Решение № 648 от 02.12.2022, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 648 гр. Плевен, 02.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Асен Ив. Даскалов при участието на секретаря МАРИЕЛА В. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от Асен Ив. Даскалов Административно наказателно дело № 20224430201649 по описа за 2022 година ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН

С Наказателно постановление № 22-0938-000649/02.03.2022г. на НАЧАЛНИК СЕКТОР „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“ при ОДМВР - ПЛЕВЕН, на К. Д. В. ЕГН: ********** е наложено административно наказание на основание чл.177 ал.4 т.3 от Закона за движението по пътищата във връзка с т.10.6.2 от Приложение №1 към чл.9 ал.4 от Наредба № 7 от 27.04.2018 г. за укрепване на превозваните товари - глоба в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.

Срещу така издаденото Наказателно постановление (НП), санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД - ПЛЕВЕН. Счита, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила: не е надлежно спазена разпоредбата на чл.27 ал.2 ЗАНН, както и тази на чл.57 ал.1 т.8 ЗАНН. Излага и съображения по съществото на делото като изтъква, че от една страна, управляваното от негова страна превозно средство – т.а. „***“ е заводски конструиран по начин, непозволяващ изсипването на товара по време на движение, тъй като се касае за самосвал, фабрично предназначен за превоз на насипни товари, който не е оборудван с покривало, брезент, „щора“ или др.подобни, а разтоварването се извършва посредством пневматична уредба; посочва, че превозното средство дори не е негова собственост, а такава на работодателя му – „***“ ЕООД, като именно последният, съобразно чл.6 т.2 от Наредба № 7 от 27.04.2018 г. за укрепване на превозваните товари /“НАРЕДБАТА“/ е задължен да осигури на водача необходимите обезопасителни средства за укрепване, каквито обаче, не са фабрично предвидени за посочения вид и модел товарен автомобил.

1

В съдебното заседание, в което делото е обявено за решаване жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

За ответната страна – ОДМВР – ПЛЕВЕН – представител не се явява.

В придружителното писмо по изпращане на административнонаказателната преписка е изразено бланкетно становище за неоснователност на жалбата, както и възражение за прекомерност на претендираните разноски за адвокатски хонорар, като е отправено искане за съобразяване на разноските с минималния размер, предвиден в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съдът намира, че жалбата е подадена от оправомощена страна, в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима. Във връзка с нейната основателност, след щателно обсъждане на събраните доказателствени материали поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение №573332/17.02.2022г. от страна на Б. П. М. – мл.автоконтрольор при ОДМВРПЛЕВЕН, в присъствието на свидетеля С. Г. К. и нарушителя – К. Д. В..

Съставен е за това, че на 17.02.2022г. около 14:45 часа в гр.ПЛЕВЕН, кръстовище образувано от улица „***“ и улица „***“, с посока на движение към улица „***“, като водач на товарен автомобил „***“ с регистрационен номер ***, превозва товар (земна маса), който не е покрит. Така описаното е квалифицирано като нарушение по чл. чл.177 ал.4 т.3 от Закона за движението по пътищата във връзка с т.10.6.2 от Приложение №1 към чл.9 ал.4 от Наредба № 7 от 27.04.2018 г. за укрепване на превозваните товари; отбелязано е, че липсва покривало върху превознания товар, като по този начин се създава опасност за останалите участници в движението, както и че нарушението е заснето с РСОД 724. При съставяне на АУАН, нарушителят не е направил възражения; такива не са постъпили и по реда, и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН.

Административнонаказващият орган приел изцяло фактическата обстановка и правна квалификация в така съставения АУАН. На тази основа, издал обжалваното Наказателно постановление, с което на К. Д. В. ЕГН:

********** е наложено административно наказание на основание чл.177 ал.4 т.3 от Закона за движението по пътищата във връзка с т.10.6.2 от Приложение №1 към чл.9 ал.4 от Наредба № 7 от 27.04.2018 г. за укрепване на превозваните товари - глоба в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.

Съдът намира, че Актът за установяване на административно нарушение е съставен и обжалваното Наказателно постановление – издадено, от компетентни лица /л.15 – 16 от делото/. Не е налице допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по чл.27 ал.2 ЗАНН, съобразно която правна разпоредба „При определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите 2 смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя.“. Касае се за разпоредба, насочена към правилното приложение на материалния закон, а не за такава, относима към спазването на процесуалните изисквания по издаване на Наказателното постановление. Аналогично, не е нарушена и разпоредбата на чл.57 ал.1 т.8 ЗАНН, тъй като административнонаказващият орган е длъжен да вземе предвид смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, но липсата на изричното им посочване не обуславя извод, че са същите обстоятелства не са обсъдени или че не са надлежно взети предвид при определяне вида и размера на дължимото административно наказание, т.е. отново се касае за разпоредба, насочена към правилното приложение на материалния закон.

Все пак, в хода на административнонаказателното производство, действително е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.

Следва да бъде напомнено, че съобразно чл.177 ал.4 т.3 от Закона за движението по пътищата, „Който управлява пътно превозно средство с неукрепен товар в нарушение на изискванията на наредбата по чл. 127, ал. 4, се наказва с глоба от: хиляда и петстотин лева – при констатирани опасни неизправности при укрепването на товара.“.

Видно е, че административнонаказателната разпоредба препраща към изискванията на Наредба № 7 от 27.04.2018 г. за укрепване на превозваните товари, като според актосъставителя и административнонаказващия орган, нарушението се отнася към изискванията на т.10.6.2 от Приложение №1 към чл.9 ал.4 от НАРЕДБАТА. Основателно в жалбата се отбелязва, че т.10 от същото Приложение касае „Пригодност на превозното средство“, като т.10.6 е озаглавена „Изисквани специални структури (ако се използват за обезопасяване на товара)“, а на свой ред, т.10.6.2. е относима към липса на такава изисквана специална структура, което се определя като „опасна“ неизправност. Видно е, че според приетата в АУАН/НП фактическа обстановка, управляваният от жалбоподателя т.а. е бил с липсващо покривало, при което се създавала опасност за другите участници в движението. В хода на административнонаказателното производство не са събрани никакви доказателства доколко конкретния товарен автомобил е следвало да бъде оборудван и дали изобщо, фабрично е било предвидено и допустимо, да бъде оборудван с „покривало“. Макар този въпрос да е относим към съществото на делото, той има и своето процесуално измерение, тъй като според чл.8 от НАРЕДБАТА, „ Укрепването на товара се извършва по един или повече от следните стандарти: БДС ЕN 12195-1, БДС ЕN 12195-2, БДС ЕN 12195-3, БДС ЕN 12195, БДС ЕN 12640, БДС ЕN 12642, БДС ЕN 283, ISO

1161 и ISO 1496, приложими към превозвания товар и превозното средство.“. При положение, че се твърди, че превозваната земна маса не е била надлежно укрепен товар и е създавала опасност за участниците в движението, следвало е актосъставителят и административнонаказващият орган не само да изследват въпроса дали товарен автомобил „***“ с регистрационен номер *** е конструктивно предвидено да превозва земна 3 маса, както и дали е конструктивно предвидено да бъде оборудван с някакъв тип покривало, а в случай, че в крайна сметка, е налице ненадлежно укрепване на товара – да се посочи нарушение на кой от цитираните по-гори държавни стандарти е налице, защото в случай, че някой от същите стандарти е спазен, очевидно няма как да се твърди, че е налице ненадлежно укрепване на товара, независимо от липсата на покривало. Алтернативно, в случай, че преценката на актосъставителя и административнонаказващия орган е в посока на това, че товарен автомобил „***“ с регистрационен номер *** е изобщо неподходящ, съобразно конструктивните си възможности, да превозва споменатата земна маса – това също е следвало да бъде посочено от страна на актосъставителя/административнонаказващия орган, защото съобразно Приложение №1 към чл.9 ал.4 от НАРЕДБАТА /В/, тази преценка следва да се направи от проверяващия и няма отношение към неизправностите, посочени в т.10. Ето защо Съдът намира, че описанието на нарушението и обстоятелствата на неговото извършване, не е пълноценно, а е в разрез с императивните изисквания на чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН. Така допуснатото нарушение на процесуалните правила е съществено, тъй като ограничава правото на защита на жалбоподателя и по-конкретно – правото му да научи въз основа на кои факти и обстоятелства е ангажирана административнонаказателната му отговорност.

Ето защо Съдът намира, че обжалваното Наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова - следва да бъде отменено, без да бъде разглеждан по същество правния спор.

За пълнота на настоящия съдебен акт обаче, нека бъде отбелязано, че Наказателното постановление се явява и неправилно. В тази връзка Съдът взе предвид, че показанията на свидетелите Б. М. и С. К. са отностително подробни и убедителни, като няма пречка да бъдат кредитирани. Същите взаимно се потвърждават и са в потвърждение на изнесената в горепосочения АУАН фактическа обстановка; в хода на съдебното следствие бяха приобщени и писмени доказателства /л.7 - 9, л.12 – 14, л.29 от делото/ и поконкретно - преписи на справки за изплатени трудови възнаграждения на К.

В. от страна на работодателя „***“ ЕООД, Свидетелство за регистрация, част І относно т.а. „***“ с рег.№***, от които се установява, че собственик на същото превозно средство е именно „***“ ЕООД, в което дружество, към месец февруари 2022г., К. Д. В., е работник. Поставя се въпроса – дали жалбоподателят е годен субект на нарушение по чл.174 ал.3 ЗДвП, при съобразяване изискванията на НАРЕДБАТА, към която се препраща. В чл.3 – 5 от НАРЕДБАТА са предвидени задължения за водачите на МПС преди натоварването, при натоварването и при извършване на превоза, но никое от тях не е относимо към настоящия случай, с изключение на това да бъдат приложени „най-подходящите методи за обезопасяване на товарите съгласно изискванията на чл. 8“ /чл.3/, т.е. – в съответствие с цитираните погоре, непосочени от актосъставителя и административнонаказващия орган, държавни стандарти. От друга страна, съобразно чл.6, т.1 и т.2 от 4

НАРЕДБАТА, „Превозвачът е длъжен: 1. да извършва превоз на товари само с превозни средства, които имат валиден сертификат, че структурата на каросерията отговаря на изискванията на БДС EN 12642, с изключение на моторните превозни средства от категория N1; 2. да осигури на водача необходимите обезопасителни средства за укрепване…“. Видно е, че задълженията за съответност на превозното средство, както и за осигуряване на необходимите обезопасителни средства за укрепване, са възложени върху превозвача, т.е. в процесния случай - „***“ ЕООД. При положение, че чл.174 ал.3 ЗДвП препраща към изискванията на Наредба № 7 от 27.04.2018 г. за укрепване на превозваните товари, а от цитираните в настоящия абзац негови разпоредби се установява задължение, което може да се вмени на превозвача /„***“ ЕООД/, но не и на водача /К. В./, то ангажирането на административнонаказателната отговорност на последния е напълно необосновано и неправилно. Да се приеме обратното, не би означавало нищо друго, освен да се предвиди административнонаказателна отговорност на водача, за неизпълнение на задължения от страна на трето лице, каквото в случая е превозвача. Ето защо Съдът намира, че не е налице годен субект на административно нарушение по чл.174 ал.3 ЗДвП, т.е. К. Д. В. е административно наказан за нарушение, което не е извършил – и не е могъл да извърши.