Решение № 50 от 26.06.2020, Окръжен съд - Хасково

Р

Е Ш Е

Н И Е

Номер: 50 26.06.2020г. град: Хасково

Хасковски окръжен съд наказателен състав

На втори юни, през две хиляди и двадесета година

В открито заседание в състав:

Председател: Боряна

Бончева

Членове: Красимир Димитров

Милуш

Цветанов

Секретар: Радостина Кабадалиева

Прокурор: Невена Владимирова

Като разгледа докладваното от съдия Кр. Димитров В.н.о.х.д.№ 140 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 318 и сл. от НПК.

С Присъда № 3 от 11.02.2020 г., постановена по н.о.х.д.№ 17/2020г., РС Свиленград признал подсъдимия Х.М.М. за виновен в това, че:

На 30.06.2019 година в град Л., област Х., направил опит да се съвкупи с лице от женски пол - Н.С.Т. ***, като я е принудил към това със сила - удари в областта на главата и лицето, дърпане по китките на ръцете и заплашване - „Ако викаш ще те претрепя!”, като деянието е останало недовършено по независещи от него причини, На 30.06.2019 година в град Л., област Х., извършил действия с цел да удовлетвори полово желание, без съвкупление по отношение на навършило ** години лице - Н.С.Т. *** - опипвал я по гърдите, по тялото и гениталиите, проникнал с пръсти във влагалището й, като употребил за това сила - удари в областта на главата и лицето и заплашване – „Ако викаш ще те претрепя!”.

На основание съответно по чл. 152, ал. 1, т. 2, вр. чл. 18, ал. 1, вр. чл. 54, ал. 1 от НК (за първото) и по чл. 150, ал. 1, вр. чл. 54, ал. 1 НК (за второто деяние) наложил на подсъдимия наказания „лишаване от свобода” за срок от по 4

(четири) години.

На основание чл.

23, ал. 1 от НК определил едно общо наказание „лишаване от свобода” за срок от 4 (четири) години, което да се изтърпи, при първоначален „общ” режим.

На основание чл.

59, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 от НК от определено общо наказание е било приспаднато времето, през което подсъдимият е бил задържан по ЗМВР и с мярка за неотклонение „Задържане под стража“, считано от 01.07.2019г.

С присъдата е разпоредено част от веществените доказателства да се върнат на собствениците им, а друга – да останат по делото.

В тежест на подсъдимия са били възложени разноските, направени по ДП, както и тези, сторени от частния обвинител.

Недоволен от постановената присъда е останал прокурор от РП Свиленград, който я протестира в законовия срок с доводи за явна несправедливост на наложените наказания и незаконосъобразност на решението на съда, обусловено от отказът му да приложи чл. 24, ал. 1 от НК. Предлага присъдата да бъде изменена, наказанията за отделните престъпления увеличени, като се претендира и приложение на чл. 24, ал. 1 от НК. Участващият във въззивното производство прокурор от ОП Хасково поддържа протеста и жалбата на частният обвинител, а тази на защитника счита за неоснователна и предлага присъдата да бъде изменена в искания смисъл – да бъдат увеличени размерите на наказанията, оттам и размера на общото наказание.

Недоволен от присъдата е останал и частният обвинител – г-жа Т., която също обжалва присъдата в законовия срок и с доводи за явна несправедливост на наказанията. Твърди, че съдът недооценил изключително високата степен на обществена опасност на дееца и деянието, поради което иска отделните наказания да всяко едно от престъпленията за бъде увеличено. Отделно от това се претендира и увеличаване на общото наказание, определено по реда на чл. 23, ал. 1 от НК. Повереникът на частния обвинител, а и тя самата, изразяват становище за основателност на протеста и искат от въззивната инстанция да увеличи размера на наказанията, както и за приложи чл. 24 от НК, а жалбата на защитника – да се остави без уважение.

Недоволен от присъдата е останал и защитникът на подс. М., който също я атакува в законовия срок, с доводи за незаконосъобразност. Твърди, че в случая е налице привидна идеална съвкупност между опита за изнасилване и приетото от съда блудство, доколкото действията на подсъдимия, включително използваната сила, били насочени към съвкупление, а не за блудствени действия. Защитникът поддържа жалбата в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на протеста и жалбата на частният обвинител и иска от съда да оправдае подсъдимия за деянието по чл. 150 от НК, водещо до отмяна на присъдата в частта й относно чл. 23, ал. 1 от НК.

Хасковският окръжен съд, като провери правилността на обжалваната присъда по направените оплаквания, изтъкнатите доводи и на основание чл. 314, ал. 1 от НПК, констатира наличието на основания, налагащи отмяна на първоинстанционната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд, поради допуснати в съдебното производство отстраними съществени нарушения на процесуалните правила.

При извършената служебна проверка въззивната инстанция констатира наличие на порок в проведеното от РС Свиленград производство, попадащ в обхвата на абсолютните процесуални нарушения - чл. 348, ал. 3, т. 3 от НПК. Отстраняването на такова нарушение изисква отмяна на атакувания акт. Делото е разгледано и решено от незаконен състав, защото е участвал съдия, за когото са били налице основанията за отвод. Председател на съдебния състав е съдия К. С., която видно от протокол от с.з. по ч.н.д.№ 447/19г. на РС Свиленград (л. 65 – 69 от т. I – ви на ДП) е участвала и решила въпросите в производството по чл. 64 от НПК. С определение от 04.07.2019 г. този състав на РС е взел по отношение на подс. М. мярка за неотклонение „задържане под стража”, като въпреки пространното изложение за спецификите на производството, разликата между обосновано предположение и въпросите, решавани с присъдата, съдът си е позволил да заключи, че „по делото има множество доказателства“, като се описват подробно събраните на този етап от производството доказателствени източници, съдържа се извод, че обвиняемият е извършил деянията за които са му повдигнати обвинения. Същевременно съдът в определението си е позволил да коментира и смекчаващи отговорността обстоятелства; дал е негативна оценка на обвиняемия на този етап от производството, с оглед липсата на доказателства за трудова ангажираност, както и на занижените задръжки на М., вследствие употребения алкохол. Процедирайки по този начин: от една страна в определението се съдържат елементи на доказателствен анализ, а от друга – декларативно, какво следва да прави съда в производство по чл. 64 от НПК, председателят на съдебния състав се е ангажирал със становище за обоснованост на обвинителната теза още на досъдебната фаза на производството. Безспорно формална процесуална забрана член на съдебния състав, разглеждащ обвинението по същество, да бъде и съдия, който е участвал в производства по вземане на мярката за неотклонение „задържане под стража” няма. Известна е практиката на Европейския съд по правата на човека, който неизменно застъпва разбирането, че сам по себе си фактът, че един съдия е взел определено решение относно задържането на обвиненото лице, все още не е достатъчен да обоснове обективни съмнения в безпристрастността на съдията. След изменението на процесуалния закон и отпадане на изричната забрана, установена в него с цитираната разпоредба, за разрешаването на този въпрос от съществено значение са обемът, характерът и същността на взетото решение. Тоест, да се извърши преценка дали са налице реални, установими обстоятелства, които могат да обосноват обективно съмнение в непредубедеността на съда. В конкретния случай от съдържанието на постановения съдебен акт по реда на чл. 64 от НПК е видно, че съдебният състав, с участието на съдията К. С., взела участие впоследствие и в делото по същество, е формирал убеждение по обосноваността на обвинението. Съдът е обективирал становище за висока степен на вероятност именно подсъдимият да е извършител на престъпните посегателства, навлязъл е в обсъждане на доказателствата по начин, индициращ включително и на убеденост в тяхната достоверност. Установяването на такива обстоятелства, като коментираните, е основание съдията, участвал в производството по чл. 64 от НПК, да се счита за предубеден и това да обоснове необходимост от отвеждането му при разглеждане на делото по същество в съдебната фаза при предпоставките на чл.

29, ал. 2 от НПК. Без значение е изразеното от подсъдимия и защитата му становище в съдебното заседание, проведено на 11.02.2020 г., че нямат искания за отводи против състава на съда. Разпоредбата на чл. 31, ал.1 от НПК изрично предвижда задължение на съдиите/съдебните заседатели, сами да си направят отвод в случаите на чл. 29 от НПК. Това задължение е безусловно и не отпада при незаявено искане за отвод, респективно при изрично съгласие формираният състав да разгледа делото. Изложеното обуславя извод, че делото е било разгледано от незаконен състав на РС, представляващо процесуално нарушение от категорията на абсолютните, имащо за последица отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг, законен състав.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 335, ал. 2 вр. чл. 337, т. 1 от НПК съдът Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Присъда № 3 от

11.02.2020г. на РС Свиленград, постановена по н.о.х.д.№ 17/2020г.

Връща делото за ново разглеждане от друг състав на РС Свиленград.

Решението е окончателно.

Председател: Членове: