Определение № 916 от 12.04.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 916 гр. София, 12.04.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Бонка Йонкова

Членове:

Петя Хорозова

Иванка Ангелова като разгледа докладваното от Бонка Йонкова Касационно търговско дело № 20238002901069 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на „Тракия строй инвест“ ЕООД и М. Д. С. срещу въззивно решение № 34 от 02.02.2023 г., постановено по в. т. д. № 316/2022 г. на Апелативен съд - Варна.

С касационната жалба на „Тракия строй инвест“ ЕООД със седалище в гр. Варна, представлявано от адв. Е. С. от АК Варна, е обжалвана частта от въззивното решение, с която след частична отмяна на решение № 260001 от 21.01.2022 г. по т. д. № 26/2020 г. на Окръжен съд - Добрич е отхвърлен предявеният от дружеството - касатор против М. Д. С. иск за заплащане на цена на извършени СМР по договор за строителство от 19.06.2019 г. и анекс № 1 към него за разликата над сумата 105 073.94 лв. до сумата 150 566.54 лв. като погасен чрез прихващане.

В жалбата се прави искане за отмяна на въззивното решение като неправилно в обжалваната част и за уважаване на предявения иск изцяло с присъждане на разноски. Касаторът навежда оплакване, че въззивният съд е извършил неправилна преценка на действителността и на доказателствената 1 стойност на представените с отговора на исковата молба 5 бр. разходни касови ордери (РКО), с които ответникът се е домогвал да докаже възражението си за заплащане на цената на извършени в изпълнение на договора СМР. Поддържа, че съдът е направил противоречиви изводи относно доказателствената сила на ордерите (своевременно оспорени с допълнителната искова молба), като е третирал по различен начин една и съща счетоводна операция, оформена с тях. Излага доводи, че въпреки еднаквите реквизити на всички ордери, въззивният съд необосновано е приел, че част от ордерите представляват разписка за изплатени от ищеца и получени от дружеството суми за извършени СМР, а останалите ордери установяват отпускане на парични суми от дружеството на неговия управител Венцислав Петков. Развива и оплаквания, че при липса на съответни указания в доклада на първоинстанционния съд въззивният съд е разместил доказателствената тежест и му е възложил да доказва отрицателен факт - че ордерите не доказват плащане по договора, тъй като са съставени по повод на вътрешнофирмени разчети между дружеството и управителя. В приложено към жалбата изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допускането на касационно обжалване е обвързано с основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и с основанието по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК - очевидна неправилност на въззивното решение.

Касационната жалба на М. Д. С. от гр. Добрич, приподписана от адв.

Ж. Ж. от АК Добрич, е насочена срещу частта от въззивното решение, с която е потвърдено решението по т. д. № 96/2020 г. на Окръжен съд - Добрич в частта за осъждане на касатора да заплати на „Тракия строй инвест“ ЕООД сумата 105 073.94 лв., представляваща дължима част от цената на СМР по договор за строителство от 19.06.2019 г. и анекс № 1 към него, ведно със законната лихва от 27.02.2020 г. до окончателното плащане.

Касаторът М. С. поддържа, че в обжалваната от него част въззивното решение е недопустимо, евентуално - неправилно. Недопустимостта на решението е аргументирана с оплакване, че съдът се е произнесъл при нередовна искова молба, в чиято обстоятелствена част не е посочено ясно как е формулирана съдебно предявената претенция. Относно неправилността на решението са изложени оплаквания, че въззивният съд не е обсъдил и не е тълкувал правилно значими за спора писмени доказателства; че съдът неправилно е кредитирал заключението на съдебно - счетоводната експертиза, 2 което е изготвено без да е проверено в счетоводството на ищеца дали са осчетоводени представените с отговора на исковата молба разходни касови ордери за платени суми по договора; че съдът е „извратил данни“ по делото, обсъждайки неподписани от възложителя документи - договор за строителство от 30.08.2019 г. и приложение № 2 към него, и е достигнал до необосновани изводи за точно изпълнение на договора от страна на ищеца и за частично неизпълнение на задължението на ответника за заплащане на извършените СМР. Предвид наведените оплаквания, е формулирано искане за отмяна на решението в обжалваната част и за отхвърляне на предявения иск изцяло с присъждане на разноски. С жалбата е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като бланкетно е посочено и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

В срока по чл.287, ал.1 ГПК са подадени отговори, в които всяка от страните е изразила становище за неоснователност на искането на насрещната страна за допускане на касационно обжалване и на подадената от нея касационна жалба.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, намира следното :

Касационните жалби са допустими - подадени са от надлежни страни в срока по чл.283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, Апелативен съд - Варна е съобразил безспорните между страните факти, че с договор от 19.06.2019 г. ответникът М. С. е възложил, а ищецът „Тракия строй инвест“ ЕООД е приел да извърши срещу възнаграждение СМР по одобрен проект на обект „Жилищна сграда ПИ 904.558 по ПУП ПРЗ на Община Добрич“ до степен на завършеност в груб строеж, съгласно ЗУТ. Количеството, единичната цена и стойността на първоначално възложените за изпълнение работи са уговорени от страните в приложение № 1 към договора. С анекс от 30.08.2019 г. е постигнато съгласие за извършване на допълнителни СМР на обекта, посочени в приложение № 2. За видовете СМР по първоначалния договор и приложение № 1 ответникът - възложител е поел задължение да заплати на ищеца - изпълнител сумата 148 874.95 лв. с ДДС, а за СМР по анекса и 3 приложение № 2 - сумата 13 027.71 лв. с ДДС. В периода 05.08.2019 г. 23.10.2019 г. ищецът е съставил 5 бр. протоколи обр. 19 за установяване завършването и за заплащане на натурални видове СМР, извършени в изпълнение на договора и анекса към него, които не са подписани от ответника. В исковата молба ищецът е признал, че ответникът е заплатил част от стойността на установените с протоколите работи в размер на сумата 25 734.35 лв. с ДДС.

Във връзка с възражението на ответника за неточно и некачествено изпълнение на договора, изключващо дължимостта на претендираното с иска възнаграждение, въззивният съд е подложил на самостоятелен анализ и преценка събраните по делото писмени и гласни доказателства, заключенията на назначените в първоинстанционното производство експертизи техническа и икономическа, и заключението на съдебнотехническата експертиза, прието в проведеното от ответника производство по чл.207 ГПК за обезпечаване на доказателства. Според първоначалното заключение на техническата експертиза, всички отразени в протоколите обр.19 СМР - като вид и количества, са констатирани на обекта с изключение на скритите работи, но тяхното извършване и приемане е потвърдено от проектанта конструктор и от лицето, осъществило строителния надзор; Сградата е завършена в съответствие с договора в груб строеж до покрив, без дограма;

Строителството е започнало въз основа на одобрен инвестиционен проект и е изпълнено при спазване на изискванията за строителен надзор; В процеса на строителство са извършени промени в първоначалния проект, част от които в областта на покрива, са засегнали конструкцията на сградата;

Извършването на подобни промени е възможно и допустимо преди тяхната реализация, след допълване на разрешението за строеж по инициатива на възложителя и по предвидена за това процедура в ЗУТ, която в случая не е спазена поради пропуск на възложителя. Изпълнението на възложените СМР в съответствие със заданието на възложителя е потвърдено и от повторната съдебнотехническа експертиза. В допълнителното заключение на повторната експертиза е констатирано, че стойността на извършените СМР по актове обр.

19 е 163 273.17 лв. с ДДС, а на допълнителните СМР по покрива - 15 409.83 лв. Вещото лице е отбелязало, че тъй като всички актувани работи са част от грубия строеж на сградата, не би било възможно да се състави протокол обр.14, ако те не са били изпълнени и налични на обекта.

4

След съвкупна преценка на доказателствата въззивният съд е направил извод, че ищецът - изпълнител е извършил СМР във вида и с количеството, посочени в представените с исковата молба протоколи обр.19, чието оспорване от ответника не е проведено успешно. Възраженията на ответника, че работите са изпълнени некачествено и по тази причина не са приети, са преценени от въззивния съд като недоказани. Съдът е изложил съображения, че ответникът не е ангажирал доказателства за своевременно отправени и достигнали до ищеца възражения срещу качеството на изпълнените работи, както и че поддържаното в хода на процеса твърдение за изплащане в пълен размер на дължимото възнаграждение за извършените СМР е несъвместимо с оспорване на точното изпълнение на договора.

Ответникът е поддържал възражение, че е заплатил на ищеца цялото дължимо възнаграждение за извършените в изпълнение на договора СМР, и за доказване на твърдяното плащане е представил с отговора на исковата молба 5 бр. разходни касови ордери (РКО) без номер и дата на съставяне.

Разходните ордери са оспорени своевременно от ищеца с доводи, че с оглед на тяхното наименование и възприета в счетоводната практика същност ордерите доказват излизане на пари от касата на дружеството, а не постъпване на пари в касата, евентуално - че три от ордерите с вписан получател Венцислав Георгиев Петков отразяват вътрешнофирмени разчети между „Тракия строй инвест“ ЕООД и неговия управител Венцислав Петков.

За да разреши спора във връзка с доказателственото значение на ордерите, въззивният съд е изходил от разбирането, че наименованието на бланката на един документ не е основополагащо за определяне на правната същност на документа. Съдът е съобразил, че в ордерите няма печат на дружеството и че според заключението на съдебносчетоводн23.02.2012г. ата експертиза отразените в съдържането им суми не са заприходени в касата на дружеството, но в три от тях е вписано получаване на парични суми от управителя на „Тракия строй инвест“ ЕООД Венцислав Петков и като основание за извършеното плащане са посочени различни етапи от изграждането на сградата по договора от 19.06.2019 г. След преценка на съдържанието на трите ордера съдът е направил извод, че по същността си те представляват разписки за получени от ищеца - изпълнител суми, платени от ответника - възложител за извършени СМР по договора от 19.06.2019 г., и 5 подкрепят твърдението на ответника за погасяване на част от задължението му към изпълнителя до размер на сумата 45 492.60 лв. с ДДС. Доводът на ищеца, че с ордерите са оформени вътрешнофирмени разчети между дружеството и управителя Венцислав Петков, не са възприети от въззивния съд. По отношение на другите два ордера, в съдържанието на които ответникът е вписан като получател на броени парични суми, въззивният съд е приел, че ордерите не са годни да установят получаване на сумите от дружеството - изпълнител и не доказват погасяване чрез плащане на претендираното с иска вземане на изпълнителя.

В съответствие с изводите, до които е достигнал, въззивният съд е формирал краен извод, че предявеният осъдителен иск е неоснователен за сумата 45 492.60 лв. и основателен за сумата 105 073.94 лв. (неплатен остатък от възнаграждението за извършени СМР с включен ДДС, след отчитане на признатото от ищеца плащане на сумата 25 734.35 лв. с ДДС). Поради това, след частична отмяна на първоинстанционното решение, въззивният съд е отхвърлил иска за сумата 45 492.60 лв., а в осъдителната част за сумата 105 073.94 лв. е потвърдил решението.