Решение № 1263 от 27.11.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1263 гр. Варна, 27.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. Стоянов при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско дело № 20253100501542 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на С. Г. С., ЕГН ********** срещу Решение № 972/20.03.2025 г., постановено по гр. дело № 11334/2023 г. по описа на РС-Варна, В ЧАСТТА МУ, с която въззивникът С. Г. С. – ищец по първоначалните искове и ответник по насрещен иск, е осъден да заплати на „МТГ – Д.“ АД, ЕИК *******, със седалище гр. Варна, на основание чл. 50 от ЗЗД, сумата от 2730, 28 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди под формата на претърпени загуби, изразяващи се в заплатените от „МТГ – Д.“ АД ремонтни дейности по възстановяването на апартамент № 11 находящ се в с. Е., ул. „К.” № 4, ет. 3, увреден в резултат на настъпил на 22.07.2022 г. пожар, възникнал от удължител с разклонител, собственост на С.

Г. С., а именно: очукване на мазилка около врати и прозорци на стойност от 213, 18 лева; хоризонтален пренос на мебели, техника и строителни отпадъци и изнасянето им – на стойност 1200, 78 лева; извозване на строителни отпадъци до депо – на стойност от 500 лева; доставка и монтаж на интериорни врати (четири броя) – на стойност от 816, 32 лева, ведно със законната лихва върху сумата от 2730, 28 лева, считано от датата на пожара – 22.07.2022 година до окончателното й изплащане.

В жалбата са наведени оплаквания, че решението е непр авилно и незаконосъобразно, постановено е в нарушение на материалния закон и при допуснати нарушения на процесуалните правила, които обобщено се свеждат до неправилна преценка и анализ на доказателствата, в резултат на което 1 решението е и необосновано.

На първо място въззивникът твърди, че противно на приетото от първоинстанционният съд ищецът по насрещния иск „МТГ – Д.“ АД не е доказал настъпването на всички правопораждащи за ангажиране на отговорността му факти. Излага, че неправилно съдът е приел, че причина за пожара е вещ на жалбоподателя – удължител с разклонител – а не техническа неизправност в остарялата и неподдържана електрическата инсталация на собствената на ищеца по насрещния иск сграда, доказателствата за състоянието на която сграда счита, че не са били предмет на самостоятелно обсъждане от районния съд. Сочи също, че наличието на разклонител в обитавания от него апартамент не е установено по безспорен начин. В жалбата е направен подробен анализ на заключението на изслушаната в първата инстанция комплексна съдебно пожаро-техническа и инженерно-техническа експертиза, което заключение въззивникът счита за необосновано, поради което и недопускането от страна на районния съд н а повторна експертиза представлява процесуално нарушение.

Жалбоподателят счита, че искът, предявен против него, не е доказан и по размер, като изводът на районния съд за дължимост на сумата от 2730, 28 лева е основан на превратно тълкуване на доказателствата по делото. Твърди, че включените в заключението по проведената съдебно техническа и оценителна експертиза разходи за ремонтни дейности и строителни материали са вече възстановени на ищеца от застрахователя ЗЕАД „Б.В.И.Г.“ ЕАД и не подлежат на повторно заплащане. Относно Протокола образец № 19 от 18.10.2022 г. за приети за извършени СМР на стойност 41 191,71 лева, кредитиран от РС–Варна, въззивникът счита, че протоколът включва и суми за допълнителни дейности, които не са свързани с пожара и които суми не са зявени за плащане от „МТГ – Д.“ АД към застрахователя и са извън предмета на спора. Относно фактура № 1000000489/18.10.2022 г. излага, че в същата са описани единствено неконкретизирани стоки и услуги.

Отправено е искане за отмяна на решението в обжалваната от въззивника, ответник по насрещния иск, част и за постановяване на друго, с което искът на дружеството в частта му за заплащане на сумата от 2730, 28 лева – обезщетение за причинени имуществени вреди от настъпилия на 22.07.2022 год. пожар в апартамента на въззиваемото дружество да бъде отхвърлен. Претендира присъждане на разноски.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, насрещната страна – „МТГ – Д.“ АД, чрез процесуални представители, оспорва жалбата, счита, че е неоснователна, а решението в обжалваната от ответника по иска част – правилно и настоява да бъде потвърдено. Претендира разноски.

В съдебно заседание въззивникът С. С. чрез процесуален представител поддържа въззивната си жалба и настоява да бъде уважена. Претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание дръжеството – въззиваем „МТГ – Д.“ АД, със седалище гр. Варна, чрез процесуални представители, оспорва въззивната жалба, счита, че е неоснователна, а първоинстанционното решение в 2 обжалваната част – правилно и настоява да бъде потвърдено в тази част.

Претендира присъждане на разноски.

В частите, с които са отхвърлени предявени от С. С. против „МТГ – Д.“ АД, със седалище гр. Варна, обективно съединени в условията на евентуалност един спрямо друг искове по чл. 247 ЗЗД, по чл. 49 ЗЗД и по чл.

230, ал. 3 ЗЗД, заявени като частични, за заплащане на сумата от 1000 лева, съставляваща част от целия размер от 6610 лева – представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в погиване на собствени на С. С. вещи в резултат от пожар на 22.07.2022 год. в апартамент № 11, находящ се в с. Е., Варненска област, ул. „К.” № 4, ет. 3, както и в частта му, с която е отхвърлен за разликата над 2730, 28 лева до претендираните 5984, 02 лева предявения от „МТГ Д.“ АД, със седалище гр. Варна срещу С. Г. С. насрещен иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, първоинстанционното решение не е обжалвано в тези части е влязло в сила и не е предмет на въззивната проверка.

Съдът съобрази следното:

В исковата си молба, уточнена с молба от 16.11.2023 год. и от 22.03.2024 год., ищецът „МТГ – Д.“ АД, със седалище гр. Варна е навел следните твърдения: Въз основа на договор за настаняване от 01.07.2012 год., сключен на основание настанителна заповед от 27.06.2012 год., изд. от изпълнителния директор на дружеството, ищецът е предоставил за ползване на ответника С.

Г. С. свой собствен апартамент във ведомствена жилищна сграда, находящ се в с. Е., общ. Б., ул. К. № 4, ет. 3, апартамент № 11. На 22.07.2022 год. в апартамента е станал пожар, възникнал от късо съединение в удължител с разклонител, която вещ към датата на възникване на пожара е била собственост, респ. се е намирала под надзора на Ст. С., в обитаваното от него жилище в с. Е.. Според ищеца, късото съединение е възникнало от свойствата и недостатъците на самата вещ. Навежда, че сградата на дружеството, в която се намира и предоставения на ответника за ползване ведомствен апартамент, била застрахована, вкл. и за риска „пожар“. Застрахователят изплатил на ищеца застрахователна сума, която обаче не покривала напълно размера на реално претърпените от ищеца материални вреди. Не били заплатени от застрахователя следните суми: 231, 18 лева – за очукване на мазилка около врати и прозорци; 1200, 78 лева – за хоризонтален пренос на мебели, техника и строителни отпадъци и изнасянето им; 500 лева – за извозване на строителни отпадъци до депо и 816, 32 лева –за доставка и монтаж на четири броя интериорни врати.

Отправеното искане е за осъждане на ответника да заплати на ищцовото дружество сумата от 2730, 28 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди под формата на претърпени загуби, изразяващи се в заплатените от „МТГ – Д.“ АД ремонтни дейности по възстановяването на апартамент № 11 находящ се в с. Е., ул. „К.” № 4, ет. 3, увреден в резултат на настъпил на 22.07.2022 г. пожар, възникнал от удължител с разклонител, собственост на ответника С. Г. С., а именно: очукване на мазилка около врати и прозорци на стойност от 213, 18 лева; хоризонтален пренос на мебели, техника и строителни отпадъци и изнасянето им – на стойност 1200, 78 лева;

3 извозване на строителни отпадъци до депо – на стойност от 500 лева; доставка и монтаж на четири броя интериорни врати – на стойност от 816, 32 лева, ведно със законната лихва върху сумата от 2730, 28 лева, считано от датата на пожара – 22.07.2022 година до окончателното й изплащане.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК чрез процесуален представител, ответникът С. Г. С. оспорва иска. Твърди, че е ползвал жилището на годно правно основание – заем за послужване. Оспорва, че п р и ч и н а за възникналия пожар е удължител с разклонител, негова собственост. Твърди, че причина за пожара е остарялата и неподдържана електрическа инсталация в сградата, в която се намира и апартаментът.

Навежда, че ищецът – заемодател му е предоставил за ползване вещ със скрити недостатъци, изразяващи се в неизправната електрическа система (инсталация) на сградата и не е изпълнил задължението си да предостави на ответника - заемател по заема за послужване – годна за ползване, обезопасена вещ и да му съобщи за скритите недостатъци на вещта, които според ответника е можело да се установят, както и да се отстранят при полагане на дължимата грижа. Позовава се на нормата на чл. 247 ЗЗД, според която заемодателят дължи обезщетение за вредите, причинени на заемателя от скритите недостатъци на заетата вещ ако умишлено или поради небрежност не ги е съобщил на заемателя. Ответникът оспорва иска и по размер. Твърди, че описаните от ищеца разходи за СМР са му били заплатени от застрахователя, оспорва също, че тези СМР са във връзка с възникналия пожар.

По тези съобржения счита предявения против него иск за обезщетение за причинени материални вреди за неоснователен и настоява за отхвърлянето му.

В съдебно заседание ищецът поддържа иска, а ответникът го оспорва, поддържа подадения писмен отговор.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно по делото, че въз основа на трудов договор от 2002 год. ответникът С. С. работи в ищцовото дружество на длъжността „корабен тръбар“.

С молба от 27.06.2012 год. ответникът Ст. С. е поискал да бъде настанен във ведомствено жилище, собственост на ищцовото дружество, находящо се в жилищна сграда в с. Е., общ. Б..

С договор за настаняване от 01.07.2012 год., сключен между ищеца и ответника въз основа на издадена от изпълнителния директор на ищцовото дружество Настанителна заповед от 27.06.2012 год., дружеството-ищец е предоставило на ответника, наречен в договора „ползвател“, за временно и безвъзмездно ползване апартамент № 11, намиращ се във ведомствена жилищна сграда на „МТГ – Д.“ АД, с адрес: с. Е., ул. К. № 4, разположен на трети жилищен етаж, за срок до 30.05.2013 год. (чл. 1-3 от договора), като ползвателят се е задължил да заплаща дължимите месечни суми за текущи разходи – ел. енергия, парно отопление, вода и поддръжка на сградата – чийто 4 размер се определя по посочен в договора начин.

Не е спорно по делото, че след изтичане на срока на горния договор за настаняване, ответникът е продължил да ползва апартамента със съгласието на ищцовото дружество – в тази насока и писмени доказателства, от които е видно, че през 2022 год. ответникът е заплащал месечни суми за текущи разходи за ползването на апартамента.

Не е спорно също, а това се установява и от писмените доказателства, че на 22.07.2022 год. в предоставения на ответника за ползване ведомствен апартамент е станал пожар през време, в което ответникът е бил на работа.

Със Заповед № 45 от 25.07.2022 год. на изп. директор на ищцовото дружество договорът за настаняване на ответника е прекратен и той е отстранен от апартамента, считано от 31.07.2022 год.

От заключението на комплексна съдебно пожаро - техническа и инженерно – техническа експертиза, при която се установява, че причината за възникналия пожар в апартамент 11 на третия етаж в сградата, находяща се на адрес: с. Е., ул. „К.“ № 4 от 22.07.2022 г., е техническа неизправност от високо преходно съпротивление и късо съединение, довели до тлеене и първоначално запалване на електрически кабел на разклонител, до прозореца в стаята, разположена вляво от входната врата на апартамента. Разклонителят не е част от проектираната и въведената в експлоатация по надлежния ред силова инсталация на сградата. В конкретния случай късото съединение се предхожда от високо преходно съпротивление, което възниква вследствие на нарушена, респ. недобра, ел. връзка между отделни контактни повърхности, в областта на недобрия преход се повишава температурата, която от своя страна предизвиква разтопяване на изолацията на проводниците и дава възможност за тяхното допиране. Според вещите лица електрическата инсталация на сградата не е остаряла, нито е амортизирана, тъй като доказателства за подобен извод липсват. Пожарът се е развил и обхванал само една стая от апартамента. В останалата част от апартамента има частични стопявания и силни опушвания със сажди. От възП.яването на пожара до неговото окончателно потушаване са изминали около 50 минути. Късото съединение е възникнало в намерения в жилището удължител и разклонител, който удължител е намерен със силно изгоряла изолация и който при допир се разпада вследствие на термичните процеси на горене. Вещите лица поясняват, че разклонителите се изработват с многожични проводници, докато електрическата инсталация на сградата се изработва с твърди проводници. Ел. инсталацията на сградата преди възникване на пожара е била изправна – в този смисъл е инвестиционния проект част „Електрическа“ изготвен и од о б р е н по надлежния ред. Електрическата инсталация на сградата съответства на изскванията на комутационната апаратура, която е монтирана в сградата, а също и на изискванията на действащите към момента на проектирането правилник ПУЕУ, на базата на който има приложено удостоверение № 17/06.11.2006 г., подписано от главен архитект на община Б..