Определение № 2897 от 14.11.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2897 гр. Бургас, 13.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. И.а като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно частно гражданско дело № 20242100501542 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.274, вр. чл.248 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Н. Ж. В., ЕГН: ********** от ***** против определение № 59/19.07.2024г., постановено от Районен съд – Малко Търново по гр. д. № 41/2024г., с което е оставено без уважение искането й за изменение на решение № 23/20.05.2024г. в частта за разноските.

Частният жалбоподател твърди, че определението е неправилно, тъй като искът на „Би енд Джи Кредит“ ООД е уважен частично, а искането на дружеството за разноски е уважено напълно. Според В., дължимите от нея разноски трябва бъдат определени съразмерно на уважената част от иска и да бъдат намалени наполовина. Жалбоподателката счита, че в полза на довереника й – адвокатско дружество „Д. М.“ се следват разноски в размер на 480 лева за осъществената от дружеството безплатна правна помощ.

В. иска от въззивната инстанция да отмени обжалваното определение и вместо това да постанови друго, с което да намали възложените в нейна тежест разноски на 100 лева и да осъди въззиваемото дружество – ищец да заплати на адвокатско дружество „Д. М.“ съдебни разноски за осъществена правна помощ по чл.38 от Закона за адвокатурата в размер на 480 лева с ДДС за исковото производство и в същия размер за заповедното производство.

Ответната страна не представя писмен отговор.

Като взе предвид твърденията на страните и представените по делото доказателства, Бургаският окръжен съд, намира за установено следното:

ФАКТИ:

Със заповед за изпълнение на парично задължение № 6/30.01.2024г., Районен съд – Малко Търново разпорежда на длъжника Н. Ж. В. да заплати „Би енд Джи Кредит“ ООД сумата от 2 973,44 лева, представляваща: главница по договор за кредит № max300829224/09.12.2022г. в размер на 300 лева; договорна лихва в размер на 237,20 лева; динамично плащане в размер на 709,80 лева; такса за бързо разглеждане в размер на 473,20 лева; разходи на стойност 160 лева и законна лихва в размер на 93,24 лева. Със заповедта, съдът осъжда В. да заплати на заявителя съдебни разноски в размер на 259,47 лева, от които 59,47 лева – държавна такса и 200 лева – юрисконсултско възнаграждение.

1

В. подава възражение против заповедта, в резултат на което, „Би енд Джи Кредит“ ООД предявява иск, за да установи вземането си. В исковата молба, дружеството прави искане за присъждане на съдебните разноски по делото, както и на юрисконсултско възнаграждение за исковото производство в размер на 200 лева.

Ответната страна представя писмен отговор, в който въвежда възражения за нищожност на договора за кредит на основание чл.10, ал.1 и ал.2, чл.10а, ал.2 и ал.4, чл.11, ал.1, т.11, чл.19, ал.4, вр. чл.22 от ЗПК и на основание чл.26, ал.1, предл.II от ЗЗД и твърди, че дължи само чистата стойност на кредита в размер на 1300 лева. Ответницата по делото прави възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение в случай, че същото е над минималното такова, определено съгласно НМРАВ. Към отговора е представен договор за правна защита и съдействие, сключен между В. и адвокатско дружество „Д. М.“, в който е уговорено, че правната помощ се предоставя безплатно по реда на чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.

На 10.05.2024г. процесуалният представител на ответницата депозира писмена молба, в която прави искане делото да се разгледа в негово отсъствие и заявява, че няма да сочи доказателства. Пълномощникът на ответната страна признава иска до размера от 1 300 лева, представляващ чистата стойност на кредита. В молбата адвокат Милев прави повторно възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение. Към молбата е представен списък на разноските, в който адвокатското възнаграждение за първия иск е определено на 716,81 лева с ДДС.

С решение № 23/20.05.2024г., Районен съд – Малко Търново признава за установено, че „Би енд Джи Кредит“ ООД има вземане към ответника Н. Ж. В. в размер на 1 300 лева и отхвърля иска за разликата до претендирания размер, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимата сума. С решението, съдът осъжда Н. Ж. В. да заплати на „Би енд Джи Кредит“ ООД възнаграждение за юрисконсулт в размер на 200 лева.

На 23.05.2024г. адвокатско дружество „Димитър Милев“ ЕООД подава молба за изменение на решението в частта за разноските и за намаляване на сумата, която В. е осъдена да заплати, на 100 лева за исковото производство и 50 лева за заповедното производство. Едновременно с това, пълномощникът на ответната страна иска от съда да присъди в негова полза възнаграждение за безплатна правна помощ в размер на 480 лева с ДДС за исковото производство и възнаграждение за заповедното производство в същия размер.

Ответната страна не представя писмен отговор.

С определение № 59/19.07.2024г., Районен съд – Малко Търново оставя без уважение молбата на Н. В. за изменение на решение № 23/20.05.2024г. в частта за разноските. В мотивите на определението, съдът посочва, че възнаграждението за процесуално представителство на ищеца е определено в минимален размер, а ответникът няма право на разноски, тъй като искът е уважен.

Въз основа на изложените факти, съдът достигна до следните въпроси:

ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Частната жалба изхожда от надлежна страна и е подадена в законоустановения срок.

Поради това, жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е частично основателна. Този извод се налага по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.248, ал.1 от ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Според т.8 от мотивите на ТР № 6/2012г., допълването на съдебното решение е способ за неговото поправяне, който се предприема, когато същото не съдържа произнасяне по целия въведен спорен предмет. Макар и да е обусловена от разрешаването на повдигнатия спор, 2 претенцията за разноски има самостоятелен характер и по нея съдът се произнася само след като бъде сезиран. С нормата на чл.248, ал.1 от ГПК са очертани две хипотези за промяна на постановения съдебен акт в частта за разноските, които представляват изключение от общото правило за неоттегляемост на решението, разписано в чл.246 от ГПК. Първата хипотеза обхваща случаите, в които съдът не се е произнесъл по валидно заявено и прието искане за разноски. В тези случаи допълването на решението е процесуален способ да се отстрани допуснатата от съда непълнота при формиране на волята му. Затова законът не изисква от страната да е представила списък на разноските по чл.80 от ГПК, за да упражни правото си по чл.248, ал.1 от ГПК. Втората хипотеза обхваща случаите, в които съдът е определил дължимите разноски, но страната прави искане те да бъдат приведени в съответствие с нейното твърдение за извършването им. В тези случаи представянето на списък по чл.80 от ГПК е абсолютна процесуална предпоставка, за да се развитие производството по изменение на решението в частта за разноските.

В процесния казус първото искане на ответната страна е за изменение на съдебното решение по чл.248, ал.1, предл. ІI от ГПК и на изследване подлежат своевременното му заявяване и предпоставките по чл.78, вр. с чл.81 от ГПК. В конкретния случай, искането е направено своевременно, ведно с представен списък на разноските. Искането е основателно по отношение на юрисконсултското възнаграждение за исковото производство, тъй като претенцията на юрисконсулт И.а е за 200 лева, а искът е уважен частично. Поради това, ответната страна трябва да понесе разноски в размер на 100 лева. По делото не е направено искане от ищеца и съдът не се е произнесъл за разноските, които е ищецът е направил в заповедното производство. Поради това, не е допустимо в тежест на В. да се възложат разноски за заповедното производство.

Второто искане на ответната страна е за допълване на съдебното решение по чл.248, ал.1, предл.І от ГПК. От представения по делото договор за правна защита и съдействие е видно, че адвокатско дружество „Димитър Милев“ е осъществило правна защита по делото на материално затруднено лице на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата. В приложения по делото списък по чл.80 от ГПК, адвокат Милев е посочил разноски в размер на 716,81 с ДДС. В молбата за допълване на решението, претенцията на адвокат Милев е за възнаграждение в размер на 480 лева с ДДС за исковото производство и за възнаграждение в същия размер за заповедното производство.

Съгласно разпоредбата на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, в случаите на оказана безплатна правна помощ, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, което се определя от съда в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл.36, ал.2 от закона.

С решение от 25.01.2024г., постановено по дело С-438/22, Съдът на Европейския съюз приема, че ако националната правна уредба за минималните адвокатски възнаграждения противоречи на чл.101, §1 от ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да я приложи.

Поради това, съдът трябва да определи справедливо възнаграждение, което съответства на извършените от адвокат Милев процесуални действия и на фактическата и правна сложност на спора. В конкретния случай, по делото са предявени няколко обективно съединени иска, за доказването на които е проведено едно открито съдебно заседание, в което са приети представените от ищеца писмени доказателства. Адвокат Милев е подал отговор на исковата молба, в която са инкорпорирани множество възражения за нищожност на договора за кредит. В нарочна писмена молба, пълномощникът на В. е признал основателността на иска до размера от 1 300 лева. Изложеното дотук дава основание на съда да заключи, че адвокат Милев е оказал правна защита, за която му се следва възнаграждение в размер на 200 лева за исковото производство. Правната помощ в заповедното производство се свежда до подаване на възражение, възнаграждението за което според настоящия състав трябва да бъде в размер на 100 лева. Искът на „Би енд Джи Кредит“ ООД е отхвърлен частично, поради което така определеното възнаграждение трябва да се редуцира наполовина. Обстоятелството, че ответната страна е признала иска, не променя този извод, тъй като същата е дала повод за завеждане на делото и правилото на чл.78, ал.2 от ГПК не намира приложение.

По изложените съображения, частната жалба се явява частично основателна и трябва 3 да се уважи в частта, в която е поискано намаляване на присъдените в тежест на В. съдебни разноски в размер до 100 лева и в частта, в която е поискано присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адвокатско дружество „Димитър М.илев“ ЕООД до размера от 100 лева без ДДС за исковото производство и до размера от 50 лева без ДДС за заповедното производство.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд, VI въззивен състав, ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 59/19.07.2024г., постановено от Районен съд – Малко Търново по гр. д. № 41/2024г. в частта, в която Н. Ж. В., ЕГН: ********** от ***** е осъдена да заплати на „Би енд Джи Кредит“ ООД със седалище и адрес на управление в гр. София, община Столична, п.к. 1113, район „Изгрев“, ул. „Незабравка“ № 25, ет.5 съдебни разноски в размер над 100 лева.

ОТМЕНЯ определение № 59/19.07.2024г., постановено от Районен съд – Малко Търново по гр. д. № 41/2024г. в частта, в която е оставено без уважение искането на адвокатско дружество „Димитър Милев“ за присъждане на съдебни разноски в размер до 100 лева за исковото производство и до 50 лева за заповедното производство и вместо това, съдът постановява:

ОСЪЖДА „Би енд Джи Кредит“ ООД със седалище и адрес на управление в гр.

София, община Столична, п.к. 1113, район „Изгрев“, ул. „Незабравка“ № 25, ет.5 да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Димитър Милев“, вписано в регистър БУЛСТАТ под № 177492004 със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Александър Стамболийски“ № 125-2, ет.5, офис 5.3, представлявано от управителя Д. М. М. възнаграждение за правна помощ в размер на 120 лева с ДДС за исковото производство и възнаграждение за правна помощ в размер на 60 лева с ДДС за заповедното производство.