Решение № 12 от 13.01.2026, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 12 гр. Монтана, 13.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Миронова при участието на секретаря СИЛВИЯ Л. Г. като разгледа докладваното от Албена Миронова Гражданско дело № 20241600100462 по описа за 2024 година

Предявен е иск от КООПЕРАЦИЯ Р.– с. *, обл. *, ЕИК *, чрез пълномощника си, адв. В. К., МАК, срещу И. Ц., ЕГН ********** от с. *, обл.

*, с която са предявени искове за заплащане на обезщетение за лишаване от право на ползване на земеделски имоти.

Ищецът твърди, че с влязло в сила решение по гр.д. № 394/2021 год. на РС Монтана е признато за установено по отношение на отв. И. Ц., че Договорът за аренда на земеделска земя, вписан в Сл.вп. *с вх.рег. № */09.04.214 год., акт 255, т. 3, с предмет предоставяне на земеделска земя, включително: ПИ с идентификатор *– нива от 13,289 дка в м. *, ПИ с идентификатор *– нива от 3,974 дка в м. *, ПИ с идентификатор *– нива от 37,594 дка в м. *, или общо 54,857 дка, не е прекратен едностранно поради неизпълнение с изявление в Нотариална покана от 16.06.2020 год.

Със същото решение е отменено вписването на едностранното прекратяване на договора за аренда.

Със същото решение съдът е признал за установено между страните, действието на арендния договор за стопанските 2020/2021, 2021/2022 и 2022/2023 години.

Възползвайки се от неправомерното прекратяване на описания аренден договор, ответникът сам ползвал имотите през трите стопански години, като не допускал ищеца да ги ползва и в резултат му причинил имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи.

С Нотариална покана, връчена на ответника на 05.03.2021 год., ищецът го поканил да преустанови действията си – ползването на земеделската земя, 1 предмет на арендния договор, което той не сторил.

Тъй като през всяка стопанска година площите се засяват с различна земеделска култура, ищецът счита, че е пропуснал следните ползи, в общ размер на 48039,46 лв., описани по стопански години както следва:

За стопанската 2020/2021 година – общо 14825,53 лв., от които:

- За ПИ с идентификатор *– нива от 13,289 дка в м. *, който би бил засят с пшеница – 10046,484 кг., при средна продажна цена за годината 0,33 лв./кг. – общо 3315,34 лв.

- За ПИ с идентификатор *– нива от 3,974 дка в м. *– царевица – 2366,13 кг., при средна продажна цена за годината 0,489 лв./кг. – общо 1157,03 лв., - За ПИ с идентификатор *– нива от 37,594 дка в м. *– слънчоглед 9360,906 кг., при средна продажна цена 1,106 лв./дка – общо 10353,16 лв.

За стопанската 2021/2022 година – общо 17817,31 лв., от които:

- За ПИ с идентификатор *– нива от 13,289 дка в м. *, който би бил засят със слънчоглед – 3003,314 кг., при средна продажна цена за годината 1,051 лв./кг. – общо 3156,48 лв.

- За ПИ с идентификатор *– нива от 3,974 дка в м. *– пшеница – 1957,21 кг., при средна продажна цена за годината 0,615 лв./кг. – общо 1203,68 лв., - За ПИ с идентификатор *– нива от 37,594 дка в м. *– слънчоглед 9360,906 кг., при средна продажна цена 1,106 лв./дка – общо 10353,16 лв.

За стопанската 2022/2023 година – общо 15396,62 лв., от които:

- За ПИ с идентификатор *– нива от 13,289 дка в м. *, който би бил засят с пшеница – 8651,139 кг., при средна продажна цена за годината 0,357 лв./кг. – общо 3088,46 лв.

- За ПИ с идентификатор *– нива от 3,974 дка в м. *– пшеница – 1957,21 кг., при средна продажна цена за годината 0,615 лв./кг. – общо 1203,68 лв., - За ПИ с идентификатор *– нива от 37,594 дка в м. *– слънчоглед 9360,906 кг., при средна продажна цена 1,106 лв./дка – общо 10353,16 лв.

Счита, че това са действителните щети, които са им причинени и ответникът следва да възстанови.

Иска се: да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 48039,46 лв., представляваща щета, причинена от противоправното лишаване на ответника от възможността да ползва ПИ с идентификатор *– нива от 13,289 дка в м. *, ПИ с идентификатор *– нива от 3,974 дка в м. *и ПИ с идентификатор *– нива от 37,594 дка в м. *, от които:

За стопанската 2020/2021 година – общо за трите имота 14825,53 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от дена на увреждането – 01.10.2021 год. до окончателното изплащане на сумата, За стопанската 2021/2022 година – общо за трите имота 17817,31 лв., ведно със законната лихва върху сумата от 01.10.2022 год. До окончателното изплащане на сумата и

За стопанската 2022/2023 година – общо 15396,62 лв. за трите имота, 2 ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.10.2023 год. до окончателното изплащане.

Претендират се и направените по делото разноски.

Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил от ответника.

Ответникът оспорва исковете.

На първо място ги счита за недопустими, тъй като (след справка в ДФЗ установил, че) процесните имоти не са обработвани от него, а от третото лице В. Г. и като така той не е надлежен ответник.

Отделно ги счита за неоснователни и недоказани по размер.

Оспорва представените от ищеца справки за произведена продукция, среден добив на декар и продажна цена по култури за трите процесни стопански години.

Счита, че при описаните отношения изцяло не е налице деликт по смисъла на чл. 45 и следв. ЗЗД.

Ищецът черпи правата си по отношение на процесните имоти за стопанските 2020 – 2023 години от Договор за аренда от 07.04.2014 год., вписан в СВп. *, вх.рег. № */09.04.2014 год., акт 225, т. 3, по който е арендатор, но не въвежда такива твърдения, нито искане за обезщетение основано на неизпълнение на договора от страна на ответника (съгл. чл. 82 ЗЗД), а търси пропуснати ползи от деликт, каквато абстрактна възможност не се доказва. Затова счита, че събраните по делото доказателства, свързани с неизпълнение на договорно задължение от страна на ответника, както и сегашното състояние на земеделските имоти и чистия доход, който би могъл да се получи от тях през периода на действие на договора са неотносими.

Счита, че ищецът евентуално би могъл да претендира вреди, сведени до размера на средното арендно плащане за съответната стопанска година за съответното землище, ако се приеме абстрактната възможност да преарендова имотите, но не и хипотетичната възможност сам да ги обработва и да отглежда конкретните, описани в исковата молба земеделски култури.

От претендираните суми не е приспаднал и получените субсидии от ДФЗ, които компенсират разходите по засяване, отглеждане и прибиране на селскостопанската продукция с цел намаляване на нейната себестойност, но неполучената субсидия при неосъществена дейност не представлява пропусната полза.

Въвежда възражение за погасяване по давност на претенциите за главница – по аргумент от чл. 111, б. «в» ЗЗД.

Моли да бъдат отхвърлени претенциите изцяло, като неоснователни и недоказани.

Претендират се и разноски.

В съдебно заседание страните се представляват от пълномощници.

Ищецът Кооперация Р.– с. *, обл. *, чрез адв. В. К., МАК, поддържа исковете и моли да бъдат уважени в размера, установен от вещото лице, като ги счита за основателни и доказани. Претендира разноски. Не представя 3 списък по чл. 80 ГПК.

Ответникът И. Ц., чрез адв. Ц. С., АК *оспорва исковете като неоснователни и и недоказани и моли да бъдат отхвърлени. Подробни съображения излага в писмена защита. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 ГПК. Възразява прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение, сторени от ищеца.

Доказателствата са писмени.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Между страните няма спор относно следните факти, закоито са представени писмени доказателства:

С Решение № 260050/15.06.2022 год. по гр.д. № 394/2021 год. на РС Монтана, влязло в сила на 13.02.2024 год., съдът е признал за установено по отношение на настоящия ответник И. Ц., че Договорът за аренда на земеделска земя, вписан в Сл.вп. *с вх.рег. № */09.04.2014 год., акт 255, т. 3, с предмет предоставяне на седем земеделски имота, включително процесните:

ПИ с идентификатор *– нива от 13,289 дка в м. *,

ПИ с идентификатор *– нива от 3,974 дка в м. * ,

ПИ с идентификатор *– нива от 37,594 дка в м. *, не е прекратен едностранно поради неизпълнение с изявление в Нотариална покана от 16.06.2020 год.

Със същото решение е отменено вписването на едностранното прекратяване на договора за аренда и съдът е признал за установено между страните, действието на арендния договор за стопанските 2020/2021, 2021/2022 и 2022/2023 години.

С Нотариална покана рег. № */05.03.2021 год., т. *, акт *на нот. В.Т., рег.

№ *в РНК, р-н на действие МРС, връчена на ответника на 05.03.2021 год., ищецът, в качеството си на арендатор по гореописания договор за аренда поканил ответника-арендодател (като правоприемник на арендатора по договора А.Г.) да преустанови действията си – ползването на земеделската земя, предмет на договора до влизане в сила на решението по гр.д. № 394/2021 год. на МРС. В поканата е уточнено, че кооперацията «има информация, че (ответникът) е започнал да очертава имотите и възнамерява да ги ползва въпреки наличието на делото».

От представените от ответника автоматични справки от ДФЗ е видно, че за стопанските 2022 и 2023 год. трите процесни имота са били заявени за ползване от третото лице В.Г. Не е ясно от справката на какво основание. През стопанските 2020 и 2024 години имотите са ползвани от кооперация.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изготвена от в.л. П. П., приета по делото се установява, че експертизата не може да даде категоричен отговор на въпроса коя от двете страни е обработвала трите процесни земеделски имота през стопанските 2020/2021, 2021/2022 и 2022/2023 години. От ангажираните доказателства може да се обоснове, че 4 през стопанските 2021/2022 и 2022/2023 години имотите са били обработвани от третото лице В. Г.. За стопанската 2020/2021 година няма данни за кое е лицето, обработвало имотите.

Пропуснатите ползи за ищеца за стопанската 2020/2021 год. са 8 238,63 лева, за стопанската 2021/2022 година – 3 676,92 лева и за стопанската 2022/2023 година – 812,36 лева, или общо за трите стопански години – 12 727,91 лева.

При определяне на горните стойности вещото лице е взело предвид евентуалните брутни приходи, субсидии, спестените разходи, свързани с конкретните земеделски култури (пшеница, царевица, слънчоглед), за които ищецът твърди, че би отглеждал на всеки от имотите през отделните стопански години.

В съдебно заседание вещото лице пояснява, че третото лице В.Ц. е син на ответника по делото И.Ц., като между бащата и сина имало сключени договори за аренда за процесните имоти със срок 50 години, което е установил от предоставената му справка Държавен фонд «Земеделие», но от въпросната справка не е било видно от кога влизат в сила тези договори.

При така установените факти, правните изводи на съда са следните:

Иска се: да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 48039,46 лв., представляваща щета, причинена от противоправното лишаване от страна на ответника от възможността да ползва ПИ с идентификатор *– нива от 13,289 дка в м. *, ПИ с идентификатор *– нива от 3,974 дка в м. *и ПИ с идентификатор *– нива от 37,594 дка в м. *, от които:

- За стопанската 2020/2021 година – общо за трите имота 14825,53 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от дена на увреждането – 01.10.2021 год. до окончателното изплащане на сумата, - За стопанската 2021/2022 година – общо за трите имота 17817,31 лв., ведно със законната лихва върху сумата от 01.10.2022 год. до окончателното изплащане на сумата и