Решение № 1318 от 21.09.2023, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1318 гр. Плевен, 21.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Дияна Ат. Николова при участието на секретаря Габриела Ст. Василева като разгледа докладваното от Дияна Ат. Николова Гражданско дело № 20234430101237 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвди следното:

Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от „Топлофикация Плевен“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, „Източна индустриална зона“ 128, представлявано от и.д.Й.В.В., чрез ю.С.Ц. против В. Ц. Ф., ЕГН **********, Адрес: ***, в която се твърди следното : ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу В. Ц. Ф. с ЕГН **********, адрес: ***. С разпореждане, постановено по ч.гр. дело № 20224430106590/2022 г. по описа на Районен съд - Плевен е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника.

Заповедта за изпълнение е връчена на същия, като уведомление за производството е връчено чрез залепване по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, с оглед на което, съдията докладчик по цитираното дело е указал, че заявителят може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса.

Предявява се иск за установяване на съществуването на вземането от В.

Ц. Ф. с ЕГН **********, адрес: *** за консумирана и незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за негов топлоснабден имот - апартамент, находящ се на адрес:

1

***, аб. № ***.

Вземането се обосновава със следното : като собственик/ползвател на топлоснабден имот, находящ се в гр. Плевен, ответникът е клиент на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди по смисъла на чл. 153. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ

- Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Затова за него важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката. Съгласно чл.150. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ - Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Съгласно ал. 2 от ЗЕ същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Общите условия от 2007г. са публикувани във вестник „Нощен труд” от дата 13-14.12.2007г. и във вестник „Посоки” бр.239/13.12.2007г. С тях се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. В раздел VII от ОУ от 2007 г. „Заплащане на ТЕ” е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и ответницата/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В този смисъл, задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставката на ТЕ. С изтичането на последния ден от месеца ответникът е изпадал в забава за тази сума, като на основание чл. 31, ал. 6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума.

2

Главницата е формирана, както следва: Сума за отопление с ИРУ, начислена за периодите посочени в петитума на исковата молба в размер на 767,80 лв.; Сума за отопление без ИРУ за периодите посочени в петитума на исковата молба в размер на 217,17 лв.; Сума за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, начислена за същия период от време, в размер на 275,91 лв.; Сума за битово горещо водоснабдяване /БГВ/, начислена за периодите, описани в приложението в размер на 0,00 лв.; Суми за услуга дялово разпределение в общ размер от 39,60 лв., начислени за периодите, подробно описани в приложението; Корекции - 0,00 лв.

Заявява се, че има монтирани измерващи уреди в имота на ответната страна, както следва: 1 бр. водомери; 5 бр. уреди; Сума за отопление без ИРУв баня с щранг-лира;

Ответникът е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия и не е погасил задължението си.

Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на В. Ц. Ф. с ЕГН **********, адрес: ***, че дължи на „Топлофикация - Плевен” АД сума за консумирана топлинна енергия в имота, *** в размер от: Главница -1300,48 лв. за периода 01.04.2021 г. до 30.04.2022 г., Мораторна лихва -106,91 лв. - за периода 02.06.2021 г. до 02.12.2022 г.; Законната лихва от датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 20224430106590/2022 г. по описа на Районен съд - гр. Плевен до окончателното изплащане на сумите.

Претендират се разноски.

В срок е депозиран писмен отговор от назначения особен представител на ответника - адвокат Ч. Т. Д. - АК Плевен, Съдебен адрес: ***, в който се твърди следното : исковете са допустими. Счита, че предявените искове са основателни по отношение на претенцията за главница за периода 01.04.2021г.-31.03.2022г. в размер на 1 267.14лв. и мораторна лихва за периода 02.06.2021г.-02.12.2022г. в размер на 105.18 лв. От доказателствата по делото е видно, че за периода 01.04.2021г. - 31.03.2022г. в недвижимия имот, притежаван от ответника с адрес: ***, действително е доставяна и използвана топлинна енергия за отопление на имота и ползване на БГВ.

Предвид изложеното, счита че предявените искове за посочените 3 периоди са основателни и не ги оспорвам по основание и размер.

По отношение на претенцията за главница в размер на 33.34 лв. за периода на доставяне на топлинна енергия в топлоснабдения имот от 01.04.2022г.-30.04.2022г. и на претенцията за мораторна лихва в размер на 1.73 лв. за същия период, счита същите за неоснователни.

Съгласно чл.153 ал.1 от ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди са всички собственици/ползватели в сграда в режим на етажна собственост, чиито имоти са присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Тази разпоредба в случая е и законовото основание на претенцията на ищеца. В случая, видно от справка по партидата на имота в АП, Имотен регистър, ответникът по делото е бил собственик на топлоснабдения имот до 22.03.2022г., когато в АП, Имотен регистър е вписано влязло в законна сила Постановление за възлагане на недвижим имот, с което собствеността на топлоснабдения имот е прехвърлена на купувача от публичната продажба в резултат на осъществено индивидуално принудително изпълнение срещу имуществото на длъжника по изпълнителното дело, т.е. от този момент ответникът по делото не е собственик на имота и не е задължено лице по смисъла на чл.153 ал.1 от ЗЕ.

В о.с.з. ищцовото дружество се представлява от ю.С., която с оглед изявлението на процесуалния представител на ответната страна, заявява, че искът е частично основателен. Не прави изявление на основание чл.232 или чл.233 от ГПК.

В о.с.з. ответникът се представлява от адв.Д. , който изложеното в отговора. поддържа

Съдът, като взе предвид доводите на страните, доказателствата по делото и разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Искът е допустим, като предявен в указания едномесечен срок в закона.

Вземането, предмет на заповедното производство по ч.гр.д. №6590/2022год. по описа на ПлРС е идентично с предмета на настоящото дело, образувано по реда на чл.422 от ГПК, а и спор по този въпрос не е налице.

Претенцията на ищеца обхваща искане за присъждане на суми за отопление с ИРУ, сума за ТЕ, отдадена от сградна инсталация, сума за дялово разпределение- посочени подробно в исковата молба и отразени по-горе в 4 настоящия съдебен акт.

Не е налице спор между страните относно твърдението на особения представител,че до 22.03.2022год. ответникът е бил собственик на топлоснабдения имот, както и че до този имот е доставяне ТЕ.Не е налице спор и относно размера на задължението , поради окето не са назначавани първоначално поисканите от ищеца/с исковата молба/ съдебни експертизи.

Съгласно чл.153 ал.6 от ЗЕ - клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. Установен е по делото фактът на публично оповестяване на Общите условия, чрез публикуването им във в-к ”Посоки”. Съгласно чл.153 ал.1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция, или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ, длъжни са да монтират средства за дялово разпределение по смисъла на чл.140 ал.1 т.2 от ЗЕ - индивидуални разпределители, съответстващи на действащите в страната стандарти, или индивидуални топломери, и да заплащат цена за ТЕ, при условията и реда, определени по Наредба по чл.36, ал.3 от ЗЕ. В случая, облигационната връзка между доставчика на ТЕ - ищеца ТЕЦ- Плевен и потребителя-ответник в настоящето производство, е възниква въз основа на самият Закон за енергетиката, с оглед на нормата на чл.150 ал.1 от ЗЕ, съобразно която, продажбата на ТЕ за битови нужди, се осъществява по публично оповестени Общи условия. Съгласно чл.145 от ЗЕ, ползвателят на ТЕ, за имот в сграда - етажна собственост, присъединена към една абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, дължи плащане и на ТЕ, отдадена от сградната инсталация, която се разпределя между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти /чл.145, ал.3 от ЗЕ/. Продажбата на топлинна енергия на физически лица за битови нужди се осъществява въз основа на общи условия, утвърдени по реда на чл.150 от ЗЕ, като не е необходимо сключването на отделен договор. Такава възможност съществува само факултативно като възможност в чл.151 от ЗЕ.

С оглед на това, качеството на клиент/потребител, респективно на лице, което е задължено да заплаща доставената и ползвана топлинна енергия, възниква по силата на закона с придобиването на правото на собственост или ограниченото вещно право на ползване върху имота, без да е необходимо 5 сключването на последващ договор или откриване на партида на новия собственик или титуляр на вещно право на ползване на топлоснабдения имот.

Съгласно чл.153 ал.1 от ЗЕ качеството на потребител, респ. клиент на топлинна енергия се придобива по силата на закона, с придобиването на право на собственост или ограничено вещно право върху индивидуален обект, находящ се в сграда, за която вече е сключен договор за топлоснабдяване. Предвид гореизложеното, е без значение, че между страните не е сключен индивидуален договор за доставка на топлинна енергия. В качеството си на клиент на топлинна енергия ответника дължи на ищеца суми за топлинна енергия за отопление, за топлоенергия, отдадена от сгр.инсталация,за БГВ и за услуга дялово разпределение. Клиентът на топлинна енергия е задължен да участва в заплащането на отделената от сградната инстралация топлоенергия, съобразно своя дял в нея, с оглед разпоредбите на чл.112в от ЗЕЕЕ и чл.142 ал.2, чл.143 ал.3 и чл.153, ал.6 от ЗЕ. Сградната инсталация за отопление и горещо водоснабдяване е обща етажна собственост, съобразно чл.140,ал.3 от ЗЕ, при което и с оглед разпоредбата на чл.38 ал.3 от ЗС всеки собственик следва да участва в ползите и тежестите на тази обща вещ съобразно с частта си. Както се приема и в Решение №5/22.04.2010г. по конст.д.№15/2009г. на Конституционния съд на РБ, заплащането на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия не е резултат от реалното ползване на топлинна енергия от собствениците и носителите на вещни права.То следва от факта,че сградната инсталация е обща част по предназначение,от която никой не може да се откаже, поради което и плащането се извършва съразмерно на отопляемите обекти по проект.