Определение № 917 от 31.03.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 917 гр. Пловдив, 31.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно частно гражданско дело № 20255300500642 по описа за 2025 година

Производството е образувано по частна жалба, подадена от „ Агенция за контрол на просрочени задължения „ АД, ЕИК 207172780 срещу Определение № 5 322/30.12.2024 г., пост. по ч.гр.д. № 2 543/2024 г. по описа на РС – Асеновградв в частта за разноските присъденото на адвоката на длъжника – адв. А. Д., възнаграждение по чл. 38 ал. 2 вр. ал. 1 от ЗА в размер на 480 лв. – с ДДС.

Частният жалбоподател поддържа доводи, че този размер възнаграждение е прекомерен, т.к. адвокатската защита в случая се изразява единствено в подаване на възражение по чл. 414 от ГПК. Счита, че за така извършената работа се следва адвокатско възнаграждение в размер на 50 лева.

Съдът констатира, че частната жалба е в срок, считано от връчване на Определение № 5322/30.12.2024 г., внесена е дължимата ДТ, изпълнена е процедурата по чл. 276 от ГПК. Но е недопустима, т.к. ГПК не допуска обжалване пред горната инстанция на съдебен акт само в частта за разноските. Настоящият случай е точно такъв, т.к. с казаното първоинстанционно определение е обезсилена на основание чл. 415 ал. 5 от ГПК издадената по заявление на „ Агенция за контрол на просрочени задължения „ АД Заповед по чл. 410 от ГПК / в която част определението не е обжалвано от заявителя /, а на процесуалния представител на длъжника е присъдено на основание чл. 38 ал. 2 вр. ал. 1 от ЗА възнаграждение за депозираното възражение по чл. 414 от ГПК. Пътят за защита на страната, недоволна единствено от присъдените със съдебния акт разноски, е депозиране на искане по чл. 248 ал. 1 от ГПК пред съда, постановил акта – в случая РС – Асеновград, евентуално частна жалба против съдебния акт, с който това й искане е отказано – чл. 248 ал. 3 от ГПК.

Депозираната частна жалба – по която е образувано настоящото производство, е именно искане по чл. 248 ал. 2 от ГПК. Компетентен по същото е съдът, постановил акта, чието изменение в частта за разноските се иска.

Предвид изложеното, настоящото въззивното частно гражданско производство се прекратява и делото се връща на РС – Асеновград за произнасяне по искането на „ Агенция за контрол на просрочени задължения „ АД, ЕИК 207172780 за изменение на Определение № 5322/30.12.2024 г., пост. по ч.гр.д. № 2 543/2024 г. по описа на РС – Асеновградв в частта за 1 разноските - намаляване на присъденото на адв. А. Д. възнаграждение по чл. 38 ал. 2 вр. ал.

1 от 480 лв. – с ДДС, за депозираното от него възражение по чл. 414 от ГПК.

И съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Прекратява производството по въззивно ч.гр.д. № 642/2025 г. по описа на ОС – Пловдив.

Връща делото на РС – Асеновград за постановяване на акт по чл. 248 ал. 1 от ГПК – на основание подадената от „ Агенция за контрол на просрочени задължения „ АД, ЕИК 207172780 частна жалба вх. № 654/16.01.2025 г. / по описа на РС – Асеновград /, имаща характер на Молба за изменение на Определение № 5322/30.12.2024 г., пост. по ч.гр.д. № 2 543/2024 г. по описа на РС – Асеновград в частта за разноските - присъденото на адвокат А. Д., възнаграждение по чл. 38 ал. 2 вр. ал. 1 от ЗА.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2