Решение № 1779 от 17.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1779 гр. София, 17.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ваня Н. Иванова

Членове:

Полина Люб. Амбарева

Стоян Ст. Петров при участието на секретаря Димитринка Б. Димитрова-Георгиева като разгледа докладваното от Стоян Ст. Петров Въззивно гражданско дело № 20251100508959 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 12788 от 30.06.2025 г. по гр. д. № 60970 от 2024 г. Софийският районен съд е признал за установено, че на основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД А. Р. Н. с ЕГН: **** и В. С. Н. с ЕГН:

********** дължат на „Топлофикация София“ ЕАД разделно сума от по 12,42 лева, представляваща стойност на дялово разпределение за периода от 01.06.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 23.07.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК от 22.08.2024 г. по ч.гр.д. № 44947/2024 г. по описа на СРС, 53 състав, като е отхвърлил исковете срещу ответниците за заплащане разделно на сума от по 3,08 лева, представляваща мораторна лихва за забава за периода от 15.08.2021 г. до 16.07.2024 г.

Ответниците В. Н. и А. Н. са подали въззивна жалба срещу решението в частта, в която е признато за установено, че дължат суми на ищеца за дялово разпределение.

Развиват съображения, че СРС се е произнесъл по нередовна искова молба, тъй като имало противоречие между исковата молба и издадената заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК относно основанието на вземането и адреса на процесния имот. Оспорва се правилността на решението, като се поддържа, че не било доказано да е налице облигационно отношение между страните, тъй като не се установявало ответниците да са собственици или вещни ползватели на процесния имот. Излагат се аргументи, че било доказано, че в имота не е потребявана топлинна енергия, каквато се претендира от ищеца, поради което искът му бил неоснователен. Настоява се за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което искът да бъде отхвърлен. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна „Топлофикация София“ ЕАД оспорва жалбата, моли за 1 потвърждаване на решението и претендира разноски.

Третото лице помагач на страната на „Топлофикация София“ ЕАД „Нелбо“ АД не изразява становище.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

Предявени са установителни искове, уточнени пред въззивния съд с молба от 23.09.2025 г., с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответниците А.

Р. Н. с ЕГН: **** и В. С. Н. с ЕГН: **********, че дължат на „Топлофикация София“ ЕАД разделно и по равно следните суми: 12,42 лева - главница, представляваща стойност на дялово разпределение за периода от 01.06.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 23.07.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, както и 3,08 лева - мораторна лихва за забава от 15.08.2021 г. до 16.07.2024 г. за недвижим имот, находящ се в гр. София, ж. к. ****, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 22.08.2024 г. по ч.гр.д. № 44947/2024 г. по описа на СРС, 53 състав.

Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е предоставил за процесния период на ответниците услуга за дялово разпределение, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимите суми в 45-дневен срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон. Поддържа се, че ответниците не са заплатили дължимата цена за предоставена им услуга за дялово разпределение в процесния имот, поради което са изпаднали в забава и дължат разделно и по равно обезщетение за забава в размер на 3,08 лв. за периода от 15.08.2021 г. до 16.07.2024 г.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците А. Р. Н. с ЕГН: **** и В. С. Н. с ЕГН:

**********, подават общ отговор на исковата молба, чрез адв. П., с който оспорват исковите претенции като неоснователни. Оспорва се ответниците да са собственици, респ. - ползватели на процесния имот. Оспорва се през процесния период ответниците да са ползвали топлинна енергия за процесния имот. Оспорва се наличието на облигационни отношения между сочените ответници и ищеца. Твърдят, че съгласно акт за изключване на отоплението от 24.10.1998 г. същото е изключено, като на 26.01.2004 г. е извършено и изключване на топлата вода в процесния имот. Поддържат, че в рамките на исковия период не е бил монтиран топломер в имота, с оглед на което претендираната от ищеца сума не отговаря на действително потребената топлинна енергия. Оспорват, че при определянето й са спазени законовите изисквания при отчитането. Поддържат, че договорът с „НЕЛБО“ АД е нищожен, предвид липсата на Нотариално заверен протокол от Общо събрание на Етажната собственост за сключване на такъв договор, неразделната част от него по Раздел V чл. 24 т. 4 от Общите Условия за продажба на топлинна енергия. Оспорват, че положените подписи на собствениците - възложители са положени лично от тях в приложения списък на етажните собственици, с доводите, че не е налице необходимото мнозинство и кворум за вземане на решението за сключване на договор между етажните собственици и „НЕЛБО“ АД, който оспорват, че е сключен с ЕС на сградата, находяща се в гр. София, ж.к. ****. Оспорва се, че ищецът реално е доставил процесното количество и качество 2 топлинна енергия до процесния имот, като се твърди, че е налице неправилно отчитане и невярно дялово разпределение. Поддържат, че не са представени и отчети за показанията на общия топломер в абонатната станция с технически и нормативно обоснован технологичен разход на топлинна енергия, който се приспада от измереното показание на топломера и е за сметка на топлопреносното предприятие. Твърдят, че не дължат и обезщетения за забава, тъй като не са били поставяни в забава чрез отправяне на покана от ищеца по реда на чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Оспорват вземанията, като твърдят, че същите са завишени, както и релевират възражение за изтекла погасителна давност.

С определение от 03.02.2025 г. като трето лице-помагач на страната на ищеца е конституирано „Нелбо“ АД, което е взело становище, че топлинната енергия и определена в съответствие с нормативните изисквания.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав счита, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато нарушение на императивни материални норми.

С молба от 23.09.2025 г., депозирана във връзка с указания на въззивния съд, ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е отстранил противоречията в исковата молба и я е привел в съответствие с издадената заповед за изпълнение, поради което няма основания за обезсилване на първоинстанционното решение.

Решението на СРС е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Неоснователно е възражението на въззивниците, че не било доказано наличието на облигационно отношение между страните. Съгласно разпоредбите на § 1, т.42 от ДР на ЗЕ (приложима редакция в периода м.01.2012 г. – 17.07.2012 г.) и на чл.153, ал.1 ЗЕ и § 1, т.2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. На л. 97 от първоинстанционното дело е представен договор за покупко-продажба на жилище, от който се установява, че ответниците са придобили ап. № 59, находящ с в гр. София, ж. к. ****. До колкото няма доказателства за квотите им в съсобствеността, следва да се приеме, че притежават имота при равни права – чл. 30, ал. 2 ЗС. От удостоверение изх.

№ 68-00-529/23.04.2014 г. на ГИС – София се установява, че ж. к. **** е идентичен с адрес ж. к. ****. По делото не са ангажирани доказателства, от които да се направи извод, че през процесния период този имот не е бил собственост на ответниците, респективно, че друго лице е имало договорни отношения с топлопреносното предприятие, поради което правилно СРС е приел, че същият е тяхно притежание, респективно е налице облигационно отношение с ищеца.

Неоснователни са възраженията на въззивниците, че няма основание да заплащат на ищеца цената на услугата за дялово разпределение. Такова основание е предвидено в чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от Общите условия, както и в чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. Дяловото разпределение се извършва възмездно от продавача или по негово възлагане от търговец, избран от ЕС, като тези разходи се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово 3 разпределение. Районният съд е изложил подробни мотиви в тази насока, които се споделят от настоящия състав и на основание чл. 272 ГПК следва да се препрати към тях. Следователно, основателно ответниците са осъдени да заплатят на ищеца претендираните суми за дялово разпределение.

Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част, като на основание чл. 4 и чл. 3 от Закона за въвеждане на еврото в Република България /ЗВЕРБ/ всички суми подлежат на автоматично превалутиране в евро по официалния валутен курс, с който България се присъединява към еврозоната на 1 януари 2026 г. /1 евро = 1,95583 лв./.

По разноските:

С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция и направеното от въззиваемия искане за разноски, въззивниците следва бъдат осъдени да му заплатят разделно и по равно юрисконсултско възнаграждение в общ размер от 102,26 евро /всеки по 51,13 евро/.

Воден от горното, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 12788 от 30.06.2025 г. по гр. д. № 60970 от 2024 г. на Софийския районен съд в обжалваната част, с която е признато за установено, че на основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79 ,ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД А. Р. Н. с ЕГН: **** и В. С. Н. с ЕГН: ********** дължат на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: 831609046 разделно сума от по 6,35 евро /превалутирани 12,42 лева/, представляваща стойност на дялово разпределение за периода от 01.06.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 23.07.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 22.08.2024 г. по ч.гр.д. № 44947/2024 г. по описа на СРС, 53 състав, както и в частта, с която ответниците са осъдени да заплатят на ищеца сума от общо 332,34 евро /превалутирани 650 лева/, представляваща разноски в исковото и заповедното производство.

ОСЪЖДА А. Р. Н. с ЕГН: **** и В. С. Н. с ЕГН: ********** да заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046 разделно сумата от по 51,13 евро, представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.

Решението е постановено с участието на „Нелбо“ АД, като трето лице-помагач на страната на „Топлофикация София“ ЕАД.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4