреденото лице вземане на извъндоговорно (деликтно) основание срещу причинителя на вредата; 3/ застрахователят по имуществената застраховка да е изплатил застрахователно обезщетение за причинените на увреденото лице вреди; 4/ към момента на настъпване на вредата (осъществяването на процесния деликт – ПТП) между делинквента и ответника-застраховател да съществува действително застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“.

Не са спорни между страните по делото и се установяват от събрания доказателствен материал следните обстоятелства: 1/ съществуването по време на настъпване на процесното застрахователно събитие на валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключен от ответното дружество в качеството му на застраховател, по отношение на л. а. „*** с рег. № **; 2/ наличието към датата на процесното ПТП на валидна имуществена застраховка „Каско“, сключена от ищеца в качеството му на застраховател, по отношение на увредения от процесното ПТП л. а. ***“ с рег. № ***, въз основа на която застрахователят е изплатил на извършилия ремонта на автомобила сервиз сумата от 2315,24 лева.

Предвид безспорните между страните обстоятелства и въз основа на събраните в хода на производството доказателства се установява, че 12.03.2022 г. в гр. ***, на кръстовището на ул. „**“ и ул. „***“, е настъпило ПТП между лек автомобил л. а. „*** с рег. № ** и л. а. ***“ с рег. № ***. Предвид наличието на валидна към датата на произшествието имуществена застраховка „Каско“ на МПС спрямо лек автомобил ***“ с рег. № *** „*** е заплатило застрахователно обезщетение за вредите, причинени на застрахования от дружеството автомобил, в размер на 2315,24 лева, от което следва, че в полза на ищцовото дружество е възникнало регресно право по смисъла на чл. 410, ал. 1 КЗ. Този извод се подкрепя от заключението на изслушаната 3 по делото съдебна автотехническа експертиза, кредитирано от съда в цялост по реда на чл. 202 ГПК като мотивирано и компетентно изготвено, съгласно което процесните щети по лек автомобил ***“ с рег. № *** от техническа гледна точка биха могли да настъпят и са в причинно-следствена връзка с описания в исковата молба механизъм на процесното ПТП.

Фактическите обстоятелства относно настъпването на инцидента се установяват от приобщените към доказателствения материал двустранен констативен протокол за ПТП /л. 5/, цветен снимков материал на увредения автомобил, изготвен от застрахователя във връзка с образуваната при него щета /л. 75 и сл./ и свидетелските показания на двамата водачи – А. А. С. /водач на лек автомобил ***“/ и Г. П. П. /водач на лек автомобил „***/. От тях се установява, че процесното ПТП е осъществено при извършване от водача на л. а. ***“ на маневра „ляв завой“ в посока от ул. „**“ към ул.

„***“, когато този автомобил е ударен от движещия се зад него по ул. „**“ л. а. „***.

Съгласно заключението на приетата по делото авто-техническа експертиза произшествието е настъпило по вина на водача на л. а. „***, който, движейки се в лентата за насрещно движение (при пътно платно с по една лента за движение в посока), е реализирал удар с намиращия се пред него автомобил, тъй като не е съобразил поведението си с извършваната от л. а. ***“ маневра. Настоящият съдебен състав намира, че възприетото от вещото лице кореспондира с останалия събран по делото доказателсвен материал – двустранния протокол за ПТП, снимковия материал и свидетелските показания, от които безспорно се установява, че л. а. „*** към момента на настъпване на произшествието се е движел зад л. а. ***“. Съгласно чл. 23, ал. 1 ЗДвП водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да спре зад него, когато то намали скоростта или спре рязко. Именно в нарушение на така установеното правило водачът на л. а. „*** не е съобразил скоростта си на движение с пътната обстановка и не е избрал скорост на движение, която да му позволи в съответствие с изискването на чл. 23, ал. 1 ЗДвП да намали или спре, предвид предприетата от движещия се пред него автомобил маневра „завой наляво“, въпреки че е възприемал наличието на този автомобил много преди настъпването на удара между тях, както сочи и самият водач в своите показания. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че непосредствена причина за настъпване на процесното ПТП е именно поведението на водача на л. а. „***. Следва обаче да се съобрази, че съгласно показанията на св. П. /виновният водач/, в дясната пътна лента са се намирали спрели автомобили, които двата автомобила, участници в инцидента, са заобикаляли, движейки се в лентата за насрещно движение, като според свидетеля водачът на увредения автомобил /л. а. ***“/ се е отклонил вдясно, но след това отново рязко се е отклонил в лявата лента /тази за насрещно движение/ с цел извършване завой наляво, при което е настъпил ударът между двата автомобила, тъй като в този момент л. а.

„*** го е задминавал. Съдът намира, че от останалия събран по делото доказателствен материал се налага изводът, че преди извършването на маневрата „завой наляво“ водачът на л. а. ***“ действително първоначално се е отклонил в дясно и след това е предприел движение в лява посока. Горното се установява от подписания от двата водачи двустранен констативен протокол за ПТП (св. С. изрично заявява, че „Това, което се намира като скица на протокола, би могло да се каже, че отговаря на ситуацията.“), в който изрично е отбелязано наличието на други автомобили, отстоящи в дясно на пътното платно, и от снимковия материал, съответно – останалите данни по делото за причинените на л. а. ***“ щети, чието разположение (странично, а не в задната част на автомобила) сочи, че те не са настъпили при удар 4 отзад, както би следвало да е, ако двата автомобила са се движели един зад друг, а са настъпили при страничен удар. Поради това съдът намира, че с действията си водачът на л. а. ***“ е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат, като при извършването на избраната маневра не се е съобразил с движещия се зад него автомобил. Това поведение представлява нарушение на чл. 25 ЗДвП, съгласно който водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение, като при извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея. В подкрепа на този извод се явява и заключението на приетата по делото авто-техническа експертиза, съгласно което водачът на л. а. ***“ е имал техническа възможност да забележи изпреварващия го автомобил преди предприемането на маневрата „завой наляво“, като в случай че го бе пропуснал преди извършването на маневрата, произшествието нямаше да настъпи.

Разпечатката съдържа 28 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f789a893-2854-4bf7-b7e2-412128cba984