Определение № 225 от 02.03.2025, Софийски окръжен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 225 гр. София, 02.03.2025 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Ст. Мулешков

Членове:

Ивайло Хр. Родопски

МагдаЛ. Д. Инджова като разгледа докладваното от МагдаЛ. Д. Инджова Въззивно частно гражданско дело № 20241800500912 по описа за 2024 година Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 344, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на съделителя А. В. срещу протоколно определение от 18.09.2024 г., постановено по гр. д. № 518/2013 г. по описа на РС – Костинброд, с което е оставена без уважение молбата му да бъдат постановени привременни мерки по чл. 344, ал. 2 ГПК чрез присъждане на месечен наем в негова полза в размер на 250 лв., за поземлен имот с идентификатор № *** по КККР, находящ се в гр. Костинброд, ул.“Йордан Йовков“ № 31, заедно с разположената в имота сграда с идентификатор ***, по КККР, постановен за ползване на съделителката З. Т..

В частната жалба се навеждат доводи за допуснати нарушения на процесуалните му права.

Съделителят З. Т. е депозирал отговор на частната жалба, в които същата се оспорва.

Настоящият въззивен състав след преценка на доказателствата по делото и доводите на страните намира следното:

Частната жалба е подадена в рамките на законоустановения срок, от легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на обжалване, поради което е процесуално допустима. Платена е и дължимата държавна такса.

Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:

Делбеното производство пред РС – Костинброд е образувано по искова молба на З. Т. срещу А. В. за делба на съсобствените им два поземлени имота.

От съделителката З. Т. е подадена и молба по чл. 344, ал. 2 ГПК.

С влязло в сила Решение № 328 от 24.11.2023 г., постановено по гр. д. № 518/2013 г., поправено с Решение № 16 от 11.01.2024 г. по същото дело, РС – 1

Костинброд е допуснал делба на посочените в исковата молба два броя поземлени имоти.

С решението съдът се е произнесъл и по молбата за постановяване на привременни мерки, като е постановил поземления имот с идентификатор № *** по КККР, находящ се в гр. Костинброд, ул.“Йордан Йовков“ № 31, заедно с разположената в имота сграда с идентификатор ***, по КККР да се ползва от З. Т., считано от момента на влизане в сила на решението за допускане на делба до окончателното извършване на делбата, а поземления имот, находящ се в село Манастирище, община Своге, попадащ в граници на околовръстен полигон на мах. „ОП Брегалица“, с площ от 1277 кв.м., заедно с разположената в имота масивна жилищна сграда, със застроена площ съгласно скица от 38 кв.м., да се ползва от жалбоподателя.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 344, ал. 2 ГПК, ако всички наследници не използват наследствените имоти съобразно правата си, съдът, по искане на някой от тях, постановява, кои от наследниците от кои имоти ще се ползват до окончателното извършване на делбата или какви суми едните трябва да плащат на другите срещу ползването. Претенцията по чл. 344, ал. 2 ГПК е сходна по своята правна природа с тази по чл. 31, ал. 2 ЗС, тъй като има за цел да компенсира невъзможността за реално ползване на съсобствен имот според притежаваните от съсобственика права.

В конкретния случай обаче не се установява засягане на правата на съделител. В молбата на жалбоподателя по чл. 344, ал. 2 ГПК, а дори и в подадената от същия частна жалба, не се съдържат твърдения, че разпределените с влязлото в сила решение за допускане на делба имоти, не се ползват от съделителите, така както са разпределени. Липсват и каквито и да е доказателства, от които да може да бъде направен извод за възможно бъдещо нарушение на извършеното разпределение занапред, поради което съдът счита, че липсват нови обстоятелства, които да налагат промяна на постановените от първоинстанционния съд привременни мерки.

Изложените с частната жалба възражения за допуснати от първоинтанционния съд процесуални нарушения настоящата съдебна инстанция счита за неоснователни.

На първо място, неоснователно е твърдението, че упълномощените процесуални представители на жалбоподателя не са запознати със заявената лично от него молба по чл. 344, ал. 2 ГПК и не им е била дадена възможност да вземат становище по нея. Съделителят В. е дееспособно физическо лице и според разпоредбата на чл. 28, ал. 1 ГПК може да извършва лично съдопроизводтсвени действия, като изцяло негова е преценката дали да уведоми процесуалния си представител, или не, като неуведомяването не е пречка упълномощените процесуални представители да се запознаят с направеното от доверителя им искане. Още повече съдът е изпълнил задълженията си по чл. 276, ал. 1 ГПК и е предоставил възможност на насрещната страна в едноседмичен срок да вземе становище по молба, който 2 срок е напълно достатъчен за запознаване с молбата, както за насрещната страна, така и за процесуалните представители на молителя. В случая обжалваното протоколно определение е постановено в открито съдебно заседание от

18.09.2024 г., на което са присъствали процесуалните представители на молителя, а и същите, видно от приложен по делото договор за правна защита и съдействие, са негови процесуални представители считано от 13.09.2024 г. Наред с това съделителят В. през цялото съдебно производство е бил процесуално представляван и новото упълномощаване е следствие на направен от съделителя В. отказ от предходния му процесуален представител адвокат В. Николова, поради което същият е бил в състояние своевременно да организира защитата си.

На второ място, неоснователно е и твърдението, че ответникът в резултат на многократната смяна на процесуалните си представители не е бил в течение на производството. Напротив същият, както вече беше посочено погоре, е бил процесуално представляван в хода на цялото съдебно производство. Извършените от пълномощника действия до оттегляне на пълномощното, според разпоредбата на чл. 35 ГПК остават в сила. Още повече съделителят В. не само е знаел за производството по делото, а и активно е участвал в него, като е присъствал на съдебните заседания лично, многократно се е ползвал от правото си да оттегля пълномощието си и дори е подал молбата по чл. 344, ал. 2 ГПК, инициирала постановяването на обжалвания в настоящото производство съдебен акт.

По изложените съображения подадената частна жалба се явява неоснователна, а обжалваното определение като правилно следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран Софийският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 18.09.2024 г., постановено по гр. д. № 518/2013 г. по описа на РС – Костинброд.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3