Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 387 от 16.10.2024, Районен съд - Перник

Съд
Районен съд - Перник
Дело
Административно наказателно дело 1056/2024
Вид
Решение № 387
Подписан
16.10.2024
В сила
12.03.2025
Състав
Петя Йорданова Котева

Цитирани разпоредби

  • чл.11 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.28, ал.7 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 182 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 182, ал.1, т.3 · Закон за движението по пътищата
  • чл.182, ал.4 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189, ал.11 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189, ал.4 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189, ал.5 и ал.6 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189, ал.5 и ал.6 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189з · Закон за движението по пътищата
  • чл.21, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.80, ал.1, т.5 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 387 гр. Перник, 16.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петя Й. Котева при участието на секретаря Даниела Бл. Иванова като разгледа докладваното от Петя Й. Котева Административно наказателно дело № 20241720201056 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Обжалван е Електронен фиш (ЕФ) серия К, № 9125041 на ОД на МВР Перник, с който на В. К. К., ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 200.00 лв (двеста лева) на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за нарушаване на чл.21, ал.1 от същия закон, тъй като на 09.05.2024г. в 16:49 часа, в населено място - гр. Перник, ул. „Юрий Гагарин”, бензиностанция „Шел”, при общо валидно ограничение на скоростта от 50 км/ч е заснет лек автомобил „Хонда ЦРВ” с рег. № ******** с установена скорост от 77 км/ч, при което превишението е 27 км/ч и е установено с автоматизирано техническо средство № 120С52С, като нарушението е извършено в условията на повторност – в едногодишен срок от влизане в сила на 01.06.2023г. на ЕФ К/6526032.

По изложени в жалбата доводи, В. К. К. моли ЕФ да бъде отменен, като издаден при неспазване на процесуалните правила и в нарушение на материалния закон. Като основание за отмяна сочи, че фиша не съдържа данни за издателя - име и длъжност. Твърди, че липсата на означена дата на издаване на оспорения ЕФ нарушава правото му на защита, тъй като го лишава от възможността да извърши преценка във връзка със спазването на преклузивните срокове по чл.11 от ЗАНН, препращащ към уредбата относно погасяването на наказателното производство по давност в НК. Маркира, че при издаване на обжалвания ЕФ е нарушена заповед на министъра на вътрешните работи, с която е разпоредено поставянето на АТСС на места с 1 концентрация на ПТП. Застъпва позиция, че е нарушен материалния закон, тъй като не е взета предвид разпоредбата на чл.16, ал.5 от Наредба № 8121з532 и не е приспадната максимално допустимата регламентирана грешка.

Счита, че от текстовото описание във фиша не става ясно в коя точно хипотеза на чл.21, ал.1 от ЗДвП попада нарушението.

Жалбоподателят не участва лично в хода на съдебното производство, за което е редовно призован. Не се представлява и от упълномощен защитник.

Административнонаказващият орган ОД на МВР Перник – редовно призован, не изпраща представител за участие в съдебното производство. В придружителното писмо, с което административнонаказателната преписка е изпратена в съда, е застъпено становище за потвърждаване на оспорения ЕФ.

Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени доказателства и служебно провери правилността на обжалвания ЕФ намира за установено следното:

По допустимостта:

ЕФ е обжалван в законоустановения срок. Същият е връчен на 15.06.2024г., предвид приложената справка-извлечение от АИС-АНД, а жалбата против него е подадена по пощата на 01.07.2024г. (първия присъствен ден), предвид поставеното клеймо на приложения по административната преписка пощенски плик. Обжалването е направено от активно легитимирано лице и пред компетентния съд.

Предвид изложеното жалбата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

От фактическа страна:

На 09.05.2024г. на ул. „Юрий Гагарин” в гр. Перник с преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средство с вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM S1“ с автоматизирано техническо средство за измерване на скоростта № 120С52С, в стационарен режим, бил извършван контрол на скоростния режим на движещите се в посока към кв. „Тева” моторни превозни средства (МПС). Мястото се намирало до бензиностанция „Шел”, където за пътните превозни средства важало общото ограничение на скоростта от 50 км/ч. В 16:49 часа през обсега на радарното устройство преминал лек автомобил „Хонда ЦРВ” с рег. № ********, като същото фиксирало скорост на движение от 80 км/ч.

След преустановяване на извършвания контрол на скоростния режим на движещите се МПС на посоченото място полицейският служител Р. А. изготвил протокол съгласно чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.), който бил регистриран на 14.05.2024г. с рег. № 1158р-5350. В същия било удостоверено използването на споменатото автоматизирано техническо средство на процесната дата и в посоченото 2 населено място, периода от време, през който същото е работело- от 15:10 часа до 18:10 часа, посоката на движение на контролираните моторни превозни средства – от кв. „Изток” към кв. „Тева”, при приближаващ трафик и стационарен режим на измерване, ограничението на скоростта в пътния участък от 50 км/ч, както и липсата на монтиран пътен знак, променящ общо разрешената такава за населено място.

При направена справка в централна база данни по регистрация на пътни превозни средства е установено, че цитираният автомобил, чиято скорост на движение е отчетена, е собственост на В. К. К., ЕГН **********. В отсъствие на жалбоподателя, съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП е издаден срещу него процесния ЕФ, в който, след приспадане на толеранса от минус 3 км/ч, релевантен към максимално допустимата грешка при измерване на скорост до 100 км/ч, отчетената скорост е редуцирана на 77 км/ч, т.е. превишаването на максимално допустимата скорост на движение е прието, че е с 27 км/ч, както и че същото е извършено в условията на повторност – в едногодишен срок от влизане в сила на 01.06.2023г. на ЕФ К/6526032.

Предвид изложените обстоятелства, за нарушаване на чл.21, ал.1 от ЗДвП на К. е наложено на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.3 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 200.00 лв. Жалбоподателят не се възползвал от правото си на възражения по чл.189, ал.5 и ал.6 от ЗДвП, а обжалвал фиша с процесната жалба пред съда.

От правна страна:

Приложената справка от централна база данни по регистрация на пътни превозни средства доказва, че В. К. К. е легитимен собственик на лек автомобил „Хонда ЦРВ” с рег. № ********, с който е извършено вмененото нарушение, поради което и той е субект на същото по силата на чл.188, ал.1, пр.1-во от ЗДвП. От страна на жалбоподателя не се навеждат и възражения, че друго лице е извършило нарушението, както и не са налице доказателства за упражняване по надлежния ред, в законовия 14-дневен срок от получаване на фиша, на правото по чл. 189, ал.5 и ал.6

Не е спорно, че за използването на системата за видеоконтрол на процесното място е изготвен приложения по административнонаказателната преписка протокол съгласно чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-6912 от 29.07.2015г., в който надлежно е документиран типа на система за контрол на скоростта на моторни превозни средство с вградено разпознаване на номера и комуникации, която е заснела процесното нарушение, предвид направеното вписване на наименование ARH CAM S1, и индивидуалния номер на автоматизираното техническо средство за измерване на скоростта № 120С52С, т.е. налице са еднопосочни данните както за типа, така и за индивидуалния номер на автоматизираното техническо средство, заснело процесното нарушение, които ясно са записани в процесния ЕФ. Същевременно от приложеното Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 от 07.09.2017г., издадено от Български институт по метрология за 3 преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 е видно, че същата е вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № 5126, като удостоверението е със срок на валидност 07.09.2027г. От приложения Протокол за проверка № 048-СГ-ИСИС от 25.03.2024г. на отдел „Изпитване на средства за измерване и софтуер” на Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди” на Български институт по метрология се установява че е извършена последваща периодична проверка при която е установено, че средството за измерване съответства на изискванията на одобрения тип. Следователно налице са достатъчно доказателства относно типа на автоматизираната техническа система и нейната техническа годност, което води до извод, че контролният орган е изпълнил в цялост изискванията на чл.4, ал.2 и ал.3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.

От съдържанието на съставения протокол съгласно чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-6912 от 29.07.2015г. се установява освен мястото на което е бил извършван контрола, времевия отрязък през който системата е работила, но и режимът на измерване, който е бил стационарен, както и че посоката на задействане на автоматизираното техническо средство е било насочено към приближаващия трафик на контролирания пътнопоток от кв. „Изток” към кв.

„Тева”. Отразените в протокола по чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-6912 от 29.07.2015г. данни следва да се приемат за доказани, тъй като това е официален удостоверителен документ, който е съставен от длъжностно лице, в кръга на службата му. Същият е изпълнен ръкописно и съдържа данни за физическото лице, което е попълнило отразените в него факти, като е вписало на определеното място фамилията си и е положило своя подпис.

Същевременно с оглед кредитираната по делото като писмено доказателство Заповед № 313з-862 от 09.04.2024г. на директора на ОД на МВР Перник не е спорно, че полицейският служител Р. А. е преминал обучение за работа със стационарната преносима система за контрол на скоростта, с която е извършено заснемането, поради което и не може да се постави под съмнение осъществения от него контрол по отношение на установеното нарушение именно съгласно нормативните предписания и при посочените в протокола обстоятелства.

Приобщеният снимков материал от записа, извършен с автоматизираното техническо средство удостоверява с необходимата достоверност, че отразените в съдържанието на ЕФ обстоятелства съответстват на действителното положение, интерпретирани са обективно и са оценени правилно, в съответствие с материалния закон. Съгласно чл.189, ал.15 от ЗДвП снимковия материал съставлява годно веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес, поради което и посочената в статичното изображение - снимка № 120С52С/0086686, скорост от 80 км/ч, с която се е движел автомобилът на жалбоподателя към момента на констатиране на нарушението, е точно измерената от автоматизираното 4 техническо средство, като заснетия лек автомобил е с ясно видим рег. № ********.

Предвид изложеното, съдът намира за безусловно доказано, че автомобила на жалбоподателя на посочената дата и място в ЕФ се е движел със засечената скорост.

Възражението, че позиционирането на АТСС не е съобразено със Заповед от 18.06.2021г. на министъра на вътрешните работи, свързана с разполагането на АТСС на места, характеризиращи се като такива с концентрация на ПТП е неоснователно. Касае се за вътрешноведомствена заповед, която засяга служителите на МВР, поради което и същата е ирелевантна за настоящия казус. Дори и АТСС да е било поставено на място, в което няма концентрация на ПТП, то това обстоятелство по никакъв начин не променя обективната и субективната страна на извършеното административно нарушение.

Не може да бъде споделено и твърдението за неспазване на разпоредбата на чл.6, ал.2, т.3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., тъй като видно от протокола за използване на АТСС, проверката е започнала в 15:10 часа и е продължила до 18:10 часа, който времеви период се характеризира с интензивен трафик, тъй като се касае за пътен трафик по една от основните пътни артерии в гр. Перник, поради което съдът не подлага под съмнение необходимостта и ефективността от контролиране на същия.

Настоящият състав намира, че обжалвания ЕФ съдържа надлежно описание на нарушението, каквото изискване съдържа разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП. Видно от съдържанието на обжалвания акт, в него недвусмислено е посочено, че местоизвършването на нарушението е в населено място – ул. „Юрий Гагарин” в гр. Перник бензиностанция „Шел”, което е напълно достатъчно да се индивидуализира и конкретизира този реквизит, описващ твърдяното нарушение, Така направеното описание не ограничава възможността да се извърши преценка за точното приложение на материалния закон. В тази връзка по делото е прието като писмено доказателство писмо с изх. № 24/слу-5530-1 от 14.08.2024г. на Община Перник от което се установява, че в района на бензиностанция „Шел”, намираща се на ул. „Юрий Гагарин” не е наличен знак В26 с ограничение на скоростта, различно от общо валидното за населено място. При това положение съдът намира, че описанието на нарушението в ЕФ напълно отговаря на изискването на чл.189, ал.4 от ЗДвП и дава възможност на жалбоподателя да разбере административнонаказателното обвинение и да организира в пълен обем защитата си по него, защото нарушителят се е защитавал срещу ясно предявени му с ЕФ факти, които са напълно достатъчни за установяване и доказване на действащия скоростен режим – нарушението е извършено на ул. „Юрий Гагарин” в гр. Перник, където е действало „ограничение от 50 км/ч валидно за населено място”. Ето защо и описанието на мястото на нарушението е повече от достатъчно, с оглед императивното 5 изискване за означаването му в ЕФ.