Решение № 69 от 14.04.2026, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 69 гр. Свиленград, 14.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Живка Д. Петрова при участието на секретаря Жаклин М. Арнаудова като разгледа докладваното от Живка Д. Петрова Гражданско дело № 20255620100763 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявени по реда на чл.422 от ГПК обективно съединени установителни искове с правно основание чл.79, ал.1, чл.86, ал.1 и чл.92, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.345, ал.1 от ТЗ, вр. чл.232, ал.2 от ЗЗД.

Ищецът „И ЕЛ ДЖИ ФИНАНС“ ЕАД, с ЕИК: 204695366, иска от съда да признае за установено, че ответникът Л. Б. Л., с ЕГН: **********, му дължи сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 268/2025 г. по описа на Районен съд – Мадан, а именно: 1 045.29 лева - лизингови вноски по Договор за финансов лизинг от 11.01.2022 г., дължими за месец октомври 2024 г. и месец ноември 2024 г., от които 501.98 лева - неплатен остатък на вноска с падеж 10.10.2024 г. и 543.31 лева - неплатена вноска с падеж 10.11.2024 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението в съда 01.07.2025 г. до окончателното изплащане; 912.00 лева - разходи за връщане на фактическото държане на лизинговото имущество, дължими на основание т.16.8 от Общите условия към договора, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 01.07.2025 г. до окончателното изплащане; 96.52 лева - неустойка за забава по т.7 от договора за финансов лизинг в размер на законната лихва за неплатени лизингови вноски, от които 49.41 лева - законна лихва върху неплатения остатък от лизингова вноска с падеж 01.10.2024 г. в размер 501.98 лева, която се дължи за периода от 11.10.2024 г. до 27.06.2025 г. и 47.11 лева - законна лихва върху лизингова вноска с падеж 01.11.2024 г. в размер 543.31 лева, която се дължи за периода от 11.11.2024 г. до 27.06.2025 г.; 3375.80 лева - дължим ДДС върху дължимите до датата на разваляне на Договора суми, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението в съда 1 01.07.2025 г. до окончателното изплащане, 120.00 лева - заплатени такси на ЧСИ за връчване на уведомление за разваляне на договора, които се дължат на основание т.16.8. от Общите условия. Претендира разноски, направени в заповедното производство и в настоящото исково производство.

Ищецът твърди, че на 11.01.2022 г. между „И ЕЛ ДЖИ ФИНАНС“ ЕАД (с предишни наименования „АМИГО ЛИЗИНГ“ ЕАД и „ФИНАСИТИ“ ЕАД), като лизингодател, Н.А.Б., с ЕГН **********, като лизингополучател и Т.П.П., с ЕГН **********, като солидарен длъжник, бил сключен Договор за финансов лизинг с № 12006752/00003, по силата на който лизингодателят предоставил на лизингополучателя лизингов обект - МПС марка MERCEDES, модел S 320, рег. № ЕН4634КХ, срещу заплащане на месечни лизингови вноски и други дължими суми, предвидени в договора и приложените към него Общи условия и погасителен план. Договорените лизингови вноски се формирали от главница и лихва, а в случай на забава на плащането на лизингова вноска или вноска по застрахователна премия по сключените застрахователни договори с повече от 5 /пет/ дни лизингополучателят дължал неустойка в размер на законната лихва за забава върху неплатената сума, дължима за периода на забавата, изчислена от датата, на която сумата първоначално станала изискуема.

На 04.10.2022 г. било сключено споразумение между лизингодателя, лизингополучателя, солидарния длъжник и ответника Л. Б. Л., по силата на което ответникът заместил в правата и в задълженията по договора лизингополучателя и солидарния длъжник, и станал лизингополучател по горепосочения договор за финансов лизинг, като в тази връзка бил подписан нов погасителен план. В т.5 от споразумението било уговорено автомобилът да се предаде от стария на новия лизингополучател. В изпълнение на това споразумение ищецът вписал ответника като ползвател на автомобила в Свидетелството за регистрация на МПС.

Ищецът твърди, че новият лизингополучател - отметникът Л. Б. Л. престанал да изпълнява задълженията си по договора за лизинг, в резултат на което дружеството предприело действия за разваляне на договора и за връщане на лизинговата вещ. След преустановяване на плащанията ответникът не върнал МПС на ищеца, поради което дружеството направило разходи за откриване и прибиране на лизинговата вещ. Ищецът ползвал услугите на „Глобъл Груп“ ООД, с чието съдействие автомобилът бил намерен и прибран на 21.11.2024 г., за което бил съставен Протокол за приемане и предаване на ПС, в който било описано и състоянието на автомобила при неговото връщане от лизингополучателя. В този документ били описани множество щети и увреждания по автомобила, които надхвърляли изхабяването от обичайната употреба, както и че Л. Б. Л. не полагал грижите на добър стопанин и не пазил лизинговата вещ.

На 28.05.2025г., чрез ЧСИ Николета Кавакова, с peг. №929 по описа на КЧСИ, ищецът връчил лично на ответника уведомление, с което развалил договора за финансов лизинг, поради виновно неизпълнение на страна на ответника, считано от 29.11.2024 г. От датата на връщане на автомобила 21.11.2024 г. до датата на връчване на уведомлението - 28.05.2025 г.

2 длъжникът имал достатъчно време да плати договорните си задължения, но въпреки това не го направил. Затова дружеството развалило договора, без да дава допълнителен срок за изпълнение, тъй като поради пълното неизпълнение от страна на ответника, ищецът нямал интерес от забавеното изпълнение. Ищецът считал договорът за развален на датата 29.11.202 4г.

Ищецът твърди още, че съгласно т. 14.1. от договора за лизинг страните по него предвидили, че режимът на облагане с ДДС е този по чл.143 от ЗДДС.

В лизинговите вноски, чиито размер бил посочен в погасителния план, не се включвала ставка за ДДС. В тази връзка, в случай на разваляне на договор за лизинг на лек автомобил, независимо от причината за това, лизинговата вещ не можело да се придобие от лизингополучателя, т.е. до датата на разваляне на договора (29.11.2024 г.) лизинговото имущество било ползвано от лизингополучателя, което ползване било облагаема с ДДС услуга по смисъла на чл.8 от ЗДДС. Следователно, в случая след разваляне на договора за лизинг лизингополучателят трябвало да заплати дължимия ДДС за ползване на лизинговия автомобил, като данъчната основа включвала всички лизингови вноски до момента на разваляне, такса оценка на кредитоспособността и първоначална вноска. Лизинговите вноски, съгласно погасителния план до датата на разваляне на договора - 29.11.2024г., били в общ размер на 16541.51 лв., а такса оценка на кредитоспособността - 337.50 лв., като сборът на тези суми формирал данъчната основа, а именно 16879.01 лв. Ищецът заплатил към държавния бюджет дължимия ДДС в размер на 3375.80 лева. Тази сума следвало да се заплати от ответника, защото автомобилът бил ползван от него и съответно той бил получател на услугата, която подлежала на облагане с ДДС по чл.8 от ЗДДС. Затова, дължимият от ответника ДДС върху вече опредЕ.та данъчна основа бил в размер на 3375.80 лева.

За събиране на вземанията си по процесния договор за лизинг, на 01.07.2025г. ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, по което било образувано електронно заповедно дело № 268/2025 г. по описа на РС – Мадан. По делото била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за процесните вземания, срещу която ответникът – длъжник подал възражение по чл.414 от ГПК. В указания му едномесечен срок, ищецът предявил установителните искове, предмет на настоящото производство.

По изложените съображения ищецът иска от съда да уважи предявените искове и да му присъди разноски, в това число и тези, направени в заповедното производство.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Ответникът не спори, че сключил споразумение с ищеца във връзка с Договор за финансов лизинг № 12006752/00003 от 11.01.2022 г., с предмет предоставяне на лизинг на автомобил - марка МЕРЦЕДЕС, модел S 320 CDI, с peг. № *********, по силата на което станал лизингополучател по посочения договор. Не спори, че бил вписан като ползвател на автомобила в Свидетелството за регистрация на МПС и че получил процесното МПС. Оспорва твърденията на ищеца, че за намирането и прибирането на МПС било необходимо ползването на услугите 3 на „ Глобъл Груп“ ООД, поради което ответникът не дължал претендираната сума от 912.00 лева - разходи по връщането на МПС. Ответникът посочва, че получил обаждане по телефона, при което бил уведомен, че следва да предаде МПС и той сторил това на 21.11.2024 г., за което бил съставен протокол за предаване на МПС.

Ответникът твърди, че никой от ищцовото дружество не му бил съобщил или уведомил, че трябва да върне процесното МПС, което никога не било укривано, поради което и не се е налагало да бъде ангажирано друго дружество за връщането на автомобила. Твърди, че ако му било съобщено къде и как точно да върне лизинговото МПС, той щял да изпълни това.

Според ответника, ищцовото дружество получило автомобила, предмет на договора за финансов лизинг, на датата 21.11.2024 г., но към тази дата същият договор не бил прекратен, тъй като ответникът не е знаел за развалянето му от страна на ищеца. Едва на 28.05.2025 г. ответникът получил чрез ЧСИ уведомление, с което ищецът го уведомявал, че е разваля договора за финансов лизинг, подари виновно неизпълнение от страна на ответника. С това уведомление, достигнало до ответника на 28.05.2025 г. ищецът считал договора за развален от 29.11.2024 г., т.е. шест шест месеца назад във времето, което било абсолютно недопустимо. Договорът за финансов лизинг действал към датата на изземването на процесното МПС, поради което ищцовото дружество нямало право да го изземе.

Ответникът оспорва като неоснователна и исковата претенция за лизингови вноски, формирани като сбор от главница и лихва за процесния период. Счита, че договорната клауза, относно формирането на лизинговите вноски, е нищожна, поради накърняване на добрите нрави и нарушение на закона и в частност - на императивни разпоредби на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите.

Ответникът оспорва и основателността на претенцията за неустойка за забавено плащане и нейния размер, съгласно точка 7 от договора, като счита, че тази клауза е нищожна, поради противоречието й със закона, тъй като била неясна и объркваща. Такава била и точка 12 от договора за финансов лизинг, защото в нея било посочено, че лизингодателят може да начисли на лизингополучателя неустойка с обезщетителен характер в размер на 15 % от доставната цена по договора за финансов лизинг, а това също противоречало на закона и добрите нрави. Поради тези неравноправни клаузи в договора ответникът изпаднал в състояние, в което не могъл да заплаща лизинговите вноски, които били неоснователно завишени.

По тези съображения ответникът иска от съда да отхвърли като неоснователни предявените искове, като приеме, че процесният договор за лизинг е нищожен, на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК, както и да му присъди разноски.

В отговора на исковата молба се „отбелязва“, че нямало абсолютно единство между текстът, изложен в Заявлението по чл.410 от ГПК и текстът, изложен в Исковата молба, а такова единство трябвало да е налице задължително. В тази връзка следва да се отбележи, че предявените искове са 4 допустими, тъй като се налице процесуалните предпоставки за съществуване и надлежно упражняване на правото на иск по реда на чл.422 от ГПК, доколкото в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, относно вземанията, предмет на установителните искове. Т.е. налице е пълен идентитет между страните и предмета по предявените установителни искове и вземанията, за които е издадена заповедта по чл.410 от ГПК.

Съдът, като взе предвид становищата, доводите и възраженията на страните, и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното: