Решение № 35 от 14.02.2020, Административен съд - Добрич

Р Е Ш Е Н И Е

№ 35 гр. Добрич, 14.02.2020 год.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД Добрич, V състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ТЕОДОРА МИЛЕВА при секретаря МАРИЯ МИХАЛЕВА и участието на прокурора Д.Д., като разгледа докладваното от съдия-докладчика Т. Милева административно дело № 563 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.203 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по искова молба от М.Д.М. ***, подадена чрез адв. Д.И. ***, представлявана от Кмета на общината, като в исковата молба е посочена цена на обективно съединени искове: обезщетение за имуществени вреди – пропуснати ползи на ищеца от възможността да ползва отстъпения му в обезщетение апартамент - 15 000 лева, представляващи обезщетение за пропуснати ползи, в размер на наема на апартамента, който той не е могъл да получи през периода 01.09.2014 г. – 01.08.2019 г.; заплащане на обезщетение за забава върху претендираното обезщетение за пропуснати ползи общо в размер на 862 лева, от тях 583 лева, законната лихва върху претендиратото обезщетение за периода 01.09.2014 г. до 01.08.2017 г. и 279 лева, законна лихва за периода 01.09.2018 г. – 01.08.2019 г, както и заплащане за неимуществени вреди в размер на 4 000 лева, изразяващи се в претърпените от ищеца притеснения и неудобства, че не може да получи определеното му обезщетение. В жалбата са изложени обстоятелствата, че наследодателя на ищеца Д.М. Ц. е бил собственик на ½ ид.ч. от недвижим имот – къща от две стаи, кухня и дюкян и 168 в.м. ид.ч. от дворно място, в гр.

Толбухин, ул. „Отец Паисий“ №44. Посоченият недвижим имот и съседните имоти са отчуждени от Община Добрич по реда на ЗТСУ през периода 1981-1986 г. След отчуждаването имотът е завзет и къщата е разрушена. Със Заповед №278/24.01.1991 г. на Председателя на ИК на ОбНС Добрич по чл.100 от ЗТСУ Д.Ц.е обезщетен с апартамент №18, вх.Ж, ет.Е, на VІІ-ми жилищен етаж в ЖК „9-ти септември“, състоящ се от две стаи, кухня – столова и сервизни помещения с площ от 96,84 кв.м., заедно с изба №18 на обща стойност 22 481 лева, съгл. Наредбата за цените на недвижимите имоти, приета с Постановление №53/22.11.1979 г. Със Заповед №1347/03.11.2009 г. на Кмета на община Добрич, поради отпадане на проекта за ЖК „Добруджа“, вх.Д и Е е променено полагащото се обезщетение за отчуждения имот, като ищецът, в качеството си на наследник на Д.Ц.е обезщетен с апартамент №5, бл.А на четвърти /втори жилищен етаж на ЖК „Добрич“ по ул. „Иван Пенаков“, състоящ се от две стаи и кухня с площ 62,77 кв.м., ведно с изба №5 с площ 6,48 кв.м. с обща стойност 16 923 лева. Отстъпено е и право на строеж върху общинската земя, където е построен ЖБ „Добрич“. В исковата молба се твърд, че до смъртта си, бащата на ищеца не е получил определеното му имотно обезщетение – апартамента, съгл. първата заповед по чл.100 от ЗТСУ. Ищецът в качеството си на наследник, също след издаване на втората заповед през 2009 г. до настоящият момент не е получил полагащото му се жилище. Сградата, където е предвидено да бъде апартамента, все още не е завършена. На ищеца или на наследодателя не е заплащано парично обезщетение, такова не е определяно съгласно издадените заповеди по чл.100 от ЗТСУ /отм./. Релевират се доводи, че отчуждителната процедура не е довършена, като органите и длъжностните лица от администрацията на община Добрич са бездействали в продължение на повече от тридесет години да довършат отчуждителната процедура, като предоставят на ищеца определения му като обезщетение недвижим имот, съгл. Заповедта по чл.100 от ЗТСУ. Излагат се подробни съображения в тази насока. Твърди се, че с това продължително бездействие на общината, същата не е изпълнила задълженията си по чл.98 и сл. от ЗТСУ /отм./, с което е нарушено правото на ищеца, гарантирано му от 17, ал.5 от Конституцията на Република България и чл.1 от Протокол 1 към ЕКЗПЧОС. В исковата молба, ищецът се позовава и на практиката на ЕСПЧОС. Моли се, да се уважи исковата претенция като се осъди община Добрич да заплати причинените на ищеца неимуществени и имуществени вреди в размера, определен в експертизата.

Претендират се и сторените по делото разноски

Ответникът

– Община Добрич, чрез процесуалния си представител адв. М. П. - ДАК, е представил писмен отговор и в съдебно заседание оспорва основателността на иска. В представената по делото писмена защита излага и становище за недопустимост на същия. В алтернатива се моли да се отхвърли същият като неоснователен и недоказан. Излагат се подробни съображения, че общината е положила грижа да извърши строителството, като в момента, към края на 2019 г. вече е избран строител и предстои подписването на договор за строителство. Претендират се сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

Представителят на Окръжна Прокуратура – Добрич дава заключение за неоснователност на предявеният иск.

Излага мотиви, че за претендирания период, общината не е бездействала, а напротив е предприела действия за довършване на блок „Добрич“.

Административен съд – гр. Добрич, в настоящия състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на предявените искове, с оглед възраженията на ответника, прие за установено следното :

По аргумент от чл. 1, ал. 2 ЗОДОВ, исковете по чл. 1, ал. 1 от същия закон се разглеждат по реда, установен в АПК.

В същият смисъл е предписанието на чл. 203 АПК, според който исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица се разглеждат по реда на глава ХI "Производства за обезщетения" от АПК.

Отговорността на държавата по чл. 1 ЗОДОВ е безвиновна, обективна отговорност за вреди, причинени на граждани и юридически лица от незаконни действия или бездействия при и по повод изпълнение на административна дейност, поради което чл. 7, ал. 1 от с. з. указва, че искът за обезщетение се предявява срещу органите по чл. 1, ал. 1, от чийто незаконни актове, действия и бездействия са причинени вредите.

В чл. 205 АПК пък е посочено, че искът се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

Особеното за производството по чл.203-207 от АПК е, че законодателят изрично е посочил срещу кого трябва да се насочи искът по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ и от кого следва да се търси обезщетение, като в този случай изискванията за пасивната материалноправна легитимация съвпадат с тези за пасивната процесуална легитимация. Процесуалните предпоставки за исковото производство са свързани с възникването на право на иск и надлежното му упражняване. Процесуалната легитимация на ответника е сред положителните абсолютни процесуални предпоставките за възникване на правото на иск, а липсата й има за последица недопустимост на иска и задължение на съда да прекрати образуваното съдебното производство. Ето защо, предявяването на исковата претенция срещу ненадлежна страна има за последица недопустимост на иска. В този смисъл е т. 6 от ТР № 3/2004 г. на ВКС и разпоредбата на чл. 205 от АПК, която посочва кой може да бъде ответник, а именно юридическото лице, в състава на което е включен административния орган, от чийто незаконен акт, действие или бездействие са причинени вредите, то има самостоятелна правосубектност и може да отговаря за вреди по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. С настоящия иск се претендира обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица от администрацията на община Добрич. С оглед изложеното исковата молба е насочена против надлежен ответник по смисъла на чл.205 от АПК.

При така изложеното, настоящият състав на съда намира, че исковата претенция е процесуално ДОПУСТИМА, като предявена от активно легитимирано лице, притежаващо правен интерес, с оглед фактическите твърдения, че са претърпени вреди, вследствие на допуснати незаконосъобразни бездействия на административни органи и длъжностни лица.

Разгледана по същество, същата е частично ОСНОВАТЕЛНА.

Като събра и обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложения по делото Нотариален акт №3/09.06.1966 г. за дарение на недвижим имот, Д.М. Ц. е получил в дарение от М. Ц. М. следния недвижим имот: къща от две стаи, кухня и дюкян и застроено и незастроено място от 168 кв.м., в ид. части от цялото дворно място, находящо се в гр. Толбухин, ул. „Отец Паисий“ №44, съставляващо парцел с пл. №1261 в квартал 149 по плана на гр. Толбухин.

С НА №166 от 02.03.1971 г. Д.Ц.е дарил на брат си Ц. М. Ц. ½ от описания по-горе недвижим имот.

Със Заповед №474 от 28.04.1983 г. на ОбНС гр. Толбухин е заповядано да се отчуждат имоти за обект „Разширение и реконструкция на ул. Отец Паисий „ – І етап, като в този обект е включен имота на наследодателя на ищеца – Д.М. Ц..

С Акт за завземане на отчужден в полза на държавата имот на 06.02.1987 г., имотът, собственост на Д.Ц.и брат му е завзет.

Със Заповед №278/24.01.1991 г. на ИК на

ОНС Добрич, Д.М. Ц. е обезщетен с апартамент в вх. „Ж Е“ на седми етаж в ЖК „9-ти септември“, състоящ се от две стаи –столова и сервизни помещения на 96,84 кв.в., заедно с изба на стойност 22 481 лева, съгл. Наредбата за цените на недвижимите имоти, приета с Постановление №53/22.11.1979 г. На същия е отстъпено и право на строеж върху държавна земя, където е построен жилищния блок.

С-но Удостоверение за наследници

№615/30.01.2019 г. наследник на Д.М. Ц. е М.Д.М. – син.

Със

Заповед №1347/03.11.2009 г. на Кмета на община Добрич е видоизменена Заповед №278/1991 г., с която Д.М. Ц. е обезщетен с посочения по-горе имот. Като вместо това е определено обезщетяване, вече на М.Д.М. /наследник на Ц., който е починал/, а именно: апартамент №5, бл.А на четвърти /втори жилищен етаж/ на ЖБ „Добрич“ по ул. „Иван Пенаков“, състоящ се от две стаи и кухня на площ 62,77 кв.м., ведно с изба №5 с площ 6,48 кв.м., на обща стойност 16 923 лева по НЦНИ от 1979 г. Отстъпено е и право на строеж.

С Разрешение за строеж №423/02.10.2009 г. на Гл. архитект на община Добрич е разрешено на осн. чл.148, ал.1 от ЗУТ да се извърши СМР на жилищен блок „Добрич“, с обслужваща част.

Във връзка със строителството е обявена и обществена поръчка.

На 07.07.2010 г. между община град Добрич

– възложител и „ВЪЗХОД – ВАЛЕНТИНО“ ООД – изпълнител е сключен договор за възлагане на строителство на обект жилищен блок „Добрич“ в УПИ ІІ, кв.12, по плана на ЦГЧ, град Добрич. Срокът за изпълнение на СМР е 48 месеца, съгл. чл.13 от договора. По причини, които не са известни СМР на процесния блок не е довършено.

През 2019 г. ОбС Добрич е взел решение общината да сключи договор за банков кредит с цел финансиране на инвестиционен проект „Изпълнение на СМР до довършване на жилищен блок „Добрич“.

Отново е обявена обществена поръчка на 02.08.2019 г. Ноторно известен факт е в гр. Добрич, че вече е избран изпълнител в края на 2019 г. и предстои подписването на договор за строителство.

Със

Заповед №150/20.12.1989 г. на Директор на СД „ИНМ“ при ОНС Толбухин Д.М. Ц. е настанен в държавно оборотно жилище, находящо се в гр. Добрич, ЖК „Балик“ л.17, вх.Б, ап.2, състоящ се от една стая, кухня и изба №2. Определен е месечен наем в размер на 12 лева.

В хода на съдебното производство е изслушана комплексна СЪДЕБНО-ТЕХНИЧЕСКА ЕКСПЕРТИЗА, чието заключение е оспорено от ответника, поради което и е назначена тройна такава, като заключението на същата е прието от страните.

Според заключението на вещите лица общата стойност на пазарен наем за апартамент със ЗП 62,77 кв.м. в ЖБ „Добрич“ гр. Добрич за периода 01.09.2014 г. до 01.08.2019 г. е 13 774 лева.

По делото като свидетели от страна на ишеца са разпитани Р.И.Ч.и Е.Т.И..

Свидетелят Чалъков е втори братовчед на ищеца. Според неговите обяснения, имотът на баща му е отчужден някъде 90-те години. Трябвало е да му дадат жилище в края на центъра, до Стоматологията, която е щяло да бъде по-голямо 80-100 кв.м., после обаче го обезщетили с по-малко, като до момента жилище не е предоставено. Осемдесет и някоя година са съборили къщата. Баща му след това е живеел в с. Победа при майка си. Същият е починал 2001-2002 г. Свидетелят сочи, че ищеца живее в Норвегия, като там има жилище, веднъж или два пъти в годината се връща в България, като през това време живее при майка си. Родителите му отдавна са разведени. Твърди, че на М. му е много тежко, ходи непрекъснато по институциите да се разправя, ядосва се, че няма никакво развитие. Свидетелят не знае за апартамент в кв. Балик. Твърди, че в момента има обещание за апартамент, който е в процес на строителство.