Решение № 22667 от 10.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22667 гр. София, 10.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА при участието на секретаря МАРГАРИТА Р. И. като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело № 20241110147413 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД против М. Й. И. и Ю.М.Г..

Ищецът „Топлофикация-София“ ЕАД твърди, че между него и ответниците – М.

Й. И. като собственик и Ю.С.И – като наследник на Ц. С. И.- собственик на топлоснабден имот, е възникнало облигационно правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия за битови нужди по отношение на топлоснабден имот с абонатен № 126278, находящ се адрес ***. Твърди, че за периода от 01.05.2020 г. – 30.04.2022 г. е доставил топлинна енергия на ответниците, но последните не били заплатили дължимата за това цена в общ размер от 1819,32 лева, както и сумата от 20,41 лева, представляваща сума за дялово разпределение за периода м.07.2020 г. – м.04.2022 г.

Ответниците дължали и обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава в размер на 476,48 лева за периода от 15.09.2021 г.- 01.08.2024 г., както и сумата от 6,23 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава върху сумата дължима за дялово разпределение за периода 15.09.2021 г. до 01.08.2024 г.

Ищецът сочи също така, че през процесния период действали Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София” АД на потребители в гр.София, одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР и публикувани във в-к „Монитор“ в сила от 10.07.2016 г., според които клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Според общите условия, обезщетение за забава се 1 начислявало само след издаване на изравнителните сметки в края на отоплителния сезон и незаплащането им в 45-дневен срок. Ответниците използвали доставената топлинна енергия през процесния период. До момента обаче не били погасили задълженията си.

Ищецът също така сочи, че етажните собственици в процесната сграда, в която се намирал имотът на ответника, били сключили договор за извършване на услугата за дялово разпределение с „фирма“ ЕООД. Според чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия били начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата – „МХ фирма“ ООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването. За имота на ответниците били издавани такива изравнителни сметки.

Ищецът сочи, че всеки от ответниците следва да бъде осъден да заплати по 1/2 от претендираните с исковата молба суми, а именно: 909,66 лева – главница за топлинна енергия за периода м.05.2020 г. - м.04.2022 г., както и сумата от 10,20 лв., представляваща сума за дялово разпределение за периода м.07.2020 г. – м.04.2022 г., обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава в размер на 238,24 лв. за периода от 15.09.2021 г.- 01.08.2024 г., както и сумата от 3,11 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава върху сумата дължима за дялово разпределение за периода 15.09.2021 г. до 01.08.2024 г. Предвид изложеното, моли съда да осъди ответниците да му заплатят горепосочените суми. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът М. Й. И. е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск. Сочи, че процесният топлоснабден имот бил придобит от него и лицето Ц. С. И. по време на брака им, който бил прекратен с решение по бракоразводно дело №1231/1986 г. по описа на Коларовски районен съд гр. София. С посоченото решение било постановено семейното жилище да остане в изключителна собственост на Ц. С. И., поради което ответникът нямал никакво отношение към топлоснабдения имот- нито като собственик, нито като наследник на бившата му съпруга Ц. И., тъй като към датата на смъртта й бракът им бил прекратен от повече от 30 години. По изложените съображения моли съда да отхвърли иска.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба и от ответницата Ю.М.Г., с който същата признава задълженията по делото за нейната част. Моли да не се допуска експертиза, тъй като не оспорвала нищо.

Доколкото с молба от 07.11.2025 г. ищецът е направил изцявление за оттегляне на предявените срещу М. Й. И. искове и е направено искане за допускане на изменение на предявените срещу Ю. Г. искове, с протоколно определение от 19.11.2025 г. съдът е 2 прекратил производството в частта по предявените срещу М. Й. И. искове и допуснал изменение на предявените срещу Ю. М. Г., като същите се считат предявени, както следва: ответницата да бъде осъдена да заплати сумата в размер на 1819,32 лева, представляваща незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2020 до м.04.2022 г., сумата в размер на 476,48 лева мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия периода 15.09.2021 г. до 01.08.2024 г., 20,41 лева главница за извършена услуга дялово разпределение за периода от м.07.2021 г. до м. 04.2022 г. и сумата от 6,23 лева - мораторна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 15.09.2021 г. до 01.08.2024 г., ведно с законната лихва върху двете главници считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното:

Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат претендираните права и формулирания петитум, дават основание на съда да приеме, че е сезиран с обективно и субективно кумулативно съединени претенции с правна квалификация чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал.1, изр.1 ЗЗД. С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: 1/ по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между ищеца и ответницата за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума; 2/ по иска за законната лихва за забава – че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва възлиза именно на спорната сума.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "клиенти на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за 3 доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване.

Не следва нищо по-различно и от разясненията по въпроса, дадени в ТР № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК. Според тълкуването, възприето в т. 1 от ТР № 2/2018 г. на ОСГК на ВКС, "собствениците, респективно титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на ЗЕ в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й".

Следователно законът е предпоставил възникването на качеството потребител на ТЕ от пълното и главно доказване от ищеца на обстоятелството, че ответникът е собственик, вещен ползвател или лице, което е поискало откриване на партида на свое име при доставчика.

Като доказателство по делото е представен протокол от 02.02.1987 г. по гр.д.

№1231/1986 г. по описа на СРС, с който е прекратен брака между М. Й. И. и Ц. С. И., като е одобрено и постигнато между страните споразумение по последиците, свързани с развода. Съгласно т. 1 от одобреното от съда по горепосоченото дело споразумение в изключителна собственост на Ц. С. И. е поставено семейното жилище, находящо се в адрес ***.

От представеното по делото удостоверение за наследници с изх. №РНД24-УГ01****, издадено от СО, район Надежда се установява, че Ц. С. И. е починала на 27.12.2022 г., като е оставила за свой единствен наследник ответницата Ю. М. Г..

От така представените доказателства по делото съдът намира, че по делото се доказва наличието на облигационно правоотношение между ищеца и ответницата Ю.

М. Г. във връзка с доставката на топлинна енергия за процесния имот.

Установено е принципното съществуване на облигационно правоотношение между ищеца и ответницата Ю. М. Г. за процесния период, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставял топлинна енергия, а ответникът дължи заплащане на стойността на ползваната услуга. Касае се за договор при публично обявени общи условия по реда на ЗЕ, по който ответникът като собственик на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна собственост, се явява страна по силата на посочената по-горе законова разпоредба.

Според разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. В случая етажните собственици на сградата, в която се намира процесния апартамент, са 4 взели решение през 2001 год. за сключването на договор за извършване на услугата „дялово разпределение“ с „фирма“ ЕООД /видно от представения по делото протокол/.

Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл.

148/ и в действалата към процесния период Наредба №Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл. 142, ал. 2 ЗЕ/, като според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

С протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание на 19.11.2025 г. е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че ищецът е доставил в имота на ответника топлинна енергия за процесния период в претендирания с исковата молба размер.

С оглед на изложеното, съдът намира предявения иск с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата в размер на 1819,32 лева – главница, представляваща стойността на доставената до имота на ответницата топлинна енергия за периода м.05.2020 г. м.04.2022 г. за основателен в пълния предявен размер.

От представените доказателства по делото се установява, че в процесния период именно дружеството „фирма“ ЕООД е осъществявало дяловото разпределение на топлинна енергия в процесната етажна собственост, като размерът на задължението за предоставяне на услугата „дялово разпределение“ се установява от представената към исковата молба справка за инсталация ******27538.