Определение № 1076 от 07.04.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1076 гр. София, 07.04.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Костадинка Недкова

Членове:

Николай Марков

Красимир Машев като разгледа докладваното от Красимир Машев Касационно търговско дело № 20248002902334 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, предявена от синдиците на „Корпоративна търговска банка” АД (в несъстоятелност), приподписана от адв. В. Вачевска от САК, с надлежно учредена по делото представителна власт, срещу решение № 374/07.06.2024 г., постановено по в. т. д. № 911/2023 г. по описа на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, Трети състав, с което е потвърдено решение № 260340/21.09.2023 г., постановено по т. д. № 1577/2017 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 11 състав, с което са отхвърлени предявените под евентуалност от синдиците на „КТБ” АД (в несъстоятелност) срещу „АГП Дивелопмънт“ АД обективно съединени искове с правно основание чл. 3, ал. 3 ЗБН (главния иск), чл. 59, ал.

5 ЗБН, чл. 59, ал. 3 ЗБН и чл. 59, ал. 2 ЗБН за признаване за установено, че прихващането, извършено с изявление с вх. № 12307/26.11.2014 г. е нищожно (по главния иск), съответно относително недействително

(непротивопоставимо) по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „КТБ” АД (н.).

Касаторът поддържа, че въззивното решение е незаконосъобразно, тъй 1 като е постановено при неправилно приложение на материалния закон и при неспазване на правилата на логическото мислене, поради което то е и необосновано. Твърди, че процесното компенсаторно изявление е нищожно, тъй като то е извършено при съществуване на уредените в чл. 116, ал. 2, т. 2 ЗКИ, чл. 3, ал. 2 ЗБН и чл. 36, ал. 2 ЗКИ нормативни забрани, като от отнемане на лицензията на банката за извършване на банкова дейност – 06.11.2014 г., влиза в сила забраната на чл. 3, ал. 2 ЗБН, а правните последици от неспазването , уредени в ал. 3, са нищожност на действията и сделките по отношение на кредиторите. Счита, че в процеса на доказване ищецът е установил по несъмнен начин всички материални предпоставки, обуславящи относителната недействителност на процесното компенсаторно изявление по смисъла на чл. 59, ал. 5 ЗБН (макар и тази правна норма да е обезсилена като противоконституционна, тя следвало да намери приложение при решаване на настоящия казус, тъй като съгласно правото на ЕС, което притежава примат над националното законодателство, било допустимо обратно действие на тази разпоредба); на чл. 59, ал. 3 ЗБН - знанието у ответника за настъпилата неплатежоспобност на банката, т.е. недобросъвестността на кредитора трябва да се презумира от факта, че всеки български гражданин е узнал, че банката е изпаднала в Т.а състояние, с издаването на УС на БНБ решения, съгласно които в резултат на спиране на плащанията към клиенти „КТБ” АД е поставено под специален надзор поради опасност от неплатежоспособност; на чл. 59, ал. 2 ЗБН – не е спазена предписаната от закона форма за действителност на компенсаторното изявление (писмена форма с нотариална заверка на подписа).

Касаторът обосновава искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, съдържащо се в изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК, със специалните процесуални предпоставки, регламентирани в чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, като поставя следните материалноправни въпроса: 1.

„Приложима ли е редакцията на чл. 59, ал. 5 ЗБН, приета на 28.11.2014 г., за процесните прихващания въпреки обявения за противоконституционен § 8 от ЗИДЗБН, с който е придадено обратно действие на чл. 59, ал. 5 ЗБН, доколкото с определение от 15.11.2022 г. на СЕС по дело С-260/21 се допуска държава членка да приеме общи правила относно прихващането в рамките на банковата несъстоятелност дори ако те имат обратно действие?“; 2. „С оглед противоречието между определение от 15.11.2022 г. на СЕС по дело С-260/21 2 и Решение № 8/27.05.2021 г. на Конституционния съд, с което е обявена за противоконституционна разпоредбата на § 8 на ЗБН, следва ли да се приложи редакцията на чл. 59, ал. 5 ЗБН, приета на 28.11.2014 г., доколкото правото на Европейския съюз има примат над националните законодателства на държавите членки на Европейския съюз, включително над Конституцията и решенията на Конституционния съд?“ (по тези два въпроса се твърди противоречие с акт на СЕС); 3. „От кой момент възниква правото за предявяване на иск по чл. 59, ал. 5 ЗБН – от откриването на производството по несъстоятелност на търговската банка или на един по-ранен етап?“; 4.

„Допустимо ли е при тълкуване на понятието „длъжник“, използвано в чл. 59, ал. 5 ЗБН (в редакцията преди 28.11.2014 г.), да бъде прилагано тълкуването по аналогия на същото понятие, използвано в чл. 645, ал. 4 ТЗ и съдебната практика по същия? При тълкуване на неясно понятие не следва ли да бъде приложено тълкуването съгласно разпоредбите на същия закон? Трябва ли да бъдат спазени разпоредбата на чл. 46, ал. 1 ЗНА и принципите и правилата на общата теория на правото при тълкуване на неясни законови разпоредби, както и посоченият ред на тълкуване?“; 5. „Приложима ли е разпоредбата на чл. 59, ал. 2 ЗБН спрямо изявления за прихващане, отправени преди откриване на производството по несъстоятелност?“; 6. „Узнаването на информацията, разпространена чрез официалната интернет страница на БНБ не следва ли да се приеме за публично оповестена и достигнала до всеки заинтересован от ситуацията в КТБ и най-вече длъжници и кредитори на банката?“ и 7.

„Приложима ли е нормата на чл. 3, ал. 2 ЗБН по отношение на прихващане, което представлява и искане за извършване на платежна операция?“ (твърди се, че правният отговор по материалноправните въпроси от т. 3 до т. 7, вкл. ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитие на правото).

Ответникът по касационната жалба е подал в законоустановения срок писмен отговор на касационната жалба, в която развива правни съображения както за необосноваване на основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, така и за неоснователност на касационните основания, изложени в касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, IІ отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.

280, ал. 1 ГПК, констатира следното:

3

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, чрез синдиците на несъстоятелната банка, като тя е приподписана от адвокат с надлежно учредена по делото представителна власт, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че от съдебната експертиза се установява, че по счетоводни данни от банката към момента, когато е извършено процесното компенсаторно изявление – на 26.11.2014 г., релевантният кредит е бил погасен въз основа на извършени предходни прихващания и плащания с налични средства на дружеството, поради което не е налице валидно пасивно вземане, което да бъде погасено с активното вземане по разплащателната сметка на „АГП Дивелопмънт“ АД.

Освен липсата на пасивно вземане, според съдебната експертиза, сумата от 509206,58 лв. по разплащателната сметка на ответника е била налична само вследствие на погрешни счетоводни данни, като резултат от неправилно сторнирани погасителни вноски по кредита (и тази грешка на последващ етап е била отстранена), т.е. липсвало е ликвидно активно вземане, а, за да се упражни правото на прихващане на длъжника, вземанията трябва да са действителни - в случая било изяснено, че те не са съществували, поради което само на това основание предявените искове се явяват неоснователни. Но дори и да са съществували годни за компенсиране насрещни парични вземания, въззивният съд е счел, че предявените под евентуалност обективно съединени искове са неоснователни по следните правни съображения:

Апелативният съд е изяснил, че по приложението на чл. 3, ал. 2 ЗБН (по главния иск) е формирана по реда на чл. 290 ГПК казуална практика - решение № 239/15.05.2018 г. по т. д. 986/2017 г. по описа на ВКС, ТК, I TO, с която е разяснена нормативната воля на законодателя, изразена в разпоредбата на чл.

3, ал. 2 ЗБН (от датата на решението за отнемане на лицензията за извършване на банкова дейност на основание чл. 36, ал. 2 ЗКИ се забранява извършването на разпоредителни сделки и действия с имущество на банката, с изключение извършването на обичайни разноски, насочени към неговото запазване и управление; от същата дата не могат да се извършват действия и сделки, насочени към събиране, предоговаряне или обезпечаване на вземания срещу банката, както и към изпълнение на нейни парични задължения, независимо 4 от начина на изпълнение, като с разпоредбата на чл. 3, ал. 3 ЗБН са прогласени за нищожни по отношение на кредиторите на несъстоятелността всички действия и сделки, извършени в нарушение на ал. 2). С това съдебно решение е изяснено, че систематичното тълкуване на разпоредбата на чл. 3, ал. 2 ЗБН, във връзка със специалния иск по чл. 59, ал. 3 ЗБН налага правния извод за наличието на различни, уредени в закона, фактически състави, поради което и в случай като процесния – при осъществени прихващания от длъжник на банката нормата на чл. 3, ал. 2 ЗБН не може да намери приложение, респ. разпоредбата на чл. 3, ал. 3, във вр. с ал. 2 ЗБН, уреждаща нищожността на действия и сделки, не може да се тълкува разширително. В този смисъл и използваният термин „изпълнение на задължение“ не следвало да се възприеме като събирателен израз, включващ и прихващането, което, принципно, представлява способ за погасяване на задължения, наред с подновяването и опрощаването, а не като изпълнение на задължение. Прието е и, че нормата на чл. 3, ал. 2 ЗБН има за обект действия и сделки, осъществими от банката като участник в оспореното правоотношение. Следователно, прихващането, извършено от кредитор на банка в несъстоятелност, не попада сред действията и сделките по чл. 3, ал. 2 ЗБН и подлежи на оспорване само на основание чл. 59, ал. 3 и чл. 59, ал. 5 ЗБН, като те са специални за този погасителен способ норми, поради което предявеният иск с правно основание чл. 3, ал. 3 ЗБН, във вр. с чл. 3, ал. 2 ЗБН е неоснователен.

След отхвърляне на главния иск въззивният съд е разгледал предявените под евентуалност обективно съединени искове. Изяснил е, че с чл. 59 ЗБН се въвежда специална уредба на действието, респ. недействителността на прихващанията, извършени от или по отношение на банка в несъстоятелност.

Тези разпоредби са материалноправни, поради което съобразно основния принцип новите материалноправни норми се прилагат спрямо настъпили при тяхното действие юридически факти, като обратна сила може да им се придаде само по изключение и то с изрична законова разпоредба - чл. 14 ЗНА.

Принципът на правна сигурност е производен на принципа на правовата държава и принципа за закрила на законно придобити права, гарантирани от Конституцията на Република България. Апелативният съд е приел, че в този смисъл са и мотивите на КС по решение № 4/11.03.2014 г. по к. д. № 12/2013 г., с което е разяснено, че поначало законът действа занапред и се прилага само по отношение на факти и обстоятелства, които възникват след влизането му в 5 сила. Законодателят е овластен да определи свободно въпроса за границите на действие на законите във времето и по отношение на правоотношенията, които са възникнали при действието на отменения закон, но ще бъдат решени при действието на новия закон. Когато на новия закон се придава действие спрямо възникнали и съществуващи правоотношения, които са „заварени“, е налице несъщинско обратно действие или незабавно действие на новия закон.

За да действа новият граждански закон спрямо възникналите преди влизането му в сила правоотношения, е необходимо законодателят изрично да им придаде обратна сила. Същинско обратно действие новият закон има само тогава, когато той засяга придобити вече права или погасени задължения. КС се е произнесъл, че когато новият закон преурежда вече настъпили правни последици от юридическите факти, е налице обратно действие на закона.