Решение № 12 от 09.01.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 12 гр. Варна, 09.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Д. Томова при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Търговско дело № 20253100900164 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано въз основа на исковата молба на С. Д. В., ЕГН **********, с адрес град Варна, подадена чрез пълномощник адвокат С. С., ВАК, съдебен адрес: ***************, с която срещу ответника „ЗД БУЛ ИНС“ АД, ЕИК 831830482, със седалище град София, са предявени следните искове:

1. за заплащане на сумата 100 000 лева, съставляваща претендирано обезщетение за обезвреда на неимуществените вреди, причинени на ищцата вследствие на пътно-транспортно произшествие, настъпило на 20.10.2022 г., около 21:00 часа на път VAR 2005, община Аврен, км. 13.900 от с. Болярци в посока гр. Варна, по вина на водача на лек автомобил „Фиат Стило” с рег. № *****, А. К. С., обхванат от действието на валидна, към момента на настъпване на застрахователното събитие, застраховка „Гражданска отговорност”, сключена с ответното дружество ЗД „БУЛ ИНС” АД по застрахователна полица №*********** със срок на покритие до 15.09.2023 година;

2. за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата 100 000 лв., считано от 20.10.2022г. (датата на завеждане на 1 писмената застрахователна претенция) до окончателното й плащане.

Твърди се от ищцата, че на 20.10.2022 г., около 21.00 ч. А. К. С. управлявал лек автомобил „Фиат Стило“ с ДК №*****, като се движил по път VAR 2005, община Аврен км. 13.900 от с. Болярци в посока гр. Варна. Същият управлявал автомобила с около 84,06 км/ч, като се движил в дясната пътна лента. На около 2 км. преди с. Бенковски, обл. Варна автомобилът навлязъл в попътен десен завой като водачът не предприел намаляване на скоростта, вследствие на което загубил управление и се отклонил наляво, навлизайки в крайпътния банкет и канавка, последвал удар в дърво. Вследствие на удара ищцата, която се возила на задна дясна седалка с поставен обезопасителен колан, получила следните травматични увреждания: шийна травма, изразяваща се в листеза на С6-С7 /приплъзване на 6-ти спрямо 7-ми шиен прешлен/ и фрактура на десния страничен израстък на 7-ми прешлен.

След ПТП ищцата била транспортирана до МБАЛ „Св. Анна - Варна“, град Варна, където била настанена за лечение. Поставена й била шийна яка, която ищцата използвала в продължителен период поради липса на възстановяване.

По случая било образувано ДП № 2338/2022 г. по описа на Четвърто РУ на ОД на МВР – Варна, което впоследствие било прекратено в хипотезата на чл. 343, ал. 2, т. 2 НК с постановление на прокурор от РП – Варна производството от 13.01.2025 год.

По отношение на причинените неимуществени вреди се твърди, че вследствие на получените травматични увреждания ищцата е претърпяла силни болки и страдания, в един продължителен период от време не е можела да се обслужва самостоятелно, което наложило да получава помощ от своите близки ежедневно, нарушен бил обичайният й ритъм на живот, не можела да ходи на училище, в резултат на което понижила и успеха си. Наред с това същата е претърпяла силен емоционален стрес съпроводен с негативни психични изживявания, свързани с нарушен сън - често сънувала кошмари, липса на апетит, страх да се вози в лек автомобил.

Твърди се, че към датата на увреждащото ПТП за л.а. „Фиат Стило” с рег. № ***** е имало сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” със застрахователя ЗД „БУЛ ИНС” АД. С оглед спазване изискването на чл. 498 и чл. 380 КЗ ищцата е предявила писмена 2 застрахователна претенция, заведена в ответното дружество с вх. № 2210036259 от 20.10.2022 г., като застрахователят не е определил размер на обезщетението за причинените й неимуществени вреди. Искането е за уважаване на предявените искове и присъждане на разноски.

Ответникът ЗД „БУЛ ИНС” АД в подадения отговор не оспорва, че към датата на настъпване на ПТП е била налице активна застраховка „Гражданска отговорност” за л. а. „Фиат Стило“ рег. № ***** по полица № ***********.

Не оспорва и факта, че ищцата е отправила претенция по реда на чл. 380 КЗ за плащане на обезщетение. Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и претърпените от ищцата травматични увреждания.

Твърди липса на пасивна легитимация на застрахователя. Оспорва изложения в исковата молба механизъм на ПТП с твърдения за липса на достатъчно данни. Оспорва ПТП да е настъпило в резултат на виновно и противоправно поведение единствено на водача на л. а. „Фиат Стило“ рег. № *****, като твърди, че ищцата е допринесла за вредоносния резултат с активното си поведение, с което възпрепятствала нормалното движение на автомобила.

Оспорва и всички твърдения за наличие и търпени от ищцата неимуществени вреди, които да са възникнали в причинна връзка с процесното произшествие, както и твърденията относно тяхното естество, проявление и период на търпене.

В евентуалност, релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата с твърдения за липса на поставен обезопасителен колан към момента на удара – поведение, в протИ.речие с чл. 137а ЗДвП. Твърди, че липсвал подходящ контрол върху поведението на пострадалата, предвид обстоятелството, че към момента на ПТП същата била непълнолетна. В цифрово изражение счита, че приносът на пострадалата е в размер на 80%.

Оспорва описания в исковата молба механизъм на ПТП поради липсата на установеност, като твърди, че за същия не се съдържат данни в постановлението за прекратяване на наказателното производство. Оспорва претенцията и по размер, като счита, че търсеното с иска обезщетение е завишено и несъответстващо на принципа за справедливост, залегнал в чл. 52 ЗЗД. Оспорва и акцесорната претенция за законна лихва Моли за цялостно отхвърляне на исковете като неоснователни и недоказани. В условие на евентуалност моли за определяне на обезщетението 3 при съобразяване на принципа на справедливост по чл.52 от ЗЗД. Претендира присъждане на разноски.

За да се произнесе по същество на предявените искове, съдът, след анализ на събраните по делото доказателства и съобразяване на приложимите към спора правни норми, взе предвид следното:

Предмет на предявения иск е претендираното право на ищцата С. Д. В., ЕГН **********, от град Варна като трето увредено лице да получи пряко от застрахователя – ответника „ЗД БУЛ ИНС“ АД, ЕИК 831830482, със седалище град София, обезщетение за обезвреда на причинените й неимуществени вреди от виновното и противоправно деяние на застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” водач на МПС, ведно със следващото се обезщетение за забава в размер на законната лихва върху търсената с иска главница от 100 000 лева, считано от 20.10.2022г. (датата на уведомяване на застрахователя с отправена писмена застрахователна претенция) до окончателното плащане.

Така предявените искове намират своето правно основание в чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането (КЗ), във вр. с чл.429, ал.1, т.1 КЗ, чл.45 и чл.52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), съответно чл.429, ал.3, във вр. с ал.2, т.2 от КЗ и чл.84, ал.3 от ЗЗД.

Безспорен по делото факт е наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” за л.а. „Фиат Стило“ с рег. № *****, сключена с ответното дружество „ЗД БУЛ ИНС“ АД, ЕИК 831830482, по полица №*********** със срок на покритие до 15.09.2023 година. Този факт е установен и служебно от извършената справка в сайта на Гаранционния фонд, за което основание чл.155 от ГПК съдът е уведомил страните. Към датата на настъпване на ПТП – 20.10.2022 г., водачът на този автомобил А. К. С., ЕГН **********, е застраховано лице по смисъла на чл.477, ал.2 КЗ, обхванат от застрахователната закрила на така сключената задължителна застраховка „Гражданска отговорност”

Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. В този смисъл призованото дружество „ЗД БУЛ ИНС“ АД е надлежно пасивно легитимирано да отговаря по предявените срещу него 4 искове за обезвреда на вредите, причинени на ищцата, вследствие на ПТП, настъпило на 20.10.2022 г. по вина на водача А. К. С., управлявал л. а. „Фиат Стило“ рег. № ***** по път VAR 2005, община Аврен км. 13.900 от с. Болярци в посока гр. Варна.

От ищцата не се твърди, че срещу застрахования водач на МПС, с което са причинени уврежданията е водено и приключило наказателно производство с надлежен акт на наказателен съд, имащ последиците на присъда (чл.413, чл.383, ал.1 НПК). С оглед на това и предвид оспорването на ответника на факта на извършено от водача на л. а. „Фиат Стило“ рег. № *****, чиято гражданска отговорност е била застрахована към ответното дружество, неправомерно деяние по смисъла на чл. 45 ЗЗД, установяването на всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане се дължи в настоящия процес и е в доказателствената тежест на ищцата.

Въз основа на събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:

На 20.10.2022 г., около 21.00 ч. А. К. С. управлявал лек автомобил „Фиат Стило“ с ДК № *****, като се движил по път VAR 2005, община Аврен км.

13.900 от с. Болярци в посока гр. Варна, в дясната лента за движение. С него като пътници в автомобила пътували и други лица, сред които и ищцата С., която седяла на задна дясна седалка. При навлизане в попътен десен завой лекият автомобил се отклонил наляво от първоначалната си траектория на движение и на 9 метра след края на кривата на завоя излязъл вляво от левия край на платното за движение. Автомобилът преминал през банкета и крайпътна канавка, като последвали многократни странични съприкосновения и преминаване през средна и висока растителност и спрял в покой, удряйки се в крайпътно дърво, на 52 метра след края на кривата на завоя и на 9 метра вляво от левия край на платното за движение.

Според вещото лице - автоексперт по изготвената комплексна съдебна автотехническа и медицинска експертиза (КСАТМЕ), преди настъпване на ПТП лекият автомобил се движил със скорост от 90.89 км/ч, като критичната скорост за преодоляване на кривата на завоя за този автомобил е била 86.68 км/ч, а опасната зона за спиране при движение с установената му скорост на движение (90.89 км/ч) е равна на 77.39 метра. Експертът счита, че водачът е имал възможност да възприеме попътния десен завой и да промени скоростта 5 си на движение с такава, съответстваща на пътните условия и на възможността му да избегне удара. Сочи се, че автомобилът е бил фабрично оборудван с обезопасителни триточкови колани „тип инерционен“ като е направен и извод, че ищцата С. В., пътувала като пътник на задна дясна седалка, е била с поставен колан.

Според показанията на разпитания по делото като свидетел застрахован водач А. С., ищцата е пътувала в автомобила на задна дясна седалка с поставен обезопасителен колан. Свидетелят твърди, че на връщане към гр.

Варна от с. Болярци на пътното платно изскочило животноно, същият предприел спасителна маневра, вследствие на която изгубил контрол и автомобилът излязъл от пътя и се ударил в крайпътно дърво. Вследствие на пътния инцидент водачът и пътниците в автомобила получили различни по вид и степен наранявания. Ищцата С. била транспортирана до МБАЛ „Св.

Анна - Варна“, гр. Варна, където била настанена за лечение.

Съгласно заключението на КСАТМЕ в медицинската част, ищцата е получила следните травматични увреждания: шийна травма - счупване на шести и седми прешлен с приплъзване първа степен (листеза) помежду двата прешлена, без изразена неврологична симптоматика; обширна контузноразкъсна рана в теменната част на главата. Според вещото лице-медик механизмът на получените увреждания добре отговаря да е в резултат на флексия при сблъсък на автомобил в препятствия, при което се получават разкъсвания на лигаменти и приплъзване на прешлени напред (или т.нар.

„камшичен удар“), при който механизъм се получава разкъсване на лигаменти (връзки) и приплъзване на прешлен напред. Тези травми могат да бъдат получени и от пътник с поставен обезопасителен колан. Аргументи, че е повероятно ищцата да е била с поставен обезопасителен колан, вещото лице извлича и от факта, че липсват каквито и да е било наранявания по торса и крайниците (каквито се очакват при липса на колан и политане на тялото вследствие на инерционните сили след удара). Сочи, че при липса на поставен предпазен колан се очаква травмите да са значително по-тежки и да засягат и други части на тялото и крайниците. Според вещото лице, получените травматични увреждания са довели като резултат до временно разстройство на здравето, неопасно за животаа, както и трайно затруднение на движението на врата за период от 3-4 месеца. Проведеното консервативно лечение с поставяне на шийна яка и предписани медикаменти е било своевременно, 6 правилно и отговаря на медицинските стандарти. Вещото лице не установява данни за наличие на дегенеративни или други придружаващи заболявания По експертното му мнение, установеното състояние на ищцата