Решение № 228 от 11.12.2020, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 228 гр. гр. Д. , 11.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в публично заседание на осемнадесети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Секретар:

Председател: Диана Г. Дякова

Членове:

Галина Д. Жечева

Жечка Н. Маргенова Томова

Павлина Ж. Пенева като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно гражданско дело № 20203200500736 по описа за 2020 година за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е въззивна жалба от М. С. Ш. от гр.Д. срещу решение №690/20.07.2020 г. по гр.д.

№4127/2019 г. на Д.кия районен съд,с което е отхвърлен предявеният от въззивницата срещу „Енерго-Про Продажби“ АД-гр.В. иск за установяване,че ищцата не дължи на ответното дружество сумата от 485,64 лв-допълнително начислена стойност на ел. енергия по фактура №0285559750/01.10.2019 г. за периода 17.10.2017 г.-16.10.2018 г. за обект в гр.В.,***,като въззивницата е осъдена да заплати на горното дружество разноски в размер на 320 лв.Според въззивницата атакуваното решение е незаконосъобразно и необосновано.Правилно било прието,че правоотношението се е развило при изцяло отменени ПИКЕЕ,в която хипотеза за доставчика липсвала възможност да остойности показанията в скрит регистър по цени за технологични разходи и мрежови услуги за битов клиент на краен снабдител съгласно отменения чл.51 ал.1 от ПИКЕЕ.Неправилно съдът приел,че цените за технологични разходи са пониски от цените за дневна и нощна тарифа.Остойностяването по тези цени 1 ощетявало потребителя и водело до неоснователно обогатяване на електроразпределителното дружество.По делото не било безспорно установено,че при монтиране на СТИ показанията в скрития регистър са били нулеви.В протокола за монтаж били записани показания само по дневна и нощна тарифа,но не и по регистри Т3 и Т4,а електромерът не бил нов-бил демонтиран от друг адрес и не започвал с нулеви показания.Доказателствата не давали отговор на въпроса кога са били записани показанията по третия регистър,след като през цялото денонощие количествата енергия са покривани от регистри Т1 и Т2.Разпоредбата на чл.183 от ЗЗД била неприложима,тъй като не било доказано енергията в трети регистър реално да е била потребена от абоната.Липсвало законово основание за корекция сметката на ищцата.Настоява се за отмяна на обжалваното решение и за уважаване на иска.Претендират се разноските за двете инстанции.

В писмен отговор и в хода на въззивното производство въззиваемият „Енерго-Про Продажби“ АД-гр.В. изразява становище за неоснователност на жалбата и настоява за потвърждаване на обжалваното решение.Излага подробни доводи в подкрепа на изводите на първоинстанционния съд.Претендира разноските за настоящата инстанция и навежда възражение за прекомерност на изплатеното от другата страна адвокатско възнаграждение.

Като постави на разглеждане въззивната жалба,Д.кият окръжен съд установи следното:

Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК /въззивницата е получила препис от първоинстанционното решение на 29.07.2020 г.,а жалбата е подадена на 12.08.2020 г. при изтекъл за страната срок за въззивно обжалване на 12.08.2020 г./.Жалбата е процесуално допустима предвид горното и подаването й от активно легитимирано лице-страна в производството по делото-с правен интерес от атакуване на неизгодното за него първоинстанционно решение.Разгледана по същество,същата е основателна.

Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен състав на районния съд в рамките на правомощията му,в изискуемата форма,мотивирано и разбираемо.Същото е допустимо като постановено по предявения допустим иск при наличие на правен интерес за ищцата от установяване недължимостта на процесната сума.Атакуваното решение е обаче неправилно,като съображенията за горния извод са следните:

Гр.д.№4127/2019 г. на ДРС е образувано по повод искова молба,с която е редявен отрицателен установителен иск на основание чл.124 ал.1 от ГПК от М.

С. Ш. от гр.Д. срещу „Енерго-Про Продажби” АД-гр.В. за установяване,че ищцата качеството на потребител с клиентски номер *** и абонатен номер 0100607622 2 за обект,находящ се в гр.В.,***,не дължи на ответника сума от 485,64 лв,начислена по реда на чл.50 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/ като корекция на сметката за електрическа енергия за посочения по-горе обект на потребление за периода от 17.10.2017 г. до 10.2018 г.,за която сума е издадена фактура №02 85559750/01.10.2019 г.Искът е изцяло отхвърлен от първоинстанционния съд,чието решение въззивният съд намира за неправилно.

Н а 16.10.2018 г. от служители на „Електроразпределение Север” АД-гр.В. е извършена проверка на средството за търговско измерване /СТИ/-електромер с фабричен №7917596,с който се измерва доставената в имота на ищ цата в гр.В.,*** е к т р и ч е с к а енергия,за което е съставен и констативен протокол 1202532/16.10.2018 г.Електромерът е демонтиран за експертиза и е подменен с нов такъв.Резултатът от експертизата е обективиран в констативен протокол 2133/17.09.2019 г. на БИМ,ГД „Мерки и измервателни уреди”,РОВ..Установено е,че отсъстват механични дефекти по кутията,клемите и клемния блок на електромера,като са налице и необходимите обозначения на табелката на СТИ.Електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерването.Не е отчетена грешка при измерването извън допустимата,т.е. електромерът е технически изправен.При софтуерно четене обаче е констатирана външна намеса в тарифната схема на СТИ,а именно наличие на преминала енергия по тарифа Т3 в размер на 002563,8 кВТч,която не е визуализирана на дисплея.

Ответникът по делото и въззивник „Енерго-Про Продажби” АД-гр.В. коригира сметката на потребителя за посочения обект за период от 17.10.2017 г.

16.10.2018 г. и е издадена фактура №0285559750/01.10.2019 г. на стойност 485,64 лв със срок за плащане до 11.10.2019 г.Корекцията е извършена след софтуерно прочитане на паметта на СТИ /виж и становище за начисление на електрическа енергия от 26.09.2019 г. на лист 33 от делото на ДРС/.

Не е спорно,че за периода на корекцията страните са обвързани от валидно облигационно правоотношение,по силата на което електроснабдителното дружество-ответник доставя,а ищцата заплаща доставената за собствения й недвижим имот в гр.В. електроенергия,отчитането на която се извършва с демонтирания електромер.Касае се за отношения,регулирани от ЗЕ /изм. и доп.

3

ДВ бр.54/2012 г.,в сила от 17.07.2012 г./ и създадените въз основа на правилото на 83 ал.1 т.6 от ЗЕ от ДКЕВР /сега КЕВР/ Правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/,обн.ДВ,бр.98/12.11.2013 г.,отм. с решение №1500/06.02.2017 г. на ВАС на РБ,ДВ,бр.15/14.02.2017 г. с изключение на разпоредбите на чл.48-51 от ПИКЕЕ,като и последните са отменени с решение №2315/21.02.2018 г. по адм.д.№3879/2017 г. на ВАС,ДВ бр.97/23.11.2018 г.,но са били действащи и приложими към момента на проверката на процесното СТИ и за периода на корекцията на сметката на ищцата.И щцата М. Ш. не дължи коригираната сума от 485,64 лв поради следните съображения:

От заключението на вещото лице В. Ч. по допуснатата от районния съд съдебно-техническа експертиза се установява,че измерването на електрическата енергия в обекта на ищцата се е извършвало чрез еднофазен статичен електромер Actaris АСЕ 2000 с посочения по-горе фабричен номер.Същият е предназначен за директно измерване на активна енергия в еднофазни мрежи.Има до шест тарифни регистри,превключвани с вграден часовник за реално време.Показанията се визуализират чрез течно-кристален дисплей.Електромерът е произведен през 2009 г. и е преминал първоначална метрологична проверка през същата година съгласно сигнатурата „Б/09“ на държавната пломба,описана в констативния протокол на БИМ.Срокът за следваща метрологична проверка е шест години.В същия констативен протокол е описан и холограмен знак „М16/11002“,сочещ извършена последваща метрологична проверка през 2016 г.,т.е. в годината на монтирането му в обекта на ищцата.Следователно електромерът е бил годен за употреба.Електромерът е монтиран в процесния обект в гр.В. на 27.10.2016 г.,за което е съставен и протокол №М1156147 за монтаж/демонтаж на електромер /на лист 45 от делото на ДРС/.В случая потребената енергия е измерена,като част от нея се е записвала в невизуализиран за отчет регистър Т3 /трети тарифен регистър/,поради което тази част не е отчитана като потребена.Отчетена е едва при проверката на 16.10.2018 г.Преминалата от захранващия кабел към абоната ел.енергия е измерена от СТИ и е записана в тарифните регистри на паметта,но част от нея не е отчетена за съответните периоди на фактуриране.В случая е налице метрологически изправно СТИ,но по начина,по който е установено,че е параметризирано,не се отчита правилно потребената ел.енергия в неизвестен период от време,начиная от неустановена дата на активиране на регистър Т3 до демонтажа на СТИ.Вещото лице е констатирало,че в случая допълнително е 4 начислено цялото количество ел.енергия,записано в невизуализирания трети регистър.Корекционни изчисления не са извършвани,като в цитираната фактура 01.10.2019 г.. са приложени цени на технологични разходи и мрежови услуги за битов клиент на краен снабдител.Изчисленията по фактурата са верни,като количеството енергия за плащане съответства на посоченото в становището на л и с т 33 от делото на ДРС.Периодът на корекцията е 365 дни-максимална продължителност съгласно чл.50 от ПИКЕЕ от 2013 г.Крайната дата 16.10.2018 г. е датата на проверката,при която е установеното натрупването на електроенергия в третия тарифен регистър,а началната дата 17.10.2017 г. е получена според продължителността на горния период.Началната дата на периода следва датата на монтажа на СТИ в обекта на ищцата-според установеното от вещото лице СТИ е монтирано в обекта на 27.10.2016 г.,като в протокола за монтаж са записани начални показания по тарифни регистри Т1 и Т2,както следва:2 484 кВТч по Т1 /нощна тарифа/ и 6 922 кВТч по Т2/дневна тарифа/.Няма записани показания по регистри Т3 и Т4.

Спорното правоотношение се е развило при положение,в което ПИКЕЕ /ДВ,бр.98/2013 г./ са отменени /с изключение на чл.48-чл.51/,като към датата на проверката на СТИ-16.10.2018 г. и през периода на начисляване на електроенергия по процесната фактура /17.10.2017 г.-16.10.2018 г./ разпоредбите на чл.48-51 от ПИКЕЕ от 2013 г. все още са били действащи /отм.ДВ бр.97/23.11.2018 г./.В случая обаче начислената сума по процесната фактура не е вследствие проведена по реда на чл.48-50 от ПИКЕЕ от 2013 г. корекционна процедура,защото хипотезата не попада в нито една от хипотезите,визирани в горните разпоредби.Последните не предвиждат извършване на корекция на сметката на потребителя при неотчитане на действително потребено количество електрическа енергия вследствие записването му в невизуализиран на дисплея на СТИ тарифен регистър.Не е налице в частност и хипотезата на чл.50 от ПИКЕЕ от 2013 г.Визираното в тази норма несъответствие между данните за параметрите на СТИ при ищеца и тези,въведени в информационната система при ответника,не е осъществено,тъй като няма данни по делото процесното СТИ да е „смарт“ и да се отчита дистанционно,а горната хипотеза на чл.50 от ПИКЕЕ е възможна само при дистанционно отчитане.В този случай следва да се приеме,че действително е липсвала специална подзаконова уредба за преизчисляване на 5 сметки за електроенергия за минал период поради неотчитане и незаплащане на част от действително потребеното.Ответното дружество обаче не е провело корекционна процедура по реда на чл.48-50 от ПИКЕЕ от 2013 г.,а директно е начислило потребеното,но неотчетено количество електрическа енергия.Правоотношението между страните обаче съставлява догов ор за продажба на електроенергия при публично известни общи условия.Те имат своята специална регламентация в ЗЕ ,която не изключва за неуредените случаи приложението на общите норми на ЗЗД касателно задължението на купувача да плати цената на продадената енергия.

В съответствие с общата норма на чл.183 о т ЗЗД,когато е доставено определено количество енергия,но поради грешка т о е отчетено в по-малък размер и съответно е заплатена по-малка от реално дължимата цена,купувачът дължи доплащане на разликата.Дори да липсва специална правна уредба,този извод следва от общото правило,че купувачът дължи заплащане на цената на доставената стока,и от общия правен принцип за недопускане на неоснователно обогатяване.