Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 264634 от 11.03.2021, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 547/2021
Вид
Определение № 264634
Подписан
11.03.2021
В сила
10.11.2021
Състав
ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА ГЕОРГИЕВА, ПЕТЪР БОГОМИЛОВ ТЕОДОСИЕВ, СВЕТОСЛАВ ВАСИЛЕВ ВАСИЛЕВ

Цитирани разпоредби

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №… гр.София, 11.03.2021 г.

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, VI състав, в закрито заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и първа година, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЕТЪР

ТЕОДОСИЕВ

ЧЛЕНОВЕ:1.ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА

2.СВЕТОСЛАВ ВАСИЛЕВ като разгледа докладваното от съдия Георгиева ч.гр.дело №547 по описа за 2021 година, съобрази че:

Производството е по чл.435 и сл. от

Гражданския процесуален кодекс.

С жалба с вх.№ 28607/07.12.2020 г. подадена от „Т.К.“ООД обжалва действия на частен съдебен изпълнител по изпълнително дело № 20208580402002 по описа на ЧСИ У.Д.с рег. № 858 на КЧСИ и район на действие Софийски градски съд - налагане на обезпечителен запор върху вземания по банкова сметка *** „Уникредит Булбанк“ АД и иска съда да ги отмени.

Поддържа, че обезпечителната мярка е наложена върху вземанията на търговското дружество от Министерство на икономиката по договор за предоставяне на безвъзмездна помощ по оперативна програма „Иновации и конкурентноспособност“ 2014-2020

№ BG16RFOPOO2-1.005, които са несеквестируеми. Сочи, че отпуснатите средства по оперативните програми са субсидирани от бюджета, съгласно чл.1, ал.2 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и спрямо управлението им е приложим Закона за публичните финанси. Принудително изпълнение върху такива средства е недопустимо, а освен това без основание лишава бенефициента от осигурената му по силата на сключения договор финансова помощ. Поддържа, че с наложения обезпечителния запор е нарушена забраната на чл.393, ал.2 от ГПК и на чл.94, ал.1 и ал.2 от ЗДБРБ чл.1, ал.1, т.5 от ЗУСЕСИФ и чл.1, ал.3 от ЗПФ.

Допълнително в жалбата се излагат доводи, че с решение на СГС по ч.гр.№4747/2020 г. е била оставена без уважение жалба против разпореждане от 20.03.2020 г. на ЧСИ М.Ц.с рег. № 840 на КЧСИ, с което е отказано налагането на запор на вземания по банкова сметка ***.дело № 20198400401330 с мотиви, че средствата имат публичен характер, поради което и съгласно ЗДБРБ се въвежда нормативна забрана те са да бъдат предмет на принудително изпълнение.

Ответникът по жалбата - взискател в изпълнителното производство, поддържа, че жалбата е недопустима и неоснователна, с доводи, че тези средства не са публични финанси и не се приравняван на средства от държавния бюджет, както и че липсват доказателства по банковата сметка да са налице авоари.

В писмените мотиви ЧСИ е изразил становище за неоснователност на жалбата, като поддържа, че същата е подадена срещу действия, които не са от кръга на обжалваемите действия по смисъла на чл.435, ал.2 от ГПК и по същество, че същата е неоснователна.

Софийски градски съд, след като се запозна с жалбата и материалите по делото прие от фактическа страна следното:

Изпълнително дело № 20208580402002 е образувано по молба вх.№ 25064/06.11.2020г. на „ПРОКРЕДИТ БАНК (БЪЛГАРИЯ)“ЕАД въз основа на Обезпечителна заповед, издадена на 27.10.2020г. възоснова на определение по търг. дело № 694 от 2019г. на СГС VI-13 състав, с което е допуснато обезпечение на предявения от „ПРОКРЕДИТ БАНК (БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД, с ЕИК ******срещу „Т.К.“ ООД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, р-н „Изгрев“, бул. ,******, бл. И.СТЦ, офис 325Б, иск с правно основание чл. 430 ТЗ за заплащане на сумата в размер от 55 000 евро, представляваща част от общо вземане за главница в размер на 135 086,72 евро, съставляващо предсрочно изискуем кредит, предоставен по сключен Договор за овърдрафт № 904- 1048016/25.08.2014 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, чрез последователно налагане на запори върху банкови сметки на „Т.К.“ ООД в изрично посочени банки, сред които и „УниКредитБулбанк“ АД до достигане общия размер на претенцията от 55 000 (петдесет и пет хиляди) евро, с левова равностойност от 107 570, 65 (сто и седем хиляди петстотин и седемдесет лева и шестдесет и пет стотинки) лв.

Въз основа на издадената обезпечителна заповед и запорно съобщение изх.№ 31306/09.11.2020 г. е наложен обезпечителен запор на банкови сметки на „Т.К.“ ООД в „ПРОКРЕДИТ БАНК (БЪЛГАРИЯ)“ЕАД. Със съобщение изх. № 31307/09.11.2020г., „Т.К.“ ООД е уведомено за наложения обезпечителен запор. С уведомление вх.№ 25554/12.11.2020г. „Т.К.“ ООД е поискало в запорните съобщения до банките изрично да бъде отбелязано, че наложения запор не обхваща несеквестируеми суми, като посочва изрично кои суми счита за несеквестируеми.

След постъпил отговор на горепосоченото запорно съобщение, въз основа на същата обезпечителна заповед, със запорно съобщение изх.№ 32476/23.11.2020г. е наложен обезпечителен запор на банкови сметки на „Т.К.“ ООД в “УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД. Със съобщение изх.

№32477/23.11.2020г., връчено на

02.12.2020 г., „Т.К.“ ООД е уведомено за наложения обезпечителен запор, което в срок обжалва същото пред настоящия съдебен състав. С писмо от 24.11.2020 г. с вх. № 27751 от 24.11.2020 г. от банката е постъпил отговор, че няма свободен авоар и запорът не е наложен.

При тези данни съдът намира, че жалбата е недопустима. Съгласно действащата нормативна уредба чл. 435, ал. 2, т.2