Определение № 1404 от 09.10.2024, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1404 гр. Плевен, 08.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в закрито заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЕКАТЕРИНА Т. Г.А-ПАНОВА

Членове:

МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА като разгледа докладваното от ЕКАТЕРИНА Т. Г.А-ПАНОВА Въззивно частно гражданско дело № 20244400500725 по описа за 2024 година Производството е с пр. осн. Чл. 274 от ГПК .

С определение № 4418 от 29.09.2023 г по гр. дело № 4777/2023г по описа на РС – Плевен състав на същия съд Е прекратил производството по делото пред Пл РС и е изпратил делото за разглеждане от Административен съд – Плевен.

Недоволен от така постановеното определение е останал ищецът , който го атакува като възразява, че е незаконосъобразно. Излагат се твърдения, че е лишен от защита на правата си, че съдът не е съобразил неговите фактически твърдения и е дал неправилна квалификация на исковете, че ищецът е отправил претенциите си срещу ответниците като физически лица. Претендира се отмяна на определението като се съобразят действителните искания на страната и делото се върне за по - нататъшни процесуални действия.

Като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните Плевенски окръжен съд намира за установено следното:

ЖАЛБАТА Е ДОПУСТИМА И ОСНОВАТЕЛНА

РС – Плевен е приел, че в производството са съединени за разглеждане общо 5 броя искови молби, подадени от Г. В. В., ЕГН**********, ОЗ-Ловеч, XI група против М. Г. Т., гр.Плевен, Затвора –Плевен, Парк Кайлъка и Д.П. Г., гр.Плевен, Затвора –Плевен, Парк Кайлъка. С исковите 1 молби, според РС, са изложени твърдения, че двамата ответници, като служители в Затвора-Плевен са извършили противоправни действия в хода на извършено претърсване на ищеца на дата 28.07.2022г. и с тези си действия са му нанесли нематериални щети от описания вид и размер като се правят искания ответниците да бъдат осъдени да му заплатят исковите суми, представляващи обезщетения за претърпените от него вреди.

Видно е било, според РС, че ищецът основава исковете си на твърденията, че в деня на превеждането му – 28.07.2022 г. от Затвора в гр.

Плевен в Затвора в гр. Ловеч, за времето от 09.00ч до 12.00ч, ответниците, служители на Затвора в Плевен, са осъществили нерегламентирано претърсване на личните му вещи и са отнели личните на ищеца вещи. Твърдял е , че за извършените от ответниците действия не била представена заповед на началника на затвора съгласно установения ред. Освен незаконно ищецът считал, че поведението на ответниците е и неморално, тъй като те отнели на ищеца описаните лични вещи само защото разполагали с власт. Считал още, че не били спазени разпоредбите на чл. 122 от ЗИНС, и чл. 1 от протокол № 1 към ЕКПЧОС. Разпоредбата на чл. 17 от КРБ, гласяла, че собствеността е неприкосновено, но считал, че това явно не е така за държавните служители.

Вследствие на това противоправно поведение ищецът твърдял, че е претърпял като пряка и непосредствена последица нематериални и материални вреди.

С оглед обстоятелствената част на исковите молби, в която ищецът е въвел фактически твърдения за спорното право, очертавайки, основанието на исковете и петитумите, съдът е приел, че е сезиран с обективно кумулативно съединени осъдителни искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за вреди от незаконосъобразна дейност на служител към администрацията на затвора при или по повод изпълнение на наказание лишаване от свобода.

Материалноправният режим на отговорността на държавата за вреди от административна дейност е регламентиран в чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ.

Предявените обаче искове по чл. 1 от ЗОДОВ, според РС, с които се ангажира отговорността на държавата за вреди от административна дейност, са подсъдни и подлежат на разглеждане от административните съдилища съгласно чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ. В обхвата на този режим на отговорност попадат и служителите на надзора към затвора, тъй като когато органите по изпълнение на наказанията упражняват дейност по управление на местата за 2 лишаване от свобода, те също извършват административна дейност и вредите от нея следва да се търсят по реда на чл. 1 ЗОДОВ ( Тълкувателно постановление № 2/2014 г. по тълк. Дело № 2/2014 г. по описа на ВКС и ВАС).

Такъв е и разглеждания случай, според РС, в който ищецът твърди, че вредите са причинени от противоправното поведение на ответниците, който са от надзорно-охранителния състав към съответната администрация на затвора в гр. Плевен. Противоправността според изложените в исковите молби фактически твърдения произтича от неспазване на Основният закон, наднационалното законодателство и установеният ред за извършване на претърсване и изземване. Редът за извършване на претърсване и обиск от надзорно-охранителния състав е регламентиран в чл. 85 и сл. от ППЗИНС, с който съгласно чл. 1, се урежда прилагането на ЗИНС, респ. извършването на тази дейност на територията на затвора е възможно само от служители на затвора, в това им качество. Предвид горното, съдът е приел, че предявените обективно и субективно пасивно кумулативно съединени искове следва да бъдат разгледани от административните съдилища на основание чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ, поради което и с оглед чл. 118, ал. 2 от ГПК, делото следва да се изпрати по подсъдност на Административен съд – Плевен.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО Е НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО

Пл ОС при участието на председателя на настоящия съдебен състав и първия член от същия състав се е произнасял по аналогичен казус и е постановил потвърждаване на определение на РС – Плевен по казуса като е приел, че фактическите твърдения в исковите молби са ясни.

В определение № 4204/25.09.2024 г по гр. дело № 3428/24 г на трето г.о на ВКС на РБ е прието, че процесуалната легитимация на страните е абсолютна процесуална предпоставка за правото на иск, поради което за наличието й съдът следи служебно. Надлежните, процесуално легитимирани страни в процеса са лицето, от чието име се води делото ( ищец) и лицето, срещу което се води – ответник. Кои са тези лица следва от заявеното от ищеца спорно право, индивидуализирано и с носителите на правоотношението, от което произтича. Ако е налице неяснота и / или противоречие между обстоятелствената част и петитума на иска, включително несъответствие 3 между обстоятелствата, сочещи на правен интерес да се търси защита срещу определено лице и посочения за ответник, съдът е длъжен да даде срок на ищеца, в който констатираната нередовност бъде отстранена, в т.ч. и чрез предприемане на действия за конституиране на надлежен ответник. Правната квалификация на иска и съответно преценката на съда по чл. 118, ал.2 ГПК предполагат редовна искова молба, насочена срещу надлежен ответник.

Правната квалификация на иска по чл. 1 ЗОДОВ е била определена без соченият от ищеца за ответник да е надлежен такъв по такъв иск и по нередовна искова молба. Изводът за подсъдността на спора е преждевременен и затова неправилно формиран.

При наличието на тази актуална практика на ВКС на РБ следва да се отмени атакуваното определние и делото да се върне на РС – Плевен за оставяне на исковите молби без движение и даване на указания на ищеца да поясни обстоятелствата, при които надзирателят в затвора е осъществил конкретното действие (разпоредил е отнемане на личната вещ на ищеца) и да ги свърже с посочения ответник. Указанията следва да отчитат възможните законови хипотези за обезщетяване на вреди, причинени от надзирател в затвор, при и по повод изпълнение на длъжността му, на лица, изтърпяващи наказание лишаване от свобода, и отговорните в отделните хипотези субекти ( чл. 45 ЗЗД вр. с чл. 19, ал.2 ЗИНЗС вр. с чл. 216, ал.3 ЗМВР; чл.284, ал.1 ЗИНЗС; чл. 216, ал.2 ЗМВР вр. с чл.1 ЗОДОВ). Едва след изпълнение на дадените указания и при спазване принципа на диспозитивното начало в гражданския процес са възможни изводи за допустимостта на иска и подсъдността на спора.

Видно от материалите по делото на първата инстанция не е налице даване на указания от типа на горепосочените.

Предвид гореизложеното следва да се отмени атакуваното определение и да се върне делото за следващи процесуални действия съобразно мотивите на настоящето определение.

Водим от горното, Плевенски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

4

ОТМЕНЯ ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 4418 от 29.09.2023 г по гр. дело № 4777/2023г по описа на РС – Плевен КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО

ВРЪЩА делото на ПлРС за по – нататъшни съдопроизводствени действия съобразно мотивите на настоящето определение ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5